Лора Джо Роуланд
Цуамоно (3)

Глава 3

Безрадостен мрачен следобед бе разстлал своята плащаница върху Кодемачо — бедняшкия квартал в североизточната част на търговския район Нихонбаши. Схлупени колиби очертаваха криволичещи улици, по протежение на които мърляви просяци се грееха на открити огньове. Бездомни кучета и кресливи дечица се ровеха в купчините боклуци. Унили амбулантни търговци, работници и домакини се тътреха покрай откритите канали, пълни с мръсна вода. Те не обръщаха внимание на самурая, облечен в кърпени износени одежди, който се движеше между тях, яхнал грохнал кон.

Предрешен като ронин, Сано бе нахлупил шапката си така, че да скрива лицето му, и яздеше към затвора на Едо, чиито високи зидове и островърхи покриви се издигаха в далечината. Преминавайки по паянтовия мост над канала пред затвора, той спря, за да се огледа дали не го следят шпиони. Високият му пост в бакуфу бе увеличил необходимостта от секретност на действията му. Никой не трябваше да знае, че сосакан сама на шогуна посещаваше това място. И никой не трябваше да свързва това посещение с разследването на убийството на главния старейшина Макино.

Двамата пазачи пред затвора отвориха тежката, обкована с желязо порта пред него. Те го познаваха добре, но той им плащаше, за да подминават онова, което вършеше, и да не разпространяват слухове. След като влезе с коня си през портала, Сано премина покрай укрепения зандан, от който се носеха викове и стенания на затворници. Слезе от седлото си пред моргата на Едо, която представляваше ниска постройка с неравни, измазани с хоросан стени, рошав сламен покрив и обезопасени с решетки прозорци.

От вратата излезе доктор Ито Генбоку, управител на моргата, следван от детективите Маруме и Фукида. Лекарят носеше тъмносиня престилка — традиционното облекло в медицинската професия. Вятърът разроши белите му коси. Двамата със Сано се бяха запознали преди пет години, докато Сано работеше в полицията и разследваше своя първи случай на убийство, и се бяха сприятелили.

— Добър ден, Ито сан — поздрави Сано с поклон. — Виждам, че детективите ми вече са пристигнали с трупа, който изпратих.

Доктор Ито отвърна на поклона и поздрава.

— Бях слисан, когато ми казаха кой е. Никога не съм правил оглед на трупа на такава изтъкната личност — тревога вкопа бръчките по аскетичното лице на доктор Ито. — Поел си голям риск, като си изпратил тялото му тук.

— Зная.

Ако колегите на Сано в бакуфу научеха за действията му, щеше да избухне скандал и той щеше да бъде осъден за оскверняване на Макино, както и за нарушаване на закона, който забраняваше всякакви практики, заимствани от чуждоземната наука. Пред него стоеше пример за онова, което можеше да му се случи.

Някога изтъкнат лекар, доктор Ито бе провеждал медицински експерименти и бе почерпил научни знания от холандски търговци. Макар че обичайното наказание за подобни нарушения бе заточение, от бакуфу бяха оставили доктор Ито на доживотна присъда като управител на моргата в Едо. Тук той можеше да продължи научните си изследвания на спокойствие, но бе загубил семейството си, общественото си положение и свободата си.

— Не докарахме Макино в затвора направо от къщата му — поясни детектив Фукида. — Първо го отнесохме вкъщи и го извадихме от сандъка, след което го преместихме в един паланкин, като го скрихме в специално тайно отделение под дъските на пода.

— После излязохме от замъка Едо в паланкина — добави детектив Маруме. — Стражите при пропускателните пунктове изобщо не подозираха, че освен нас вътре има и още някой.

— И мен не са ме проследили — каза Сано.

Доктор Ито се усмихна унило.

— Хитростите ти са невероятно изкусни. Спомням си, че последното мъртво тяло, което ми прати, бе скрито в сандък със зеленчуци. Засега имаш късмет.

— Е, по-добре в такъв случай да огледаме трупа на Макино, докато късметът ми все още работи — каза Сано. — Трябва да върна тялото му, преди отсъствието му да е породило каквито и да било въпроси.

— Готов съм да започваме — доктор Ито въведе Сано и детективите в моргата.

Единственото просторно помещение на моргата бе обзаведено с каменни корита, използвани за умиване на труповете, с шкафове за инструменти, с отрупан с книжа подиум и три високи маси. Върху едната от тях лежеше изпънато тяло, покрито с бяло платно. Отстрани бе застанал Мура — асистентът на доктор Ито, който наближаваше шейсетте и имаше все още тъмни, но вече сребреещи коси, четвъртито лице и интелигентно, макар и мрачно изражение.

