Лина Лаутън
Пиратът лорд (31)

Глава 30

Холандската шхуна „Рен Хорн“ бавно спусна въжето на котвата си в уединената плитчина на Рам Кей. Тя бе най-новата жертва от последния грабеж на Мийд Бенингтън. Товарът от необработена захар, влакно от американска агава^[1] и тютюн нямаха голямо значение. Бенингтън се стремеше към самата шхуна.

Инди му докладва, че работата по моста и дока в лагуната е свършена до половината, но Райън Диверъл започнал да става все по-сприхав относно проекта. Той настоявал за повече хора и инструменти, повече греди и по-добра храна за работниците. „Толкоз по-добре!“ — реши Бенингтън. Плановете му за бъдещето на Райън в Рам Кей почти се бяха приближили към своя край. Заниманията с американската повлекана той щеше да провежда нощем и планът щеше да бъде точно на място. Райън го очакваше едно изключително занимание.

 

 

Джениел бавно се разбуди от пронизващите ивици дневна светлина, които я дразнеха и сякаш изтръгваха очите от главата й. Тънък слой от пот блестеше по голото й тяло. Тя облиза с език пресъхналите си устни, опитвайки се да си спомни кога за последен път е била облечена. Мийд Бенингтън я предпочиташе съвършено гола.

Тя посегна към малката кана встрани от леглото, както правеше всяка сутрин през последните няколко седмици, и жадно отпи от пенливата с цвят на праскова островна напитка — тази, която Инди предлагаше като „Китайска наслада“. Тя щеше някак да се оправи с това, че си говореше сама. Само да не се чувстваше така замаяна и отнесена.

— Аз съм Джениел Кристина Петерсън. Мой дом е имението „Петерсън Ууд“ в Южна Каролина.

Трябваше да го повтаря безкрайно, защото сетивата й бяха така притъпени от особеното усещане, което я бе обхванало, че се затрудняваше да запомни дори и това.

Тя се отнасяше в една страна, където всички се усмихваха, но очите им не бяха весели. Последният ясен факт в забуленото й съзнание бе, че е разменила свободата си срещу живота на Райън Диверъл. Така тя бе станала блудница на Мийд Бенингтън.

Джениел замечтано се усмихна, припомняйки си, че в Чарлстън такива жени бяха предлагани за любовници на разни мъже. Звучеше хладно и учтиво, дори — интригуващо. В нейното положение обаче нямаше нищо интригуващо или приятно. Най-грубите и болезнени моменти от ненаситните привички на Мийд Бенингтън бяха й доказали, че тя не бе с нищо по-добра от пристанищните блудници.

Джениел внезапно потръпна. Нежната й ръка се разтрепери, след като бе изпила и последната капка от каничката с островната напитка. Омразната Мануела щеше скоро да дойде и да я напълни отново. Мануела е била любовница на Бенингтън преди нея и той бе извършвал същите извратени действия с тъмнокожата жена, които извършваше сега и с нея. Отново я побиха тръпки при мисълта, за това.

Бенингтън я бе доближил в деня след пристигането им в Рам Кей, когато мислите й все още бяха необяснимо объркани, а обкръжението й — пропито от продължителни смътни и двойствени пропадания. На моменти тя чувстваше, че се извисява до най-високия връх на своето същество, а в мрачните дълбини тя сънуваше, че е безтелесна.

Острият глас на Бенингтън я атакуваше през пластовете от реалност и унес:

— Истината, мадам, е, че аз държа всички живеещи в тази колония под моя власт! Онзи, който ми се противопостави — умира!

Джениел се олюляваше на стола си.

— Какви са намеренията ви към мен?

Гласът, който излезе от гърлото й бе странно изтънял.

Бенингтън сухо се изсмя.

— Ами, вие сама разбирате — кискаше се той. — Това ще ни спести време.

— Настоявам да видя мъжа, който бе пленен с мен! — неубедително каза Джениел.

— Невъзможно! Той е в другия край на рифа и бе наказан заради явното си неподчинение. Едва ли бихте понесли гледката, която представлява сега.

Нежните пръсти на Джениел здраво стиснаха ръба на стола.

— К… какво сте направили с него?

— Остава да реша какво трябва да направя с него! — рязко каза Бенингтън.

