Владимир Мегре
Анастасия (7)

Малкият лъч на Анастасия

Най-необикновена и мистична ми се струваше способността й от голямо разстояние да вижда отделни хора и събитията около тях. Може би и другите отшелници са притежавали тази способност.

Правеше го с помощта на невидим лъч. Тя твърдеше, че той съществува във всеки човек, но хората не знаят за съществуването му и не умеят да го използват.

— Човек още не е изобретил нищо, което да не е създадено в природата. Техниката, благодарение на която съществува телевизията, е само жалко подобие на възможностите на този малък лъч.

Щом лъчът е невидим, аз не вярвах в неговото съществуване независимо от това, че тя нееднократно се опитваше да ми го демонстрира и да обясни принципа на неговото действие, да намери доказателства, разбираеми обяснения. И веднъж…

— Кажи ми, Владимир, какво според теб са мечтите? И много хора ли са способни да мечтаят?

— Смятам, че да мечтаят могат повечето хора. Мечтаенето, това е когато човек си се представя в желаното бъдеще.

— Добре. Значи ти не отричаш, че човек притежава способността да моделира своето бъдеше или разни конкретни ситуации?

— Не, не го отричам.

— А какво според теб е интуицията?

— Интуиция… Вероятно когато човек като че ли не анализира какво и защо може да се случи, а някакви чувства му подсказват начина, по който трябва да действа.

— Значи не отричаш съществуването на нещо във всеки човек, което му помага да определя своите постъпки и тези на другите извън аналитичните разсъждения?

— Да допуснем, че не го отричам.

— Отлично! Добре! — възкликна Анастасия. — Сега сънят! Какво е това сън? Сънищата, които почти всички хора сънуват?

— Сънят, това е… Не знам какво е. Сънят си е просто сън.

— Добре, добре. Нека да бъде просто сън. Значи ти не отричаш неговото съществуване? Известно ти е, че човек в състояние на сън, когато тялото му почти не се контролира с част от съзнанието, може да вижда хора и разни събития.

— Е, мисля, че това никой не би могъл да отрече.

— Но също така насън хората могат да общуват, да разговарят, да съпреживяват.

— Да, могат.

— А ти как мислиш, може ли човекът да управлява своя сън? Да извика в съня си образи и събития, които желае да види? Както става от обикновения телевизор, например.

— Не мисля, че би могло. Сънят идва някак си сам.

— Грешиш. Човек може да управлява всичко. Той е създаден, за да управлява всичко. Малкият лъч, за който ти разказвам, се състои от информацията, намираща се в човека, от представите му, от интуицията, от душевните чувства и е следствие от виденията, подобни на съня, които съзнателно се управляват от човешката воля.

— Как може насън да се управлява?

— Не насън. Наяве може. Програмира се по-рано, при това с абсолютна точност. А при вас това става хаотично насън. Човекът е изгубил част от управленческите си способности над природните явления и над себе си. Затова е решил, че сънят е просто някакъв излишен и ненужен продукт на уморения му мозък. Почти всички хора на Земята в действителност… Искаш ли, сега веднага да се опитам да ти помогна да видиш нещо на разстояние?

— Опитай.

— Легни на тревата и се отпусни, за да може тялото да черпи по-малко енергия. Трябва да ти е удобно. Нали нищо не ти пречи? Сега помисли за някой човек, когото познаваш най-добре, за твоята жена например. Спомни си нейните навици, походката, облеклото. Къде според теб може да се намира тя сега? Представи си всичко с помощта на въображението.

Аз си спомних жена ми, знаейки, че в този момент вероятно се намира на вилата ни. Представих си къщата, някои вещи, обстановката. Припомних си много неща и детайли, но не виждах нищо. Разказах всичко това на Анастасия, на което тя отговори:

— Ти не можеш да се отпуснеш докрай, като че да заспиш, аз ще ти помогна. Затвори очи. Разтвори ръце встрани.

След това усетих докосването на пръстите на ръцете й до моите. Започнах да се унасям в сън или в дрямка.

Жена ми стоеше в кухнята на вилата. Беше облечена с обичайния халат и плетена жилетка. Значи в къщата е хладно. Пак проблеми с отоплителната система.

Тя си вареше кафе на газовия котлон и още нещо в „кучешката“ тенджерка. Лицето й беше навъсено и недоволно. Движенията й — вяли. Изведнъж вдигна глава и с леки стъпки се приближи към прозореца, погледна дъжда и се усмихна. Кафето на котлона изкипя, тя хвана джезвето с преливащото от всички страни кафе, но при това не се намръщи и не започна както обикновено да се ядосва. Свали жилетката.

Събудих се.

— Е, какво? Видя ли? — попита Анастасия.

— Видях. Но може би това просто беше обикновен сън?

— Как така обикновен? Та нали ти планира да видиш именно нея?

— Да, планирах. И видях. А къде са доказателствата, че тя се е намирала в кухнята именно в този момент, когато аз я видях в съня си?

— Запомни този ден и час, Владимир, ако искаш да провериш. Когато се върнеш вкъщи, ще попиташ. А още нещо необичайно не забеляза ли?

— Нищо.

— Нима ти не видя усмивката на лицето на своята жена, когато се доближи до прозореца? Тя се усмихна и не се ядоса заради изкипялото кафе.

