Владимир Мегре
Анастасия (8)

Концертът в тайгата

Аз й предлагах да дойде с мен в Москва и да се яви по телевизията.

— Представи си, Анастасия, с твоята красота ти би могла да бъдеш фотомодел, манекенка на световно равнище.

И тогава разбрах, че нищо земно не й е чуждо и като на всяка жена й е приятно да бъде красавица. Анастасия се разсмя.

— Най-, най-красивата, така ли? — отново попита тя и като дете започна да се баламосва, ходейки по поляната и имитирайки ходенето на манекенките по подиум.

Стана ми смешно от това, как имитираше манекенка, замятайки крак след крак при ходенето и показвайки въображаеми тоалети. Започнах да ръкопляскам и включвайки се в играта, обявих:

— А сега, уважаема публика, внимание! Пред вас ще се представи ненадминатата, прекрасна гимнастичка, несравнимата красавица Анастасия!

Това обявяване я развесели още повече. Тя излезе на средата на поляната и направи невероятно салто първо напред, после назад, настрани, вляво и после скочи много високо. С едната ръка, хванала се за клона на едно дърво, един-два пъти се залюля и прехвърли тялото си на друго дърво. Правейки отново салто, започна кокетно да се поклаща под моите аплодисменти. После тя избяга от полянката и се скри зад един храст. Усмихвайки се, Анастасия надничаше оттам, като че иззад кулиси, очаквайки с нетърпение следващото представяне.

Тогава си спомних за една видеокасета със записи на любимите ми песни в изпълнението на популярни певци. Понякога вечер в каютата си я гледах. Като си спомних за тази касета, дори без да мисля дали Анастасия можеше нещо да покаже, обявих:

— Уважаема публика, сега пред вас ще излязат най-известните солисти на съвременната естрада и ще изпълнят най-добрите си песни. Моля!

О, как сбърках в това, че не вярвах в способностите й. Последва такова нещо, че… че беше абсолютно невъзможно да се предположи. Анастасия, едва направила една стъпка иззад своите импровизирани кулиси, запя с гласа на Алла Пугачова. Не, тя не пародираше великата певица, не имитираше нейния глас, а именно пееше, предавайки свободно не само гласа, мелодията, но и чувствата.

И все пак най-удивителното не беше това. Анастасия акцентираше на някои думи, добавяше по нещо свое, привнасяше допълнителни щрихи, по-ярко осветяваше образите и песента на Алла Пугачова, изпълнението на която изглеждаше невъзможно да бъде надминато, предизвика цяла гама от допълнителни чувства. Например, във великолепно изпълнената като цяло песен:

Живял нявга художник един,

къщичка имал и ленено платно.

Но той актриса обичал една,

тази, която обича цветя.

Продал тогава той своя дом,

продал картините и платната

и за всичките пари закупил

цяло море от цветя.

Анастасия акцентира на думата „платна“.

Тя учудено и изплашено извика тази дума. Именно лененото платно е най-ценното за художника, без което вече е невъзможно да се твори и той продава това най-скъпо нещо заради своята любима. После при думите „отнесе я влакът далеч“ изобрази художника, влюбения човек, който гледа след заминаващия влак, отнасящ завинаги неговата любима — изобрази болката, отчаянието и смайването.

Потресен от всичко видяно и чуто, аз не започнах да аплодирам след края на песента. Анастасия се поклони, почака аплодисменти и тъй като такива не последваха, започна нова песен с още по-голямо старание. Тя изпълни подред всички мои любими песни, които специално за мен бяха записани на моята касета. И всяка от песните, които неведнъж бях слушал, в нейно изпълнение ставаше по-ярка и съдържателна. След изпълнението на последната песен, така и не чула аплодисменти, Анастасия се отправи към своите „кулиси“. Все още замаян, аз поседях мълчаливо под въздействие на необикновените си впечатления. След това скочих и зааплодирах, викайки:

— Браво, чудесно, Анастасия! Бис! Браво! Всички изпълнители да дойдат на сцената!

Анастасия внимателно излезе на сцената и се поклони. Аз продължавах да викам:

— Бис! Браво! — Тропах с крака и плясках с ръце.

Тя също се развесели. Запляска с ръце и извика:

— Бис — това още ли значи?

— Да, още! И още! И още!… Невероятно добре, Анастасия! Даже много по-добре, отколкото се удава на самите тях! По-добре, отколкото се удава на нашите звезди!

Млъкнах и внимателно започнах да разглеждам Анастасия. Помислих си колко многостранна е нейната Душа, след като съумя да придаде на вече идеално изглеждащите изпълнения на песните толкова много ново, прекрасно и ярко звучене. Тя също замря и мълчаливо и въпросително ме гледаше. Тогава я попитах:

— Анастасия, имаш ли си своя песен? Би ли могла да ми изпълниш нещо свое и нечувано от мен досега?

— Бих могла, но в моята песен няма думи. Ще ти хареса ли?

— Моля те, изпей своята песен.

— Добре.

И тя запя своята необикновена песен. Отначало извика като новородено дете. После гласът й зазвуча тихо, нежно и ласкаво. Тя стоеше под дървото, притиснала ръце към гърдите си и склонила глава, като че приспиваше и ласкаеше с гласа си малко бебе. Гласът й му говореше нещо нежно. От този тих глас, удивително чист, всичко наоколо замря: и птиците, и цвърченето в тревата. След това тя сякаш се зарадва от пробудилото се от сън дете. В гласа й се долавяше ликуване. Невероятно високите по тоналност звуци ту се носеха над земята, ту излитаха във висините на безкрайността. Гласът на Анастасия ту умоляваше някого, ту встъпваше в борба, ту отново галеше детето и даряваше радост на всичко обкръжаващо.