Джениел настоя:

— Моят баща е Джон Петерсън от Южна Каролина — успя да изрече. — Той ще плати откуп за безопасното ми завръщане в Чарлстън. Моля ви, господине, положението, което…

— Аз знам коя сте вие! — прогърмя гласът на Бенингтън. — А моите информатори знаят за колко е оценена главата на Райън Диверъл. Неговият живот не зависи от мен. Неговата съдба от този момент, ще зависи от това, доколко вие държите на него.

Джениел можа само глупаво да го погледне. Всичките й мисли и представи бяха изкривени и объркани. Устните й се отвориха, но не можа да издаде нито звук.

— Моето предложение е много просто — продължи Бенингтън, а жълтеникавите му очи се втренчиха в нея. Той бавно се приближи, наведе се и постави ръцете си на слабите й рамене.

— Райън Диверъл безпрепятствено ще си отиде, ако ти решиш да останеш с мен в Рам Кей!

Думите на Бенингтън прозвъняха някъде в изкривеното съзнание на Джениел. Тя тръсна главата си, за да я проясни.

— За колко време? — въздъхна най-после.

Самоувереният смях на Бенингтън проряза тежкия въздух.

— Докогато аз реша, мадам!

Джениел се окопити и поиска от краката си да я повдигнат, за да стане от стола и да се противопостави.

— В противен случай? — притаи дъх тя.

— В противен случай вашият любовник ще бъде обесен пред очите ви!

Джениел не можа повече да сдържи чувствата си. Тя помнеше само, че солени сълзи потекоха по страните й и нежно закапаха по ръцете й.

— Виждала ли сте някога да бесят човек? — ехидно попита Бенингтън. — След счупването на врата езикът се подува и почернява, последните телесни течности се изливат…

— Спрете! — изкрещя Джениел и запуши ушите си с юмруци.

Бенингтън дръпна ръцете й встрани. Устните му доближиха до нейните.

— Добре помислете, мадам! — изръмжа той.

За известно време Джениел остана напълно, мълчалива. Собственото й дишане отекваше силно в ушите й. Вълнуващите спомени за лицето на Райън — високомерно и красиво, за сиво-сините му очи, които й се надсмиваха при първата им среща в „Чели“, преминаха през съзнанието й. Тя все още го обичаше, за бога!

Бенингтън бе отишъл до вратата и бе направил знак на Инди да влезе в стаята. Те оживено разговаряха на испански, докато Джениел седеше с безизразни очи. Между отблъскващия тъмнокож португалец и мургавия пиратски капитан съществуваше едно особено, извратено другарство. Неясно емоционално раздразнение премина между тях и накара Джениел да потръпне от ужас. Инди с отвращение наблюдаваше Джениел, а моравият му език облизваше лигавата му уста.

След като Инди излезе, Бенингтън застана пред нея. Той се разкрачи. Тя мълчаливо се взираше в изящно изкованата катарама от чисто сребро върху широкия му колан. Погледът й несъзнателно се плъзна по-надолу.

— Очите ви галят една част от мен, която с нетърпение ви очаква! — почти нежно изрече Бенингтън.

Джениел повдигна питащите си теменужени очи към него.

— Как ще научи Райън, че решението ми го е освободило? — нерешително попита тя.

— Аз ще му кажа! — излъга Бенингтън.

— Кога? — неуверено промълви тя.

— Когато го отпратя — каза Бенингтън.

Джениел само кимна. Климатът на острова я бе разболял. Унесена, тя залитна към Бенингтън, блъсвайки лицето си в мускулестите му бедра.

— Мануела ще приготви банята за вас, мадам. Предпочитам жените да са чисти, преди аз да ги изцапам! Довечера ще започнем с инструкциите как да ми служиш. Очаквам съвършенство и ще го получа!

Джениел прие чашата студена течност, която той тикна към устните й. Странната смес имаше учудващо успокояващ вкус. Всичко приключи. Райън щеше свободно да си замине, а по-късно Бенингтън щеше да освободи и нея.

Искрици на надежда проблеснаха в съзнанието й.

Струваше й се, че първият ден с Бенингтън е бил преди много години. Джениел пусна краката си на пода и издърпа една тънка материя върху голото си тяло. След изминалите седмици тук, тя малко приличаше на себе си. Не се интересуваше особено от храната и бе видимо отслабнала. Спеше през деня, за да събере останалите й сила и активност, които Бенингтън изискваше от нея всяка нощ.

