Лина Лаутън
Пиратът лорд (9)

Глава 8

Орда нашественици пъплеше към сградите на „Чели“, образувайки мрачна процесия чак до тъжния интериор на запуснатото имение. Товарът бе оставен край входната алея, и конете, впрегнати в празните фургони, размахваха неспокойно опашките си в пропития с влага следобеден въздух и наостряха от време на време уши към звуците от започващата оживена дейност в имението.

Рязък дрезгав глас, идващ от долната част на сградата, даваше отсечени заповеди, предшестващи страховития трясък от сгромолясването на стена на горния етаж. Впряговете неспокойно се преместиха от мястото си, докато облакът от праха на мазилката се сипеше на земята.

— Кого, по дяволите, мислите да наемете? Кой би се заел с такава трудна задача? — отекна в предверието ядосаният глас на Брендън Орд.

— Платено ти е да ръководиш работата в полетата на „Чели“, за което, както разбирам, ти не си заслужил парите си! — прогърмя гласът на Райън.

— Първо полетата и овощната градина, а след това имението! — кресна Брендън.

— За бога! Нямам намерение да живея в запустяла кочина! Аз съм господарят тук и заявявам, че ще променя всичко това.

Стъпките от ботушите на Брендън Орд тежко прокънтяха в пустия коридор и той стремително излезе от имението. Хвана юздите на дорестия си кон, вързан на стълба до оградата, възседна го ядосано и се отправи в галоп към северното пасище.

— Упорит кучи син! — промърмори Райън и разгърна поставените пред него скици.

— Господар Райън, аз довел жените да чисти, както вие казал ми — колебливо изрече Майки.

— Упълномощавам те да поемеш задължението по разчистването, Майки. Остани обаче в долните стаи. Стените на горния етаж могат да се раздвижат — каза троснато Райън.

Сложният и объркан оригинален проект на „Чели“ бе подложил на изпитание познанията на Райън по проектиране и строителство. Ролан Алексис Диверо, претендиращ да е дядо на Райън, бе проектирал решетъчните орнаменти и изящните като дантела железни балкони след напускането на натруфения си дом в Париж, забравяйки за факта, че влажният климат по долното течение на реката може да предизвика ерозия в изящната метална изработка. Повечето от украшенията бяха отдавна разрушени от ръждата, а някои от закрепващите ги към стената метални части, се нуждаеха от нова фасада, към която да се закрепят рушащите се решетки.

Райън се намръщи при мисълта за величината на проекта. Той и Брендън бяха спорили след вечерта в „Петерсън Ууд“, когато Райън, жегнат от завист към великолепието на имението на Петерсън, бе решил импулсивно да реставрира „Чели“. Днешната разправия, предизвикана от един сприхав дребен мъж дошъл от Чарлстън, който претендираше, че е имал честта да реставрира опустошената семейна плантация на Томас Пикни, допълнително предизвика неодобрението на Брендън.

— Как, за бога, как можете да пилеете парите си по такъв начин?! — бе попитал с горчивина Брендън.

— Финансите ми са в добро състояние и могат да покрият разноските. Ще има предостатъчно и за новия посев и за покупката на допълнителна работна ръка, която да ползваш на полетата — отвърна Райън.

— Още ли е в сила намерението ви да приключите тая лудост преди Коледа? — скептично попита Брендън.

— Точно така! — настоя Райън.

Все пак собствените му съмнения натежаха.

Сега звукът на викащ с пълно гърло глас се понесе от приемната в предната част на сградата.

— Ще разрушиш тоя стол, преди да си го почистил! — вайкаше се Даниел Лизо.

Райън се изсмя. Лизо и Майки цял ден се караха покрай почистването на няколко овехтели части от колекцията мебели на Ролан Алексис Диверо, които бяха останали в „Чели“. Единствено Райън бе в състояние да разреши споровете между темпераментния французин и верния чернокож роб. Райън им бе представил един смайващ списък със задълженията за всеки от тях.

— Невъзможно! Напълно невъзможно! — роптаеше Лизо, докато четеше списъка и препусна напред, за да види края на неприятните задачи. Единствено идеята за пълното преустройство на господарското крило на къщата, бе прието с одобрение от Лизо. Ремонтът обхващаше и вградената в пода мраморна вана, която щеше да бъде изсечена от каменоделец в Чарлстън и поставена в стаята, намираща се в съседство с господарския апартамент.