— Действай, Мура сан!

Всички се събраха около масата и Мура отгърна платното. Той беше ета — член на онази низвергната от обществото прослойка, чиято наследствена принадлежност към свързани със смъртта занятия — касапство и щавене на кожи, ги заклеймяваше като духовно скверни. Останалите граждани ги отбягваха. Ета служеха в затвора на Едо като тъмничари, носачи на трупове, мъчители и палачи. Приятел на доктор Ито и негов ученик в разрез с класовите традиции, Мура извършваше цялата физическа дейност, свързана с изследванията на неговия господар. Сега той и всички присъстващи впериха погледи в главния старейшина Макино. Той лежеше на масата все още със своята нощна шапка и бежова роба и положени на гърдите ръце. Обути в бели чорапи, кокалестите му нозе със слаби глезени сочеха към тавана. Върху мършавото му, прилично на череп лице бе паднала сянката на вечния сън.

— Смъртта не щади никого, дори най-богатите и могъщите — промърмори доктор Ито.

„Нито най-лукавите и злобните“, добави мислено Сано. Той си представи каква би била яростта на Макино, ако можеше да разбере, че накрая ще се озове на това охулено от обществото място. Но Макино бе помолил Сано да разследва смъртта му и бе оставил на него избора на начините да го стори.

— Къде е умрял? — попита доктор Ито.

Сано описа картината в къщата на Макино и после поясни:

— Трябва да го върна в същото състояние, в което го отнесох. Можете ли да определите причината за смъртта му без дисекция или други процедури, които биха личали по тялото му?

— Ще направя всичко, което е по силите ми — каза доктор Ито. — Мура сан, моля те, съблечи го.

Сано видя проблем.

— Как можем да му свалим дрехите и после да ги облечем отново, след като тялото му вече се е вдървило? Не можем нито да ги срежем, нито да ги разкъсаме.

— Не е съвсем вдървен — обади се детектив Маруме. — Двамата с Фукида сан установихме това, докато го местехме в паланкина.

Мура изпъна ръцете на Макино покрай тялото му. Китките и пръстите бяха вдървени, но лактите се движеха лесно.

— Лакътните стави са били счупени, след като вдървеността е обхванала горните части — обясни доктор Ито.

Сано изведнъж проумя случилото се.

— Били са счупени, за да може тялото му да бъде поставено в леглото със скръстени на гърдите ръце. Дори и да не означава, че Макино е бил убит, това доказва подозрението ми, че някой е нагласил обстановката около смъртта, преди аз да отида там.

Мура развърза пояса на Макино и отгърна робата му, откривайки мършаво тяло с изпъкнали ребра и съсухрени гениталии. После внимателно повдигна ръкавите, оголвайки ръцете му.

— Ето и нови доказателства за подозрението ти — каза доктор Ито, сочейки към една червеникаво морава ивица по протежение на лявата страна на трупа. — Кръвонасядания под кожата в онези части на мъртвото тяло, които се намират най-близо до земята. Това означава, че известно време след настъпването на смъртта Макино е лежал на тази страна.

— И преди да бъде поставен по гръб в леглото — добави Сано.

Доктор Ито нареди на Мура да обърне тялото. Щом Мура го положи по корем, вниманието на Сано бе приковано в гърба на Макино. По раменете и задната част на гръдния му кош се виждаха червени и морави петна.

— Изглежда така, сякаш е бил бит — каза Сано.

— И то с необуздана сила — добави доктор Ито. — Погледни разранената плът, където ударите са разкъсали кожата… — той уви чисто парче плат около ръката си и после опипа ребрата на Макино. — Някои са счупени.

— Боят ли е причинил смъртта му? — попита Сано.

— Безспорно подобни удари могат да причинят фатални увреждания на вътрешните органи — каза доктор Ито. — Виждал съм и не толкова яростен побой да убива доста по-здрави мъже от Макино — той се обърна към Мура: — Ако обичаш, свали му шапката.

Мура оголи костеливия, осеян със старчески петна скалп и събраните в малък кок на темето му редки посивели коси. Сано видя друга синина от удар, причинил вдлъбнатина в черепа на Макино и разкъсал кожата над дясното му ухо.

— Ако трябва да изкажа предположение, коя рана е била смъртоносна, спирам се на тази — доктор Ито огледа увредения череп, след което добави: — Вероятно е кървяла много, което е обичайно за рани по главата. Но по Макино няма кръв. Сигурно е бил измит и преоблечен с чисти дрехи.

