Лина Лаутън
Пиратът лорд (35)

Глава 34

Райън завъртя решително руля на „Уейвърли“, опитвайки се да коригира наклоняването откъм подветрената страна. Въглищният прах по въжетата за прикрепване на мачтите й, както и намаляващата численост на екипажа й от двайсет и трима души, несвикнали да обслужват по-голяма фрегата, бяха убедили Райън, че корабът се нуждае от повече поправки, преди товарът му да се отправи към Мартиника. Ремонтът в Рам Кей не беше достатъчен, но въпреки това корабът плаваше надеждно. Проблемът с теглото на товарите щеше да бъде премахнат от механиците в дока с помощта на сръчността и умението им.

„Уейвърли“ вече реагираше на завъртането на кормилото, макар и малко неуверено и мудно, поради липсващите платна. Райън се нуждаеше от още едно пътуване, за да се убеди, че корабът е годен за плаване и че може да вземе Джениел до Мартиника. Там той бе намерил за нея начин безопасно да отпътува за Чарлстън. Сега тя бе свободна да се завърне у дома. След смъртта на Бенингтън и пиянската нощ, прекарана с нея, той разбра, че тя гори от нетърпение да си отиде. Джениел го мразеше и имаше за какво, разсеяно помисли той. Райън можеше да я насили да остане в Рам Кей като негова любовница, но не това бе намерението му. Дори страстното желание към нея да бе намаляло, оставяйки само горчивия вкус на пепел в устата му. Той би могъл да си избере която и да е от темпераментните слугинчета мулатки и да има по-добър акт. Ако бе достатъчно пиян.

Джениел искаше да го направлява с острите си язвителни думи, да банализира неговата сила, смелост и решителност с дяволския си благороден произход и надменни аристократични навици, да го прониже с теменужените си очи. След онова първо утро в „Чели“, когато я бе обладал, тя, неизвестно как, бе направила една скрита цепнатина в емоционалната му броня и всеки път, когато отново я обладаваше, тази броня се огъваше и отстъпваше по малко. Единственият начин да я поправи, бе да захвърли бронята.

— Платна, сър… извън пристанището! — тревожно извика назначеният отскоро първи помощник-капитан и посочи с пръст към бързо движещия се на разстояние от тях плавателен съд.

Райън съсредоточено го разгледа. Мозъкът му работеше бързо. За пробното изпитание на „Уейвърли“ той бе избрал опустелите води близо до Литъл Игзам, защото само няколко кораба използваха този воден път, предпочитайки по-голямата обиколка през протока Крукед Пасаж. „Уейвърли“ не бе подготвен за морско сражение. Двете оръдия бяха ръждясали от солената морска вода, а временните плавателни съоръжения — мудни. В този миг Райън взе решение да поеме курс към Юма Стрейтс.

— Заобиколи го! — нареди Райън, подготвяйки бягството си.

Той хвърли поглед нагоре към ясното небе над главата си — нямаше надежда да се спусне мъгла.

— Друг кораб, сър! — дрезгаво каза морякът, поемайки кормилото от здравата хватка на Райън.

— Той е изтеглен откъм подветрената ни страна, така че ще компенсираме! — изръмжа Райън и забързано се отправи към палубата.

— Трети кораб, сър! — извика оръдейният майстор, когато Райън минаваше покрай него.

Райън се закова на мястото си и недоверчиво се втренчи в носещия се военен кораб, който пресичаше линията на хоризонта. Звездите и линиите искряха върху развяващия се на мачтата флаг.

— Свети Боже! Капитане — зловещо изрева кормчията, — американската флотилия!

„Уейвърли“ нямаше почти никакъв шанс да се отдалечи от големия военен кораб, а и неговият ескорт от бързоходни едномачтови кораби щеше лесно да притисне „Уейвърли“. Във всеки случай, морето изведнъж се бе напълнило с американски кораби.

— Пълен напред! — изкрещя Райън, поемайки руля отново.

Той насочи кораба по посока на вятъра, усещайки неохотното потрепване и напрежението, обхванали подветрената страна. Бе изгубил ценни минути в маневрата, но мощната кърма и марселът бяха поели по новия курс. „Уейвърли“ сякаш се надигна за нов живот. Кутватера^[1] й сочеше в посока югоизток.

Контраадмирал Канингъм свали далекогледа от очите си и на лицето му бе изписана изненада.

— Промяна на тактиката — кисело обясни той и подаде далекогледа на лейтенанта. — Много жалко, че един изключителен морски капитан е напуснал правия път!

