Владимир Мегре
Анастасия (20)

Докосване до рая

— Мозъкът ти започна да се уморява от мен, а ми се щеше да ти разкажа още много неща. Така ми се искаше… Но ти трябва да си починеш. Хайде да поседнем още малко.

Ние седнахме на тревата. Анастасия ме хвана за раменете и ме придърпа към себе си. Тилът на главата ми се докосна до нейната гръд и аз усетих приятна топлина.

— Не се страхувай от мен, отпусни се — тихо каза тя и легна на тревата така, че на мен да ми бъде удобно да почивам. Тя зарови пръсти в косата ми сякаш ме решеше, а възглавничките на пръстите на другата й ръка бързо докосваха ту челото ми, ту слепоочието ми. От време на време леко с нокти тя убождаше разни места по главата ми. Всичко това ми даде усещане за спокойствие и просветление. После, слагайки ръце на раменете ми, Анастасия каза:

— Заслушай се, моля те, какви са звуците, които сега ни обкръжават.

Аз се заслушах. Слухът ми улови множество различни тоналности, ритми и продължителност от звуци.

Започнах да ги изброявам на глас: чуруликането на птиците по дърветата, жуженето на насекомите в тревата, шумоленето на листата на дърветата, плясъкът на крилете на птиците. След като изброих всичко, което чувах, аз замълчах и продължих да се вслушвам и това ми беше приятно и много интересно.

— Ти не назова всичко — отбеляза Анастасия.

— Всичко — отговорих аз. — Е, може и да съм пропуснал нещичко незначително, или пък нещо, което не мога да чуя — значи е нещо маловажно.

— Владимир, нима не чуваш как бие сърцето ми? — попита Анастасия.

Наистина защо не обърнах внимание на този звук — звукът на туптящото сърце?

— Да — побързах да кажа, — разбира се, че го чувам, много добре го чувам, то бие равномерно и спокойно.

— Опитай се да запомниш интервалите на звуците, които чуваш. За тази цел избери основните и ги запомни.

Избрах жуженето на някакво насекомо, крякането на враната, ромоленето и плискането на водата в ручейчето.

— Сега ще ускоря ритъма на сърцето си, а ти се заслушай какво ще се случи наоколо.

Туптенето на сърцето на Анастасия започна да се учестява, а след него се учестиха и ритмите на звуците, които чувах наоколо, повиши се тоналността им.

— Поразително! Та това е направо невероятно! — възкликнах аз. — Анастасия, нима те така точно реагират на ритъма, в който бие твоето сърце?

— Да, всички, абсолютно всички: и малката тревичка, и голямото дърво, и буболечките откликват на изменението на ритъма на сърцето. Дърветата ускоряват вътрешните си процеси — започват да изработват повече кислород.

— Така ли реагират всички растения и животни, които обкръжават хората?

— Не. Във вашия свят те не разбират на кого да реагират, а и вие не се стараете да контактувате с тях, не разбирате предназначението на този контакт, не им давате достатъчна информация за себе си.

Такова нещо може да се случи с растенията и с хората, които работят на своите малки градински участъци, ако хората направят всичко така, както аз вече ти разказах — да наситят семената с информация за себе си и да започнат да общуват с растенията съзнателно. Искаш ли да ти покажа какво ще бъде усещането, което човек ще изпитва при този контакт?

— Разбира се, че искам. Но как ще го направиш?

— Сега аз ще нагодя ритъма на моето сърце към биенето на твоето и ти ще усетиш.

Тя провря ръка под ризата ми. Топлата й длан леко притисна гърдите ми. Нейното сърце постепенно се синхронизираше и започна да бие в един и същи ритъм с моето. И тогава се случи чудото: у мен възникна необикновено приятно усещане, сякаш точно до мен се намираха обичащите ме роднини и мама. В тялото ми се появиха здраве и мекота, а в Душата — радост, свобода и сякаш ново разбиране за света.

Гамата на обкръжаващите ни звуци ласкаво ме галеше и ми съобщаваше Истината, която не разбирах докрай, а усещах само интуитивно. Всички радостни и благи чувства, които някога съм изпитвал през живота си, сякаш се сляха в единно и прекрасно усещане. Може би именно това усещане се нарича щастие.

Но веднага щом Анастасия започна да променя ритъма на сърцето си, прекрасното усещане започна да ме напуска. Аз помолих:

— Още! Моля те, още, Анастасия!

— Не мога дълго да го правя, имам свой ритъм.

— Поне още мъничко — помолих аз.

И Анастасия отново за малко ме върна към това чувство на щастие, а после всичко си отиде, оставяйки у мен все пак частичка приятно и светло усещане под формата на спомен. Известно време ние мълчахме, а после отново ми се прииска да чуя гласа на Анастасия и я попитах:

— Така хубаво ли им е било на първите хора — на Адам и на Ева? Лежи си, наслаждавай се, благоденствай — всичко си имаш… Само че няма ли да ти стане скучно, ако не правиш нищо?

Вместо отговор Анастасия ми зададе въпрос:

— Кажи, Владимир, много ли хора мислят така за първия човек Адам както ти сега?

— Вероятно болшинството. А какво е имало да правят там в Рая? После човекът е започнал да се развива и да измисля всякакви неща. Трудът е развил човека. Той е станал и по-умен благодарение на труда.

— Трябва да се трудим, но първият човек е бил неизмеримо по-умен от днешния и неговият труд е бил много по-значим, защото е изисквал велик интелект, осъзнатост и воля.

— Че какво е правил Адам в Рая? Градина ли си е правил? Та днес това го може всеки градинар, да не говорм вече за учените селекционери. В Библията за дейността на Адам нищо не се казва.

— Ако в Библията всичко бъде изложено подробно, не би било възможно да бъде прочетена за целия човешки живот. Библията трябва да бъде разбирана — зад всеки ред се крие огромна информация. Искаш да знаеш какво е правил Адам? Ще ти разкажа. Но преди това си припомни, че именно в Библията е казано, че Бог е възложил на Адам да даде имената и да определи предназначението на всяка твар, която живее на Земята^[1]. И той — Адам — го е направил. Успял е да го направи. Направил е това, което до ден-днешен не са могли да постигнат научните учреждения в целия свят, взети заедно.

— Анастасия, а ти самата обръщаш ли се към Бога и молиш ли от Него нещо за себе си?

— Че какво мога да искам аз от Него, когато на мен ми е дадено толкова много? Трябва да Му благодаря и да Му помагам.