Владимир Мегре
Анастасия (9)

Кой запалва звезда

На втората нощ, като се страхувах, че Анастасия отново ще ми напъха за затопляне своята мечка или ще измисли още нещо, аз категорично отказах изобщо да спя, ако самата тя не легне до мен. Мислех си: „Ако е до мен нищо не може да измъдри“. И казах:

Покани ме на гости, нали? У вас. Аз мислех, че тук има някакви постройки, а ти дори огън не даваш да се запали и ми набутваш някакви зверове през нощта. Ако нямаш нормален дом, тогава няма какво да каниш на гости.

— Добре, Владимир, не се вълнувай, моля те, и не се страхувай. Нищо лошо няма да ти се случи. Ако желаеш, аз ще легна до теб и ще те стопля.

Този път в бърлогата бяха нахвърляни повече кедрови клонки и внимателно беше сложена суха трева. По стените също имаше клонки.

— Аз се съблякох. Сложих под главата си панталоните и пуловера. Легнах и се завих с куртката. Кедровите клонки излъчваха същия фитонциден аромат, за който в научнопопулярната литература се казваше, че обеззаразява въздуха — въпреки че в тайгата въздухът и без това си е чист и беше леко да се диша. Сухата трева и цветята прибавяха още някакъв необикновен аромат.

Анастасия удържа на думата си и легна до мен. Усетих аромата на тялото й, който превъзхожда всички аромати. Той беше по-приятен дори и от най-изискания парфюм, който някога съм усещал от жена. Но сега дори и през ум не ми минаваше да я обладавам. След онзи опит на път към полянката на Анастасия и обзелият ме тогава страх, и загубата на съзнание у мен повече не възникнаха плътски желания, дори и когато я гледах гола.

Лежах и си мечтаех за сина, когото моята жена така и не ми роди. И си помислих: „Ех, би било прекрасно, ако Анастасия можеше да роди сина ми! Тя е толкова здрава, издръжлива и красива! Значи и детето също би било здраво. Ще прилича на мен. Може и на нея, но повече на мен. Ще стане силен и умен човек. Ще знае много. Ще стане талантлив и щастлив.“

Представих си как новороденият ми син суче от гърдите на Анастасия и неволно поставих ръката си на жилавите й топли гърди. Веднага по тялото ми премина някакъв трепет, но това не беше онзи трепет на страх, а нещо различно и невероятно приятно. Аз не прибрах ръката си, а затаил дъх, очаквах какво ще се случи по-нататък. И изведнъж усетих как върху моята ръка легна меката длан на Анастасия. Тя не ме отстрани. Аз леко се изправих и започнах да гледам прекрасното й лице. Бялата северна нощ го правеше още по-привлекателно. Не бях в състояние да откъсна погледа си. Нейните ласкави сиво-сини очи ме гледаха. Не можах да се сдържа, наведох се и, едва докосвайки, бързо и внимателно целунах полуотворените й устни. Отново по тялото ми премина същата приятна тръпка. Ароматът на диханието й облъхваше моето лице. Устните й не произнесоха както миналия път: „Недей, успокой се“ и не изпитвах никакъв страх. Мислите за сина не ме напускаха. И когато Анастасия нежно ме прегърна, погали косата ми и ми се отдаде с цялото си тяло, аз изпитах такова нещо!…

Едва на сутринта, когато се събудих, можах да осъзная, че подобно великолепно усещане, възхищение и блажено удовлетворение нито един път досега не бях изпитвал в живота си. Странно беше още и това, че след нощ, прекарана с жена, винаги настъпва физическа умора, но сега всичко беше различно. И още, създаваше се усещането за някакво велико сътворение. Удовлетворението не беше само физическо, но и някак неразбираемо, непознато досега, необикновено прекрасно и радостно. Дори ми мина една мисъл, че само заради това усещане си струва да живееш. И защо по-рано дори нещо подобно не съм изпитвал, независимо че съм бил с различни жени — и красиви, и любими, и опитни в любовта.

Анастасия беше девойка. Трепетна и ласкава девойка. Но освен това в нея имаше и нещо друго, неприсъщо на никоя от другите жени, които познавах. Какво? Къде е тя сега? Преместих се към изхода на бърлогата, подадох се навън и погледнах към поляната.

