Владимир Мегре
Анастасия (1)

Звънтящият кедър

През есента на 1994 г. бях наел три речни моторни кораба. С тях извърших четиримесечна експедиция по сибирската река Об — от Новосибирск до Салехард и обратно. Целта на експедицията беше създаването на икономически връзки с региона на Далечния Север.

Експедицията носеше името „Търговски керван“. На най-големия от корабите — пътническият „Патрис Лумумба“^[1] — бяха разположени щабът на кервана, базар на сибирските предприемачи и магазин.

На кервана предстоеше да измине три и половина хиляди километра на север, да посети както по-големите населени места като Томск, Нижневартовск, Ханти-Майсийск, Салехард, така и по-малките, докъдето може да се достигне с товар само през много кратък навигационен период.

През деня керванът акостираше в населени места. Тогава търгувахме и водехме преговори за създаването на постоянни икономически връзки и отношения, през нощта се придвижвахме към следващия пункт. Когато метеорологичните условия не ни позволяваха да пътуваме по реката, щабният кораб спираше в най-близкото населено място. Така имахме възможност да организираме вечеринки за местната младеж — подобни мероприятия по тези места са голяма рядкост.

Клубовете и културните домове напоследък са доста овехтели и западнали, защото в тях не се провежда културна дейност.

Понякога, когато се движехме по цяло денонощие, не срещахме нито едно, дори мъничко населено място. Накъдето и да погледнеш по дължина на реката — само тайга. Единствената многокилометрова транспортна артерия в тайгата е реката. Тогава още не знаех, че на един от тези безкрайни километри ме чака среща, която ще промени целия ми живот.

Веднъж, когато пътувахме обратно към Новосибирск, аз дадох нареждане да акостираме с щабния кораб на брега на малко селце. Намираше се на около десет километра от големите населени места и притежаваше само няколко къщички. Бях планирал да останем там три часа с цел екипажът ми да стъпи на суша и месното население да си купи от нас различни стоки, а ние, от своя страна, да закупим от тях на безценица диворастящи плодове и риба. По време на престоя ни до мен (като към ръководител на експедицията) се приближиха двама (както аз тогава реших) странни местни старци. Единият беше по-млад. По-възрастният имаше дълга бяла брада. Той мълчеше. През цялото време говореше по-младият. Опитваше се да ме убеди да му дам петдесетина мъже (екипажът на кораба ни се състоеше от шестдесет души), които те двамата щели да отведат на двадесет и пет километра от кораба към тайгата. Да ги поведат във вътрешността на тайгата, и то на такова далечно разстояние, само за да (както те се изразиха) „пипнат“ Звънтящ кедър. Според неговите думи Кедърът достигал височина четиридесет метра. Освен това предлагаше моят екипаж да го разреже на парчета, които да могат да се пренесат на ръка до кораба. Уговорката беше да вземем цялото дърво, абсолютно всичко. Старецът съветваше всяка част да се разреже на още по-малки парченца, от които всеки трябваше да задържи по едно за себе си, а останалите да раздадем на близки, познати и на всеки, който би желал да му бъде подарено такова парченце. Старецът казваше, че този кедър е необикновен. Парченце от него трябва да бъде носено на врата. Нещо повече, когато си го окачваш на врата, трябва да стоиш бос на тревата и с лявата длан да го притискаш към голата си гръд. След минута, продължаваше той, ще почувстваш приятна, бликаща от кедъра топлина и веднага след това по цялото тяло ще премине леко потреперване. От време на време, само когато се усеща желание, парченцето трябва да се шлифова с крайчетата на пръстите от тази страна на кедъра, която не се допира до тялото, като парченцето се придържа с палците от друга страна. Старецът твърдеше с изключителна увереност, че човек, който притежава парченце Звънтящ кедър, след три месеца ще почувства значително подобрение на самочувствието и ще се изцери от много болести.

