Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (2)

2.

Володя Аберман пристигна във Варна, настани се в хотел, все още не беше започнал курортният сезон, и като всеки евреин навсякъде по света, първата му работа беше да потърси синагогата. В единадесет часа преди обед откри свещеният Мойсеев храм, в дванадесет — семейството на отдавна покойния си чичо Данаил. В тринадесет часа обядваше в ресторанта на хотел Черно море с братовчедите си Максим, Самуел и Бенина. На следващият ден се премести в дома на семейство Аберман и започна да подготвя „дивото, неистово забогатяване“, както го обяви пред братовчедите си.

Аберман бяха от така наречените евреи-шпаньоли, заможно семейство със здрави корени, дали възможно най-доброто образование на потомците си, но като всички евреи — подозрителни и жестоки. За късмет на Володя — и безмерно алчни. Максим и Самуел бяха семейни, но Бенина все още свободна и Володя хвърли въдицата си първо на нея. Максим беше лекар кардиолог, светило във Варна, а Самуел — адвокат на местната мафия, една от най-добре организираните банди в България и Володя бързо разбра, че ще се наложи да ползва услугите му. Бенина, все още студентка по връзки с обществеността и мениджмънт, беше красива, податлива на всякакви пороци и именно тя щеше да бъде неговият човек.

Бенина или Бени, както я наричаха роднините й, а и както беше позната на цяла Варна, беше изключително атрактивен миньон със странни разцветки за тази географска ширина. Беше висока около метър и шейсет, носеше тридесет и пети номер обувки, но имаше бюста на Памела Андерсън и червената коса на Бронхилда. Наричаха я „джобното гадже“, „под сурдинка“, „правостоящия минет“, но това не притесняваше нито нея, нито братята й. Евреите живееха двойствен живот. По един начин в Диаспората, по съвсем друг в реалният живот. Първоначално Володя се влюби в Бенина, преболедува като хрема тази слабост и бързо разбра, че тя може да му е всичко друго, но не и сърдечен капан. Тогава той й отмъсти, без да съзнава, че го прави. Сподели й тайната си и я превърна в заложник, и в мюре. Бенина не съзнаваше това, но добросъвестно и чистосърдечно се превърна в неговия криминален партньор. За двадесетте и петте си години тя беше видяла вече няколко гангстерски войни по улиците на Варна. Един от мимолетните й любовници беше взривен и разкъсан на парчета в асансьор пред очите й, така че тя знаеше какво е риск и каква е финалната му цена. Володя обаче не знаеше нищо от биографията й, когато реши именно на нея да се довери.

— Знам къде са големите пари, Дени — каза Володя една сутрин.

Беше около десет часа сутринта, в разгара на курортния сезон и те пиеха кафе в бар „Монте Карло“, заведение в старата част на Варна, което и за невъоръжено око беше ясно, че е свърталище на бандити. Бени го погледна разсеяно, но Володя знаеше че е нащрек, знаеше повече, този разговор щеше да продължи когато тя е готова да му зададе въпроса „къде са парите и как да се доберем до тях?“. Десетина дни по късно, една от емблематичните мутри на Варна, прострелян смъртоносно, но спасен от Максим Аберман, даде вечеря в морското казино. Това беше бойното кръщение на Володя. В разгара на вечерта Бенина го представи на трима мъже, без да ги назовава поименно.

— Господа! — каза тя. — Братовчед ми има делово предложение. Изслушайте го, моля!

Врътна се на токове и изчезна между гостите. Володя остана сам с трима души, на средна възраст под четиридесет години. Видимо бивши спортисти, мъже, към които гостите изпитваха и респект и страхопочитание.

— Слушам те, Владо — каза един русоляв оплешивяващ мъж с уши на борец и нос на боксьор. — Внимавай какво ще кажеш!

Аберман се беше се научил да се пази. Латинска Америка не беше безопасно място за живеене, а и той носеше наследствения ген на оцеляващ и беше плах и подозрителен като фенек.

— Аз съм химик — започна бавно той. — Навремето открих как мога да маскирам дрогата, неоткриваема нито за кучета, нито за други назални рецептори.

— По-ясно — продължи да пита русолявият борецо-боксьор.

Володя Аберман се усмихна подкупващо.

— По-ясно, когато се запознаем, господа! Ако намерите контрабандни канали за внос на дрога от Латинска Америка, по-специално Колумбия, Боливия и Венецуела, аз ще ви кажа как да я доставяте в порт Варна, в какъвто вид пожелаете. Не искайте да ви кажа ноу-хауото си. Аз съм тук, а не там, защото знам цената му.