Поляната се намираше малко по-надолу от възвишението, където беше разположена нощната ни обител. Покриваше я половинметров слой утринна мъгла. В тази мъгла с разперени ръце се въртеше Анастасия. Тя повдигаше около себе си това мъгливо облаче. Когато то се увиваше около нея, Анастасия, подскачайки леко и разтягайки краката си в шпагат като балерина, прелиташе над този мъглив слой, спускаше се на ново място и отново, смеейки се, увърташе около себе си ново облаче, през което си проправяха път лъчите на изгряващото слънце, като ласкаво я галеха. Тази картина очароваше и възхищаваше и аз завиках от избликналите чувства:

— Ана-ста-си-я! Добро утро, прекрасна горска фе-йо Анастасия-я-я!

— Добро утро, Владимир — весело извика тя в отговор.

— Толкова е хубаво, така прекрасно е сега! От какво е така хубаво? — виках аз с все сили.

Анастасия вдигна ръцете си срещу слънцето, разсмя се с щастливия си мек смях и напевно извика на мен и още на някого нагоре в отговор:

— Само на човека от всички същества във Вселената е дадено да изпитва та-ко-ва нещо!

Само на мъжа и на жената, искрено пожелали да имат един от друг дете!

Само човек, който е изпитвал това, запалва звезда в небето!

Само на чо-ве-ка, който се стреми към създаване и съзидание!

Бла-го-да-ря ти-и! — И, обръщайки се към мен, бързо добави: — Само на човек, който се стреми към съзидание и създаване, а не към удовлетворение на плътските си потребности.

Тя отново започна да се залива от смях, подскочи високо в шпагат и сякаш прелетя над облака. После дотича и седна до мен на входа на нощната ни обител и започна отдолу нагоре да вдига и да реши с пръсти златистите си коси.

— Значи не смяташ секса за нещо греховно? — попитах я аз.

Анастасия замря. Удивено ме погледна и отговори:

— Та нима това беше онзи секс, който в твоя свят разбират под тази дума? И ако не, то кое е по-грешно — да се отдадеш, за да се появи на този свят човек или да се въздържиш и да не позволиш на човека да се роди? На истинския човек!

Аз се замислих. Действително, нощната ми близост с Анастасия не беше възможно да се назове с обикновената дума „секс“. Тогава какво точно се случи през нощта? Коя дума би била подходяща? И аз отново попитах:

— А защо по-рано ншцо такова, дори и подобно, не ми се е случвало, а мисля, че и на много други?

— Разбираш ли, Владимир, тъмните сили се стремят да развият в човека низките плътски страсти, за да не му позволят да изпита дарената му от Бога благодат. Те с всякакви средства му внушават, че удовлетворение лесно може да се получи, като се мисли само За плътското удоволствие. И по този начин отклоняват човека от Истината. Бедните излъгани жени, незнаещи нищо за това, цял живот само страдат и цял живот търсят изгубената благодат. Но те не търсят където трябва. Никоя жена няма да може да задържи мъжа си от блудство, ако позволява на себе си да му се отдава само поради плътски потребности. Ако това се е случило’, тогава съвместният им живот няма да бъде щастлив.

Съвместният им живот е илюзия за съвместност, лъжа и договорена измама. Защото и самата жена веднага се превръща в блудница, независимо от това, дали е омъжена или не.

О, само колко закони и условности е измислило човечеството в опита си изкуствено да укрепи този лъжовен съюз — духовни и светски закони. Всичко е напразно. Те само са карали човека да играе по тях, да се нагажда според тях и само да имитира съществуването на съюз. Вътрешните помисли винаги са си оставали неизменни и неподвластни на никого и на нищо.

Иисус Христос е видял това. И тогава, за да се противопостави, е казал: „Този, който гледа жената с желание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“^[1].

Освен това в недалечното минало сте се опитвали да заклеймите този, който напуска семейството си. Но нищо, в никакви времена, при никакви ситуации не е могло да възпре желанието на човека да търси интуитивно усещането за благодат и великото удовлетворение. Да търси упорито.

Измамният съюз е страшен.

Децата! Разбираш ли, Владимир. Децата! Те усещат изкуственото и лъжовното в този съюз. Децата подлагат на съмнение всичко, което родителите казват. Децата подсъзнателно усещат лъжата още в нейното зачатие. И не им е добре от това.

Кажи кой, какъв човек би желал да се появи на бял свят вследствие само на плътски удоволствия? Всеки би искал да е бил сътворен в порива на велика любов, в един стремеж именно към сътворение, а не да се появят като следствие на плътски удоволствия.