— И дори от СПИН ли? — попитах аз, разказвайки им накратко всичко, което бях чел в пресата за тази болест.

Старецът уверено отговори:

— От всяка болест!

Това според него беше лека задача. Важното било, че човек, притежаващ такова парченце, ще стане по-добър, по-талантлив и с повече късмет.

За целебните качества на нашия сибирски кедър, растящ в тайгата, нещичко знаех, но чак до такава степен да е способен да влияе на чувствата, на способностите — тогава това ми се струваше напълно неправдоподобно. Мислех си: „Може би старците искат да получат от мен пари за този, както те смятат, необикновен кедър? Тогава започнах да им обяснявам, че на «голямата земя», за да се харесват, жените носят бижута от злато и сребро, и за някакво си дървено парченце няма да дадат и стотинка, а и аз не съм склонен да правя никакви разходи.

— Носят, без да знаят — последва мигновен отговор. — Златото е прах в сравнение с едно парченце от този кедър, а и за него не ни трябват никакви пари и дори можем да ви дадем още и сушени гъби, а в замяна ние не искаме нищо.

Не продължих да споря от уважение към старостта им и казах:

— Е, може би някой би носил парченце от вашия кедър… Може би би носил, ако ръцете на голям майстор резбар сътворят нещо необикновено красиво от него.

Но на това старецът отговори:

— Може да се изреже, но по-добре е да се шлифова. Много по-добре ще бъде, ако човек сам го шлифова със своите пръсти в моменти, когато Душата му иска. Тогава кедърът ще бъде красив и външно.

По-младият старец припряно разкопча овехтялата си куртка, после ризата и показа това, което висеше на гърдите му. Видях изпъкнал кръг или овал. Цветовете му бяха различни — виолетов, малинов, кафеникав. Те образуваха непонятна рисунка. Жилките на дървото приличаха на ручейчета. Аз не съм ценител на произведенията на изкуството, макар че понякога ми се е налагало да посещавам галерии. Световните шедьоври не предизвикват у мен особени емоции, но това, което висеше на гърдите на този старец, предизвика значително повече чувства от посещенията ми в Третяковската галерия. Попитах стареца:

— Колко години сте шлифовали вашето парченце кедър?

— Деветдесет и три — отговори старецът.

— А вие на колко години сте?

— На сто и деветнадесет.

Тогава не повярвах на отговора. Изглеждаше на около седемдесет години. Той не усети моите съмнения или не им обърна внимание. С вълнение започна да ме убеждава, че при всеки друг, който сам шлифова своето парченце кедър, то ще стане също красиво само след три години. След това ще става все по-красиво, особено ако е притежавано от жена. От тялото на притежателя му ще се излъчва приятен, благодатен аромат, който е несравним с изкуствено създадените аромати от човека.

От старците действително се излъчваше много приятен аромат, който аз усетих независимо от това, че пуша и вероятно както при всички пушачи моето обоняние е притъпено.

И още нещо странно.

Изведнъж започнах да забелязвам фрази в речта на тези непознати, които не са свойствени за жителите на отдалечените краища на Севера. Някои от тях, дори и интонацията, помня и до днес. Старецът казваше:

— Бог е създал кедъра като събирач на енергиите на Космоса.

От човек, изпълнен с любов, струи излъчване. За части от секундата то, отразявайки се в стоящите над човека планети, отново достига Земята и дава живот на всичко живо.

Слънцето е едно от небесните тела, които отразяват далеч непълен спектър на това излъчване.

Към Космоса се насочва само светлото излъчване от човека. И от Космоса към Земята се връща само благодатното излъчване.

Излъчването на човек, който съществува под влиянието на злобата, е тъмно. Тъмното излъчване не може да се издига нагоре и попада дълбоко в Земята. Като се отрази от недрата, то се връща на повърхността под форма на изригващи вулкани, земетресения и войни.

