Лина Лаутън
Пиратът лорд (4)

Глава 3

Морис Чепмън се бе отпуснал зад бюрото си и бе протегнал дългите си крака. После бавно стана, опирайки ръце върху масивното дъбово писалище. Погледът му се луташе навън, бродейки над гъмжащия кей на Бей Стрийт, където непрестанният поток от товари и кораби постоянно се боричкаше за място. Слухът за съединяването чрез канал на реките Сейнти, Уотъри, Броуд и Салуда Ривърс, бе плъзнал сред жителите на Чарлстън и рояци от спекуланти и търговци се понесоха към долните провинции. Един колониален адвокат можеше добре да заработи в тези благополучни времена, въпреки отегчението и умората от обзора на поземлената система на Южна Каролина и представителството на търговската олигархия на Чарлстън. Работата изискваше той да прекарва по-голямата част от времето си в облицованата с дървена ламперия канцелария, намираща се над Дирекцията на Крайбрежните търговци. Посещенията в елегантния му дом в Макклийлънвил сега бяха редки, тъй като работата му го извиняваше за отсъствията от изтощителните обществени ангажименти на жена му.

Морис въздъхна, загледан в ромолящия дъжд, който бе вече утихнал.

„С божията воля — мислеше тъжно той — денят, в който бе погребана Лорена Диверъл, бе слънчев!“ Господи, как му липсваше тя! Съвместните им мигове бяха преминали хаотично, разпокъсани от разговорите за „Чели“ или Райън. Но той нито веднъж не бе пожелал да обсъжда Чарлз Диверъл или втората й женитба с лорд Филип Козуел.

Морис сви рамене, мислейки с отвращение за безпътния лорд Филип, който се бе оженил за Лорена само за да се сдобие с богатството на „Чели“. Морис бе направил запитване до роялистките кръгове в Уилмингтън, които му бяха загатнали, че титлата лорд, гарантирана от Брайтън-Чайчистър, бе съмнителна, и Филип Козуел бе приет в британските кръгове на обществото главно заради влиянието на братовчед му — граф от Уелингбороу. Женитбата му с Лорена й донесе само печал, тъй като приятелите на Чарлз Диверъл я отбягваха заради антибританските им чувства. Лорд Филип незабавно доказа подбудите си за женитбата, проигравайки част от парите на Диверъл и пропилявайки остатъка от тях в компанията на любовниците си от Чарлстън. Морис бе до голяма степен облекчен, когато лорд Филип избяга от страната, подгонен от войната. Но Лорена бе станала отшелница в „Чели“, отказвайки да види когото и да било.

Морис не можеше да не си припомни времето, когато все още не бе влюбен в Лорена Диверъл. Първият път, когато я зърна преди толкова много години да слиза по стълбите в „Чели“, в бяла рокля с разпръснати по свободно падащите й плохи тъмни рози, отново оживя в тревожните му мисли. Тя се бе омъжила за Чарлз Диверъл, за да спечели имението „Чели“, а той самият се бе венчал за богатата Едита Томпсън, за да обезпечи образованието си на адвокат. Те бяха постигнали егоистичните си амбиции, но се бяха изгубили един друг.

Морис се отправи бавно назад, към писалището си, и небрежно разгърна подготвения от него проект за определянето на един управител и тринайсет църковни настоятели, които трябваше да съблюдават за реда сред завръщащите се патриоти. Посещението в Камарата на града щеше да почака, докато се уредяха работите в „Чели“. Той и Едита прекараха Деня на благодарността в имението „Петерсън Ууд“ и той планираше едно пътуване до „Чели“, за да види Райън и подготви документите за продажба.

Видението на Едита се мержелееше в съзнанието му, докато стоеше наведен над петицията. Едита! Дори името й пораждаше напоследък чувство на отвращение. Никаква следа от вина не остана у него след дългите години, прекарани с жена, която никога не бе обичал. Точното изпълнение на съпружеските й задължения, острият й език и непрестанните й оплаквания в леглото, го правеха отпуснат и неспособен и само мисълта за Лорена Диверъл можеше да предизвика неговата мъжественост. През последните няколко години той бе проявявал търпимост към натежалата вече фигура на Едита, но сега дори мисълта за ласки се изпаряваше пред грамадните й като виме гърди. Неприятното усещане в чувствителния му стомах бе започнало отново да го измъчва, а образът на Едита, идваща от портала с нейната поклащаща се походка и с огромния корсаж на роклята й, покрит с яркочервени ягоди, предизвика у него гадене. Единственото време, през което се бе почувствал способен да я обича, бе, когато кърмеше Джонатан и Морис съзерцаваше сина си — красивия резултат от бездушното му правене на любов.

Морис отстъпи назад при мисълта за нощта, когато се бе отзовал на отчаяното писмо на Лорена, призоваващо го да отиде в „Чели“. Когато той бе пристигнал, младият Райън Диверъл го очакваше, застанал на гранитните стъпала, а малката му ръчичка здраво стискаше една обемиста пътна чанта. Звуци от разбито стъкло и несвързани ругатни отекваха в имението, а прислугата на „Чели“ се бе скупчила до колоните на верандата и лицата им изразяваха различни степени на объркване и ужас.