Лейтенантът начумерено кимна, наблюдавайки как „Уейвърли“ се носеше по големите вълни, следвайки посоката на вятъра. В старата френска фрегата с нейния червен корпус имаше нещо обезпокоително и величествено, което силно го привлече. Нейният капитан добре знаеше как да ускори хода й и дори това бе впечатляващо. Тъжно наистина, че Пиратът лорд безнадеждно бе уловен в здравата клопка на флотилията! Той почти бе склонен да…

— Вдигни сигналните флагове за предупредителен залп! — тържествено каза адмирал Канингъм и кръстоса ръце отзад.

Той видя, как съпътстващите го едномачтови кораби от ескорта бавно потвърдиха командата му. Военните кораби се устремиха напред и се подредиха в боен ред за преследване. Алебардите на дванайсетте им, деветфунтови оръдия се наклониха и стреляха на малки серии. Левият едномачтов кораб се доближи на един изстрел разстояние от „Уейвърли“ и даде първия предупредителен изстрел.

„Уейвърли“ непокорно промени посоката си и обърна десния си борд срещу вятъра, отказвайки да се подчини на предупредителната заповед на флотата.

Контраадмирал Канингъм зяпна от учудване, а сред офицерите премина приглушен шепот на изненада.

— Много добре, Диверъл. Щом предпочиташ да бъдеш окървавен герой, ние ще те поразим във водата! — тежко въздъхна той. — Открийте огън!

„Уейвърли“ бе отскочил напред, сякаш предугаждаше смъртоносния преграден огън на едномачтовите кораби. Един от тях сви и се отклони към задната част на „Уейвърли“, мятайки куките си. Вторият се изви и застана успоредно на десния борд, а дулото на оръдието му се прицели. Военният кораб уверено го задмина и застана напречно.

— Предайте се всички! — дойде зловещ вик от палубата на левия едномачтов кораб.

Широките длани на Райън се бяха заковали на гладко полирания щурвал, а в съзнанието му отекваха предсмъртните думи на Уайлър: „Никой не може да ме свали от кораба!“.

Залп от ожесточени изстрели се изсипа върху носа на „Уейвърли“. Райън погледна към временните платна. Снадените им въжета се извиваха и огъваха под напъна на вятъра. Пиратският екипаж бе зашеметен и разколебан от смазващата сила на огъня и вдъхващата страх флота. Някои от тях лежаха, захлупили с ръце главите си, а други мълчаливо стояха и наблюдаваха как екипажите на едномачтовите кораби приготвяха куките си за абордаж.

Атаката на оръдията все още не бе започнала. Райън бе достатъчно близо, за да огледа оръдията и мунициите им. Те искаха да го заловят жив.

Куките се закачиха за парапета на левия борд на „Уейвърли“. Райън отпусна щурвала и издърпа револвера и късата си сабя.

Със силен вик той се хвърли сред качилите се, неприятелски моряци, разчиствайки пътя си със сабята. Бе подтикван от дива ярост, която го запрати във водовъртежа на боя със саби и ножове. В главата му звучеше страховития вик на шотландския боец:

„Бий се или умри, бий се или умри, бий се или умри, но опитай!“.

Най-после Райън бе попаднал в капан. Той се огъна и падна по очи, когато цевта на един мускет го удари отзад, а върху устните му замръзнаха словата на старинния шотландски боен вик.

 

 

Всеки съдебен процес във Вицеадмиралтейския съд имаше отрезвителен ефект върху гражданите на Чарлстън. Например на бичуваният пират Едуард Тийч, който бе страшилище за града и през пролетта на 1718 година безсрамно бе блокирал чарлстънското пристанище. През месец ноември на същата година, неговото подобие — майор Стеди Бонет бе публично обесен в Чарлстън след пленяването му край нос Феър Ривър. Гражданите още помнеха члена на Правителствения съвет Самюел Уорит и неговия четиригодишен син, който бе задържан като заложник на позорния разбойник Бонет, докато губернаторът Джонсън не изпълни исканията му. Всички тези събития бяха наложили практиката за незабавно екзекутиране на всеки заловен пират.

Намесата на континенталната флота и успешното приключване на пиратската й мисия, размърда и възбуди патриотичния плам на жителите на Чарлстън. Пиратът лорд Диверъл бе окован във вериги. Изумително жестоко и смайващо звучаха фактите, че за своята кратка и невероятна кариера, той бе пленил и ограбил повече от двеста и петдесет плавателни съда от британска, френска, испанска, холандска и португалска националност в района на Карибско море.