В началото той не бе брутален и сякаш бе пристрастен към самия акт. Пошлостта да наблюдава как Мануела изпълняваше някои движения с гладкото си тъмно тяло, употребата на сочните й устни, неестествените реакции на Бенингтън — всичко това я бе отвратило. Но след първите няколко нощи на обучение това също бе станало част от мъглявия вятърничав сън.

Бенингтън бе ненаситен. Дори когато бе сигурна, че е изчерпан — той продължаваше. Веднъж, когато усети, че се пресилва отвъд ръба на собствената си задоволеност, той неочаквано се отдръпна и я отблъсна встрани.

— Няма да търпя вместилище, което смразява устрема ми! — изкрещя той и ръката му я удари по лицето. — Да те вземат дяволите, кучко! Ако още веднъж изречеш името му, докато съм с теб, ще те дам на Инди! — изруга Бенингтън, изблъсквайки я гола от спалнята.

Джениел унесено докосна натъртеното място върху бледото си лице, осъзнавайки смътно, че бе прошепнала името на Райън.

 

 

Райън се качи в пирогата и ядосано огледа просеката. Задушлив дим пълзеше от няколкото останали огнища за готвене. С пареща златиста червенина островното слънце залязваше в морето. За миг той бе погълнат от гледката, свързваща го с усещането за море. Закованата стенга на кораба „Рен Хорн“ се очертаваше на фона на слабата светлина на здрача. Райън се поспря да огледа шхуната.

— Какъв е тоя кораб? — обърна се той към Инди.

Инди облиза слюнката върху набитата си брадичка.

— Холандски! — раздразнено промърмори той.

— Ново попълнение на Бенингтъновата флота — каза сякаш на себе се Райън.

— Ще има още много други — навъсено обясни Инди и го поведе през просеката.

Той знаеше, че Бенингтън бе с жената и почувства безпокойство. Неговият капитан можеше да го убие, но той бе заплашен от хладнокръвната решителност на Райън Диверъл. Ако Бенингтън се ядосаше дотолкова, че да убие и Диверъл и жената, то и капитанът му трябваше да се лиши от предишните удоволствия.

— Кога я доведохте? — попита Райън, посочвайки с ръка към шхуната.

— Преди няколко дни. Тя е предназначена за плаване и нападение — разсеяно каза Инди.

Натрапчива мисъл за бягство премина в съзнанието на Райън. Щеше да има нужда от екипаж. Ако успееше да освободи дори двайсет от моряците на „Уейвърли“…

— Капитанът не обича изненадите — изфъфли Инди, бутайки ръката на Райън.

— Присъствието ми тук не е изненада за него! — сдържано отвърна Райън, мислейки за лукавото мъчение, което му бе причинил Бенингтън, давайки на Инди страницата от вестника. Цялата тактика на Бенингтън бе твърде очебийна.

— По-добре изчакайте, докато аз…

Райън бе уморен от играта на криеница.

— Не! — извика той. — Аз не съм пленник! Бенингтън и аз се споразумяхме за срокове и условия.

— Условия?! — зяпна Инди и се вторачи в широкия гръб на Райън, когато той се понесе към бараката на Бенингтън.

Райън блъсна с юмрук изкривената дъсчена врата и се втурна вътре, готов да се опълчи срещу Бенингтън. Той не бе спазил условията!

Бенингтън се бе изтегнал гол в единия край на тесния хамак. Краката му бяха широко разтворени, а ръцете му поставени върху коленичилата пред него фигура. Облак от сребристи къдрици на платиненоруса коса се разстилаше по бедрата на Бенингтън. Мургава, златиста голота — красива и нежна. Едно видение, което се извиваше в странен, нечуван ритъм на странното сливане. Джениел бе…

Бенингтън промърмори нещо и потрепервайки се изправи. За миг револверът се озова в ръката му и жълтеникавите му очи студено се повдигнаха към Райън.

Райън се приближи до него и блъсна Джениел встрани. Бенингтън бързо скочи на крака и щракна ударника на оръжието.

— Ти си виновен затова, негоднико! — изсъска той. — Твоята жена предпочете да бъде моя блудница!

