Владимир Мегре
Анастасия (4)

Кои са те?

По-нататък, като прекарах три дни с Анастасия и наблюдавах как тази странна млада жена живее сама в глухата сибирска тайга, някои неща, свързани с начина й на живот, започваха да ми се проясняват и дори се породиха въпроси относно нашия живот.

Един от тези въпроси постоянно стои пред мен и до ден-днешен: „Подходяща ли е нашата система за образование и възпитание, за да се осмисли същността на битието; за да бъдат подредени правилно приоритетите в живота на всеки човек? Помага ли ни тя или ни пречи за осмислянето на същността и предназначението на човека?“

Създали сме огромна система за образование. Като се базираме на нея, ние учим своите деца и се учим едни други: в детската градина, в училище, в университета, в аспирантурата. Тази система ни позволява да изобретяваме, да летим в Космоса. Следвайки я, ние съответно строим и своя бит. С нейна помощ се стремим да изградим своето щастие. Стремим се да опознаем Космоса, атома, различни аномални явления. Обичаме твърде много да разсъждаваме за тях и да ги описваме в сензационни статии в пресата и научните издания. И само едно явление незнайно защо старателно се опитваме да заобиколим! Създава се впечатление, че се боим да говорим за него. Боим се, защото то с лекота разрушава общоприетите ни образователни системи, научните ни заключения, присмива се над битовия ни реализъм! И през цялото време ние се стремим да се преструваме, че това явление не съществува. Но то съществува! И ще съществува, колкото и да се отвръщаме от него и колкото и да го заобикаляме. Не е ли време да се вгледаме внимателно в него и може би тогава със съвместните усилия на човешките умове ще си отговорим на въпроса.

Защо? Защо всички, без изключение — великите мислители, хората, които са създали религиозните учения, разните учения, които са следвани или по всяка вероятност по-голямата част от човечеството се опитва да следва, преди създаването на своите учения са били отшелници и са се уединявали в болшинството от случаите в гората? Забележете, не в някаква суперакадемия, а именно в гората!

Защо старозаветният Мойсей се е оттеглил задълго в планинската гора, а после, когато се върнал, дал на света мъдростта, изложена на каменните скрижали?^[1]

Защо Иисус Христос се е уединявал дори от своите ученици в пустинята, в планините и в гората?

Защо живеещият в Индия в средата на VI в пр. Хр. Сидхарта Гаутама се уединил в гората в продължение на седем години? След това излязъл от гората и дал на хората своето учение — едно учение, което и до днес занимава множество човешки умове. И хората строят големи храмове и наричат това учение будизъм? А този човек по-късно нарекли Буда.

Защо и нашите не толкова древни предци, които днес са исторически личности като Серафим Саровски или Сергии Радонежски също са се оттегляли в гората и след време са достигали до такава дълбока мъдрост, че за съвет при тях са идвали световните царе, по места, където не е имало пътища?

По местата на тяхното отшелничество са били издигани манастири и величествени храмове. Така например лаврата^[2] Сергиева Троица в град Сергиев Посад — Московска област — и до днес привлича тълпи от хора. А всичко това е започнало само от един горски отшелник.

Защо? Какво или кой е помагал на тези хора да постигнат мъдрост? Кой им е дал знанията, приближил ги е до разбирането за същността на битието? Как са живели? Какво са правили? За какво са мислили в своето уединение в гората?

Тези въпроси започнаха да изникват в съзнанието ми, след като вече известно време бях общувал с Анастасия; когато започнах да чета всичко, което можах да намеря за отшелничеството. Но отговор не съм намерил до този момент. Защо никъде не е написано какво се е случвало с тези хора по време на уединението им?

Мисля, че отговорите трябва да се търсят със съвместни усилия. Опитвам се да опиша събитията на тридневният си престой в тайгата, както и усещанията си от общуването с Анастасия, с надеждата, че някой ще може да достигне до тълкуването на това явление и да вникне в смисъла и начина ни на живот.