— Това, господарю Диверъл — обясняваше възбудено Лизо, — ще бъде едно предизвикателство към артистичните ми дарби!

 

 

Райън откри, че смазващите изисквания към него нарастват, тъй като работата в имението „Чели“ щеше да продължи почти до пълната му реставрация. Той бе навсякъде, както и надзирателят му — Брендън Орд. Забравяйки за началните разногласия между тях, те си поделяха храната по пладне в кухнята на имението, обменяха идеи и обсъждаха стабилността на финансовите си проекти относно „Чели“.

— Ще наводня източния участък и ще го засадя с ориз — убедително каза Брендън и запали лулата си.

— Не тази година — твърдо отвърна Райън. — Само памук засега. Пазарът в Европа е голям и стабилен, а аз мога да превозвам балите с кораба „Уейвърли“.

Брендън кимна одобрително.

— Речният шлеп докара ковача от Сейнти Пойнт. Той поправи решетките — отбеляза Брендън, отпивайки от студения чай, който Ирен им бе сервирала.

— Корабчето донесе също и пощата от шотландския ми капитан Уайлър Макгий — усмихна се Райън. После взе писмото и зачете на глас:

„До: Райън Пол Диверъл, Плантация «Чели»

Магарето аз пораснах и станах много досаден човек в чакане на твое пристигане. Товар е на кораба и мен усеща болки за морето под него. За Бога и заради мени, човече, какво ще бъде годинъ престой?

Капитан Уайлър Макгий

«Уейвърли», пристанище Чарлстън“

Брендън ревеше от смях, докато Райън сгъваше писмото. Райън веднага написа отговор, нареждайки на Уайлър да отплава за Ливърпул. Той вярваше в пресметливостта на шотландския морски капитан и в способността му да извлече почтена печалба от всяко плаване на „Уейвърли“.

Шумът от чукове и триони, отекващ от край до край в имението, предизвика усещане за бодрост и веселие у Райън, който се изкачваше по витата стълба. Гардеробът стоеше в коридора, обграден от грамада току-що нарязан дървен материал. Той ритна встрани навития на руло турски килим, отвори гардероба и издърпа най-долното му чекмедже. Събличайки изцапаната риза от гърба си, той избра друга, току-що изпрана, ухаеща на домашен сапун. След това заслиза бавно надолу, мъчейки се да оправи набралата се върху широките му рамене риза. Когато успя да покрие наполовина загорелите си от слънцето гърди, спря за миг и погледна надолу към отворения централен вход.

Кейли Мейдън бе застанала сред купчината дървени стърготини — красиво видение в смарагдовозелени дрехи за езда. Тя очарователно се усмихваше и наблюдаваше как Райън Диверъл слиза по стълбите, борейки се с тясната тъмна риза, навита около кръста му, в опита си да я натика в тесния си брич.

Учуденото изражение върху лицето на Райън бе прикрито от топлата му безгрижна усмивка.

— Мис Кейли, за мен е удоволствие! — поклони се учтиво той. — Вие сте първият ми гост в „Чели“ след започване на реконструкцията. Както сама виждате — ние сме доста далеч от завършването.

— „Чели“ е основна тема на разговор в Сейнти — ласкаво се усмихна Кейли, а зелените й блестящи очи се обърнаха към Райън. — Всичко, което чух, е само мълва. Видях Брендън на разклона и той ме насочи насам. Надявам се, че ще мога да огледам наоколо.

Лек полъх на бриза вдигна и понесе във въздуха слегналия по коридора ситен прах. Райън взе ръката на Кейли и я поведе към верандата. Джордж Сайлъс стоеше окаян на гранитните стъпала и се мъчеше да изтупа праха от тъмното си сако.

— Кажи на Ирен да донесе нещо за пиене — нареди Райън и се зае да оправя възглавниците върху овехтялото плетено канапе.

Речен гълъб нежно загука в гъстите клони на една магнолия грандифлора, които бяха обгърнали цялата веранда. Кейли се настани удобно на ниското плетено канапе, покривайки коленете си с широката кадифена пола за езда.

Райън повдигна очи към небето и се намръщи срещу лъчите на следобедното слънце.

— Стори ми се, че чух крясък на чайка тази сутрин — обясни той и погледът му се плъзна към Кейли. — Породи у мен безпокойство и желание да се върна отново в морето.

— Те рядко идват толкова далеч по течението на реката — каза Кейли, — но може някоя от тях да ви е последвала до „Чели“.