Лорена Диверъл бе изтичала от къщата, ридаейки истерично. Корсажът на роклята й бе разкъсан, а разрошената коса падаше над разкървавената й уста. Тя се завтече към Морис и залепи лицето си на рамото му.

— Скъпи, Морис — задъхваше се тя, — моля те, отведи Райън далеч от „Чели“, преди Чарлз да го е убил! Аз му казах, когато той се нахвърли да ме бие. О, боже! Той знае, Морис, той знае!

— Ела с нас! — помоли я Морис.

— Не. Аз обещах да остана с него, ако той пощади Райън. Но той ме накара да обещая, че никога не ще позволя на Райън да се завърне в „Чели“. Той се отрече от него! — задушаваше се Лорена. — Чарлз е ужасно пиян. Моля те, върви бързо, Морис! — умоляваше го тя.

Морис бе заминал, вземайки Райън със себе си. Те бяха прекарали нощта в бараката край залива Денсър Крийк, където Морис се бе погрижил за момчето, доколкото му позволяваха силите, борейки се с чувството на отвращение при вида на дълбоките кървави рани от камшика. Той бе записал Райън в училището „Броксбърг“ в Чарлстън и момчето показа забележителни качества. Оценките му по математика и четене бяха изключителни и Морис бе подтикнал Доналд Харкинс — пълномощен служител на „Морски търговци“ да вземе Райън за чирак. По чудо Райън бе успял да спечели благоразположението на сърдития и проницателен стар търговец. Понякога Морис бе вземал момчето в дома си, в Макклийлънвил и Райън и Джонатан се бяха сприятелили. След дълги усилия, Едита бе убедена да позволи на Джонатан да посещава училището „Броксбърг“ с Райън.

Когато Морис имаше работа в Чарлстън, той вземаше момчетата, отвеждаше ги при доковете и ги оставяше да бродят и се запознаят с всичко, което възбужда интереса им. Когато Едита научеше за такива начинания в края на седмицата — тя ги осуетяваше.

— Ти така си се заинтересувал от тоя Диверъл, та забравяш за задълженията към собствения си син! Не можеш да очакваш, че ще възпиташ джентълмен, разрешавайки му да се събира с хулиганите от пристанището. Аз няма да търпя това, Морис! — пискливо казваше Едита.

Когато момчетата пораснаха и станаха мъже, техните интереси се понесоха в различни посоки. Райън отстояваше твърдото си решение да преуспее като търговец, а Джонатан се записа на курсове за адвокат в Оксфорд. И двамата бяха доста напреднали в поетите начинания.

Морис облиза пресъхналите си устни и с мъка се завърна към настоящето. Той посегна към горното чекмедже на писалището си и извади пожълтяла изрезка от вестник, която бе чел много пъти. Остарялата обява от „Чарлстън Газет“ сбито известяваше, че Чарлз Диверъл от „Чели“, член на „Морски търговци“, е починал след падане от коня си и в изпълнение на волята му ще бъде погребан в гробницата на плантацията „Чели“. Статията добавяше, че Чарлз Диверъл е умрял, без да остави наследници.

Морис отново сгъна изрезката и я постави обратно в чекмеджето. За известно време той бе повярвал, че е възможно той и Лорена отново да възпламенят любовта, която вече бяха изпитали един към друг. Но Лорена бе започнала да се държи глупаво след смъртта на Чарлз.

Рязко почукване на вратата прекъсна спомените му. Помощникът му, Бенджамин, енергично нахълта, възбуден, както винаги, когато трябваше да предаде някакво съобщение.

— Мистър Чепмън, Джонатан помоли да ви предам, че ще ви придружи до Сейнт Пойнт. Той също така желае, да посети приятеля си Райън Диверъл, в „Чели“. Той каза, че семейство Петерсън са ви очаквали за Деня на благодарността.

Бенджамин гордо се усмихна, доволен, че бе довършил докрай мисията си.

— Много добре, Бенджамин. Мога да си представя как младият ми наперен син изгаря от желание да види бъдещата си невеста. Подай ми досието с документите на Диверъл! — уморено каза Морис.

Бенджамин прекоси стаята, за да помогне на Морис да облече балтона си. След това му подаде кожената чанта с документи, отвори вратата и я задържа така, докато Морис излезе.

— Днес времето е студено и мъгливо и пътуването с шлепа навярно ще е доста прохладно — предположи Бенджамин.

— Знам това! — раздразнено отвърна Морис.

— Днес видях любовницата на Райън Диверъл — боязливо подхвърли Бенджамин.

— Това не те засяга! — сгълча го Морис.

— Тя е красива жена и е облечена с финес… — започна Бенджамин.

— Ще се върна след седмица — прекъсна го Морис, обръщайки се към изхода.

Той мушна чантата под мишница и бавно заслиза по скърцащите дървени стъпала, които водеха към пристана. Мислеше си за мълвата относно новата любовница на Райън Диверъл и му се искаше Райън да бе малко по-дискретен. Безразсъдните му истории с жени тревожеха Морис. Сега Райън бе някъде около трийсетте.

„Питам се, дали той…“ — Морис отхвърли тази мисъл и продължи през мокрото пристанище.