Встъпилите в лъжовен съюз след това ще търсят истинското удовлетворение тайно един от друг. Ще се стремят да обладават все повече нови тела или са обречени да използват всеки ден само своите тела, като същевременно интуитивно осъзнават, че благодатта на истинния съюз все повече се отдалечава от тях.

— Чакай малко, Анастасия. Нима на това са обречени мъжът и жената, на които се е случило още първия път да правят секс? Нима няма връщане и възможност положението да бъде поправено?

— Има възможност. Сега аз вече знам какво да правя. Но откъде и какви думи да намеря, за да мога да го изразя с думи? Аз през цялото време търся тези думи. И в миналото съм ги търсила, и в бъдещето също. Не можах да ги намеря. Може би са съвсем наблизо? И може би всеки момент ще се появят, ще се родят нови думи, способни да достигнат до сърцето и до разума — новите думи за древната Истина на Първоизточника.

— Не се разстройвай много, Анастасия. Кажи ми засега с тези думи, които знаем, примерно ми опиши. Какво е необходимо още за истинското удовлетворение на две тела?

— Осъзнатост! Взаимен стремеж към сътворение! Искреност и чистота на стремежа.

— Откъде ти е известно всичко това, Анастасия?

— Не само ми е известно. Просветените Велес, Кришна, Рама, Шива, Христос, Мохамед и Буда са се опитвали да открият същността и да я разяснят на хората.

— Да не би да си чела за тях? Къде? Кога?

— Аз не съм чела за тях. Аз просто зная какво са казвали, за какво са мислили и какво са искали.

— Значи според теб просто правенето на секс е лошо, така ли?

— Много лошо. Той отдалечава човека от Истината. Разрушава семействата. Огромно количество енергия отива в нищото.

— Тогава защо се печатат толкова много и различни списания с голи жени в еротични пози, толкова много филми с еротика и секс? И всичко това се радва на широка популярност. Търсенето ражда предлагането. Ти какво искаш да кажеш, че нашето човечество е съвсем лошо?

— Човечеството не е лошо, но механизмът на тъмните сили, които затъмняват духовността и предизвикват неизменно плътска похот, е много силен. Носи много беди и страдания на хората. Той действа посредством жените, като използва тяхната красота. Предназначението на красотата е да поражда и да поддържа в мъжа дух на поет, на художник, на творец. Но за това е необходимо първо самата жена да бъде чиста. Ако няма достатъчно чистота, тогава се опитва да привлече мъжа с прелестите на плътта — с външната красота на един празен съд. Ако по този начин го излъже, неизбежно за тази лъжа тя самата ще страда цял живот.

— Тогава какво се оказва? Човечеството за цялото свое хилядолетно съществуване не е могло да се пребори с механизма на тъмните сили? Значи той е по-силен от човека. То не е могло да се пребори независимо от призивите — както казваш — на духовните и просветени личности? Значи просто е невъзможно да бъде победен? А може би и не трябва?

— Възможно е и е необходимо. Непременно е необходимо!

— Кой може да направи това?

— Жените! Успелите да разберат Истината и своето предназначение. Тогава и мъжете ще се променят.

— Не, Анастасия, едва ли. Нормалният мъж винаги ще се възбужда от красивите женски крака, от гърдите… Особено когато си в командировка или когато се озовеш на почивка далеч от своята приятелка. Просто всичко е така устроено. И никой нищо няма да промени и да направи нещо по-различно.

— Но нали аз го направих с теб?

— Какво направи?

— Сега ти вече няма да можеш да се занимаваш с този пагубен секс.

Страшна мисъл като ток ме удари и започна да прогонва прекрасното чувство, породено през нощта.

— Какво си направила, Анастасия? Какво? Аз сега… Аз, какво сега… импотентен ли ще бъда?

— Точно обратното, сега ти стана истински мъж. Само обикновеният секс вече ще ти бъде противен. Той няма да ти донесе това, което изпита, а да го изпиташ пак ще можеш само когато желаеш да имаш дете и жената с теб също го желае. И да те обича.