Райън тихо се засмя и подаде на Кейли чаша изстудена лимонада, която Ирен безцеремонно им бе сервирала. Слугите все още не можеха да свикнат с идването на посетители в „Чели“.

Кейли отпи изискано от чашата си и устреми зелените си очи към внушителната гледка на земите на „Чели“.

— Красиво е тук, Райън.

— Красива си ти, Кейли!

Изумруденозелените й очи леко трепнаха.

— Има някои преимущества в това да си красива — свенливо отвърна тя.

— Особено оттук, където съм седнал — съгласи се Райън.

Леденостудените му очи я погледнаха критично. Помисли си за първата представа, която се пораждаше в съзнанието му при споменаване на името й. Морис Чепмън го бе предупреждавал за опасностите свързани с млади и богати момичета от Каролина, излагайки му с чисто адвокатски маниер примера на Ивън Рийд, който бе ухажвал една богата зеленоока наследница. Ивън Рийд бе корабен лекар, назначен на британски военен съд от пристанището на Довър, и бе напуснал службата си. Бе купил част от речното крайбрежие близо до Пайн Блъф в очакване на женитбата си с богатата наследница, която бе ухажвал в продължение на една година. Кейли Мейлън набързо се бе отвърнала и прекъснала взаимоотношенията между тях. Райън си спомни, че неотдавна, някъде около обяд, бе видял Ивън Рийд на пристанището в Чарлстън — невчесан, размъкнат и видимо пиян.

По-късно той бе споменал пред Морис Чепмън за срещата им. Той го изслуша, кимайки със съжаление.

— Ивън Рийд бе добър лекар-хирург и преди да постъпи във военния флот, обслужваше дори кралския министър. А сега, когато е в града, рядко мога да го намеря трезвен. Сумата, която плати при закупуване на земята си, бе уговорена чрез моята кантора. Както изглежда, той няма да построи нищо повече от недовършената груба барака, която понастоящем споделя с един стар индианец от племето йемаси, наричан от него Ай Ту^[1]. Бедният момък наистина обичаше дъщерята на Мейлън, ала тя повече от всичко обичаше себе си. Истинско погубване! — сухо бе заключил Морис.

Сякаш четейки мислите му, Кейли го стрелна с насмешлив поглед.

— Какво те накара да дойдеш в „Чели“, Кейли? — спокойно запита Райън.

Кейли му се усмихна с великолепната си усмивка.

— Никога, никога не разпитвай жените за техните прищевки, Райън! Както и да е, щом питате — имението „Петерсън Ууд“ стана невероятно мрачно и досадно, след като всички си заминаха. Джонатан отпътува преди три дни, а татко Петерсън е в Конгреса. Май ще трябва да се върна с родителите си в Чарлстън. Джениел е така увлечена в управлението на плантацията! Не можеш да си представиш колко ми е скучно.

— Трябва да разсеем скуката ти — реши да я подразни Райън. — Знаеш ли нещо за употребата на чука или може би на триона?

Кейли с отвращение сбръчка нос.

— Брендън Орд ме попита дали държа да видя естествения водопад в местността Денсър Крийк — нацупи се Кейли. — Мислиш ли, че си заслужава да отида с него?

Райън трепна, разбирайки, че намеренията на Брендън са обречени на неуспех.

— Посещението на водопада наистина е паметно събитие — сдържано отбеляза той.

— Предполагам, че си много зает с „реставрацията“ и не можеш да ходиш където и да било — каза саркастично Кейли.

Райън внимателно претегли явното й предизвикателство и потисна желанието си да даде на Кейли заслужен урок от мъж, който имаше изключително богат опит с жените.

„Тя жестоко предизвиква мъжете“ — помисли Райън и сведе поглед към изящните й гърди.

— В момента съм зает единствено с твоята красота, която спира дъха ми — галантно каза той, прикривайки истинските си мисли.

Кейли го погледна изпитателно.

— До една седмица аз ще замина. Обещах на мама да присъствам на соарето й в чест на Едита Чепмън и нейната сестра.

— И дойде тук, за да разсееш… аа… скуката си преди заминаването. — Очите на Райън внезапно помръкнаха.

Кейли се сви под острия му втренчен поглед. Не бе уверена как трябва да постъпи с безмерната коравосърдечност на мъжа пред нея. Репутацията му сред жените бе обект на слухове в Чарлстън, а съмнителният му произход допълваше ореола около безпътния живот, който водеше. Райън Диверъл разиграваше множество джентълменски игри сред жените.