Най-силната форма на отразеното черно излъчване е влиянието на лъчи, които усилват в човека собствените му злобни чувства.

Кедърът живее петстотин и петдесет години. С милионите свои иглички-листа ден и нощ той улавя и трупа в себе си целия спектър на светлата енергия. През живота на кедъра над него преминават всички тела, които я отразяват.

Даже в мъничко парченце кедър благодатната енергия за човека е повече, отколкото във всички сътворени от човешка ръка енергийни инсталации на Земята, взети заедно.

Кедърът приема през Космоса излизащата от човека енергия, съхранява я и в необходимия момент я отдава. Отдава я при недостиг от положителна енергия в Космоса, което означава — в човека и във всичко живеещо и растящо на Земята.

Срещат се, но много рядко, кедри, които натрупват, но не отдават събраната от тях енергия. След петстотин години живот те започват да звънтят. Със своя тих звън дават знак, че са готови да бъдат взети от хората, да бъдат отсечени и използвани заради натрупаната енергия на Земята. Със своя звън кедърът се моли. Моли се три години. Ако не се докосне до живите хора, тогава след три години той, лишен от възможност да отдаде натрупаното посредством Космоса, губи възможността да отдава тази енергия непосредствено на човека. Тогава той започва да я изгаря в себе си. Този мъчителен процес на изгаряне (умиране) продължава двадесет и седем години.

Наскоро ние открихме такъв кедър и според нас той звънти вече две години. Звънтенето му е тихо. Много тихо. Може би се опитва да разтегли своята молитва за по-дълго време, но на него му остава само една година. Трябва да го отсечем и да го раздадем на хората.

Старецът говори дълго, а и аз, кой знае защо, го слушах. Гласът на този странен сибиряк звучеше ту със спокойна увереност, ту много развълнувано. И когато той се вълнуваше, бързо, като че ли свирейки на някакъв музикален инструмент, шлифоваше с крайчетата на пръстите си своето парченце кедър.

На брега беше студено. От реката духаше есенен вятър. Студеният вятър сякаш на пориви пронизваше белите коси на непокритите глави на старците, но овехтялата куртка и ризата на говорещия продължаваха да бъдат разкопчани. Той все шлифоваше с крайчетата на пръстите си висящото на откритите му за вятъра гърди и продължаваше да се опитва да обясни значимостта му.

От кораба слезе на брега сътрудничката на моята фирма Лидия Петровна. Тя каза, че всички вече са на борда и очакват да завърша разговора си. Аз се сбогувах със старците и бързо се качих на кораба. Не можех да изпълня молбата им по две причини: задържането на кораба на пристана за още три денонощия щеше да бъде голяма загуба, а и всичко, казано от тях, тогава смятах за излишно суеверие.

На следващия ден сутринта по време на оперативната изведнъж видях, че Лидия Петровна си играе с парченце кедър, висящо на гърдите й. По-късно ми разказа, че когато аз съм се качил на борда, тя останала още малко на брега. Видяла, че старецът, който разговарял с мен, когато аз бързо съм се отдалечавал от тях, гледал с притеснение ту след мен, ту своя другар и говорел развълнувано:

— Но как така? Защо те не осъзнаха? Изобщо не мога да говоря на техния език… Не можах да ги убедя… Не можах! Нищо не се получи! Нищо не се получи. Защо? Татко, кажи ми?

По-възрастният сложил ръката си на рамото на своя син и му отговорил:

— Не беше убедителен ти, сине. Те не можаха да осъзнаят смисъла.

— Когато се качвах по трапа на кораба — продължи Лидия Петровна, — старецът, който разговаряше с теб, изведнъж хукна след мен, хвана ръката ми и ме свали от трапа на тревата. Той забързано извади от джоба си връвчица, на която беше завързано това кедрово парченце, окачи ми го на врата, като със своята и моята длан го притисна към гърдите ми. Дори усетих някакво потреперване в тялото. Някак си бързо той извърши всичко това и нищо не успях да му кажа. Когато вече си тръгвах, той вървеше след мен и говореше: «На добър път! Бъдете щастливи! Заповядайте пак следващата година! Всичко най-добро, хора! Ние ще ви чакаме! На добър час!»