Усещане за радост се беше вселило и в мен. И когато тя завърши своята песен, весело извиках:

— А сега, многоуважаеми дами, господа и другари, уникалният и неповторим номер на единствената в света дресьорка — най-ловката, смела, обаятелна и способна да укротява всякакви хищници. Гледайте и треперете!

Анастасия дори изстена от възторг, подскочи и започна ритмично да пляска с ръце, подвикна, засвири. На поляната започна нещо невъобразимо.

Отначало се появи вълчицата. Тя изскочи иззад храстите и спря на края на поляната, озъртайки се в недоумение. От отдалечените от поляната дървета, скачайки от клон на клон, пристигаха катерички. Ниско кръжаха два орела, в храстите шумоляха някакви животинки и се чуваше пукането на сухи клонки. Разтваряйки и повдигайки храстите, на поляната излезе голяма мечка и се закова на място близо до Анастасия. Вълчицата започна да ръмжи неодобрително — явно мечката се беше приближила доста до Анастасия, без да е получила подобна покана. Анастасия притича до мечката, игриво я потупа по муцуната, хвана я за предните лапи и я изправи. Изглеждаше, че не полага големи физически усилия и мечката изпълняваше нейните заповеди в зависимост от това, как ги разбираше. Мечката стоеше изправена, замряла и се опитваше да разбере какво точно се иска от нея. Анастасия се затича, подскочи високо и се хвана за гъстата грива на мечката, направи стойка на ръце, отново скочи и се преобърна във въздуха. После хвана мечката за лапата и започна да се „огъва“, създавайки впечатлението, че прехвърля мечката през себе си. Трикът щеше да бъде невъзможен, ако мечката не го правеше сама, а Анастасия просто я насочваше. Мечката като че ли падаше върху Анастасия, но в последния момент се опираше на лапата си и сякаш правеше всичко възможно да не причини никаква вреда на своята стопанка или приятелка. Вълчицата все повече и повече се вълнуваше. Тя вече не стоеше на място, а се мяташе на разни страни, ръмжейки недоволно. Накрая на поляната се появиха още няколко вълка. Когато за пореден път Анастасия се „прехвърляше“ през мечката, опитвайки се да я накара освен това и да се завърти през глава, мечката се прекатури на хълбок и замря.

Тогава раздразнената и озъбена злобно вълчица направи скок към мечката. Мълниеносно Анастасия препречи пътя на вълчицата, която спря с помощта на четирите си лапи, падна по гръб и се удари в краката й. Анастасия моментално сложи ръката си на врата на вълчицата и тя послушно се притисна към земята. С втората си ръка замаха, както в онзи случай, когато исках да я прегърна, без да съм получил съгласието й за това.

Гората около нас бучеше възбудено, но не заплашително. Усещаше се възбуда и в скачащите, тичащите и притаилите се големи и малки животни. Анастасия започна да намалява възбудата. Първо погали вълчицата, потупа я по гърба и я отпрати, тупвайки я като куче. Мечката все още лежеше на една страна в много неудобна поза като чучело. Вероятно тя чакаше да поискат още нещо от нея. Анастасия се доближи и я накара да се изправи, погали я по муцуната и по същия начин, както изпрати вълчицата, отпрати и мечката от поляната. Повдиша дълбоко въздух и бавно издиша. Аз забелязах, че дишането й моментално стана равномерно, все едно че не е извършвала невероятните си упражнения.

— Показното те не го разбират, а и нямат нужда да го разбират, защото това не е хубаво — отбеляза Анастасия и ме попита: — Е, как бях? Бих ли могла някога да си намеря работа във вашия свят?

— Невероятно добре го направи, Анастасия, но всичко това вече го има в нашия свят. Дресьорите в цирка също показват много интересни номера с животните. Не би могла да пробиеш там, защото трябва да прескочиш чиновническата бариера, маса условности и интриги. А теб те не те изкушават.

По-нататък играта се състоеше в обмислянето на варианти къде би могла да работи Анастасия в нашия свят и как да преодолее съществуващите условности. Но лесни варианти не се намираха, тъй като Анастасия нямаше документи за образование, нито адресна регистрация, а пък на разкази за нейния произход и за способностите й, та дори и необикновени, никой няма да повярва. Променяйки тона си в сериозен, Анастасия каза:

— Аз, разбира се, бих искала още веднъж да посетя някой от тези градове, може би Москва, за да се убедя доколко съм точна в моделирането на ситуации от вашия живот. Например, досега не ми е ясно по какъв начин тъмните сили успяват да объркат жените до такава степен, че те самите, без дори и да го подозират, привличат мъжете с прелестите на своето тяло и по този начин не им дават възможност да изберат сродната си Душа. После и самите те страдат от това и не могат да създадат истинско семейство, защото…

И отново се започнаха поразителни разсъждения за секса, за семейството, за възпитанието на децата — разсъждения, които изискват осмисляне. Но най-невероятно от всичко чуто и видяно досега от мен беше нейната способност да говори точно за бита ни и познаването му в детайли.