Метаданни
Данни
- Серия
- Звънтящите кедри на Русия (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Анастасия, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Боряна Лаловска, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 1. АНАСТАСИЯ. 2002. Изд. Аливго, София. Превод: Боряна Лаловска [Анастасия, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 215. ISBN: 954-90765-5-5.
История
- — Корекция
- — Добавяне
- — Ново цифровизиране
От съветите на Анастасия
Семенцето — лекар
Анастасия ме уверяваше, че всяко посявано семенце съдържа в себе си огромна информация от Вселената. Тя е несравнима по величина и точност с нито едно човешко творение. С помощта на тази информация семенцето знае точно, до милисекунда времето, когато трябва да се съживи, да прорасте, какви сокове да смуче от земята, как’да се ползва от космическото излъчване на телата — Слънце, Луна, звезди, в какво да се превърне като порасне, какви плодове да ражда. Плодовете са предназначени за осигуряване на човешкия живот. Тези плодове могат ефективно и по-силно от изкуствено създадените днешни и бъдещи лекарства да се борят и да противостоят на всяко заболяване в човешкия организъм. Необходимо е семенцето да знае състоянието на човека, за да може, докато зрее, да насити плодовете си с необходимото съотношение от вещества за лечението на дадения човек от неговото заболяване, ако такова съществува или пък има предразположение.
За да може семенцето на краставицата, на домата или на всяко друго растение, което се отглежда на мястото, да разполага с тази информация, е необходимо да се извърши следното.
Преди да бъдат засети, да се сложат в устата няколко малки семенца и да се държат под езика не по-малко от девет минути. След това да се сложат между двете длани на ръцете и да се подържат около тридесет секунди. Докато държите семенцата между дланите, трябва да стоите боси на това място, където ще бъдат засети семената.
Дланите си отвори и семенцето, което в ръката ти лежи, ти внимателно до устата поднеси. И дъхни на семенцето въздух от дробовете си. Стопли го ти с диханието си, и това, което се съдържа в теб, мъничкото семе ще познае.
Необходимо е после семенцето да се подържи в отворените длани тридесет секунди, да се представи на небесните светила. И семенцето ще определи мига на своята поява. И всички планети ще му помагат в това! И те ще дарят нужната светлина на твоето растение!
След това можеш вече да положиш семето в земята. Не бива в никакъв случай веднага да го поливаш, за да не отмиеш от обвитото със слюнката семе информацията, която съхранява то в себе си. След като изминат три поредни денонощия, може да се полива.
Засаждането трябва да се прави само в благоприятните за всяко растение дни (това вече е известно на човека от лунния календар). По-ранното засаждане без поливане не е толкова страшно, колкото по-късното.
Не бива да се отстраняват плевелите в близост до покълналото растение. Добре е от всеки вид да се остави поне по един. Плевелите могат да се подрежат.
Според думите на Анастасия по такъв начин семенцето съдържа в себе си информацията за човека, докато оформя своя плод и ще натрупва максимално енергиите, идващи от Космоса и от Земята, които са полезни за дадения човек. Плевелите не бива въобще да се изскубват, защото и те имат своето предназначение. Някои от тях запазват растението от заболявания, а други му дават допълнителна информация. Докато растението се развива, е необходимо да се контактува с него — поне веднъж за цялото време на растежа му е желателно на пълнолуние да се отиде при него и да се докосне.
Анастасия твърдеше, че плодовете, които ще бъдат отгледани от семенцето по този начин и използването им от човека, който ги е отгледал, са способни да го излекуват от абсолютно всички болести на тялото, значително да забавят стареенето на организма, да го откажат от вредни навици, многократно да увеличат умствените му способности и да му дадат душевен покой. Плодовете ще имат най-голям ефект и влияние, ако се употребят не по-късно от три дни след откъсването им.
Посочените действия трябва да се извършват с различните видове култури в участъка.
Не е задължително да бъде засадена по този начин цялата леха краставици, домати и т.н. Напълно достатъчно е да се направи само с няколко стръка.
Отгледаните според указанията плодове ще се отличават от другите от същия сорт не само по вкус. Ако бъдат подложени на анализ, ще се установи, че съотношението на съдържащите се в тях вещества също се отличава.