Когато корабът потегли, старецът още дълго махаше, след което седна на тревата. Аз ги погледнах през бинокъла и какво да видя: старецът, който разтваряше с теб и после ми даде това парченце кедър, седеше на тревата, а раменете му потрепваха. А по-възрастният, с дългата брада, беше леко приведен над него и го галеше по главата.

* * *

В търговски задължения, счетоводни сметки, банкети в чест на приключване на мисията, аз дори и не си спомнях за сибирските старци.

Когато корабът се върна в Новосибирск получих много силни болки. Поставената диагноза беше язва на дванадесетопръстника и остеохондроза в гръдната област на гръбначния стълб.

В тишината на комфортната болнична стая бях заобиколен от всекидневно суетене. Луксозната едноместна стая ми осигуряваше необходимото спокойствие, за да анализирам резултатите от четиримесечната експедиция и да направя бизнес-план за бъдещето. Странното беше, че паметта ми сякаш отдалечаваше всички събития и изваждаше на преден план двамата старци и казаното от тях.

По моя молба в болницата се доставяше всевъзможна литература за кедъра. Съпоставяйки прочетеното и чутото, аз вее-повече и повече бях поразен и започвах да вярвам на казаното от старците. Все някаква истина трябваше да има в думите им. А може би всичко беше истина?

В книгите по народна медицина се говореше много за лечебните свойства на кедъра. Там се казва, че всичко, започвайки от игличките до кората, притежава високоефективни лечебни качества. Дървесината на сибирския кедър е много красива и тя успешно може да бъде използвана от майсторите за художествена дърворезба. От тази дървесина се правят мебели и резонансни дъски за музикални инструменти. Хвойната на кедъра притежава висока фитонцидност и лесно обеззаразява въздуха. Дървесината на кедъра има характерен и много приятен балсамов мирис. Поставено в домашни условия, малко парченце кедър гони молците.

В научнопопулярната литература също така се отделя специално внимание на качествените показатели на кедъра, растящ в северните райони — те са значително по-високи от растящия на юг.

Още през 1792 г. академик П. С. Паллас е писал, че плодовете на сибирския кедър ефективно възстановяват мъжката сила и възвръщат на човека младостта, значително увеличават съпротивителните сили на организма, като му помагат да противостои на много заболявания.

Съществуват и ред исторически феномени, свързани пряко или косвено с кедъра. Ето един от тях.

Полуграмотният мъж Григорий Распутин от затънтено сибирско село — край, в който расте сибирският кедър — през 1907 г. попаднал в столицата на Русия на петдесетгодишна възраст и поразил със своите предсказания дори императорската фамилия. Получил достъп до нея и преспал с много знатни жени. В момента на убийството му събралите се били поразени от това, че независимо от многобройните куршуми в тялото му той продължавал да живее. Може би работата е там, че е отраснал в край на кедри и на кедрови орехи?

Ето какви са заключенията на журналистите от това време по повод издръжливостта на Распутин:

«На петдесетгодишна възраст той можел да започне оргия още от пладне, без да спира до четири часа сутринта; след блудствата и пиянството отивал направо в църквата за утринната служба, където оставал в молитва до осем сутринта. След това, изпивайки чая си, Гришка, като че ли нищо не е било, приемал у дома си посетители до два часа на обяд. След това събирал дами и отивал с тях на баня, а оттам отивал в извънградски ресторант, където се повтаряла предишната нощ. Никой нормален човек не е в състояние да издържи на подобен режим!»