Дарението на френския корвет, натоварен с един изключително ценен товар, който Пиратът лорд мистериозно бе отпратил до чарлстънското пристанище, остави само блед спомен в умовете на повечето граждани. Конфискуваното злато бе пропиляно и забравено.

Морис Чепмън добре помнеше инцидента и това бе засилило вярата му в извънбрачния му син. Сега той бе сигурен в това, че Райън бе имал сериозни основания за действията си. Но пред Вицеадмиралтейския съд трябваше да бъде разкрита голата истина. В противен случай, както се бе зарекъл Канингъм, Райън можеше да бъде „прикован във вериги на входа на пристанището“. Райън обаче упорито отказваше каквато и да било защита пред съда.

По настояване на Морис, съдията Роджър Трот се бе застъпил пред легалните морски власти, позовавайки се на факта, че Пиратът лорд някога бе служил на родината си под командуването на генерал Уошингтън и бе използвал своя търговски кораб „Уейвърли“, за да премине през британската блокада по време на войната. Освен това Райън бе предал на федералните морски сили златото, принадлежащо на капера. В резултат на упоритото и неуморно настояване на Морис съдията Трот предяви иск до съдебните заседатели на Вицеадмиралтейския съд да допуснат публично разглеждане на делото, напомняйки на Канингъм, че Морис Чепмън имаше приятели сред високопоставените държавни служители, а новосформираната континентална флота щеше и за в бъдеще да се нуждае от финансова помощ.

Дъщерята на Джон Петерсън бе върната невредима в Чарлстън, макар и твърде късно, за да я види баща й. Закрилата на Диверъл, докато тя била затворена в Рам Кей, направила възможно спасяването й. Балансирайки везните на флотското мнение и възможните последици от загубата на постъпления за военноморските сили, контраадмирал Канингъм неохотно отстъпи.

След това Морис Чепмън се зае с изумения Херлсън Мейлън, напомняйки му, че проектът за конструкцията на преуспяващата му сега корабостроителница е дело на Райън. След горчива размяна на реплики, по време на която Морис бе принуден да признае, че Райън действително е бил отговорен за болестта на Кейли, тъй като е отплавал преди първата им брачна нощ, Херлсън Мейлън се съгласи да даде поддръжката си за оправдаването на Райън.

Морис бе извоювал една благоприятна победа, печелейки още един поддръжник за оправдаването на Райън, а Мейлън — отрупването на корабостроителницата с поръчки за строеж на едномачтови кораби за флотата.

Ивън Рийд спокойно изчака Джениел да си възвърне самообладанието. Нежните й треперещи пръсти се бяха впили като смъртоносно менгеме в седалката на каретата. Красивото й лице бе пребледняло и изопнато, и приличаше на болезнена маска под многобройните воали на утринния й тоалет.

— Не мога, Ивън! Бог ми е свидетел — не мога! — шепнеше тя.

Ивън наклони лицето й към себе си и измъчените й теменужени очи го погледнаха умоляващо.

— Баща ти бе справедлив и благороден човек, и ако беше жив, сигурно щеше да последва поддръжката на приятелите си. Ти трябва да присъстваш вместо него на процеса на Райън. Показанието, за което Морис те помоли, може да допринесе за спасяването на живота на Райън!

— А… аз не желая да го видя! — захленчи Джениел и се вкопчи в ръкава на Ивън.

— Аз пък мисля, че желаеш, Джениел!

 

 

Външната зала на Общинската палата бе претъпкана. Някои граждани бяха се покачили на раменете на други, за да успеят да зърнат прочутия Пират-лорд. Съдията Трот бе в мрачната си съдийска тога, придружен от двама флотски съдии и контраадмирал Канингъм, облечени в тъмносинята униформа на военноморските сили, с перуки на главите си. Всички те се качиха в съдийската ложа и с отегчени лица се заеха да разлистват намиращите се пред тях документи.

Когато съдията Трот даде знак за тишина, в претъпканата заседателна зала настъпи ледено мълчание.

— Доведете затворника Райън Диверъл — сдържано нареди той.

При изскърцването на високата двойна врата, юнкерите се изпънаха и застанаха мирно. Сред зрителите плъзна изпълнен със страхопочитание и благоговение шепот.

Висок и строен, облечен в тъмносин редингот, с извити под тъп ъгъл ревери, които сякаш напираха да покрият широките му рамена, Райън прекрачи разтворената врата, забавяйки неизменната си горда походка, която предизвика спазъм в пресъхналото гърло на Джениел. Острите, упорити черти на почернялото му от слънцето лице изглеждаха по-изразителни без брада. Сиво-сините му очи бяха непроницаеми и от време на време проблясваха към тълпата в залата.