При посаждането на фиданки дупката непременно трябва да бъде изкопана в земята със собствените ръце, да се отъпче с боси крака и да се плюе в нея. На въпроса, защо с крака, Анастасия обясни, че чрез потенето на краката от човека излизат вещества (вероятно токсини), които са носители на информация за заболяванията на организма. Тази информация ще бъде получена от фиданките. Те ще я предадат на своите плодове, които ще са в състояние да се борят с болестите. Анастасия ме съветваше от време на време да ходя бос по мястото.
— Какви култури трябва да бъдат отглеждани?
Анастасия отговори:
— Разнообразието, което съществува по вилните места, е напълно достатъчно: малини, къпини, касис, краставици, домати, боровинки, всякакви ябълки. Много е хубаво, ако има вишна или череша, цветя. Количеството от тези култури и площта, засята с тях, не са от голямо значение.
Към задължителните, без които е трудно да си представим цялостния енергиен микроклимат на вилното място, се отнася слънчогледът (поне един). Непременно трябва да бъдат посети на площ от два-три квадрата житни култури — ръж, пшеница, и също да се посее участък с различни видове трева. Този участък не бива да бъде засаждан изкуствено. Той трябва да бъде естествен и, ако не сте оставили такъв участък, трябва да донесете от гората чим, който да помогне за създаването на разновиден тревен терен.
Попитах Анастасия дали е необходимо на площта, засадена с култури, които тя смята за задължителни, отново да бъде засаждан разнороден тревист терен; в случай че го има до оградата.
— От значение са не само разнообразните насаждения, но и начина на присаждането им, непосредственото общуване с тях, посредством което става насищането с информация. Вече ти разказах за един от начините на присаждане и той е основен. Най-важното е теренът около теб да бъде наситен с информация за теб. Само тогава лечебният ефект и осигуряването на жизнените нужди на организма ти ще бъде значително по-пълно, отколкото само от плодовете. В дивата (както я наричате) природа, а тя не е дива, а просто ви е непозната, съществуват множество растения, с помощта на които може да бъде излекувано всяко съществуващо заболяване. Тези растения са създадени за това, но човекът е загубил или почти е загубил способността си да ги познава.
Разказах на Анастасия, че при нас съществуват много специализирани аптеки, които продават лечебни билки, и че има лекари и просто знахари, които професионално лекуват с билки.
— Съществува главен лекар — твоят организъм. Изначално той е бил надарен със способността да знае каква билка е необходимо да използва и кога, по какъв начин да се храни и да диша. Той е способен да предотврати заболяването още преди неговата външна проява. И никой друг не е в състояние да замени организма ти, защото той е личният ти лекар, даден лично на теб и само и изцяло абсолютно на теб от Бог. Разказвам ти за начина, по който можеш да му дадеш възможност да работи за твое благо.
Ако са създадени такива взаимоотношения, растенията в твоята земя ще те лекуват и ще се грижат за теб, Те сами ще поставят точната диагноза и ще ти приготвят най-ефикасното лекарство именно за теб.
Кого жилят пчелите
На всяко вилно място трябва да има поне едно пчелно семейство.
Обясних й, че при нас само някои хора могат да отглеждат пчели. За да се научат на това, те посещават специални училища и въпреки това невинаги успяват.
Но тя отговори:
— Много от това, което правите за осигуряване на живота на пчелното семейство, му пречи. Само двама души на Земята за последните хиляда години са успели мъничко да се доближат до разбирането на този уникален жив механизъм.
— Кои са те?
— Това са двама монаси, които са канонизирани за светци. Можеш да прочетеш за тях във вашите книги, които се намират в манастирските хранилища.
— Анастасия, да не би да четеш църковна литература? Къде? Кога? Ти не притежаваш нито една книга.
— Аз използвам по-съвършен начин за получаване на информация.
— Какъв? Отново говориш неразбираемо. Обеща вече да няма никаква фантастика и мистика.
— Ще ти разкажа за него и мога да се опитам да те науча. Сега няма да разбереш, а това е просто и естествено.
— Е, добре, и как трябва да се отглеждат пчелите?
