Владимир Мегре
Анастасия (10)

Нейните любими летовници

Анастасия ми разказваше много и увлечено какви възможност могат да се открият за хората, които контактуват с растенията. Изобщо темите, на които Анастасия говори с особен трепет, въодушевление и сякаш с някаква влюбеност, са възпитанието на децата и вилните летовници. Ако ви разкажа всичко, което тя казва за вилните летовници и какво значение им придава, то би следвало пред тях всички да стоим на колене. Направо невероятно! Тя смята, че те са ни спасили от глад и сеят добро в Душите и възпитават обществото на бъдещето. И освен всичко тя още се и опитва да го доказва и аргументира:

— Разбираш ли, днешното общество, в което ти живееш, би могло да разбере много неща чрез общуването с растения, които са засадени на вилите. Именно на вилата, където познаваш всеки участък от посева си, а не на огромните и безлични полета, по които пълзят чудовищни и безсмислени машини. Хората се чувстват по-добре, когато работят на вилите си и на много от тях това е удължило живота. Те стават по-добри. И именно тези вилни летовници могат да помогнат на обществото да осъзнае пагубния път на технокрацията.

— Анастасия, дали това е така или не, сега не е важно. Ти какво общо имаш с всичко това? В какво се изразява твоята помощ?

Тя ме хвана за ръка и ме повлече към тревата. Лежахме на тревата по гръб с дланите нагоре.

— Затвори очи, отпусни се и се постарай да си представяш това, което ще казвам. Сега с помощта на моя малък лъч ще намеря на разстояние някого от тези хора, които вие наричате вилни летовници.

Известно време тя мълча и после тихо заговори:

— Възрастна жена разтваря марля, в която са навлажнени семена от краставица. Семената вече силно са прораснали и се виждат малките кълнове. Тя взима едно от семенцата в ръка. Ето, аз й подсказах, че не трябва така да ги накисва, защото кълновете се деформират при посаждането и тази вода не е много подходяща за захранване, семенцето ще боледува. Тя си мисли, че сама се е досетила за това. Да, отчасти това е така, аз само мъничко й помогнах да се досети. Сега тя ще сподели мислите си и ще разкаже за това и на други хора. Малка работа е свършена.

Анастасия ми разказваше, че моделира в съзнанието си всевъзможни ситуации за работа, почивка и взаимодействие както между хората, така и в отношенията на хората с растенията. Когато моделираната от нея ситуация е най-близка до действителността, се установява контакт, при който тя може да вижда човека, да чувства от какво е болен и какво изпитва. Тя сякаш влиза в съзнанието му и споделя своите знания. Анастасия разказваше, че растенията реагират на човека, могат да го обичат или ненавиждат, да влияят положително или отрицателно на неговото здраве:

— И тук имам много работа. Аз се занимавам с вилните участъци. Летовниците пътуват към своите вилни места при своите посеви като при свои деца, но за съжаление техните отношения са интуитивни. Те все още не са подкрепени от яснотата на съзнанието за истинското предназначение на тази връзка.

Всичко, всичко на Земята — всяка тревичка, всяка буболечка са създадени за човека. Множеството лекарствени растения са потвърждение за това. Но човекът от вашия свят знае твърде малко, за да се възползва от предоставените му блага. Да се възползва напълно.

Аз помолих Анастасия да ми даде конкретен пример за ползата от осъзнатото общуване, който да може да се провери практически, да може да се види и да се подложи на научни изследвания. Анастасия се замисли за малко, след това изведнъж засия и възкликна:

— Летовниците, моите любими летовници! Те всичко ще докажат, ще покажат и ще озадачат вашата наука. Ами да, как не съм се сетила досега за това и не съм го разбрала?

Породилата се идея предизвика в нея бурна радост.

Нито веднъж не видях Анастасия тъжна. Тя бива сериозна, замислена и съсредоточена, но най-често радваща се на нещо. Този път тя се радваше бурно — скочи, запляска с ръце и ми се стори, че в гората стана по-светло, че гората се задвижи и започна да й отговаря с шумоленето на короните на дърветата и с птичите гласове. Тя започна да се върти като в танц. След това, цялата сияеща, седна до мен и каза:

— Сега ще повярват! И това са те, моите мили вилни летовници. Те ще ви обяснят всичко и ще ви докажат.

Аз се опитах бързо да я върна към прекъснатия разговор:

— Съвсем не е задължително. Ти заявяваш, че всяка буболечка е създадена за благото на човека, но как ще повярват на това хората, които с отвращение се взират в пълзящите по кухненските маси хлебарки? Те какво, също ли са създадени за благото?

— Хлебарките — отговори Анастасия — пълзят само по мръсната маса, за да съберат понякога невидимите с просто око остатъци от разлагащи се хранителни частички, да ги преработят и накрая да натрупат на скришно място вече безвредните отпадъци. Ако са се навъдили много, трябва да си донесеш вкъщи жабче. И излишните хлебарки ще си отидат веднага.

Това, което по-нататък Анастасия ще предложи на летовниците да направят, вероятно противоречи на науката за растениевъдството и вече без съмнение напълно противоречи на общоприетите правила за засаждане и отглеждане на различни видове култури в градинските участъци. Въпреки това нейните твърдения са толкова грандиозни, че ми се струва, че всеки, който има възможност, си струва да ги опита, нека това да не бъде върху цялата площ на участъка, а на една малка част. Освен полза нищо отрицателно не се очаква. Много от казаното вече е потвърдил в своя опит кандидатът на биологическите науки Н. М. Прохоров.