Владимир Мегре
Анастасия (19)

Смъртният грях

— Трябва още да ти разкажа, Владимир, за условията, при които ще получаваш пари в банките, когато твоите сметки се напълнят.

— Говори, Анастасия, това е приятна процедура — отговорих аз.

Но това, което чух, направо ме взриви. Съдете сами:

— За да получиш от банката парите, които ще се намират в твоята сметка, трябва да спазиш следните условия: преди всичко три дни преди получаването на парите да не употребяваш никакви спиртни напитки. Когато пристигнеш в банката, банковият служител с помощта на вашите уреди ще трябва да провери в присъствието на не по-малко от двама свидетели дали си спазил условието. Ако това първо условие е изпълнено, тогава можеш да пристъпиш към изпълнението на второто — трябва да клекнеш не по-малко от девет пъти пред длъжностното лице и пред свидетелите.

Когато смисълът на казаното стигна до мен, или по-точно безсмислицата, аз скочих и тя също се изправи. Не вярвах на ушите си и попитах отново:

— Значи първо ще ме проверят за алкохол, а после още ще трябва да клякам пред свидетели не по-малко от девет пъти, така ли?

— Да — отговори Анастасия, — за всяко твое приклякване могат да ти изплатят сума не по-голяма от един милион ваши рубли според курса на деня.

Изпълниха ме чувства на ярост, злоба и досада.

— Защо каза това? Кажи, защо? Беше ми толкова хубаво. Аз ти повярвах. Започна да ми се струва, че ти в много неща си права, че в твоите изводи има логика. Но ти… Сега вече съм абсолютно уверен, че ти си шизофреничка, луда, горска глупачка! Ти всичко зачеркна с последното си изказване. В него няма никакъв смисъл или каквато и да било логика и това не само аз, но и всеки друг нормален човек би го потвърдил. Ха… Може би още искаш да изложа в твоята книга всичките тези условия?

— Да.

— Е, ти наистина си напълно ненормална. А на банките какво, да не би да им напишеш разпореждане или пък ще издадеш някаква заповед?

— Не. Те ще го прочетат в книгата и всеки ще постъпва с теб така. В противен случай ги чака разорение.

— О, Боже!!! И аз вече трети ден все още слушам това същество? Може би ти би искала и банковият служител да прикляква заедно с мен пред свидетели?

— Би било добре за него, както е и за теб. Това би донесло голяма полза, но за длъжностните лица няма да поставям такива сурови условия, каквито поставих за теб.

— Значи само мен така си облагодетелствала, така ли? Абе ти представяш ли си в какво посмешище ще ме превърнеш? Ето какво може да направи любовта на ненормална отшелничка! Само че от всичко това нищо няма да стане, нито една банка няма да се съгласи да ме обслужва при тези условия независимо от това, колко ще моделираш ситуациите. Просто си се размечтала. Сама си клякай, колкото желаеш, ненормалнице.

— Банките ще се съгласят и дори без твое знание ще ти откриват сметки — наистина само тези банки, които искат да работят честно. Хората ще им повярват и ще дойдат при тях — продължаваше да държи на своето Анастасия.

У мен все повече и повече се натрупваше раздразнение и яд. На себе си ли се ядосвах, или на Анастасия? Не мога да повярвам — толкова много я слушах, стараех се да разбера казаното от нея, а тя се оказа полулуда. Започнах да говоря по неин адрес, меко казано, груби думи.

Тя стоеше облегната на ствола на едно дърво и леко беше наклонила главата си напред. Притискаше едната си ръка към гърдите, а другата беше вдигнала нагоре и съвсем лекичко помахваше.

Разпознах този жест. Тя го правеше всеки път, когато успокояваше околната природа, за да не ме е страх. Разбрах от какво точно я успокояваше този път.

Всяка обидна или груба дума, казана по адрес на Анастасия, беше като камшичен удар. С изговарянето на всяка такава дума тялото й потреперваше.

Замълчах. Отново седнах на тревата с гръб към Анастасия и реших, че ей сега ще се успокоя и ще тръгна към брега на реката, а с нея повече никога няма да разговарям, но когато чух гласа й зад гърба си, се изумих — в него нямаше нито обида, нито упрек:

— Разбираш ли, Владимир, всичко лошо, което се случва с човека, той сам си го навлича поради това, че нарушава правилата на духовното битие и прекъсва връзката си с Природата.

Тъмните сили се стараят да отвлекат вниманието му с привлекателността на вашето технократично битие. Опитват се да го накарат да не мисли за простите Истини, за заповедите, които са дадени още в Библията. И това твърде често им се удава.

Един от смъртните грехове на човека е гордостта. На този грях са подвластни много хора. Няма сега да излагам пред теб огромната вреда от него. Когато се върнеш и решиш да разбереш, тогава сам ще схванеш, или пък това ще стане с помощта на просветени хора, които ще дойдат при теб. Сега ще ти кажа само това: тъмните сили, в противовес на светлите, ежесекундно се грижат този грях да остане в човека. Парите са един от основните инструменти за тази работа. Те именно са ги измислили. Парите са като зона с високо напрежение. Тъмните сили се гордеят със своето изобретение. Дори смятат, че са по-силни от светлите сили, защото са успели да измислят парите и с тяхна помощ да отвлекат човека от неговото истинско предназначение.

Хилядолетия наред съществува това противостоене, а човекът е в неговия център. Но аз не искам ти да бъдеш подвластен на този грях.

Разбирам, че само с едни обяснения тук няма да се размине. Тъй като за хилядолетия наред човечеството не е разбрало никое от обясненията, които са му били давани и изпращани и не е осъзнало начина, по който трябва да устои на този грях. Разбира се, че и ти не можа да го осъзнаеш. Но така силно ми се иска да те избавя от тази смъртна опасност — повреждането на духа. Специално за теб измислих ситуация, при която този механизъм на тъмните сили би се пречупил, защото тя им дава отбой и дори действа за изкореняване на греха. Поради това те така силно се разяриха. В теб се всели тяхната ярост, ти започна да сипеш по мен оскърбителни думи. Искаха и аз да ти се разяря, но никога няма да го направя. Разбрах, че измисленото от мен е попаднало право в целта и сега вече ми е ясно, че техният здрав, хилядолетия работил механизъм, може да бъде пречупен. Засега направих това само за теб, но и за останалите също ще измисля.

Е, какво лошо има в това, че ще пиеш по-малко тези опияняващи билки и няма да бъдеш толкова високомерен и опърничав? На какво се възмути така? Разбира се, в теб заигра гордостта.

Тя замълча и аз помислих: „Невероятно, но в такава комична, абсолютно нестандартна ситуация, като например да клякам в банката, нейният мозък или нещо друго в нея влага толкова дълбок смисъл, че може би действително да има логика. Да, трябва да размисля за това по-спокойно“.

Цялата ми злоба към Анастасия премина и стана дори обратното — възникна чувство на смътна вина, но тогава аз не се извиних, а само се обърнах към нея, търсейки помирение. Анастасия сякаш почувства моето вътрешно състояние, веднага трепна от радост и започна бързо да говори.