Лора Джо Роуланд
Цуамоно (11)

Глава 11

Късно през нощта Рейко седеше в стаята си и сушеше току-що измитата си коса над мангала с дървени въглища. Дойката й Осуги, вече на възраст, дойде при вратата и каза:

— Уважаемият ви съпруг е вече тук.

— Добре.

Рейко очакваше с нетърпение да чуе новини от разследването му и да му разкаже какво бе установила. Но Сано не се появи веднага и тя тръгна да го търси. Намери го пред кухнята — ниска постройка в задната част на имението, където готвачите приготвяха огромното количество гозба, необходимо за изхранването на всички в многолюдното домакинство. Той стоеше с двама слуги в двора, където имаше един кладенец, няколко външни огнища и готварски принадлежности, и държеше фенер, а прислужниците придвижваха голяма дървена вана.

— Ето тук. Заковете го незабавно.

Сано посочи един капак в земята, където доскоро бе стояла ваната.

— Да, господарю — отвърнаха в хор прислужниците. Леден вятър прониза Рейко, докато ги наблюдаваше от верандата.

— Какво правите? — попита тя.

— Запушвам една дупка в охраната ни. Всеки, който успее да прехвърли зида, може да се промъкне през този отвор в избата и от там във всяка част на къщата.

Рейко се втренчи в капака с изненада.

— Изобщо не съм знаела, че е там.

— И аз научих за него едва днес.

— Как? — попита Рейко.

— От Дакуемон — племенника на владетеля Мацудайра. Но това е дълга история. Хайде да влизаме и ще ти разкажа.

В тяхната стая една прислужница им донесе саке, което Рейко подгря и сипа в малки чашки. Двамата пиха и Сано описа събитията от изминалия ден.

— Значи Дакуемон и дворцовият управител са двамата главни заподозрени в убийството — обобщи Рейко, разтревожена от опасния обрат в разследването. — Когото и от тях да преследваш, ще си в беда.

Сано кимна:

— Освен това Янагисава изглежда по-вероятният извършител.

— Успя ли да докажеш, че Макино е възнамерявал да дезертира и че дворцовият управител е имал причина да го убие?

— Не точно. Наистина намерих скритата врата, която Дакуемон твърди, че е използвал, за да се измъкне тайно от имението на Макино. Това означава, че в думите му има известна истина. Освен това разговарях с мои информатори в бакуфу. Те казват, че са чули слухове за разпра между Макино и Янагисава.

— Възможно ли е тези слухове да са пуснати от членове на клана Мацудайра, с цел да те заблудят?

— Вероятно. Това би обяснило защо плъзват точно сега, когато Дакуемон е заподозрян и има нужда от потвърждение на своята история. Но аз нямам право да ги пренебрегна просто защото не желая да ги приема за истина.

Горящите въглени съскаха в мангала, а навън вятърът блъскаше в къщата, докато вътре двамата обсъждаха дворцовия управител Янагисава като главен заподозрян. Макар че владетелят Мацудайра бе също толкова безмилостен, Рейко би предпочела Сано да се изправи срещу него, защото Янагисава я плашеше повече. Именно той, а не владетелят Мацудайра бе заговорничил в миналото, за да унищожи Сано. Ако съпругът й обвинеше Янагисава в убийство, това щеше да сложи край на тяхното примирие.

— Фактът, че дворцовият управител е замесен, не изчиства подозренията от близките на Макино — отбеляза Рейко. — Според това, което ми каза току-що, те са разполагали с най-очевидната възможност да убият Макино. А историите им за онази нощ представляват сериозно основание за съмнения. Не можеш ли да упражниш по-голям натиск, за да ги принудиш да ти кажат истината?

— Ще опитам, но прекомерната настоятелност може да предизвика фалшиви признания. Аз искам истината за това престъпление.

Рейко подбра следващите си думи с изключителна предпазливост:

— Ако един от семейството се окаже виновен, това би разрешило редица проблеми.

Сано кимна, тъй като разбра намека й в смисъл, че той би могъл да спечели, ако стовари вината за убийството върху домакинството на Макино.

— Аз няма да рискувам да накажа за убийството невинен човек — тонът му бе непреклонен. — Дори и това да е в мой интерес.

— Нито пък аз бих го поискала от теб — каза Рейко. — Но поне би ли продължил да разследваш и заподозрените близки на Макино?

— Разбира се — отвърна Сано. — Докато са на погребалната церемония утре, мога да преровя миналото им за някакви следи, подсказващи невинността или вината им.

— Научих някои неща, които могат да ти помогнат в тази насока — каза Рейко. — Днес се отбих при две-три приятелки. Те разправят, че едно време съпругата на Макино била помощница в храма „Асакуса Джинджа“. А преди да отиде при него, наложницата му живяла с търговец на име Ракуами.