Настоящият многократен олимпийски и световен шампион по борба Александър Карелин (до ден-днешен непобедим) също е сибиряк и също е от местата, където расте сибирският кедър. Атлетът също яде кедрови орехи. Дали това е случайно?

Аз споменавам само тези факти, с които човек може лесно да се запознае в научнопопулярната литература или пък тези, които могат да бъдат потвърдени от свидетели. Един такъв свидетел е Лидия Петровна, тази, която получи от стария сибиряк едно парченце Звънтящ кедър. Тя е жена на тридесет и шест години, омъжена е и е майка на две деца. Сътрудниците на фирмата, които контактуват с нея, забелязали промените. Тя станала по-доброжелателна и по-усмихната. Съпругът й, когото познавам, ми разказваше, че в семейството им напоследък се възцарило голямо взаимно разбирателство и отбеляза, че сякаш жена му се е подмладила и е започнала да предизвиква повече чувства в него и може би дори любов.

И все пак многобройните факти и доказателства бледнеят пред най-важното (с което и вие можете да се запознаете), след което всички мои съмнения се изпариха — това е Библията. В Стария Завет, в Трета книга Моисеева (Левит 14:4) Бог учи как да се лекуват хората и дори какда се обеззаразяват жилищата с помощта… на КЕДЪРА!!!

Когато съпоставих събраните от различни източници факти и сведения се обрисува такава картина, че известните на света чудеса избледнееха пред нея. Великите тайни, занимаващи човешките умове, започнаха да изглеждат незначителни в сравнение с тайнството на Звънтящия кедър. Сега вече нямах никакво съмнение за неговото съществуване. Научнопопулярната и древно-ведическата литература разсеяха всичките ми съмнения.

Още в Стария Завет в Библията кедърът се споменава четиридесет и два пъти. Старозаветният Мойсей, който е предал на човечеството каменните скрижали^[2], вероятно е знаел повече за него, отколкото е писано в Стария Завет.

Свикнали сме, че в природата съществуват различни растения, които могат да лекуват човешките болести. Лечебните свойства на кедъра се потвърждават в научнопопулярната литература от сериозни и авторитетни изследователи като академик П. С. Паллас и това напълно се покрива с казаното в Стария Завет.

А сега внимание!

Старият Завет посочва кедъра, само кедъра, без да споменава други дървета. Не говори ли този факт, че кедърът е най-силното лечебно средство от всичко съществуващо в природата? Какво е той? Лекарствен комплекс? Тогава как да го ползваме? И защо тези странни старци бяха избрали само един Звънтящ кедър?

Но това не е всичко. За нещо невероятно и още по-загадъчно говори един друг сюжет от Стария Завет — цар Соломон построил храм от кедър. За да достави кедър от Ливан^[3], той дал двадесет града от своето царство на цар Хирам^[4]. Невероятно! Да дадеш двадесет свои града за закупуването на някакъв си материал! В действителност му била направена и още една услуга. По молба на цар Соломон му били дадени хора, «които знаят как да секат дървета»^[5].

Що за хора са те? И какво са знаели?

Чувал съм, че и до ден-днешен в далечни и затънтени местенца съществуват старци, които по някакъв начин подбират дърветата за строителство. Но това преди повече от две хиляди години всички са можели да знаят. Въпреки това са били необходими някакви по-специални хора. И така храмът бил построен. В него започнали да служат и «… и не можеха свещениците да стоят на службата поради облака» (3 Книга на Царете 8:11 — бел. прев.]

Що за облак е бил? По какъв начин и откъде е влязъл той в храма? Какво точно е представлявал? Енергия? Дух? Какво е било това явление и каква е връзката му с кедъра?

Старците говореха за Звънтящия кедър като за пазител на някаква събрала се енергия.

Кой кедър е по-силен — ливанският или сибирският?

Академик Паллас говори, че лечебните свойства нарастват с приближаването към границата с лесотундрата. Това означава, че сибирският е по-силният.