— Трябва да вървя, Райън — каза притеснено Кейли и се надигна от мястото си.

Той тихо се засмя на неудобството й, наслаждавайки се на силата си.

— Трябва да отида до бараката край залива, за да взема някои неща — каза той. — Би ли ми оказала внимание да пояздиш с мен?

Кейли неуверено повдигна очи към него.

— Ще разгледам „Чели“, след като ремонтът приключи — отстъпчиво каза тя и го последва към входната алея.

Бараката край залива, построена от Алексис Диверо за наблюдение по време на тежкия дъждовен сезон, контролираше едно обширно пространство от поречието на Сейнти. Едно място, намиращо се под водата, щеше да определи дали ще им се наложи да укрепват дигите. Дългото стъбло на пръта използван като уред за измерване височината на прилива, все още пазеше избелелите червени маркировки, които най-старият Диверо бе направил.

Запустялата барака се бе стаила в един мъчно проходим гъсталак от букови и брезови дървета и бе така добре укрита, че случаен човек не можеше да я намери. Малко каменно огнище бе долепено до една от стените на бараката, използвана сега за склад. Край купчина напукани сиви скали, зад изоставената, но уверено стояща на стража барака, бликаше прясна вода.

Райън слезе от коня и пристъпи да помогне на Кейли при слизането от високото дамско седло. Райън прецени, че тя яздеше добре за жена и това, по всяка вероятност, бе резултат от старанието на скъпоплатения й учител по езда.

— Мога ли да вляза? — любопитно запита Кейли.

— Това е само една недодялана барака и със сигурност не е това, с което си свикнала — троснато отвърна той и с раздразнение помисли за Ивън Рийд и бараката му в Пайн Блъф.

Кейли бе решила да не обръща внимание на сарказма му и разклати хлътналата дъсчена врата, докато тя не се „предаде“, люлеейки се на една полуразбита панта. В големите зелени очи на Кейли се четеше ужас.

Райън искрено се разсмя.

— Тук няма призраци, милейди — подразни я той, виждайки уплахата върху красивото й лице.

Той влезе във вътрешната стая и започна да чисти праха от полиците и да търси мястото, където бяха поставени големите пирони, за които го бе помолил Лизо.

Кейли седна върху издяланата от дънер маса. Зелените й очи следяха движенията му. Той приближи до нея и протегна ръце, за да й помогне да се изправи.

Изящните пръсти на Кейли докоснаха ръцете му, милвайки го, и се плъзнаха по широките му рамене, пипнешком продължиха и се спряха сключени около шията му. Тя повдигна устните си към неговите и необуздано го целуна, като притискаше към него съвършените си гърди, движейки ги внимателно по грубата му домашнотъкана риза.

— Не, Кейли! — тихо каза Райън и я отдалечи от себе си.

В очите й проблесна изненада. Тя отново необуздано се хвърли към обятията му и решително потърси устните му.

— Обичай ме, Райън! — задъхваше се тя, доближавайки устните му.

— Не, Кейли!

Гласът му бе приглушен и спокоен.

Кейли бързо отстъпи. Очите й яростно блеснаха. Тя сърдито вдигна ръка и го блъсна. Той решително улови китката на ръката й и я задържа.

— Никой не ми е отказвал! Никой! — изсъска тя и освободи ръката си.

— Аз току-що го направих — спокойно отвърна той.

Кейли стоеше и свирепо го наблюдаваше как бавно се отправя към увисналата врата, излезе и я задържа отворена. Тя профуча през вратата и го изчака да й помогне да се качи върху седлото на черния й арабски жребец.

Райън улови юздите и укроти нервното животно. Кейли гневно отвърна главата си встрани, отказвайки да погледне към решителните му сини очи. Той със сила наклони лицето й към своето.

— Не съм от мъжете, които лесно би могла да имаш, Кейли! Добре ще е за теб да го запомниш.

Той я вдигна на седлото, помагайки й да се настани удобно. Кейли повдигна късия камшик и силно удари животното по хълбока. Това накара жребеца да се издигне на задните си крака. Когато тропотът на копитата отекна във въздуха, Райън отстъпи встрани и видя как жребецът полетя в галоп, напред през гъсталака от брезови дървета.

Наблюдавайки как Кейли изчезва сред дърветата, той лениво се усмихна, учудвайки се на собственото си самообладание.