— Да ме обича? При тези условия… Това би могло да се случи за цял живот може би само няколко пъти…

— Това е напълно достатъчно, за да бъдеш щастлив цял живот, уверявам те, Владимир. Ти ще разбереш. Ще го почувстваш по-късно: Хората встъпват; и по много пъти, само с плътта си в съюз — не знаят, че никога няма да успеят да изпитат истинско удовлетворение, като използват само своята плът. Мъжът и жената, които са се съединили във всички планове на битието, в порива на светло вдъхновение, в стремежа си към сътворение, ще изпитат велико удовлетворение. Създателят е дарил единствено човека да познае нещо такова. Това удовлетворение не е мимолетно и е несравнимо с плътското. Ако запазиш за дълго усещането за него, всеки аспект на битието ще прави щастлив теб и жената! И жената е способна да роди творение по образ и подобие на Създателя!

Анастасия протегна ръка към мен и се опита да се доближи. Аз бързо отскочих в ъгъла на бърлогата и извиках:

— Освободи изхода с добро!

Тя се изправи. Аз излязох навън и се отдръпнах на няколко крачки от нея.

— Ти ме лиши може би от най-голямото удоволствие в живота. Всички се стремят към него, всички мислят за него, само дето не всички говорят затова.

— Илюзия, Владимир, са всички тези плътски удоволствия. Аз ти помогнах да се избавиш от страшното, пагубно и греховно влечение.

— Илюзия, не илюзия — няма значение. Това е все общопризнато удоволствие. Не си и помисляй да ме избавяш от други, както на теб ти се струват, пагубни влечения. То, като се измъкна оттук, няма да мога нито с жени да контактувам, нито да пийна, нито да хапна, нито да пуша! Това е непривично за болшинството в нормалния живот.

— Е какво хубаво има в пиенето, в пушенето, в безсмисленото и пагубно смилане на такова огромно количество животинско месо при положение, че е създадена такава богата растителност специално за храна на човека?

— Виж, ти си се храни със своята растителност, щом ти харесва. А мен ме остави намира. На повечето от нас ни доставя удоволствие пушенето, пиенето, събирането на една хубава маса. Така е прието при нас, разбираш ли? Прието е!

— Но всичко, което ти изреди, е лошо и пагубно.

— Лошо? Пагубно? Ако ми дойдат на празник приятели, седнат на масата, а аз им кажа: „Ето, заповядайте, погризете малко ядки, хапнете си ябълчици, пийнете си водичка и не пушете“, ето тогава ще бъде лошо.

— Нима най-важното, когато се събереш с приятели, е веднага да седнеш на маса, да пиеш, да ядеш и да пушиш?

— Най-важно или не, няма значение. Това е прието по целия свят от всички хора. В някои страни дори ястията са ритуални, печена пуйка например.

— Не всички хора от вашия свят приемат това.

— Нека да не са всички, но аз нали живея сред нормални?

— Защо смяташ, че тези, които те заобикалят, са нормални?

— Защото те са болшинството.

— Този аргумент не е достатъчен.

— За теб не е достатъчен, защото на теб е невъзможно да ти се обясни.

Озлоблението ми към Анастасия започна да минава. Спомних си, че съм чувал за лекарствени препарати, за лекари — сексолози и си помислих: „Ако тя ми е навредила по някакъв начин, лекарите ще могат да поправят положението“ и казах:

— Добре, Анастасия, нека се договорим така: аз повече няма да ти се ядосвам. За прекрасната нощ ти благодаря. Само те моля сама повече да не ме избавяш от моите навици. А със секса ще поправя работата с помощта на нашите лекари и съвременните лекарства. Хайде да отидем да се изкъпем.

Тръгнах към езерото, любувайки се на сутрешната гора. Доброто ми настроение отново започна да се възвръща, а тя — пак! Върви след мен и говори:

— Няма да ти помогнат вече лекарите и лекарствата. За да ти върнат всичко така, както си беше, ще трябва да изтрият от паметта ти случилото се и това, което чувстваше.

Сащисан се спрях.

— Тогава ти върни всичко.

— И аз не мога.

Отново ме завладя чувство на бясна ярост и страх.

— Ти… Ама че си нагла! Месиш се и чоплиш живота ми. Значи можеш да правиш гадости, така ли? А като стане дума да бъдат поправени — не мога?

— Аз не съм правила никакви гадости. Нали ти толкова искаше сина си? Е, минали са доста години, а ти все още нямаш син. И никоя жена в твоя живот още не ти е родила син. Аз също пожелах дете, и то син. А аз мога… Тогава защо се безпокоиш без време, че няма да ти бъде добре? Може би ти ще разбереш… Не се страхувай от мен, моля те, Владимир. Аз съвсем не се меся в твоята психика. Това се случи от само себе си. Ти получи това, което искаше. И още, много бих искала да те избавя от един смъртен грях.