— За тях е необходимо само да им се направи такова гнездо, каквото те имат в естествени условия — това е всичко. По-нататъшната работа се състои в това да се събира част от меда, от восъка и от другите полезни за човека вещества, които пчеличките произвеждат.
— Е, Анастасия, това не е така просто. Кой знае какво представлява това естествено гнездо? Ако можеш да ми разкажеш как да го направя от материалите, с които разполагаме, тогава това би било осъществимо.
— Добре — засмя се тя, — налага се малко да почакаш. Трябва да моделирам, да погледна, както казваш, какво имате подръка вие, съвременните хора.
— И къде да го поставя, така че да не развалям гледката? — добавих аз.
— И това ще опитам.
Тя легна на тревата, както правеше всеки път, моделирайки своите, или по-точно нашите жизнени ситуации, но този път аз започнах да я наблюдавам внимателно. Анастасия лежеше на тревата с разперени настрани ръце с дланите нагоре. Пръстите на ръцете й бяха полусгънати и крайчетата им, по-точно крайчетата на четирите пръста на двете й ръце също бяха насочени с възглавничките нагоре.
Пръстите на ръцете й първоначално съвсем леко се движеха, а после престанаха.
Очите й бяха затворени, тялото — отпуснато. Лицето й също беше отпуснато, а после по него премина едва забележимата сянка на някакво чувство или усещане.
По-късно тя ми обясни, че виденията са достъпни за всеки човек, който е възпитан по определен начин. А относно пчелното гнездо Анастасия обясни следното:
— Трябва да вземеш пън. Може да е кух и да разшириш дупката или да използваш дъски от широколистно дърво. Дебелината на дъските да не е по-малка от 6 см., вътрешното пространетво — 40х40, а дължината — 120 см.
Към ъглите трябва да се прикрепят триъгълни летвички, за да се закръглят. Летвичките може леко да се прилепят — пчелите после сами ще ги укрепят.
Едната страна трябва да е подвижна — отваряща се. Необходимо е дъното да се покрие с парцалче. По цялата дължина на едната дъска трябва да се направят пролуки с размер приблизително 1,5 см. Процепите да бъдат на 30 см от вратата.
Изкуственото гнездо се поставя на 20–25 см над земята под наклон 20–30°. Разбира се, най-добре е да се прикрепи някъде под стряхата на къщата и процепите да са насочени на юг. Тогава човекът няма да пречи на пчеличките да излизат, нито те ще му пречат.
Отварящата се страна да е разположена надолу. Дървеното гнездо може да се постави и на чардака, но тогава трябва да има добра вентилация.
Най-добре е да бъде прикрепено на южната страна под самия покрив на къщата или на самия покрив. Само че трябва да се предвиди възможност за достъп до гнездото за събирането на една стотна от готовия мед.
Над гнездото трябва да има сенник, който да стои на площадката. През зимата гнездото може да се завие допълнително с нещо, което да го предпазва от студа.
Казах на Анастасия, че такова гнездо би тежало доста, а сенникът на площадката ще разваля гледката на къщата. Как би трябвало да постъпим в този случай? Тя малко учудено ме погледна и каза:
— Действията на вашите пчелари не са напълно правилни. Дядо ми разказваше. Съвременните пчелари са измислили много различни конструкции на кошери, но всички те са съобразени с постоянното вмешателство на човека в пчелното гнездо: пчеларите постоянно разместват рамките с питите. За зимата те пренасят кошерите и пчелите на друго място, а това не бива да се прави.
Пчелите правят питите на строго определени разстояния една от друга и предвиждат сами цялата система за вентилация, защитата от враговете си и всяка външна намеса нарушава тази система. Вместо да събират мед и да отглеждат новородените пчелички, те са принудени да поправят нарушенията.
В естествени условия пчелите живеят в дънерите на дърветата и се справят прекрасно с всички свои проблеми. Разказвах ти как да ги отглеждаш най-близо до естествените условия. Ползата от присъствието им е много голяма. Именно те най-ефективно ще опрашат всички растения и ще повишат реколтата, но това би трябвало да ви е добре известно.
