Владимир Мегре
Анастасия (12)

Сън под своята звезда

Вече разказвах как Анастасия се въодушевяваше, когато говореше за растенията и за хората, с които общува. Мислех си, че тя, живеейки сред Природата, е изучила добре не само Природата, но и че притежава информация за планетарното устройство. Тя сякаш чувстваше небесните тела. Сами съдете от думите й за съня под звездното небе:

— Растенията, които са получили информация за конкретен човек, влизат в информационен обмен с Космическите сили, но те са само посредници, които изпълняват строго определена задача, която касае тялото и някои духовни аспекти. Те никога не се докосват до сложните процеси, които са присъщи само на човешкия мозък и само на човешките аспекти на битието от целия животински и растителен свят на планетата. Установеният информационен обмен обаче позволява на човека да направи това, което единствено той е в състояние — Да се възползва от космическия интелект, а ако трябва да сме още по-точни — да обменя с него информация. Една лесна процедура позволява да се направи това и да се почувства благотворността на въздействието му.

Ето препоръките на Анастасия:

— През една от нощите, когато времето позволява, си устройте нощуване под звездното небе. При това завивките е добре да се постелят близо до храстите на малина, касис или до житни насаждения. Трябва да бъдете сам/а. Лежейки на завивките с лице към звездното небе, не бива веднага да затваряте очи. Със своя взор мислено побродете по космическите тела. Като мислите за тях, не се напрягайте. Мисълта трябва да бъде лека и свободна. Първо се опитайте да мислите за най-видимите небесни тела, а после можете да помечтаете за нещо свое съкровено, за свои близки хора, за тези, на които желаете доброто. Не се опитвайте в този момент да мислите за мъст или да желаете на някого злото. Това би могло да има за вас неблагоприятен ефект. Тази съвсем проста процедура може да съживи множество от вашите спящи мозъчни клетки, повечето от които така и не успяват да се събудят през целия човешки живот. Космическите сили ще бъдат с вас и ще ви помогнат да осъществите най-недостижимите светли мечти, да получите душевен покой, да подобрите отношенията с близките си, да усилите любовта към себе си или да я предизвикате. Тази процедура е добре да извършвате по няколко пъти. Тя дава ефект само на места, където имате непосредствен допир до растителния свят. Това ще усетите на сутринта. Особено важно е да извършвате тази процедура всеки път в навечерието на рождения си ден. Твърде дълго би било, а и няма никакъв смисъл да пояснявам начина, по който действа този механизъм. Някои от тези пояснения не би разбрал сега, а на други — не би повярвал. Значително по-лесно и по-кратко за това би могло да се говори с тези, които вече са опитали и са почувствали неговото въздействие върху себе си. Получената и проверена информация ще благоприятства да се възприеме следващата.

Помощникът и възпитателят на вашето дете

Когато попитах Анастасия по какъв начин участъците с насажденията, та били те дори и специални, които се намират в пряк контакт с човека, могат да способстват за възпитанието на детето, очаквах да чуя отговор от рода, че децата трябва да се учат на любов към Природата. Обаче — сгреших. Казаното от нея ме изненада с простотата на аргументацията и в същото време с дълбочината на философския замисъл.

— Природата, Разумът на Вселената са направили така, че всеки нов човек се ражда като властелин, като цар! Той е подобен на ангел — чист и непорочен. Все още отворената теменна част — фонтанелата — възприема огромен поток от вселенската информация. Способностите на всяко новородено му позволяват да стане изключително мъдро същество в тази Вселена и да е подобие на Бога. Не му е необходимо много време, за да постигне това, за да дари своите родители с щастие и благодат. Това е времето, за което то осъзнава същността на мирозданието, смисъла на човешкото съществуване — този период продължава девет земни години и всичко, от което има нужда, вече съществува. Родителите не бива да извращават реалния и естествен свят и да отделят детето от най-съвършените творения на Вселената. Но технократичният свят не позволява това на родителите. Какво вижда бебето със своя първи осмислен поглед? То вижда таван, края на креватчето, някакви си парцалки, стени-атрибути и ценности, които са изкуствено творение на технократичния свят. И в този свят са неговата майка и нейната гръд. „Значи вероятно така и трябва“ си мисли то. Неговите усмихнати родители му поднасят всякакви дрънчащи и пищящи предмети, играчки, сякаш са някакво съкровище. Защо? Детето дълго ще трябва да осъзнава защо те дрънчат и пищят. То ще се опитва да осмисли това със своето съзнание и подсъзнание. След това същите тези усмихващи се родители ще го омотават в някакви парцали — а на него не му е удобно. То ще се опитва да се освободи, но напразно! И единственият начин за протест — това е крясъкът. Викът на протеста е молба за помощ, вик на възмущение. От този момент този ангел и властелин се превръща в бедняк, в просещ подаяние роб.