В Библията още се казва: «… по плодовете им ще ги познаете» (Мат. 7:16 — бел. прев.). Значи пак сибирският!

Нима никой досега не е обръщал внимание на всичко това? Нима никой не е съпоставял тези факти?

Старозаветната Библия, науката на миналото столетие, както и днешната наука са единни в мнението си за кедъра.

И Елена Ивановна Рьорих пише в своята книга «Живата етика»: «Още в ритуалите за посвещение на царете в древен Хорасан се е появявала чаша с кедрова смола. При друидите също присъства чаша с кедрова смола и тя се е наричала чашата на Живота». Вече по-късно смолата е заменена от кръвта. Огънят на Заратустра се е появявал от изгарянето на смолата в чашата“.

Тогава кое от всички знания за кедъра и свойствата му, известни на нашите предци, са достигнали и са се съхранили до наши дни?

Нима нищо?

Какво знаят за това сибирските старци?

И изведнъж в съзнанието ми изплува една много отдавнашна случка, от която ме побиха тръпки. Тогава аз не й отдадох никакво значение, но сега…

В началото на перестройката като президент на асоциацията на сибирските предприемачи ми позвъниха от Новосибирския областен изпълнителен комитет (тогава такива комитети още съществуваха). Помолиха ме да се срещна с голям западен бизнесмен. Той притежавал препоръчително писмо от тогавашното правителство. На срещата присъстваха няколко предприемачи и чиновници от администрацията на областния изпълнителен комитет.

На външен вид западният бизнесмен изглеждаше необичаен човек от източен тип. На главата си носеше чалма и пръстите на ръцете му бяха украсени със скъпи пръстени.

Както обикновено протичат тези срещи, той говореше предимно за възможностите за сътрудничество в разни области. Между другото той каза: „Ние бихме могли да закупим от вас кедров орех“. Когато изричаше тези думи, той като че ли малко се напрегна и проницателните му очи зашариха, сякаш изучаваха реакцията на присъстващите предприемачи. Запомних този момент добре, защото още тогава се учудих, че този човек изведнъж така се промени.

След официалната среща до мен се доближи придружаващата го московска преводачка. Каза ми, че той иска да поговори с мен.

Бизнесменът конфиденциално предложи, ако му организирам доставянето на кедров орех (непременно пресен), освен официалната му цена аз също да получа много приличен процент.

Орехът трябваше да бъде доставен в Турция. Там те правят някакво масло. Отговорих му, че ще помисля.

Реших лично да разбера що за масло е това. И разбрах…

На лондонската борса — еталон за световните цени — маслото от орехите струва… до петстотин долара за килограм! Предложението за доставка беше за два-три долара за килограм кедрово масло.

Обадих се във Варшава на свой познат предприемач и го помолих да разбере има ли възможност за пряк достъп до потребителите на този продукт и също каква е технологията за получаването му.

След около месец той ми отговори: „Достъпът е невъзможен. Технологията също не можах да открия. Изобщо в това са замесени такива западни сили, до които е по-добре да не се докосваш, направо забрави“.

Тогава се обърнах към моя добър познат Константин Ракунов — научен сътрудник в Новосибирския институт за потребление и коопериране. Закупих орех и финансирах работата. Така в лабораторните условия на този институт беше произведено около сто килограма масло от кедров орех.

Също наех хора, които откриха в архивните документи следното: в дореволюционния период и известно време след него в Сибир е съществувала организация под името „Сибирски кооператор“. Хората, принадлежащи към организацията, са търгували с масло, в това число и с кедрово. Техните доста богати представителства са се намирали в Харбин, Лондон, Ню Йорк. Големите им пари били в западни банки. След революцията тази организация се разпаднала и много от членовете й са емигрирали.

Членът на болшевишкото правителство Красин се срещнал с ръководителя на организацията и му предложил да се върне в Русия. Отговорът на ръководителя на „Сибирски кооператор“ бил, че ще помогне на Русия повече, като се намира извън границите й.

