Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (11)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
dodi_ah (2010)

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от dodi_ah)

16.

В София беше десет градуса под нулата. Градът беше парализиран, транспорта се задъхваше, населението в пълна истерия. Но ловния сезон в сила, а да не говорим за лешоядите от пресата, за които най-голямото удоволствие беше да броят труповете на бандитите. Това бяха думи на майора, когато застана очи в очи с факторите от МВР.

— Ти не си ли един от тях? — попита генерала. — И ти си труп, Мишо! Въпрос на време. Никой не го знае по-добре от теб.

— Това време можеше да трае пет месеца, пет години, и не дай боже петдесет — подкупващо каза майора, пушейки цигарата си по прословутият си педерастичен начин. — На вас, господа, каква ви е гаранцията, че ще оцелеете на улицата? Тя е не комфортна и за вас полицаите, и за нас бандитите, както любезно ни наричате в сводките си.

Офицерите от МВР се спогледаха.

„Това копеле е много нагло“ помисли един от тях преди да вземе думата, но взимайки я се сети, че синът му е на хемодиализа и че същият този майор беше платил изключително скъпите лекарства на детето му.

— Война! — каза той.

Беше дребен, силен мъж, пълзял цял живот по стъпалата на йерархията и добрал се веднъж до върха, нямаше никакво намерение да слиза от там.

— Прибери юнаците от улицата, майоре, дори ние да ги пропуснем, новите структури ще ги смажат.

Майора отпи от билковия си чай, загаси цигарата си, запали нова и каза с продраният си дамски глас.

— Господа, не сме се събрали да се надлъгваме, аз съм престъпник номер едно в държавата, добре, арестувайте ме. Ако обвиненията ви не издържат пред съда, аз ще бъда на свобода, а вие — бивши безработни ченгета, риска е двоен, аз го поемам, а вие?!

Дълго време от четиримата генерали присъстващи на срещата не се намери кой да отговори, тогава майора продължи:

— Тази среща, господа, е свързана по ваша линия с безопасността на държавата. Колкото и да е комично, аз, бандит номер едно, Джон Дилинджър, обществен враг номер едно, ви повиках да ви кажа какво престъпление се подготвя в държавата.

— Не дрънкай глупости, майоре! — каза генерала. — Познаваме се дълги години, не ни пускай на пързалката.

Майора се изправи, загаси фаса си и им каза с продрания си глас:

— Ваша работа, генерали! Искам да ви кажа, че в България ще влезнат петстотин милиона долара с неясен произход. За мен е ясен, разбира се. Ваша работа е да го разгадаете, уверявам ви, че ако този паричен масив попадне в лоши ръце, нито един от вас няма да остане нито на постовете си, а не дай боже и жив. Ако се отнесете сериозно към това, което ви казвам, моят главен счетоводител ще ви светне за подробностите. Ако не, търсете под вола теле и обявявайте майора за Лъки Лучано, и без това го правите, но не виждам каква работа ви върши такава ламбада. Аз съм патриот и се опитвам да помогна на страната си, ако ме разберете, играем в един отбор, ако не, сбогом. Ще се видим когато дойдете да ми сложите белезниците.

Майора се обърна и излезе от офиса си и остави ръководството на МВР да разсъждава в нямо мълчание. Тогава на негово место се появи т.н. Попето.

— Уважаеми генерали? — попита той. — По заповед на моя сюзерен, трябва да ви предоставя конфиденциална информация. Готови ли сте да я изслушате?

Попето или главният счетоводител на „Юнона“ изчака възражения и когато такива не последваха, започна изложението:

— Господа генерали, една еврейска шайка под командването на бившият генерал Иван Милетиев, известен като Козела, подготвят тоталното преструктуриране и дестабилизация на страната.

Попето ги погледна. Генералите мълчаха като първокласници пред първата си учителка, която е задължена да им изнесе урок по семейна етика.