Райън се колебаеше, удържайки атаката си. Той грубо изправи Джениел, отвратен от това, което видя. Пръстите му се вкопчиха в косата й, обръщайки лицето й към себе си.

— Истина ли е това? — изхриптя той и яростно разклати Джениел.

Джениел повдигна замаяните си теменужени очи към него. Изражението й бе неразбиращо и лишено от чувства. Тя мълчаливо кимна с глава.

Когато Райън я пусна, Джениел се свлече на пода и главата й клюмна към слабото й рамо. Преглъщайки изгарящата ярост, която бе заседнала в гърлото му, Райън се нахвърли върху Бенингтън.

— Какво, за бога, си направил с нея? — настойчиво попита той.

— Нищо, което тя да не е пожелала да й сторя! — изръмжа Бенингтън, стискайки все още здраво револвера си. — Жените винаги избират по-добрата възможност.

— Дойдох да сложа край на споразумението ни, Бенингтън! — заяви решително Райън, без да обръща внимание на риданията, които от време на време се откъсваха от устните на Джениел.

— Би ли искал да се върнеш в морето? — с половин уста попита Бенингтън.

— Земният ти мост е просто една подробност сега, когато е направен план на строежа. Докът е завършен. Карибците и моите хора могат да се погрижат за останалото. Моята уговорка е спазена! — ядосано изръмжа Райън.

Инди влезе в стаята без предупреждение. Късата му сабя бе извадена. Малките му сърдити очички видяха неподвижната фигура на Джениел и голотата на Бенингтън. По тъмното му лице бавно премина злобна животинска усмивка. Планът на капитана бе успял.

Държейки пистолета в едната си ръка, Бенингтън нахлузи брича си.

— Доведи Мануела да се погрижи за жената! — нареди той и тръгна към вратата. После усмихнат се обърна към Райън.

— Имам подарък за теб, Диверъл! — каза той и го подкани навън.

Инди се въртеше край Райън и не го изпускаше от очи. Райън пристъпи навън, хвърляйки през рамо един поглед към Джениел. Тя отново му бе изневерила. Сега си бе заслужила съдбата.

— Какъв е подаръкът ти? — попита грубо Райън.

— Давам ти назаем шхуната под твоето собствено командуване, Инди като помощник-капитан и половината от плячката! — рязко каза Бенингтън.

Все още разкъсван от сцената, на която бе станал свидетел, Райън намусено помисли, че Бенингтън дава много повече от това, което бе обещал. Джениел бе една невярна кучка, която много лесно преминаваше от един мъж към друг. Само че този път не бе надзирателят от „Чели“, а един пиян британски сержант.

— Съюз на пиратските капитани! — кисело отбеляза Райън.

— Аз подбирам само способните! — строго отвърна Бенингтън. — Други пирати в тези води бяха обединили усилията си и плаваха като флота, и колкото повече кораби ограбваха, толкова по-голямо бе възнаграждението им.

Райън усети, че усилващият се нощен бриз разроши косата му. Да усеща непокорното море отново под краката си! Морският вятър свободно да духа в лицето му… Нищо вече не го свързваше със сушата. Отговорността му за Джениел бе свалена.

— Ще плавам с твоята шхуна, Бенингтън — каза спокойно Райън. — Но да се разберем: аз командвам кораба! Това включва бойната техника и лоялността на твоите хора. Ще взема някои от моя екипаж на „Уейвърли“, стига само те да желаят да плават под пиратски флаг. Няма да допусна никаква намеса от твоя страна!

— Не желая да бъда мамен за моя дял от плячката! — кипна Бенингтън.

— Не е в моя стил да мамя когото и да било! — отвърна Райън. — Ще изведа шхуната извън обсега на прилива и ще я изпитам как се движи срещу вятъра. Моята стратегия е различна от твоята и аз пак ти напомням тоя факт!

Бенингтън бавно се усмихна.

— Тя е бързоходна, Райън, първокачествена и вярна!

Бенингтън сведе очи и започна да пристъпя от крак на крак върху блестящия пясък.

— Твоята жена… тя ти донесе разочарование! — предпазливо каза Бенингтън.

Райън се наежи.

— Жените винаги носят разочарование! — каза отсечено той, обърна се на тока си и гордо закрачи надолу към брега.