Джениел се отпусна към облегалката на коравия си стол, облекчена, но все още разочарована. Ако Райън бе довлечен окован във вериги, покрит със затворническа мръсотия и обграден от яки високи тъмничари, състрадателният сега съд, щеше да му се надсмее. Всичко тук й приличаше на някаква пародия — сякаш Райън не се нуждаеше от съдебен процес.

Морис Чепмън забързано се отправи към съдиите и адмиралите, отваряйки досието му. Той кимаше и почтително се покланяше на всеки един от тях, показвайки, че бе готов да започне защитната си реч за Пиратът лорд Райън Диверъл.

 

 

Съдебният процес се проточи цели две седмици — едно безпрецедентно време за процес от този род. Морис Чепмън ежедневно подготвяше и представяше нови документи и свидетели в полза на Райън.

Вестник „Чарлстън газет“ неочаквано написа и за своя сметка помести статия за злочестата съдба на Райън в ръцете на Мийд Бенингтън, загатвайки, че плененият капитан на търговски кораб бе проявявал загриженост към дъщерята на бившия високопоставен държавен служител Джон Петерсън.

Морис Чепмън разбра кога пулсът на общественото мнение започна да се надига в полза на оправдателната присъда за Райън Диверъл. Дори адмирал Канингъм се бе насилил да придаде на лицето си едно по-любезно изражение.

При едно от последните заседания Морис, без да бърза, призова Джениел да даде показания.

Райън нервно запристъпва от крак на крак и се наежи, а леденосините му очи гневно го стрелнаха.

— Бях ти забранил да правиш това, Морис! — изсъска през зъби той и бе призован да запази спокойствие.

С нежна грация Джениел се отправи към ниската ложа, разположена под съдийската маса. Теменужените й очи избягваха да гледат към Райън.

Тя стеснително седна на тесния стол и отпусна студените си длани в скута.

Морис Чепмън се доближи до нея с хладнокръвно изражение върху умореното си лице.

— Моля да ми простите, мис Петерсън, за припомнянето на този непоносим момент. Става въпрос само за последното обвинение относно вашето отвличане, за което аз изисквам и очаквам справедливите ви думи.

Райън се раздвижи на стола си, пребледнявайки леко от развихрилия се у него гняв. „Да те вземат дяволите, Морис!“ — мислено ругаеше той. Използването на каквито и да било женски показания бе недопустимо. Внезапната мисъл, че ако не бе той, Джениел можеше да бъде омъжена за Джонатан Чепмън, загриза стомаха му. Обесването бе много по̀ за предпочитане, пред веригите на семейните задължения. Особено пък и когато Джениел бе засегната.

— Питам ви, мис Петерсън, бяхте ли взета против волята си и изнасилена от подсъдимия Райън Диверъл на борда на неговия кораб?

Стремителният поток от думи не достигна до Джениел.

„Отвлечена, изнасилена, опустошена, бита и унижавана от един извратен пиратски главатар, дрогирана, бита — да, всичко това! Да, да и да!“

Но неизвестно как, други, погрешни думи се отделиха от устните й.

— Не, господин адвокат.

След това Ивън взе ръката й и внимателно я поведе през тълпата от зрители. Креслив женски глас достигна отнякъде до нея.

— Кажете истината, красива лейди. Обзалагам се, че Пиратът лорд е легнал с теб!

Всички плуващи край нея лица й се сториха ужасно изкривени. Гледаха я злобно и похотливо, вкопчваха се в роклята й. Тя вдървено се облегна на Ивън. Вече можеше да види каретата. Само още няколко стъпки…

Оглушителната врява от прибързаното обявяване на помилването на Райън отекна в изпълнената заседателна зала на Общинската палата. Райън се отърси от вцепенението, когато вицеадмиралът приповдигнато зачете условията за помилване. Документите му за управление на морски плавателен съд и капитанските му права се отнемаха за период от десет години. Бе лишен от собственост над „Уейвърли“, „Авенджър“ и „Коперхед“. Златото, оставено за съхранение на кредитната му сметка в Мартиника щеше да бъде конфискувано и разпределено за нуждите на управата на Южна Каролина.

Устните на Райън се сляха в сурова надменна линия, докато продължаваха формалностите по изпълнението на съдебните решения. Най-после всичко приключи и без да каже нито дума, той тръгна през тълпата. Една пътека се разтвори пред него, в морето от замъглени лица.

По-късно, когато бе паднала нощта, Райън бавно закрачи край покритите с мъгла докове, вдишвайки соления дъх на безсмъртното пулсиращо море, питайки се защо Джениел бе излъгала.