— От кой?

— От гордостта.

— Колко си странна. Твоята философия и начинът ти на живот не са човешки.

— Какво в мен е нечовешко и така те плаши?

— Живееш сама в гората, контактуваш с растенията и с животните. При нас никой не живее дори по подобен начин.

— Как така, Владимир, защо?… — развълнувано заговори Анастасия. — Ами притежателите на вили? Те също общуват с растенията и с животните, само че засега несъзнателно. Но после те ще разберат. Много от тях вече са започнали да разбират.

— Не мога да повярвам! Значи ти си летовничка. Ами този твой лъч? Книги не четеш, а знаеш много. Някаква мистика…

— Аз ще се постарая всичко да ти обясня, Владимир. Само че не веднага. Старая се, но не мога да подбера подходящите думи. Разбираеми думи. Повярвай ми, моля те. Всичко, което правя, е присъщо на човека. Това му е дадено изначално, в първоизточниците. Всеки би могъл да го постигне. И все едно, хората ще се върнат към първоизточниците. Това ще се случва постепенно, когато Светлите сили победят.

— Ами твоят концерт? Пееше с гласовете на всичките ми любими певци и отгоре на това ги изпълни в същата последователност, в каквато са записани на касетата ми.

— Така се случи, Владимир. Веднъж аз видях тази касета. После ще ти разкажа точно как се случи това.

— И какво, от веднъж запомни думите и мелодиите на всички песни, така ли?

— Запомних, че какво сложно и мистично има в това? Ох, какви ти ги наприказвах и напоказвах? Ти се изплаши от мен! Сигурно съм неразумна и несдържана. Така ме нарече веднъж дядо ми. Аз си помислих, че го е направил от любов. А пък явно съм си несдържана в действителност. Моля те, Владимир…

Анастасия говореше по човешки развълнувано и вероятно затова страхът ми от нея почти изчезна. Мисълта за сина ми ме изпълваше с чувства.

— Не се страхувам вече. Само, моля те; бъди малко по-сдържана. Ето, и дядо ти ти го е казал.

— Да. И дядо… Аз само приказвам ли, приказвам… Толкова силно искам да ти кажа всичко. Бърборана ли съм? Да? Но аз ще се постарая. Аз много ще се старая да бъда сдържана. Ще се опитам да говоря само за разбираеми неща.

— Така, значи ти скоро ще родиш, Анастасия?

— Разбира се! Само, че това няма да стане навреме.

— Как така не навреме?

— Това трябва да става непременно през лятото, когато природата помага в отглеждането.

— Защо тогава се реши на това, след като е опасно за теб и бебето?

— Не се безпокой, Владимир, в крайна сметка синът ни ще живее.

— Ами ти?

— И аз ще се опитам да издържа до пролетта и тогава всичко ще се нормализира.

Анастасия изрече всичко това без капчица тъга или страх за живота си, после се разтича и скочи във водата на малкото езерце. Блестящи на слънцето, пръски вода излетяха като фойерверки и паднаха върху чистата равна повърхност на езерото. След около тридесет секунди тялото й бавно започна да изплува на повърхността. Тя лежеше на водата с разперени ръце и се усмихваше.

Стоях на брега, гледах я и си мислех: „Ще чуе ли катеричката щракването на пръстите й, когато тя ще лежи с новороденото в някое от своите укрития? Ще й помогне ли някой от четириногите й приятели? Ще бъде ли достатъчна топлината на тялото й, за да сгрее малкото?“

— Ако тялото ми започне да изстива и детето няма с какво да се храни, то ще заплаче — тихо каза излязлата от водата Анастасия, — неговите недоволни викове могат да събудят предпролетната природа или част от нея и тогава всичко ще бъде наред. Те ще го отгледат.

— Мислите ми ли четеше?

— Не, предполагах, че мислиш за това. Та това е естествено.

— Анастасия, ти ми каза, че на съседните участъци живеят твоите роднини. Те не биха ли ти помогнали?

— Те са много заети и не бива да ги откъсвам от работата им.

— С какво са заети, Анастасия? Какво правиш ти по цял ден, при положение че те обслужва изцяло заобикалящата те природа?

— Аз се занимавам… И се старая да помогна на хората от вашия свят, които вие наричате притежатели на вилни места — летовници или градинари.