На детето един по един се поднасят предметите на изкуствения свят — като някакви блага — нова играчка, нова дреха. И му се дават с внушението, че тези предмети са едни от най-важните в този свят, в който то е дошло. Около него се суетят, като по този начин неволно се отнасят като към някакво несъвършено същество. Независимо от това, че е все още малко дете, то вече е най-съвършеното същество във Вселената. В тези заведения, където вие си мислите, че то се обучава, отново му говорят за достойнствата на изкуствения свят. Едва към деветата година мимолетно му споменават за съществуването на Природата като за някакво приложение към нещо друго, по-главно, разбира се, ръкотворно. И болшинството хора до края на своите дни не са в състояние да осъзнаят Истината. Простият въпрос. „Какъв е смисълът на живота?“ така и остава неразрешен. А той, смисълът на живота, е в Истината, в Радостта и в Любовта. Деветгодишното дете, възпитано в естествена среда, има по-голяма точност в осъзнаването на света, отколкото хората от научните учреждения на вашия свят — признатите от вашето общество учени.

— Стоп, Анастасия. Ти сигурно имаш предвид познаването на Природата, ако неговият живот протече като твоя. Тук бих могъл да се съглася с теб. Но нали съвременният човек е принуден (независимо дали това е добро или не — това е друг въпрос) да живее именно в нашия технократичен свят, както ти го наричаш. Човекът, възпитан така, както ти предлагаш, ще познава Природата и ще е способен да я чувства, но във всичко друго ще се окаже пълен профан. Съществуват още и такива науки като математика, физика, химия, просто познаването на живота и неговите обществени явления.

— Всичко това за опозналия навреме същността на мирозданието са дреболии. Ако сметне за нужно да се прояви в областта на някоя наука, той с лекота ще надмине всички останали.

— Как така изведнъж би могъл да го постигне?

— Човекът от технократичният свят все още не е изобретил нищо такова, което вече да не съществува в Природата. Дори съвършените ръкотворни механизми са само едно жалко подобие на вече съществуващото в Природата.

— Добре, дори и да е така, ти ми обеща да разкажеш как може да се възпитава детето в нашите условия и да се развият неговите способности. Само ще те моля да говориш ясно и разбираемо и да ми дадеш конкретни примери.

— Ще се постарая да бъда конкретна — отговори Анастасия. — Вече моделирах такива ситуации и се опитах да подскажа на едно семейство какво трябва да прави, само че те не могат да осъзнаят ключовия момент, в който да зададат този въпрос на своето дете. Тези родители имат необикновено чисто, способно дете, от което може да има много полза за хората на Земята, но… Родителите пристигат на вилата със своето тригодишно дете, но донасят със себе си и любимите играчки — изкуствени играчки, изместващи истинските приоритети на Вселената. О, само ако можеха да не правят това!… Детето може да бъде занимавано и увличано от много по-интересни неща, отколкото от безсмислени и дори вредни за ползване изкуствени предмети. Преди всичко го помолете да ви помогне, само че го направете напълно сериозно, без всякакви превземки и детето действително ще ви помогне.