Неизвестно за вас може да е това, че пчеличките плюс всичко останало със своите хоботчета отварят тези канали на растенията, през които влиза отразената от планетите допълнителна информация, която е необходима на растенията, а следователно и на човека.
— Но нали пчелите жилят хората? Каква ще бъде тази почивка, ако човек ще се намира в постоянен страх?
— Пчели жилят, когато човек се отнася агресивно към тях — ръкомаха, страхува се, вътрешно е настроен много агресивно, като може да не е непременно така настроен специално към пчелите, а просто към някого. Те усещат това и не приемат излъчването на каквито и да е негативни чувства. Освен това те жилят тези участъци от тялото, в които има окончания, водещи към някой вътрешен орган на човека, където е пробита защитната обвивка и има нарушения.
Известно ви е колко добре лекуват пчелите заболяването, наречено радикулит, но това далеч не е единственото, което могат.
Ако трябва да говорим за всичко и отгоре на това да го доказваме, както ти искаш, би трябвало да останеш при мен не три дни, а много седмици. При вас много се знае за пчелите. Аз само внесох някои корекции. Повярвай ми, те са съществени. Да заселиш пчелно семейство в такъв кошер е много просто. Необходимо е да примамиш там пчелен рояк, като преди това сложиш парченце восък и медоносна тревичка. Никакви рамки и мрежи не е необходимо да се слагат. По-нататък, когато семействата заживеят на няколко съседни места, пчелите сами ще се размножат, като се роят, и ще заемат празните гнезда.
— А как да събираме меда?
— Отваряте страничния капак, отчупвате висящите пити и вземате запечатания мед и цветен прашец. Само не бива да сте алчни. Трябва да оставите част от всичко на пчелите за зимата. През първата година е най-добре изобщо да не вземате мед.
Здравей, утро
Своите сутрешни процедури Анастасия адаптираше към условията на вилните участъци:
— Сутрин е желателно с изгрева на слънцето да излезеш бос на тревата и да отидеш при растенията, към които ти се прииска. Може да ги пипнеш. Това не трябва да се прави като някакъв шаблон или в строго повтарящ се всеки ден ритуал, а според желанието. Прави се преди да се изкъпеш. Тогава растенията усещат мириса на веществата, които са се отделили от организма по време на съня чрез порите на кожата. Ако е топло и наоколо има малък участък с трева, а е желателно да има такъв, хубаво е да се легне на него и три-четири минути да се протягаш.
Ако през това време някаква буболечка запълзи по тялото, да не се прогонва. Много буболечки отпушват порите в тялото на човека, прочистват ги. По принцип се запушват тези пори, през които излизат токсини, изнасящи на повърхността на кожата всевъзможните вътрешни неразположения, позволявайки по този начин на човека да ги отмие с водата. Ако на вилното място има някакъв водоем, трябва да се потопите в него. Ако няма, може да се полеете с вода. При това е необходимо да стоите боси наблизо до лехите с растенията, а най-добре между лехите или например едната сутрин — до малиновите храсти, другата — до касиса и т.н. След обливането с вода не бива веднага да се избърсвате. Капчиците вода можете да отърсите с ръце, като ги разпръсвате по околните растения, капчиците от цялото тяло избърсвате с ръце. След всичко това вече можете да се заемете с обичайните си процедури по умиването, да използвате приспособленията, с които сте свикнали.
Вечерни процедури
Вечер преди сън трябва непременно да се измият краката като се използва вода, в която са добавени няколко капки сок от лапад или коприва. Можете да добавите и двете, като не използвате шампоан или сапун. С водата, в която сте измили краката си, да се полеят лехите. След това, ако е необходимо, можете да си измиете краката със сапун. Тази вечерна процедура е важна по две причини. Чрез потенето на краката се отделят токсини и те трябва да се отмият, за да се прочистят порите. Сокът от лапада и копривата благоприятства за това. Изливайки водата в лехичките, вие давате допълнителна информация на микроорганизмите и на растенията за своето днешно състояние. Това също е много важно. Като получи тази информация, видимият и невидимият свят, който ви заобикаля, е в състояние да изработи за нормалното функциониране на вашия организъм всичко необходимо, избирайки го от Космоса и от Земята.