Сано повдигна вежди в знак на подчертан интерес и одобрение.

— Това е добра изходна позиция за разследването на жените.

— Ще ми се да можех да науча какво се е случило в къщата на Макино през онази нощ, която може би е довела до убийството — продължи Рейко. — Но хората там си траят. Никой не можа да ми каже нищо за отношенията между Макино и най-близките му.

— Моите информатори също — потвърди Сано. — Единствено хората в имението му са наясно със своите дела с Макино. И тъй като те всички са заподозрени — настоящи или евентуални, — аз не мога да разчитам на каквито и да било сведения от тях. — Притеснен, Сано стисна устни. — Обмислях да внедря някой от моите детективи сред слугите като шпионин. Но обитателите не са склонни да се доверят на внезапно появил се непознат, когато самите те са заподозрени в убийство.

Внезапна идея осени Рейко. Сърцето й заби учестено от вълнение, дързост и безпокойство.

— Ами ако имаше шпионин, който на практика е невидим?

— Ако беше така, щях да разреша тази загадка за нула време — засмя се Сано, приемайки предложението й като шега.

— Говоря сериозно — настоя Рейко. — Ти имаш такъв шпионин.

Сано се взря в нея озадачен.

— За кого говориш?

— За себе си — отвърна Рейко.

— Ти? — възкликна Сано в недоумение.

— Да. Бих могла да се предреша като лична прислужница и да обслужвам дамите. Прислужниците остават почти незабелязани за тези, които ги наемат. Хората правят и казват пред тях най-интимни неща. Ако можеш да ми уредиш да постъпя като слугиня в къщата на Макино, бих могла да шпионирам колкото ми душа иска, и никой не би ме заподозрял, че работя за теб. Няма да ме погледнат и за миг.

— Аз забелязвам прислужниците — възрази Сано. — Един самурай винаги си дава сметка, кой е край него.

— Добре тогава, коя от нашите прислужници ни донесе саке? — реши да го предизвика Рейко.

Сано се замисли. Погледът му помръкна от неудобство.

— Беше Оаки — каза Рейко тържествуваща. — Не си спомняш, защото не си я забелязал.

— За разлика от теб — изтъкна Сано.

— Аз съм друга. И затова трябва да благодаря на госпожа Янагисава.

Само като наблюдаваше отблизо своите прислужници и като уволняваше всички, които проявяваха прекомерен интерес към нея, тя бе успяла да се отърве от шпионите на госпожа Янагисава.

— Но аз никога не обсъждам поверителна информация, докато прислужниците са наоколо — каза Сано.

— Това е, защото твоят живот те е научил да бъдеш предпазлив — каза Рейко. — Но аз предполагам, че съпругата на Макино и наложницата му са небрежни както повечето хора.

— Добре, печелиш спора — отстъпи Сано с неохота. — Но един вишестоящ служител, като мен, да предреши жена си и да я изпрати навън да шпионира… — и той отхвърли с жест дори самата идея за подобна стъпка.

Рейко го погледна многозначително, за да му припомни колко често двамата вършеха необичайни за другите хора неща.

— Бих могла да се отбия при съпругата и наложницата и да ги попитам направо, но дори и един глупак не би признал нищо пред съпругата на сосакан сама. А ако едната от тях е убила Макино, тя е била достатъчно умна, за да промени обстановката на мястото, където е настъпила смъртта му, и да прикрие какво точно му се е случило.

— При положение че убиецът е сред обитателите на тази къща, за теб е твърде опасно да шпионираш там — отбеляза Сано. — Някой, който е посмял да убие такава важна личност, като Макино, със сигурност би убил и теб, за да предотврати разкриването му, в случай че те хване да го следиш.

— Аз ще внимавам — настоя Рейко. — Освен това съм обучена на бойни изкуства. Съпругата и наложницата на Макино не са. Мога да се оправя с тези жени.

— Не забравяй, че двама от заподозрените в къщата са мъже. Единият от тях може да е убиецът.

— Сражавала съм се с мъже и съм излизала победител — припомни му тя.

В съзнанието й изникна внезапен спомен. За миг се озова на планинския път, сражавайки се с хората на краля дракон. Похищението я бе научило да се съобразява с предела на собствените си сили. Сега почувства, че всеки миг ще я връхлети поредният пристъп.

Този път паниката от изпитанието й породи у нея нов страх за онова, което можеше да й се случи в къщата на Макино. Тя бе оцеляла след една среща с убиец, но следващия път можеше и да няма такъв късмет.

