Владимир Мегре
Анастасия (18)

Трябва да се промени мирогледът

Попитах Анастасия каква е тази жена, заради която е в конфликт с дядо си и защо по никакъв начин не може да установи с нея контакт. Защо й е необходим?

— Разбираш ли — започна своя разказ Анастасия, — много е важно, когато двама души обединяват своя живот, да имат духовно влечение един към друг. За съжаление всичко започва от плътското. Например когато видиш хубаво момиче, ти се иска близост с него. Човека, неговата Душа ти все още не си видял. Много често хората свързват съдбите си, базирайки се само на плътското влечение. То преминава бързо или се трансформира в друго. Тогава какво е това, което свързва хората?

Да намериш някого, който ти е близък по дух и с когото можеш да постигнеш истинско щастие не е чак толкова сложно. Но във вашия технократичен свят съществуват маса препятствия. Тази жена, с която се опитвам да осъществя контакт, живее в голям град и често пътува до едно и също място — вероятно на работа. Там или по пътя се среща с човек, който й е много близък по дух, с който тя би била истински щастлива, но най-важното е, че би им се родило дете, което ще съумее да донесе на този свят много добро, защото те биха го сътворили със същия порив, както и ние. Но този мъж няма да направи опит да се обяснява с тази жена, а и тя самата отчасти има вина за това. Представяш ли си — той гледа лицето й и вижда в него избраницата на своята Душа, а тя, щом почувства нечий поглед върху себе си, веднага започва да си дърпа поличката „без да иска“ малко по-нагоре. И така нататък. У този мъж тогава моментално изникват плътски желания, а той или почти не я познава, или пък въобще не се е запознавал с нея и поради тази причина отива при тази, която му е позната, при тази, която е по-достъпна, увлечен от същите тези плътски чувства.

Искам да подскажа на тази жена какво да направи, но не мога да пробия при нея, защото мозъкът й нито за момент не се отваря, за да приеме информацията. Той работи единствено над битовите проблеми. Представяш ли си, че един път я следих цяло денонощие. Та това е такъв ужас! Тогава дядо ми се скара, че съм си губила времето и не съм работила достатъчно време с вилните летовници, че изобщо се разпилявам и се вра в чуждите работи.

Когато сутрин се събуди, първата й мисъл не е да се зарадва на новодошлия ден, а какво да си приготви за ядене. Разстройва се, че там нещо си от храната й липсва. След това се разстройва, че нещо от нещата, с които се мажете сутрин, й липсва — дали крем или може би червило. И през цялото време все мисли как да се сдобие с него. Тя вечно закъснява и посгоянно тича, мислейки през цялото време да не изпусне едно или друго превозно средство.

На онова място, на което тя отива, мозъкът й е абсолютно пренатоварен, как точно да ти го обясня, ами според мен с всякакви глупости. От една страна, той трябва външно да й придава сериозно изражение и да изпълнява някаква зададена й работа. През това време тя мисли за някаква приятелка или позната и й се сърди.

Едновременно с това слуша какво се говори около нея. И представяш ли си, ден след ден, ден след ден — като някаква марионетка.

Когато се връща към къщи и хората я гледат, тя си дава вид на почти щастлива жена. Но постоянно мисли за проблемите си — за боичките, разглежда дрехите по магазините и най-напред гледа такива модели, които биха разкрили съблазнителните й прелести. През цялото време предполага, че така ще стане някакво чудо, макар че точно в нейния случай нещата стават обратно. Когато се върне вкъщи, започва да се занимава с чистене. Мисли, че си почива, когато гледа телевизия и се занимава с храната си. И най-важното е, че си мисли за хубавото само за миг. Дори когато си ляга, отново се занимава с всекидневните си проблеми и мисли.

Ако тя поне за минутка през своя ден се отвлечеше и мислеше за…

— Чакай, Анастасия, обясни ми, моля те, как я виждаш — външността й, дрехите й и за какво точно трябва да мисли в този момент, когато до нея стои този мъж? Какво трябва да направи, за да се опита той да й се обясни?

Анастасия ми разказа всичко до най-малката подробност. Ще приведа само най-важното според мен:

— Полата или роклята трябва да бъде малко под коляното и да е в зелено, без деколте, бяла якичка, почти да няма грим и да слуша с интерес човека, който общува с нея.

— Та това ли е всичко — казах, като чух такова простичко обяснение.

На което Анастасия отговори:

— Зад тези простички неща стоят много други неща. За да си избере тя такава рокля, да се гримира по друг начин и да погледне човека с неподправен интерес, трябва да промени мирогледа си.