Той всичко сам ще приготви
Беше ми интересно да чуя какво ще каже Анастасия за храненето:
— Анастасия, разкажи ми как мислиш, че трябва да се храни човек, кога, колко пъти и в какви количества? На този въпрос при нас се отделя голямо внимание. Съществува много литература, рецепти за лечебно хранене, съвети за отслабване.
— Трудно е да си представиш начина на живот на човека в условията на технокрацията другояче. Тъмните сили през цялото време се стремят да заменят естествения природен механизъм на този свят, който е даден на човека изначално, със своята грозна и изкуствена система, която противоречи на човешката природа.
Помолих Анастасия да говори по-конкретно и по-ясно и тя продължи:
— Разбираш ли, на твоите въпроси кога и с какво количество трябва да се храни човек, никой не може да отговори по-добре от неговия организъм. Усещането за глад и жажда е дадено за това — да сигнализира кога трябва да се приеме храна или вода. Именно този момент е най-благоприятен. Технократичният свят не е в състояние да осигури на човека възможността в желания от неговия организъм момент да удовлетвори чувството на глад или жажда и тогава той започнал да насажда на безпомощния човек стереотипи, оправдавайки ги с някаква целесъобразност. Представи си: един човек седи половин ден и почти не изразходва енергия, друг пък извършва физическа работа или просто тича, обливайки се в пот и изразходвайки по този начин десетки пъти повече енергия, а всички те трябва да се хранят в едно и също време. Храната трябва да се приема в този момент, в който организмът иска това. Не може да има друг съветник освен организма. Разбирам, че в условията на вашия бит това е почти неизпълнимо, но за хората, които са на вилните си места в близост до своите жилища, такава възможност съществува и трябва да се възползват от нея, отхвърляйки противоестествените и изкуствени указания. Същото мога да кажа в отговор на твоя въпрос — какво трябва да се яде. То е това, което в даден момент ти е „под ръка“ примерно. Организмът сам ще си избере необходимото. От нетрадиционното мога да посъветвам следното: ако в жилището ви има домашни любимци — котка или куче, наблюдавайте ги внимателно. От време на време те избират сред многобройните видове треви някоя определена и я изяждат. Поне няколко от тези тревички е добре да откъснете и да добавите към храната си. Съвсем не е задължително да го правите всекидневно, Напълно-достатъчно е един-два пъти в седмицата. Също трябва да съберете класове на житни култури, да ги изроните, да смелите зърната, да направите брашно и да си изпечете хляб. Това е изключително важно. Човек, който използва такъв хляб само един-два пъти в годината, получава такъв запас от енергия, който е способен да активизира неговите вътрешни душевни сили и да повлияе положително на физическото състояние и да успокои неговата Душа. Този хляб може да се дава на роднини или просто на близки хора. На тях той също ще окаже изключително благотворно влияние, ако им бъде даден с искреност и доброта. Много е полезно за здравето на всеки човек поне веднъж през лятото в продължение на три дни да се храни само с това, което расте в градината му, като допълнително използва хляб, слънчогледово олио и минимално количество сол.
Вече ви разказвах за начина, по който се храни Анастасия. Така и по време на този разказ тя откъсна една, после втора тревичка, започна да я дъвче, даде и на мен. Аз също реших да опитам. Вкусът на тревичката не ми направи никакво впечатление, но и не предизвика никакви неприятни емоции. Процесите на хранене и осигуряването на живота на организма Анастасия е възложила на Природата и това никога не занимава мисълта й, която е ангажирана с други проблеми. Същевременно здравето й е неотменна част от нейната необикновена външна красота. Според твърденията на Анастасия за организма на човек, който е установил подобни отношения с растителния свят и със земята на вилното си място, съществува възможност да се избави абсолютно от всички заболявания.
Болестта — това е знак за отдалечаване на човека от природните механизми, които са създадени да се грижат за неговото здраве и за осигуряването на живота. А за тези механизми борбата с всяко заболяване не представлява никакъв проблем или, с други думи, в това е смисълът на тяхното съществуване. Ползата, която може да извлече информираният човек, като се сближи с малък участък от природния свят, е значително по-голяма, отколкото борбата с болестите.