Владимир Мегре
Анастасия (15)

Летяща чиния? Нищо особено

Тогава аз я помолих като пример да ми демонстрира знанията си в областта на техниката.

— Какво искаш от мен — да ти разкажа как работят всевъзможните механизми във вашия свят ли?

— Ти ми кажи нещо такова, към което нашите най-велики учени едва-едва се докосват. Да речем, направи едно велико научно откритие.

— Та аз и без друго през цялото време това правя за теб.

— Не, не за мен, а за учения свят, така че да го признаят за научно откритие. Направи откритие като доказателство в областта на техниката, космическите кораби, атома, горивото за колите, след като казваш, че всичко това е толкова просто.

— Тези области в сравнение с това, което аз се опитвам да ти обясня, та това е, как да го кажа на твоя език за сравнение, каменният век ли, що ли.

— Отлично. Според теб примитивно, затова ще се разбере. Ти ще докажеш своята правота и ще потвърдиш, че твоят интелект е по-висок от моя. Кажи например, нашите самолети, космическите кораби според теб съвършени механизми ли са?

— Не. Те са твърде примитивни и са потвърждение за примитивизма на технократичния път на развитие.

Този отговор ме наостри, тъй като разбрах, че или тя действително знае неизмеримо повече, отколкото бих могъл да си представя за обикновеното съзнание, или нейните разсъждения са разсъждения на луд. Продължих да разпитвам.

— В какво е примитивизмът на нашите ракети и самолети?

Анастасия ми отговаряше след кратки паузи, сякаш ме оставяше за секунди да осъзная казаното от нея.

— Движението на всички ваши механизми, на абсолютно всички, се основава на взривната енергия. Като не познавате по-съвършени, естествени източници, вие използвате тези тромави примитивизми с неимоверно упорство. Дори не ви спират пагубните последствия от тяхното използване. Вашите самолети и ракети имат просто смехотворна далечина на полетите и те само съвсем малко се повдигат над Земята по отношение на мащабите на Вселената, а и този начин почти е достигнал своя таван. Та това е смешно! Взривяващо се или горящо вещество бута някаква си тежка конструкция — тази, която вие наричате космически кораб. При това голяма част от този така наречен кораб е натоварена с проблемите на изтласкването.

— А какъв друг принцип може да съществува за придвижване по въздуха?

— Например такъв като при летящите чинии — отговори Анастасия.

— Каааквооо!!! Ти знаеш за съществуването на летящите чинии и познаваш принципите на тяхното придвижване?

— Разбира се, че зная! Той е много прост и рационален.

Гърлото ми пресъхна и започнах да я пришпорвам.

— Разказвай, Анастасия, бързо и разбираемо.

— Добре, ти само не се вълнувай, защото при вълнение ще ти бъде по-трудно да възприемаш. Принципът на придвижване на летящите чинии се основава на създаването на вакуум.

— Как така? Моля те, по-ясно.

— Ти имаш малък речников запас, а за да ти стане ясно, аз трябва да използвам само него.

— Сега ще си добавя — вълнувайки се, изстрелях аз.

— Буркан, капак, чиния, таблетка, въздух… — и започнах бързо да назовавам всички думи, които ми идваха на ум в този момент и дори изпсувах.

Анастасия ме прекъсна:

— Няма нужда, аз зная всички тези думи, с помощта на които ти се изразяваш, но съществуват и още много други и изобщо друг начин за предаване на информация. С негова помощ аз бих могла да ти обясня всичко само за минута, а така при това положение вероятно ще ми бъдат необходими час или два. Това е много, аз бих искала да ти разкажа за нещо друго, нещо по-значимо.

— Не, Анастасия, разказвай за летящите чинии, за принципа на тяхното придвижване, за енергоносителите. Докато не разбера, няма да слушам за нищо друго.

— Добре — продължи тя. — Взривът — това е, когато твърдо вещество се превръща много бързо под някакво определено въздействие в газообразно или по време на някаква реакция две газообразни вещества преминават в по-леко състояние. Това, разбира се, е известно на всички.

— Да — отговорих аз, — ако се запали барут — ще се превърне в дим, бензинът — в газ.