Ако садите в момента, тогава можете да го помолите да подържи подготвените за посев семенца или да разкопае леко лехата, или само да положи семенцето в подготвената трапчинка. През това време му разказвайте какво правите, например по следния начин:

„Сега ще сложим семенцето в земята и ще го засипем с пръст. Когато слънчицето грее, ще затопли земята, на семенцето ще му стане топло и то ще започне да расте. Ще му се прииска да види слънчицето и така ще се подаде от земята едно зелено стебълце, ето такова (можете да покажете някоя тревичка). Ако на стебълцето му хареса, то ще расте все повече и ще става все по-голямо и по-голямо и може да се превърне в дърво или пък в цвете. Аз искам то да ни роди вкусен плод и ти ще можеш да го изядеш, ако ти хареса. Така това малко стръкче ще приготви своя плод за теб“.

Всеки път когато пристигате на вилата с детето или то се събужда на сутринта, първата ви работа е да му предложите да отиде и да види дали не се е появило стебълце. Ако видите, че се е появило стебло, зарадвайте се.

Когато засаждате разсад, а не семена, също е необходимо да обясните на детето какво правите. Ако садите разсад от домати, нека то да ви подава едно по едно стъблата на разсада. Ако неволно счупи някое от тях, вземете в ръце счупеното стебло и кажете: „Мисля, че то няма да оживее и няма да ни роди плодове, защото се е счупило, но нека да опитаме да го посадим“. Посадете го на същия ред, където са и другите, макар да е счупено. След няколко дни, когато отново отидете със своето дете на лехичката и стеблата на доматите са вече укрепнали, покажете на своя малчуган и счупеното, което завяхва и напомнете на детето затова, че е било счупено по време на засаждането. Когато правите това, не разговаряйте с детето с наставнически тон. С него трябва да говорите като с равен. В съзнанието ви трябва да залегне, че то в някои неща ви превъзхожда — например в чистотата на мислите си. То е ангел. Ако успеете да разберете това, ще можете да действате по-нататък вече интуитивно и тогава заедно с вас и с вашата помощ детето ще порасне и ще ви направи щастливи. Когато ще спите под звездното небе, вземете със себе си и детето. Сложете го да легне до вас и го оставете да погледа светещите звезди, но в никакъв случай не започвайте да му разказвате за названието на планетите, нито за техния произход и предназначение, тъй като вие самите не го знаете и съществуващите във вашият свят догми само ще отдалечат детето от Истината. Неговото подсъзнание знае Истината и тя ще дойде в съзнанието му сама. Вие само можете да му кажете, че обичате да гледате светещите звезди и да попитате детето си коя от звездите му харесва най-много.

Много е важно да умеете да задавате на детето въпроси. На следващата година трябва да предложите на детето да си има своя собствена лехичка, която то само да си украси и да му се даде възможност да прави на нея всичко, което му се прииска. В никакъв случай не бива да го карате насила да прави на лехата каквото и да е или пък да поправяте направеното от него. Единствено можете да го попитате какво иска да направи. Можете да му окажете помощ, като поискате от детето разрешение да работите заедно с него. Когато сеете житни култури, дайте да детето семенца, които то да хвърли с ръчичката си в земята на своята лехичка.

— Добре — отбелязах недоверчиво, — може би така детето ще прояви интерес към растителния свят и може би ще стане добър агроном, но все пак откъде при него ще се появят знания от други области?

— Е, как така откъде? Работата не е само в това, че то ще знае и ще чувства какво и как расте. Най-важното е, че то ще започне да мисли и да анализира и в неговия мозък ще се събудят клетки, които ще работят през целия му живот. Именно те и ще го направят по-умно, по-талантливо спрямо онези, при който тези клетки спят. Що се отнася до неговото битие, а именно за това, което вие наричате прогрес, то може да бъде ненадминато във всяка област. По-голямата чистота на помислите му, отколкото у другите, ще го направи много по-щастливо. Установеният контакт с неговите собствени планети ще му позволи постоянно да приема все по-нова и нова информация, както и да обменя информация. Всичко това ще бъде възприемано от неговото подсъзнание и ще се предава на съзнанието под формата на нови мисли и открития. На външен вид това дете ще бъде обикновен човек, но вътрешно… Тези хора вие наричате гении.