— Това го забелязах. Може би е видяла през прозореца нещо, което я е развеселило.

— Тя видя през прозореца само дъжд. Дъждът, който никога не й е харесвал.

— Тогава защо се усмихваше?

— Аз също погледнах жена ти със своя малък лъч и я сгрях.

— Твоят малък лъч, значи, я е стоплил, а моят какво — студен ли е?

— Ти просто гледаше от интерес, без да влагаш чувства.

— Значи твоят малък лъч може да стопли човек на разстояние?

— Може.

— А още какво?

— Да получи някаква информация, да предаде. Да подобри настроението и да облекчи частично болката в човека. И още много различни неща в зависимост от притежаваната енергия, силата на чувствата, волята и желанията.

— А бъдещето можеш ли да виждаш?

— Разбира се!

— Миналото?

— Бъдещето и миналото — това е почти едно и също. Разликата е само във външните детайли. Основното винаги си остава неизменно.

— Как така? Какво може да бъде неизменно?

— Например преди хиляди години хората са носели друг вид облекло. Използвали са други приспособления в бита си. Но нали това не е най-важното. И преди хиляда години, точно както и днес, хората са притежавали някакви чувства. Те не са подвластни на времето.

Страх, радост, любов. Представи си Ярослав Мъдри, Иван Грозни или някой фараон, те са можели да обичат жена със същите чувства, с които и ти или някой друг днес.

— Интересно. Само дето е малко неясно, какво означава това? Ти твърдиш, че всеки човек би могъл да има такъв лъч?

— Разбира се, че всеки. И сега у хората са останали чувства като любов и интуиция, останала е способността да мечтаят, да предполагат, да моделират отделни ситуации, да сънуват, само че всичко е хаотично и неуправляемо.

— Може би трябва по някакъв начин да се упражняваме? Да се разработят някакви упражнения?

— Би могло с помощта на тренировки. Само че знаеш ли, Владимир, има още едно задължително условие, за да бъде подвластен малкият лъч на волята…

— Какво условие още?

— Непременно е необходима чистота на помислите, а силата на лъча зависи от силата на светлите чувства.

— Хайде, пак! Сякаш всичко беше започнало да се изяснява… Какво общо има чистотата на помислите? Светлите чувства?

— Те са енергията на малкия лъч.

— Край, Анастасия. Вече не ми е интересно. После ти ще добавиш и още нещо.

— Вече ти казах основното.

— За казването си казала, но условията са малко повечко. Дай да си говорим за нещо друго. Нещо по-простичко.

По цял ден Анастасия е заета с размишления, с моделиране на всевъзможни ситуации, които се разиграват в нашия минал, настоящ и бъдещ живот.

Анастасия притежава колосална памет. Тя помни множество хора и техните преживявания, които е виждала в своите представи или с помощта на малкия си лъч. Като гениална актриса тя може да имитира походката им, гласа им и да мисли като тях. Тя концентрира в себе си жизненият опит на множество хора от миналото и настоящето. Като използва този опит, моделира бъдещето и помага на другите. Прави това от голямо разстояние с помощта на невидимия лъч. Тези, на които оказва помощ под формата на подсказване, решение или излекуване, дори и не подозират за нейната помощ.

После разбрах, че такива невидими с невъоръжено око лъчи, само че с различна сила, излизат от всеки човек. Академик Акимов ги е снимал със специален уред и е публикувал снимките в списание „Чудеса и приключения“. За съжаление ние не можем да ги ползваме така, както може тя. В науката явление, подобно на този лъч, се нарича торсионно поле.

* * *

Мирогледът на Анастасия беше необичаен и интересен.

— Какво е това Бог, Анастасия? Съществува ли той? Ако да, тогава защо никой не Го е виждал?

— Бог — това е междупланетният Разум, Интелектът. Той не се намира в единна маса. Едната Му половина се намира в нематериалния свят на Вселената. Това е комплекс от всички енергии. Втората Му половина е разпръсната на Земята във всеки човек. Тъмните сили се стремят да блокират тези частички.

— Според теб какво очаква обществото ни?

— В перспектива — осъзнаване на цялата пагубност на технократичния път на развитие и връщане към първоизточниците.

— Искаш да кажеш, че всички наши учени са недоразвити същества, които ни водят към задънена улица?

— Искам да кажа, че чрез тях се ускорява процесът, а значи и осъзнаването на неверния път.

— И какво? Всички машини и къщи строим напразно, така ли?

— Да.

— Не ти ли е скучно да живееш тук сама, Анастасия? Сама, без телевизор и телефон?

— Какви примитивни неща назова току-що. Всичко това човек е имал още от самото начало, но в по-съвършен вид. Имам го и аз.

— И телевизор, и телефон ли?

— Е, какво е това телевизор? Апарат, с помощта на който на почти атрофиралото човешко въображение се поднася някаква информация и се показват картинки и сюжети. Аз мога с помощта на своето въображение да нарисувам всякакви сюжети, всякакви картинки, да разиграя най-невероятните ситуации и при това сама да участвам в тях, да повлияя някак си на сюжета. Ох, май неясно се изразих, нали?

— А телефонът?

— Човек може да разговаря с друг човек без помощта на телефона. За това е необходима само воля, желанието на двамата и развито въображение.