Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (9)

10.

— Козела в София? — попита Маджо. — Глупости, някой самозванец се прави на интересен!

Пиеха минерална вода в офиса на бул. „Борис III“, и имаха други поводи за среща, появата на Козела обаче преместваше центъра на равновесието.

— Козела е шеф, отговаря на възраст, а и не всеки може да изкара Ескадрона смъртта на шосето. По-лошото е че Блинд е с него — каза Облака. — Блинд е ключа ни за вратата му. За твоята врата искам да кажа.

Лицето на Маджо изрази искрена почуда.

— Не ви разбирам?! Какво искате да кажете? Каква заплаха за мен може да бъде Козела? Никога нищо лошо не съм му направил, никога интересите ни не са се преплитали.

— Ще му го кажеш ли в очите?! — ехидно попита Мухата.

— Ако се наложи, защо не! — продължи да отговаря Маджо. — Той е бизнесмен и си знае интересите. Какво против мен лично може да има той?

— Виж, шефе — каза Облака. — Дай да играем покера с открити карти, този човек не е тука нито за добро, нито за да си направи маникюра в някои от ателиетата ми. Козела значи война, не ли е ясно!

— Война с кого? — продължи да пита Маджо. — Въпросният Козел води войни, спечели, няма живи врагове, после изчезна, сега ако го е награбила носталгията, това значи ли че трябва да воюваме срещу него?!

— Козела ще зададе някои въпроси, Маджо… — каза Мухата, — на които нямаме приемлив отговор.

— Например? — продължи да пита Маджо.

— О, въпросите са много! — обади се Облака. — Кой застреля Васил Илиев, кой изпържи Поли на остров Аруба, кой задържа Илия Павлов пред „Енджи корпорейшънс“, кой създаде блестящите бригади на принципа „трипъл ей“, които стрелят от коли и мотоциклети из София. За десетки атентати ще трябва да отговаряме, като почнеш от Джамов и свършиш с Фатик, не искам да съм на твое место ако застана очи в очи с Козела.

Маджо сви рамене.

— Не можеш да си на мое място, Облак! Ти си конте и празноглавец и докато разнасяш маниашките си костюми из града, аз управлявам бизнес империя…

— Но стреляш с мои ръце, нали Маджо?! — злобно попита Облака. — Или си забравил?

— Нямам такъв спомен — разсеяно отговори Михалев. — Муха, помниш ли да съм пращал Облака да стреля по някой?!

— Не — каза Мухата и това беше краят на Облака.

Разсеяният на пръв поглед бодигард, който седеше между него и Маджо, вече беше извадил двадесет и вторият си калибров „Парабелум“ и изстреля през заглушителя три патрона в главата и сърцето на Асен Донев-Облака.

— Този занаят не е за манекени! — каза Маджо, надигайки се от бюрото си. — Изчистете, пичове! Муха, искам всяка крачка на Козела! Трябва ми влаково разписание. А сега чао, пичове имам среща в ДСК.

По същото време, на пет километра по въздушна линия се състоя още една среща. Бенина Аберман подписа от името на фамилията си договор с три лица, които по куриери заминаваха в три различни банки още същият ден. Договора беше подписан от една страна от фамилия Аберман, а от друга, от три упълномощени лица. Този договор нямаше да има никога законна валидност на територията на Република България, но щеше да бъде перфектен във всяка друга точка на земното кълбо, стига да е под разпореждането на „Мюник банк“ — Вадиц, „Форин банк“ — Цюрих и „Кременос киприадис“ — Лимасол. Този договор щеше да бъде валиден, ако от едната страна седеше подписа на Аберман, а от другата на Димитров, Петров и Тодоров.