Владимир Мегре
Анастасия (5)

Горската спалня

Не носех със себе си нищо за спане в гората. Анастасия ме сложи да спя в някаква бърлога. Уморен след тежкия път, заспах бързо и дълбоко. Когато се събудих, изпитвах усещане за блаженство и уют — все едно лежах във великолепно, удобно легло.

Бърлогата или землянката беше обикновена, постлана с дребни и пухкави кедрови клонки, суха трева, която изпълваше пространството с приятен аромат. Протягайки се, докоснах с ръка пухкава кожа и веднага реших, че Анастасия по някакъв начин ловува. Леко доближих гърба си до топлината на кожата, за да дремна още малко.

Анастасия стоеше на входа на моята спалня и като видя, че съм се събудил, веднага каза:

— Нека днешният ден да дойде при теб с добрината си, Владимир. Посрещни го и ти с добрината си. Само, моля те, не се плаши.

След това тя плесна с ръце и „кожата“… С ужас разбрах, че това не беше кожа. От бърлогата внимателно започна да излиза мечка. Анастасия одобрително потупа мечката, която близна нежно ръката й и тръгна по поляната. Оказа се, че тя е сложила до мястото, където беше главата ми, сънна трева и накарала мечката да лежи до мен, за да не ми е студено. Самата тя се сгушила на кълбо и спала пред входа отвън.

— Как можа да направиш такова нещо, Анастасия? Той можеше да ме разкъса или да ме задуши.

— Не е той, а тя — женска мечка. Тя не можеше да ти направи нищо лошо — отговори Анастасия, — много е послушна. На нея й доставя голямо удоволствие да получава задачи и да ги изпълнява. Дори не помръдна цяла нощ. Носа си беше сгушила в краката ми и замираше от блаженство. Само от време навреме леко притреперваше, когато ти насън размахваше ръце и я удряше по гърба.