— Раната на главата обяснява кръвта по пода в кабинета му — каза Сано. — А побоят потвърждава версията, че е умрял там, нападнат от някого. Но не намерих никакво оръжие. А и липсва обяснение, защо трупът му е бил преместен, почистен и сложен в леглото, а в същото време уликите, доказващи убийството, са били оставени.

Сано имаше и други причини да не приема този сценарий. Докладваше ли, че главният старейшина бе станал жертва на убийство, вестта щеше да причини още по-големи безредици в бакуфу.

— Може би убиецът не е имал време да прикрие следите в кабинета — предположи доктор Ито. — Вероятно му се е наложило да избяга, за да не го хванат, и напускайки къщата, е отнесъл оръжието със себе си.

Сано кимна, тъй като не бе в състояние нито да опровергае тези предположения, нито да ги докаже.

— Но наличието на ръкава също се нуждае от обяснение. Струва ми се, че той е важна улика. Освен това имам предчувствие, че причината за убийството може да е свързана със секс, а не непременно с политика.

Доктор Ито обиколи масата с бавната си, скована походка, като оглеждаше внимателно трупа на Макино. Внезапно спря и заяви:

— Може и да си прав.

— Какво видяхте?

— Една по-различна рана. Мура сан, моля, разтвори задните му части.

Ета се подчини, раздалечавайки с пръсти двете мършави полукълба. Цепнатината между тях се разтвори.

— Докато бях лекар, съм виждал този симптом при мъже, обладавани от други мъже по време на секс — обясни доктор Ито. — Среща се най-често при момчета и млади мъже. Но се случва и при по-стари.

Традицията за любов между мъже изискваше по-възрастният партньор да прониква в по-младия. По принцип обладаваният трябваше да бъде с по-ниско обществено положение. Когато един момък станеше на деветнайсет години, той трябваше да възприеме ролята на по-възрастния и никога повече да не се озовава в положението на обладания. Но на някои мъже толкова им харесваше да проникват в тях, че удължаваха тези свои изживявания до края на живота си. Такъв бе случаят с предишния шогун, често критикуван за непристойното нарушаване на традицията.

— Но приживе предпочитанията на Макино към жените бяха добре известни — възрази Сано. — Освен това той никога не би се унизил по този начин пред някого.

— Известни са куп случаи, в които мъже прикриват щения, които биха накърнили репутацията им — отбеляза доктор Ито. — Но има и друго обяснение.

— Макино е бил принуден да се подчини?

— Да… от нападател, който го е надвил и насилил.

Сано поклати глава и въздъхна.

— С всяка нова улика този случай става все по-странен. Ръкавът навежда на мисълта, че Макино е бил убит в спалнята му от жена. Но безпорядъкът и кръвта в кабинета му подсказват, че там е имало схватка, в която главният старейшина е бил пребит до смърт. Счупеното резе на капаците на прозореца представлява улика, че в къщата е проникнал непознат, който по всяка вероятност е неговият убиец. Каквото и да се е случило обаче, по някое време Макино е бил обладан от любовник или нападател. Мотивът би могъл да бъде сексуален или политически.

Сано свиваше пръсти, докато изброяваше възможностите, след което обърна нагоре празна длан.

— Но уликите могат да бъдат подвеждащи или фалшиви. Може би най-важните следи са били унищожени от човека, който се е опитал да представи смъртта на Макино като естествена въпреки наличието на толкова доказателства за обратното. Не е изключено никоя от тези версии да не отговаря на истината.

— Или пък всяка от тях да съдържа само част от истината — каза доктор Ито.

Сано кимна, докато мислено продължаваше да пренарежда наличните улики във все по-озадачаващи комбинации.

— Бихте ли погледнали за някакви други следи по тялото на Макино, които биха могли да разрешат противоречията?

Следващият един час доктор Ито прекара във внимателен оглед на трупа с помощта на лупа, но въпреки това не откри нищо друго.

— Съжалявам, че не мога да помогна повече — каза той. — Сега какво ще правиш?

— Ще продължа с разследването — отвърна Сано, обзет от тревожното чувство, че бе поел на опасно пътуване в неизвестна посока, от което нямаше да има връщане.

Той обичаше предизвикателствата, а желанието му да установи истината се бе разгоряло още след първия намек за предателство срещу Макино. Като следваща стъпка в своето пътуване той бе длъжен да докладва за разследването си на управляващите, излизайки на една арена, изпълнена с опасности.