Владимир Мегре
Анастасия (14)

Внимание към човека

Попитах Анастасия кой я е научил да говори, след като почти не помни майка си и баща си, а дядо й и прадядо й са общували рядко с нея. Получените отговори ме поразиха и изискват осмисляне от специалисти — ще се постарая максимално пълно да ги възпроизведа. За мен техният смисъл започна да се прояснява постепенно. Първо, след моя въпрос тя ми отговори с въпрос:

— Ти имаш предвид говоренето на езиците на различните народи ли?

— Какво значи на „различни“, ти да не би да говориш различни езици?

— Да — отговори Анастасия.

— И на немски, френски, английски, японски, китайски?

— Да — повтори тя, — нали виждаш, че говоря с теб на твоя език.

— Искаш да кажеш на руски.

— Е, това е доста обобщено. Общо взето, старая се да говоря с тези изрази и думи, които именно ти използваш в своята реч. Това ми беше малко трудно в началото, тъй като ти имаш много малък речников запас и изразите ти се повтарят. Чувствата ти също са слабо изразени. С такъв език е трудно да изложиш точно всичко, което искаш.

— Чакай малко, Анастасия, сега ще те попитам нещо на чужд език, а ти ще ми отговориш.

Казах й „здравейте“ на английски, после на френски. Тя моментално ми отговори.

За съжаление не владея чужди езици. В училище учех немски, и то за тройка. На немски си припомних цяла фраза, която ние с моите съученици бяхме заучили добре. Казах я на Анастасия.

— Их либе дих, унд гибт мир дайн хенд.

Тя ми протегна ръка и ми отговори на немски:

— Аз ти давам своята ръка.

Поразен от чутото и все още не вярвайки на ушите си, попитах:

— И какво, всеки човек ли може да бъде научен на всички езици?

Интуитивно усещах, че на цялото това странно явление трябва да има много просто обяснение и трябва да го разбера и да го кажа на хората.

— Анастасия, хайде, разказвай ми на моя език и се постарай да ми приведеш примери, за да мога да разбера, — молех се аз малко развълнувано.

— Добре, добре, само се успокой, отпусни се, защото иначе може и да не разбереш. Нека първо те науча да пишеш на руски език.

— Аз умея да пиша на руски, ти ми разкажи за обучението на чуждите езици.

— Не просто да пишеш, аз ще те науча да бъдеш писател, и то талантлив. Ти ще напишеш книга.

— Това е невъзможно.

— Възможно е! Та това е толкова просто.

Анастасия взе една пръчица и начерта на земята цялата руска азбука заедно с всички препинателни знаци. Попита ме колко са буквите.

— Тридесет и три — отговорих аз.

— Виждаш ли, буквите съвсем не са много. Можеш ли да наречеш това, което сега разчертах, книга?

— Не — отговорих аз, — това е обикновена азбука и това е всичко. Обикновени букви.

— Но нали всички руски книги се състоят от тези обикновени букви — отбеляза Анастасия. — Съгласен ли си с това? Разбираш ли колко просто е всичко?

— Да, но в книгите те са разположени и групирани по друг начин.

— Правилно, всички книги се състоят от множество комбинации на тези букви и човек ги групира автоматично, ръководейки се през цялото време от чувствата. От това следва, че в началото се ражда не комбинация от букви и звуци, а от чувства, които са проектирани във въображението му. У този, който по-късно ще чете, ще възникват приблизително същите чувства и те ще бъдат запомнени за дълго. Можеш ли да си спомниш някои образи, ситуации от книгите, които си чел?

— Мога — замисляйки се, отговорих аз.

Не знам защо, но си припомних произведението на Лермонтов „Герой на нашето време“ и започнах да разказвам на Анастасия. Тя ме прекъсна:

— Ето виждаш ли, ти можеш да обрисуваш героите на тази книга, да разкажеш какво са чувствали, а от момента, когато ти си прочел книгата, е минало доста време. Ами ако те попитам в каква последователност са били поставени всичките тридесет и три букви на азбуката, какви са били построените комбинации, би ли могъл да ги възпроизведеш?

— Не. Това е невъзможно.