— Да, примерно така. Но ако ти или вие имахте по-чисти помисли, отдавана щяхте да осъзнаете механизмите на Природата и да се досетите, че ако съществува такова вещество, което за един миг може значително да се разшири — да се взриви, да премине в друго състояние, то би следвало да съществува и обратен процес. В Природата това са живи микроорганизми, които превръщат газообразните вещества втвърди. Всички растения го правят, само че го правят с различна скорост и степен на твърдост и якост. Погледни около себе си. Та те пият сок от земята, дишат въздуха, а изработват твърдо и здраво тяло, да речем дървесина или още по-твърдо и яко — черупката на ореха или костилка, каквато има сливата. Невидимият за окото микроорганизъм прави това с невероятна скорост, хранейки се сякаш само с въздух. Ето тези микроорганизми са двигателите на летящата чиния. Те наподобяват мозъчна микроклетка. Само че са с тясно насочена функция. Тази функция е движението. Но я изпълняват с абсолютно съвършенство и могат да ускорят кораба до една деветнадесета от скоростта на мисълта на днешния земен средностатистически човек. Те са разположени от вътрешната страна на горната част на летящата чиния и се помещават между двойните й стени. Разстоянието между стените е примерно три сантиметра. Горната и долната повърхност на външните стени е пореста, с микродупчици. През тези дупчици микроорганизмите всмукват въздух и създават вакуум пред чинията. Струйките на въздуха започват да се втвърдяват още преди съприкосновението с чинията, а преминавайки през тези микроорганизми, се превръщат в топчици. След това тези топчици се увеличават още примерно до половин сантиметър в диаметър, размекват се и се спускат между стените в долната част на чинията, отново се разпадат и се превръщат в газообразно вещество. Може да се ядат, ако това се направи преди разпада им в газообразно вещество.

— А самите стени на летящата чиния от какъв материал са направени?

— Те са отгледани.

— Как така?

— Е, какво толкова се учудваш? Много хора отглеждат гъби в различни съдове, които правят водата, в която са поставени, вкусна и леко кисела. Тази гъба приема формата на съда, в който се намира. Тя много прилича на летящата чиния дори и стените си прави двойни. Ако в нейната вода се добави един микроорганизъм, става втвърдяване, но този така наречен микроорганизъм може да се изработи или по-точно да се зароди чрез усилията на мозъка или на волята като ярка визуализация.

— Ти можеш ли да направиш това?

— Да, но моите усилия няма да бъдат достатъчни. Необходимо е участието на няколко десетки човека, които притежават тези способности и това трябва да се прави в течение на година.

— А на нашата Земя има ли всичко необходимо, за да се направи или да се отгледат, както ти казваш, тази летяща чиния и микроорганизмите?

— Разбира се, че има. На Земята има всичко, което съществува във Вселената.

— А как да се поставят микроорганизмите вътре в стената на чинията, ако те са такива малки; че не се виждат?

— Когато горната стена е отгледана, тя сама ги привлича към себе си и ги събира в огромни количества, както пчелните пити привличат пчелите. Но и тук са необходими волевите усилия на няколко десетки хора. Но какъв смисъл има да се детайлизират по-нататък тези неща, след като вие все едно няма да можете да отгледате тази гъба поради отсъствието при вас на хора със съответстващата воля, интелект и знания?

— А нима ти никак не можеш да помогнеш?

— Мога.

— Тогава го направи.

— Аз вече го направих.

— И какво направи? — не разбрах аз.

— Аз ти разказах как точно трябва да се възпитават децата. И още ще ти разкажа. Ти ще разкажеш за това на хората. Много от тях ще осъзнаят това и техните деца, които ще бъдат възпитани по този начин, ще притежават интелект, знание и воля, които позволяват да се направи не само примитивна летяща чиния, но и значително повече.

— Анастасия, откъде ти е известно всичко за летящите чинии? Нима си го научила от общуването с растенията?

— Те са се приземявали тук и аз, как да кажа, им помогнах да поправят чинията.

— Те много по-умни ли са от нас?

— Съвсем не, от човека са неизмеримо далеч, те се боят от него, не се доближават до хората независимо от това, че са много любознателни. Отначало те се бояха и от мен. Насочваха към мен парализиращи мисли

— Всички се гърчеха и се опитваха да ме изплашат, да ме учудят по всякакъв начин. С големи усилия успях да ги успокоя и да ги предразположа.

— Как така не са по-умни, след като могат да правят неща, които човекът все още не умее?

— Че какво учудващо има тук? Пчелите също строят от природен материал невероятни конструкции с цялостна система за вентилация, отопление, но това не означава, че те са на по-високо интелектуално ниво. Във Вселената няма никой и нищо по-силно от човека освен Бога.