Отпи глътка саке, за да потисне надигащия се в гърдите й ужас, като се надяваше Сано да не забележи тревогата й. Беше скрила от него, че получава пристъпи, защото не искаше той да се притеснява за нея. Освен това, ако знаеше за тях, той не само че нямаше да я пусне да следи когото и да било, но и може би никога повече нямаше да й позволи да му помага.

Сано гледаше слисан как ръцете й, обхванали чашката със саке, се тресат.

— Защо трепериш? Какво се е случило?

— Нищо — отвърна Рейко с тон, който говореше, че няма никакви проблеми и че Сано просто си измисля.

За нейно успокоение пристъпът отмина; въпреки това Сано продължи да я гледа с напрегната загриженост.

— Няма да ти позволя да се излагаш на риск — заяви той. — Разследването е моя отговорност, не твоя.

Макар че Рейко се ужасяваше да излезе от дома си и да се изложи на опасности, може би по-страшни, отколкото в двореца на краля дракон, шпионирането в имението на Макино за нея бе изпитание, с което трябваше да се справи успешно.

— Мой дълг е да ти помагам — каза тя.

Изпълнен с разкаяние, Сано поклати глава и стисна ръцете й в своите.

— За малко не те изгубих заради краля дракон. Не мога да понеса нов риск.

— Но аз смятам, че ако не отида, опасността, която застрашава цялото ни семейство, е по-голяма — Рейко дръпна ръцете си от Сано, който ги пусна с неохота. — Ако не успееш да докажеш, че някой в къщата на Макино е виновен, ще трябва да преследваш или дворцовия управител, или владетеля Мацудайра. Никой от тях не иска да бъде наказан за убийството на близък приятел на шогуна. Всеки от тях би те убил, за да ти попречи да го изобличиш като извършител на престъплението. Може би ти нямаш нищо против да се пожертваш в името на честта, но какво ще стане с Масахиро и с мен?

Лицето на Сано помръкна, щом си представи съпругата си вдовица, а сина си — без баща, оставени на милостта на един толкова жесток свят. Въпреки това каза:

— Дори и да следиш отблизо съпругата и наложницата на Макино, ти пак може да не намериш доказателства срещу тях.

Рейко кимна, признавайки логиката му, но въпреки това решимостта й бе непоколебима.

— А какво ще стане, ако не успееш да разкриеш престъплението? Шогунът ще те екзекутира заедно с цялото ти семейство и всичките ти васали.

— Нека не смятаме, че ще се проваля — каза Сано, явно засегнат от предположението. — Досега винаги съм се справял. Ще успея и този път… при това без да те намесвам.

— Може да се окаже, че в дома на Макино аз ще бъда на по-сигурно място, отколкото вкъщи.

— Как така? — Сано бе озадачен.

— Госпожа Янагисава продължава да ме преследва — припомни му Рейко. — Трябва ми място, където да се скрия, докато измисля как да се спася от нея.

— И ще го намериш в къщата на главния старейшина Макино? — Сано й отправи изпълнен с недоумение поглед. — Търсиш убежище от една опасност на място, изпълнено с толкова други?

— Госпожа Янагисава и шпионите й може да се питат къде съм заминала, но никога няма да им хрумне да ме търсят там. Ще бъда защитена от нея и в същото време ще помагам на теб.

Сано вдигна поглед към тавана. Въздъхна така шумно, че гърдите му изхриптяха. Рейко почувства, че той претегля заплахите, които представляваха госпожа Янагисава, фракциите, заподозрените в убийството и самото разследване. Тя чакаше напрегнато, докато той мислено преценяваше аргументите й. Накрая той каза:

— Не мога просто да те отведа до имението на Макино и да наредя на хората му да те наемат като прислужница. Те ще се досетят защо искам да си там, дори и да не разберат коя си.

Рейко си усмихна. Фактът, че Сано разискваше грижи от практическо естество, означаваше, че е взел решение в полза на плана й. Изпълниха я опасения, защото перспективата да напусне дома си, за да дири опасен убиец, сега вече представляваше ужасяваща реалност.

— Ще измислим как да разрешим този проблем — успокои го тя.

— Не мога да те изпратя в имението самичка — взе да го усуква Сано.

— И за това има начини.

Сано остана безмълвен в продължение на един безкраен, изпълнен с напрежение миг. Накрая кимна. Обзета колкото от тържество заради победата си, толкова и от чувство за обреченост, Рейко го прегърна; той я притисна до себе си.

— Ще отида още утре — заяви Рейко. — Обещавам, че ще открия неща, които ще те накарат да се почувстваш доволен, че си се съгласил.

— А аз ти обещавам, че няма да ти се случи нищо лошо — каза Сано.

Както бе застанала така, притиснала лице до гърдите му, никой от двамата не можеше да види изражението на другия.