Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (11)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
dodi_ah (2010)

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от dodi_ah)

13.

За кратко време Козела се превърна в медийно светило, всички говореха за него, но никой не знаеше нищо със сигурност — жив ли е, не е ли, съществува ли, легенда ли е, вестниците правеха догадки, че Козела е псевдоним на сборното понятие полиция, но се намираха и такива журналисти, които приписваха легендата „неуловим убиец“ на силовите групировки. Самият Козел четеше всички публикации за себе си с нарастващо раздразнение, от една страна тази легенда му развързваше ръцете — всички последвали трупове из София, на Данкина, на Нарциса и някои други му бяха преписани, а това значеше, че достъпа му до истинските извършители е открит и че никой няма да му иска сметка за ликвидирането му, но от друга му стесняваше периметъра на действие. Козела трябваше да бъде в непрекъснат контакт, поне с Боб Денар и Джон Хакел, поне докато Бут и Исламболи са живи, а принудата да се крие правеше все по-трудни контактите му. Тогава се намеси божията ръка, олицетворена в юдейския син Аберман.

— Ела при мен във Варна — каза Влад, — поне докато не стихне истерията, Козел, ще бъдеш в безопасност, а и от пристанище бягството е винаги по-лесно.

Козела не чакаше допълнителна покана, на петият месец от появяването си в България той заживя в една вила на морето и от скука и бездействие започна да пише мемоарите си. Започна на шега, но за три денонощия изписа една ученическа тетрадка от сто листа, препрочете я и легна да спи. Беше свършила принудителната му почивка. На другият ден започваше да действа.

 

 

Ловният сезон беше открит, но истинският сезон едва започваше.

Трябваше да обезкръви „Юнона“ от Варна до Бургас и той тръгна по пътя си. На седми януари Козела влезе в бар „Албатрос“ на Златни Пясъци, мина бавно по плюшената пътека на заведението, застана прав на маса срещу трима млади мъже, каза:

— Господа, услужете ми с огънче.

Но когато един от мутрите, защото това бяха жътвари от наказателният отряд на майора му поднесе запалка, вместо цигара Козела измъкна магнума от джоба си, разстреля ги хладнокръвно, прибра оръжието, мина през служебният вход на ресторанта и седна в стара „Лада“ до Блинд, който го чакаше със запален двигател на колата. Двадесет минути по-късно отново бяха във вилата. Козела почисти оръжието си, зареди го и отново легна да спи. Вечерта регионалната телевизия на Варна съобщи на зрителите си, че Козела отново е влязъл в действие. Двамата братя Лисиците и Гошо Завоя, криминално проявени, добре познати на полицията, бяха застреляни посред бял ден с такова хладнокръвие, че никой друг освен легендарният Козел не би могъл да свърши тази работа. Половин час по-късно му се обади Блинд.

— Честито, Йон! — каза той. — Ти стана по-известен и от Лили Иванова.

— Ебавай си майката! — Козела затвори телефона и се върна към мемоарите си.

 

 

На девети януари Блинд застреля със снайпер „шнаер“ регионалният шеф на „Юнона“ за „Свети Константин“ — Валентин Тошев. Телевизия М-сат приписа и това убийство на Козела. Същата нощ на разсъмване Коста Македонеца взриви мерцедеса на Боян Палавеев пред бар „Терми“ във Варна. Палавеев, шофьорът и бодигардът му бяха разкъсани на парчета, но и това мокро дело мина за сметка на Козела, въпреки че той спеше непробудно с шест водки в стомаха и два „лексотана“ пред камината на Влад Аберман.

В София паниката обаче беше пълна, Михаил Митев-майора знаеше какво означава тази война, кръгови подстъпи от периферията към центъра. Ако някой, който и да е той, било Козела, както той подхвърли на журналистите и полицията или някой друг избиваше лейтенантите му, той неминуемо щеше да стесни кръга, докато стигне до центъра и го стисне пряко за гушата. Майора не можеше да си позволи такъв лукс и отново свика общо събрание на т.н. „акционери на Юнона“, а всъщност, истинските гангстери на страната.

— Какво става във Варна, пичове? — попита той. — Ние го измислихме тоя Козел, той взе да ни ебава мамата.

В офиса влезе големият Маргин, беше закъснял, но това често му се случваше и не правеше впечатление никому. Когато майора се обърна към него да го изругае, нещо го накара да преглътне упрека си.

— Какво има, Маргин?

— Току-що са освиткали „голямото дърво“ в Сандански. Два куршума в тялото и една контрола в главата.

— По диагонала на страната? — учудено попита майора.

— Да бе, да му ебеш майката — тихо отговори Маргина. — Тоя шибан Козел да няма частна авиация?

Докато траеше съвещанието получиха сведение от Лом. В пристанищната кръчма със снайпер от реката беше застрелян в сърцето Пешо „водният дух“, шефа на „Юнона“ за северозападна България.

— Сами си го вкарахме с тоя Козел — каза мрачно майора. — Ние подхвърлихме тая идея на полицията и я изкльопаха като топъл хляб, ченгетата ни избиват, пичове, а си бършат гъза с Козела. Сбъркахме с журналистите.

— И какво ще правим сега? — попита Попито.

— Обратно купуване на журналистите! Легендата Козел трябва да умре, ченгетата ни избиват, а ние нямаме начин да писнем. Обявете Козела за мъртъв и натопете Бойко Борисов. Ще скива той как се минава на другият бряг. Веднага действайте! Искам още утре вестниците да са пълни с компромати за генерала.

Но беше късно да спре влака, майора беше прав, полицията наистина ги избиваше, но и Козела не бездействаше, по стечение на обстоятелствата този път неговите интереси и държавните съвпадаха.