В архивните документи се казваше още, че кедровото масло се е извличало с помощта на дървени преси (само дървени!) в много от селата на тайгата. Качеството на кедровото масло е зависело от периода на събиране и преработка на ореха. Не можахме да разберем какъв точно е този период нито от архивната документация, нито в института. Тайната е изгубена. Лечебните свойства на това масло нямат аналог. Дали тайната за изготвянето на маслото не е била предадена от емигриралите на някого от Запада? Какво обяснение може да се даде за това, че най-лечебният кедров орех расте в Сибир, а заводът, който произвежда това масло, се намира в Турция? Та нали в Турция въобще не расте такъв кедър като сибирския.

За какви западни сили говореше варшавският предприемач? Защо не бива дори да се докосвам до този въпрос? Не изсмукват ли тези сили този целебен продукт с невероятни свойства от нашата руска сибирска тайга? Защо, имайки такова собствено богатство с толкова ефективни свойства, утвърдени през вековете и хилядолетията, ние купуваме за милиони, а може би и за милиарди долари западни лекарства и като слабоумни ги ядем? Защо губим знанията на нашите предци, които са живели в нашия век?

Какво да говорим тогава и за Библията, която описва необикновена случка отпреди повече от две хилядолетия? Какви са тези неизвестни сили, които така старателно се опитват Да изтрият от паметта ни знанията на предците ни? И отгоре на това ти казват: „Не си пъхай носа, където не ти е работа“. Стараят се да изтрият. И им се удава! Май ме хвана яд. Гледам, че в аптеката се продава кедрово масло във вносна опаковка. Купих едно тридесетграмово флаконче и го опитах, а в него има не повече от два грама масло — останалото е някакъв разредител. То не може и да се сравнява с това, което произведохме в института на кооперативните потребители. А цената на тези две разредени капки беше петдесет хиляди! А ако не го купуваме от чужбина и сами го продаваме! Като си помисля, че само за сметка на това масло можеше цял Сибир да живее добре, а не в бедност! И не мога да разбера как така успяхме да забравим технологията на предците си?! А ето сега мрънкаме, че живеем бедно. Е, помислих си, както и да е. Все едно, поне още нещо може и да открия. Ще организирам производство на маслото сам и нека моята фирма да богатее.

Реших да повторя експедицията по р.Об на север, използвайки за целта само щабния кораб „Патрис Лумумба“. Натоварих трюмовете на кораба с разни стоки и приспособих кинозалата за магазин. Наложи се да наемам нови хора за тази работа. Не поканих никого от моята фирма. Междувременно, докато се разсейвах, финансовото ми състояние се влоши. Две седмици след отплаването от Новосибирск охраната ми докладва, че са подслушали разговори за Звънтящия кедър. Според тях сред новонаетите хора имало, меко казано, „странни хора“. Започнах да викам при себе си отделни членове на екипажа и да разговарям с тях относно предстоящия поход в тайгата. Някои дори бяха съгласни да участват безплатно. Други искаха големи суми за операцията, защото тя не била договорена при постъпването им на работа. Едно е да работиш на кораба в комфортни условия, а съвсем друго — да вървиш двадесет и пет километра в тайгата и да носиш товар на гръб. В този момент средствата ми бяха доста ограничени. Освен това не планирах да продавам кедъра. Нали старците говореха, че трябва да се раздава. А за мен кедърът не беше толкова важен, а по-скоро тайната на маслодобива. И изобщо ми беше интересно да науча всяка информация, свързана с това. Постепенно с помощта на охраната аз се убедих, че някой се опитва да ме следи особено когато слизах на брега. Но не беше ясно с каква цел? И кой стоеше зад тези, които ме следяха? Мислих, мислих какво да направя и реших, за да не допусна грешка — трябва да надхитря всички заедно.