Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (22)

23.

Армагедон

По донос на Майора и след тримесечно дебнене, ченгетата заловиха кораба „Латакия“, който ловуваше паламуд в неутралните води на Черно море. Предишният ден беше напуснал пристанище „Трабзон“. На следващият щеше да влезе в порт Варна за петрол и вода. Ченгетата нападнаха кораба с въздушен десант. От три хеликоптера МИ–24 командосите превзеха борда, арестуваха екипажа и намериха стоката.

Влад получи телефонно обаждане от капитана преди да му щракнат белезниците. Педро Алмавил беше един от тримата застреляни в престрелката. Роза арестувана. Десет минути по-късно той беше предупредил братовчедите си и потърси Бенина. После всичко се разви като в американски екшън. Максим се самоуби с газова инжекция, заключен в кабинета си. Самуел беше намерен със счупен врат на стълбите пред дома си. Щеше да мине време и да стане ясно, че в безизходицата си бившият баскетболист Александър Пеев беше убил любовника на сестра си с намерение да я спаси и да отърве себе си, а и нея от позора на предателството. Нищо подобно не се случи. Хората на „КИК“ взривиха колата на Стейси с опаковка „семтек“, когато тя се готвеше да тръгне за София, а година по-късно Александър полудя и умря в психиатрията в Карлуково.

Трима души наблюдаваха събитията отстрани. На пръв поглед недокоснати от тях. Алкалай от Москва, Денар „кучето на войната“ от Марсилия, и Майора край басейна на хотел „Хаят“ в Атина. Използвайки венецуелския си паспорт, Влад успя да се добере до Констанца, качи се на самолета и кацна на букурещкото летище „Отопени“, там го настигна новината, че Косьо Самоковеца беше разстрелян на площад „Дам“ в Амстердам. Потърси Козела, но телефона му не отговаряше. Да потърси жена си беше повече от безсмислено. „Дали е негова съпруга, дали братовчедка или просто бреме“ беше все едно в момента. Под краката му гореше, а той беше „сървайвър“ и с рефлекса на „фенек“ знаеше да седи далеч от пожарите. Един час по-късно излетя за Будапеща, в пет се настани в хотела на пражкото летище „Рузьене“. Потърси Боб Денар и Козела. Телефоните и на двамата бяха изключени. На другия ден излетя за Марсилия.

Живота не е сериозно нещо. Когато Майора разбра, че кокаиновата далавера е приключила и конкурентите му извън строя, той отиде на летище „Еион“ в Атина с намерение да излети за София. Придружаваха го двама от служителите на „Юнона“, хора от финансовия отдел на фирмата, които нямаха нищо общо с бандите и никога не бяха притежавали лично оръжие в живота си. На входа на „вип“-а, той се размина с един мъж, който с нещо подразни въображението му. „Виждал съм някъде този човек“ мислеше си Майора, докато чакаше кафето му да изтече от автомата. „Кой по дяволите беше тоя? Знам го от някъде?“ Тогава същият този мъж застана до него.

— Добра работа, Майоре! — каза с пресипнал, по-скоро пиянски глас. — Но не е свършена, момче! Имаш още работа!

— Козел!? — искрено шокиран възкликна Майора.

— Аз съм в пенсия — отвърна старият артист.

Обърна му гръб и се смеси с тълпата заминаващи пътници.