Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (7)

8.

На другият ден Козела купи „на старо“ един дванадесет годишен „Форд Мондео“ и замина за Лесидрен. Дълги години не беше стъпвал в бащината си къща и рефлекса го теглеше натам. Бяха се сменили много правителства, много ръководства в МВР, много кметски управи в селото и едва ли щеше да бъде кой знае колко опасно неговото появяване там. Козела се настани в творческият дом на филмовите дейци, вечеря, пи сам, наспа се и на сутринта тръгна из селото. Срещаше малко хора, възрастните не го познаха, някои и той не познаваше, а децата, като всички деца, не му обръщаха внимание. Извървя главната улица на селото, после тръгна покрай реката и стигна до бащината си къща, която лично той беше развалил и построил наново по свои образ и подобие, както пишеше в светото писание. В подземието на къщата имаше включително затвор, маскиран като склад за зимнина, но само той знаеше защо го е построил и укрепил по принципа на бункера. Къщата беше буренясала и запустяла, двора се бе превърнал в джунгла. Козела почука на вратите на някои от съседите и попита каква е съдбата на тази къща, тогава го изпратиха при младата кметица на селото, която единствено имаше право да се разпорежда с този имот. Козела нае къщата под наем за една година. Внесе капарото и повика от Угърчин със съдействието на кметицата бригада, която да изчисти къщата и подреди двора. Вечерта отново преспа в дома на филмовите дейци и на сутринта тръгна към София. На обед имаше среща с Джон Хакел и беше крайно време да започне да действа, иначе какъв по дяволите го дървеше в България.

Влад и Бени заминаха за Прага с полета на „ЧСА“ в девет и тридесет сутринта и в дванадесет и тридесет пражко време влязоха във фоайето на хотел „Алкрон“. Роза и Педро Алмавил вече ги чакаха. Този колумбиец, не типичен за породата си, рус, висок, синеок, вдъхваше доверие на Влад, но и сексуална тръпка в Бени, а тя не го криеше. Ще спя с този гангстер, Влад, при първа възможност, беше казала тя, нищо лично, просто тръпка, след това един душ и ще бъда същата. Педро обаче се отнасяше сериозно към партньорите си и не даваше вид, че би нарушил правилата на строгия бизнес. Стоката беше минала, разплащането през Цюрихски и Лихтенщайнски банки — извършено, но картела имаше нови поръчки и Влад вместо за София трябваше да лети през Мадрид за Марбея. Заминаха той и Роза, жена му остана в ръцете на Педро Алмавил. Когато тръгваше, Влад му подаде ръка и каза на испански:

— Постъпи с мен така, както би искал аз да се отнасям към теб, приятелю! — каза той и замина.

В Марбея удвоиха количеството, този път Влад Аберман направи филм върху два тона кокаин и се върна в Прага. Не завари Бени, беше заминала за България. Педро му връчи чека, билетите за обратен полет, каза му кога ще го потърси за следващата сделка вече в самата Латинска Америка, изпрати го до таксито, което щеше да го отведе на летището и преди да се разделят каза:

— Аз спазих правилата, Влад. Аз католика! Сега е ред на тебе, Юдея!

Първият „военен съвет“ Козела проведе в Лесидрен. Присъстваха Лазар Аса и девет души „ескадронисти“, Коста Македонеца, Джон Хакел и той. Беше краят на октомври, дъждовно, хладно, облаците бяха легнали върху селото, но парното бумтеше, а в селската кръчма бяха поръчани две агнета, които по-късно щяха да им бъдат сервирани с местни вина и ракии. Когато се събраха около масата в това помещение, което Козела наричаше хол и той се увери, че всеки държи напитката си, реши че е време да открие „заседанието“.

— Полковник, Лазаров! — каза той. — Ако обичаш, нахвърляй в общи линии криминогенната обстановка.

— Банална! — каза Лазаров. — Старите бандити туриха костюмите на „Армани“, а младите вълци искат да им прегризат гърлата. Обстановката у нас не се отличава от която и да е друга по света.

Козела знаеше всичко това и не това беше въпроса, който му бе задал.

— Имена, Ас! Ние не сме „Алфа рисърч“, кои са новите хищници?

Аса имаше готов отговор на подобни въпроси, но не беше свикнал да ги огласява, още по-малко пред непознати лица, а такива виждаше на масата. За това и отговора му беше под така наречените „общ“.

— Американците удариха балтията на оръжейният бизнес. ДЕА и „Департамент“ дебнат дрогата от Филипините до Ванкувър, така че усилията на нашите „артисти“ се насочиха предимно в митнически и финансови спекулации. Тоест, транзит на стоки. Транзакции на пари, източване на ДДС и безмитни канали — това най-общо е реката от финансови приходи в сивото море на бандите. Има емблематични фигури, поне от журналистическа гледна точка. Константин Димитров „Самоковеца“, Иван Тодоров „Доктора“ и Петър Петров „Амигос“ са набедени от журналистиката за контрабандисти номер едно в България, но истината, разбира се, е друга. Някой има причина да обезкръви тези тримата и да ги хвърли под прожекторите. Стигнеш ли до него, ще хванеш всички нишки на кълбото, Козел.

— А ти к’ъв го дървиш, Ас? — злобно попита Козела. — Не си ли ти човекът, който трябва да ми каже името му?

— Да — кимна Аса. — Но каква ми е гаранцията, че ще приемеш тази информация за достоверна?

— Пробвай! — каза Козела.

На масата настана пълно мълчание, дори Джон Хакел, който не разбираше и дума български и не можеше да проникне в подробностите схващаше, че между тези мъже напрежението е огромно.

— Добре, Козел! — каза Аса. — Ще ти подхвърля едно име, но само срещу гаранция, че тръгнеш срещу него! Иначе тази информация е като вируса на СПИН.

— Вижте, момчета! — каза Козела. — Няма причина да съм тук освен да преустановим тази касапница, знаете, веднъж почне ли леенето на кръв, няма спиране. Трябва да спрем новият „Нерон“, за да можем и вие тук и аз далече зад граница да живеем спокойно. Дължим го на децата си, Ас, за това сега ти казвам публично. Трябва да спрем тази война! Каквото и да ни струва това, колкото и глави трябва да хвръкнат за целта! Едно последно усилие, момчета, и после ще оставим тази „кочина“ България европейския съюз и НАТО да я правят райска градина. Ясен ли съм, Ас?!

— Човека в сянка, този който пържи останалите артисти и ги хвърля на лъвовете е Младен Михалев-Маджо, Козел! Начеса ли си крастата, Генерале?! Сега ела да охраняваш семейството ми!

Лазар Лазов-Аса стана, и следван от „ескадрониците“ излезе от къщата. Няколко минути по-късно чуха шума на колите, които с мръсна газ потеглиха към София.

— Какви ги свърши, Козел? — попита Джон Хакел когато останаха сами. И тишината отново нападна къщата.

— Импровизирах! — каза Козела, без да е сигурен в отговора си.