— Това действително е много сложно. Значи, чувствата на един човек са се предали на друг с помощта на всевъзможни комбинации от тези тридесет и три букви. Ти си гледал тези комбинации, но веднага си ги забравил, а чувствата са останали и са се запечатал в паметта ти за дълго. И ето какво излиза, не когато душевните усещания влязат в пряка връзка с тези знаци, без да се мисли за всякакви условности, Душата ще накара тези знаци да застанат в определена последователност, като редува комбинациите от тях така, че четящият да усети Душата на пишещия. И ако в Душата на пишещия…

— Чакай малко, Анастасия. Моля те да ми го кажеш по-простичко и по-ясно, по-конкретно, дай някакъв пример. После ще ме правиш писател. Разкажи ми кой и как те е научил да владееш различните езици?

— Моят прадядо — отговори Анастасия.

— Дай ми пример — молех я аз, стремейки се да разбера всичко бързо.

— Добре, но ти не се вълнувай така, аз все едно ще намеря начин да ти обясня всичко ясно и разбираемо. Ако това за теб е така важно, ще се опитам да те науча на всички езици — та това е толкова лесно.

— За нас това е съвсем невероятно, Анастасия, затова, моля те, да се постараеш да ми обясниш. И ми кажи за колко време ти би могла да ме научиш?

Тя се замисли, гледайки ме, после каза:

— Паметта ти вече не е кой знае каква, имаш много битови проблеми… За теб ще ми е необходимо много време.

— Колко? — нямах търпение да получа отговор.

— За обикновен разговор от типа „здравей“, „довиждане“ мисля, че ще бъдат необходими не повече от четири до шест месеца — отговори Анастасия.

— Край, Анастасия, разказвай как го е правел дядо ти?

— Той си играеше с мен.

— Как си играеше, разказвай.

— Ами добре, ти само се успокой и се отпусни. Не мога да разбера защо се вълнуваш така?

И тя продължи спокойно:

— Прадядо си играеше с мен, сякаш се шегуваше. Когато идваше при мен сам, без дядо, винаги ме доближаваше, покланяше ми се дълбоко, протягаше ръка към мен, а аз към него. Той първо ми стискаше ръката, после заставаше на едно коляно, целуваше ми ръка и казваше: „Здравей, Анастасия“.

Веднъж дойде, направи всичко както обикновено, очите му ме гледаха така ласкаво, а устните му изричаха някаква абракадабра. Гледах го учудено, а той отново ми говореше нещо друго, съвсем несвързано. Не издържах и го попитах:

— Ти, дядо, забрави какво трябва да кажеш ли?

— Забравих — отговори той.

После прадядо се отдалечи от мен на няколко крачки, замисли се за нещо и отново се доближи до мен, протегна ръката си към моята, а аз своята към неговата. Той отново застана на коляно, целуна ръката ми. Погледът му беше ласкав, устните му се движеха; но изобщо не можех да разбера какво говори. Аз дори се изплаших. Тогава именно му подсказах:

— Здравей, Анастасия — му казах.

— Правилно — потвърди прадядо и се усмихна. Разбрах, че това е игра и ние с него играехме често така. Отначало не беше трудно, после постепенно играта започна да се усложнява, но беше много интересно. Тя започна, когато бях тригодишна и завърши на единадесет. Тогава човек полага изпит — наблюдава внимателно събеседника си и е в състояние да го разбира без думи независимо от езика, на който той размишлява. Този диалог е значително по-съвършен от речевия и е значително по-бърз и пълноценен. Вие наричате това предаване на мисли от разстояние. Смятате го за необикновено явление от областта на фантастиката, а това не е нищо повече от внимателно отношение към човека, развито въображение и добра памет. Зад това се крие не само значително по-съвършен метод за обмен на информация, но и познание за човешката душа, за растителния и животинския свят и изобщо за мирозданието.

— Анастасия, ами какво общо имат с това растенията, които растат на вилните места? Какво значение имат те тук?

— Е, как какво? Едновременно детето опознава света на растенията като част от механизма на Вселената, влиза в контакт със своите планети, с тяхна помощ и с помощта на своите родители бързо, много бързо опознава Истината и се развива интензивно в областта на психологията, философията, естествознанието — на вашите науки. Ако такава игра се играе и бъде използвана някаква си ръкотворно създадена вещ — плод на изкуствения свят, детето ще се обърка. На него няма да му помагат силите на Природата и на Космоса.

— Аз вече ти казах, Анастасия, че детето в края на краищата може да стане агроном. А откъде ще му се появят знания в другите области?

Но Анастасия започна да твърди, че човек, който е възпитан по този начин, ще придобие способности за бързи познания във всяка област.