 

 

На сутринта Блинд се обади на Козела. Бандата на Шаки беше започнала да се самоизяжда. Набедените за убийци на Фатик разчистваха сметките помежду си, нито един от тях нямаше сметка да остане жив свидетел в ескадрона на екзекуторите.

 

 

Тримата контрагенти на Бенина, Димитров, Тодоров и Петров бяха млади мъже, елегантни, образовани, възпитани и въобще не се вместваха в така нареченото понятие „мутри“. Те бяха плахи хора, не изпъкваха с физическа мощ, не всяваха страх никому (видимо), всъщност парализираха от страх всички, които се докоснеха до тях, това бяха по своему неуспели мъже, стигнали зряла възраст, негодни да се справят със социалната обстановка по каноните на държавата, затова отрекли нейните конституционни догми и заживели по своему. Това бяха трима абсолютно различни и като морал, възпитание и образование мъже. Единият от тях произлизаше от така наречената социална „тиня“, другия беше продукт на истерията, наречена бригадирско движение, третия, син на банални еснафи от един крайдунавски град — общото между тях беше, че не уважават законите на държавата, в която живеят, създават свои собствени, към които трябва да се приспособи обществото.

Козела проучи много бавно биографията на тези три момчета и реши, че трябва да се отнесе сериозно към тях, те не бяха от стрелците т.н. „жътвари“ или „хийтмени“, но бяха по-голямата опасност, те поръчваха „мокрите“ дела, те ги плащаха и те брояха труповете „на есен“ както беше известно във фолклора. Два въпроса стояха пред него, на които нямаше отговори. И докато нямаше, не можеше да се оттегли на покой на острова си. До каква степен тези момчета са свързани с МВР, и всъщност МВР съществува ли, или това са хората, които управляват регулярните функции на държавата… Козела опрости дълга на Блинд, но не и задължението му.

— Момче! Приличаш на зомби след шибаната си пластична операция. Щом и жена ти едва те позна, едва ли рискуваш подобно нещо там където отиваш, ето ти три имена, искам всеки техен ход да бъде заснет и документиран, иначе и ти и аз сме мъртви кучета, момче, действай! Не мисли за Мегало Кастро, ако ние умрем тук, те ще живеят по-добре там.

 

 

За негова изненада, Бенина го посрещна с пълно безразличие. Възбуден, изнервен и уплашен до смърт, Влад се опита да прави любов с нея, но силите му не стигнаха и той заспа. Когато се събуди не намери жена си, „къде по дяволите може да е“ мислеше си той докато седеше под душа. После сложи една риза с къси ръкави, джинси и слезе в бара на „Ел Либертадор“, завари Бенина да пие коктейл „Маргарита“ на бара в компанията на трима мъже. Когато се приближаваше зад гърба й, чу че разговора се води на английски, а когато застана до нея и срещнаха погледите си, тя се обърна към мъжете и каза.

— Господа, да ви представя моя братовчед Влад. Неговия и моят дядо са братя.

След което се обърна към партньорите си и престана да му обръща внимание. Володя Аберман се ръкува вяло с мъжете, каза че ще потърси аптека и излезе от хотела. Отсреща белееха Андите, синоптиците предвещаваха февруарска буря, която в северното полукълбо се равняваше на юлските проливни дъждове. Влад съзнаваше че е престъпник по душа, знаеше обаче че не е престъпник по кураж и характер. Бенина беше и двете. „Трябва да се махна“ помисли си той, но вътрешния глас му нашепваше „късно е за маневри, приятелю“. След едночасово скитане той попадна в някаква креолска кръчма, изпи десетина малки текили, напи се безпомощно и преди да припадне каза на древния иврит — шпаньол с който на времето се беше добрал до Латинска Америка дядо му:

— Барман, парите са ми в джоба, помогни ми и ще те възнаградя. Жена ми ме чака в „Ел Либертадор“, трябва да се прибера.

След това беше припаднал от нерви и изтощение.