До този момент от всичко видяно и чуто за мен е безспорно едно — хората, водещи отшелнически живот в гората, включително и Анастасия, виждат живота ни от друг ъгъл, твърде различен от нашия. Някои от понятията на Анастасия се различават на 180° от общоприетите. Кой е по-близо до Истината? Кой може да отсъди?

Моята задача е само да изложа видяното и чутото. Да дам възможност на другите сами да си отговорят.

Анастасия живее съвсем сама в гората. Няма жилище, почти не носи дрехи и не трупа никакви хранителни запаси. Тя е потомък на тези хора, които са живели по тези места хилядолетия наред и принадлежат към съвсем различна цивилизация. Според мен те са се запазили до наши дни с помощта на изключително мъдро решение — на единственото възможно правилно решение. Тези хора се сливат с нас, като се опитват да не се различават по нищо от обикновените хора, а по местата на своето постоянно жителство се сливат с Природата. Да бъдат открити местата на постоянното им пребиваване е много трудно. Присъствието на човека на такова място може да бъде обяснено само с това, че то е някак по-обикновено, по-красиво, като затънтената полянка на Анастасия.

Анастасия е родена тук и е неотменна част от природата. За разлика от известните ни велики отшелници, тя не се е уединила в гората като тях за известно време. Тя се е родила в тайгата и само за кратко посещава нашия свят. На пръв поглед страхът, който ме обзе в онзи момент, когато се опитах да имам Анастасия и загубих съзнание, е мистично явление. Намери се доста просто обяснение — докато човек опитомява котката, кучето, слона, тигъра, орела и т.н., то тук ВСИЧКО наоколо е опитомено. И това ВСИЧКО не може да позволи нищо лошо да й се случи. Анастасия разказваше, че когато се родила и още нямала навършена една година, майка й можела да я остави сама на тревата.

— И ти не си умирала от глад? — попитах аз.

Отшелничката в тайгата отначало ме погледна учудено, но после отговори:

— За човека не би трябвало да съществуват проблеми с изхранването. Храненето е необходимо като дишането. Не бива да се обръща внимание на храненето и заради него да отвличаш мисълта си от главното. Създателят е възложил решението на този проблем на други, за да може човекът да изпълни своето предназначение.

Тя щракна с пръсти и до нея се появи катеричка, която скочи в ръката й. Анастасия доближи муцунката й до устата си и катеричката й прехвърли от своята уста една ядка от кедров орех. Ядката беше изчистена от черупката. Това не ми се стори фантастично, тъй като си спомних, че в Новосибирск в академичното градче има много катерички, които са свикнали с хората. Те си изпросват храна от разхождащите се и дори се сърдят, когато не ги черпят. Тук просто наблюдавах обратния процес. Но това е тук, в тайгата, и затова казах:

— В нашия нормален свят всичко е устроено по друг начин. Ти, Анастасия, се опитай да щракнеш с пръсти пред някой магазин, дори би могла да удряш барабан — нищо няма да получиш, а ти казваш — Създателят всичко е решил.

— И кой е виновен, че човекът е променил творението на Създателя?

Такъв беше диалогът ни по проблемите на храненето. Нейната позиция е проста — грешно е мисълта да се прахосва за дребни неща като храненето. И тя не мисли за него! А при нас в цивилизования свят се оказва, че се налага да мислим за него.

Познаваме многобройните примери от литературата, пресата, телевизионните предавания, когато бебета, попаднали случайно под властта на дивата природа, са били изхранвани от вълци. Тук поколенията живеят постоянно и отношенията им с животинския свят са по-различни от нашите. Аз попитах Анастасия:

— Защо не ти е студено, когато аз съм облечен с яке?

— Защото — отговори тя — организмът на хората, които се навличат в дрехи, крият се от студа и горещината, все повече и повече губи способността си да се адаптира към измененията на околната среда. Това свойство на човешкия организъм при мен не е изгубено, ето затова и дрехите особено много не са ми необходими.