Мъжете се спогледаха неразбиращо, но този, който се наричаше Венци и според него беше любовник на Бенина, красавец с вид на мулат, пое инициативата.

— Виж сега, Владко… — каза той, — ако те разбираме добре, предлагаш ни да играем партия, така ли?

— Да! — каза Аберман.

— Дрога от Америка, доставка във Варна, така ли?

— Да! — продължи да кима Аберман.

— Количество? — попита Венци.

— Въпрос на договорка — каза младият евреин. — Предлагам да започнем скромно.

— За да стигнем до… — Венци мулата не си довърши изречението.

— До тонаж! — каза кротко Аберман. — Ще зависи от вашият кураж и размах, господа. От мене връзките и ноу-хауто.

Венци мулата, както го наричаше Бенина, стана първи от масата, подхвърли през рамо: „Утре на обед ще ви отговоря в ресторант «Черно море».“ — и срещата завърши.

Същата нощ Володя Аберман потърси афро-азиатката Роза Ли Мартинес в Ла Пас — Боливия. Време беше неговото ноу-хау да влезе в работа.

Максим Аберман нае под наем, но с право за купуване стара еврейска триетажна къща на булевард „Владислав Варненчик“ и нае фирма да я ремонтира. След две години тази сграда щеше да стане фамилна собственост, но дотогава братовчед му Володя или както бяха започнали да го наричат във Варна — Влад, щеше да е пълен господар на новата фирма „Потейто Ин — Екс Трейдс“. Самюел имаше връзки с всички значителни кантори в града, а беше и един от най-проспериращите адвокати във Варна, така че в самият ден на регистрацията си новото предприятие вече имаше застрахователна полица включително и в „Лойд реджистър“. Володя и Бенина обаче бяха в чужбина, къде по дяволите — един Господ знаеше. Крайно време беше вече да се връщат, защото местната бандитска групировка „Кик“ беше започнала да се изнервя.

Сделката започна в пражкия хотел „Алкрон“. Първоначалната среща беше между Роза и Володя. Вечерта към тях се присъединиха Бени и Венци Мулата. На сутринта започна сделката.

Експеримента започна с петдесет килограма кокаин, който във вид на стока, като бонбони „Нестле“ който с полет на „КЛМ“ от Виена до летище Варна. Доставката беше в предградията на Прага, а Володя Аберман имаше три дни да докаже мощта на ноу-хауто си. След сто часа безсъние Бенина и Володя се прибраха във Варна и зачакаха резултата.

Първата пратка мина безпрепятствено, „Потейто Ин Екс Трейтс“ започна реалната си дейност. Беше краят на септември, курортният сезон на привършване, когато грохнали от умора Влад се добра до жилището си в квартал „Виница“. Беше около полунощ и единственото му желание беше да се изкъпе и да заспи. За своя изненада завари братовчедка си да спи кротко на канапето в хола. Когато запали лампите и я събуди без да иска, Бенина се размърда и стана.

— Аз съм курва, Влад — каза безразлично тя. — Знаеш, нали?

Ситуацията му се стори доста глупава и не знаеше как да реагира и затова реши да се измъкне по еврейски.

— Знам друго, Бени, ти си моя братовчедка, ние сме един род и аз те обичам.

Бенина запали една от дългите си, тънки цигари и продължи да го гледа разсеяно.

— Не ме разбираш, скъпи. И аз те обичам, затова не искам да ти хвръкне главата. Протекцията във Варна е слаба утеха. Трябва да си вържем гащите в София. Заминавам да отпуша основните канали. Ако те пита Мулата къде съм, кажи му че си ме изпратил в Прага при Роза.

Бени стана. Вдена чехлите върху босите си крака, и залитайки към вратата подхвърли.

— Курва съм, Влад! Но Богородица в сравнение с обкръжението ни.

После без да каже довиждане излезе от квартирата, запали колата си и с мръсна газ изчезна в нощта.

Володя седна на канапето и почувства топлината на тялото й. „Какво по дяволите искам аз? — помисли си той. — Пари, Бенина, могъщество?“ После легна на канапето и преди да заспи последната му мисъл беше: „Всичко заедно“

— Почвай да пееш, Ас! — каза кротко Козела.

Над Радотина грееше луна като палачинка и даже щурците се бяха оттеглили на законен отдих.

— Започва вътрешно прегрупиране, Козел. Старите артисти са изпърцана ария, напърдяни гащи. Младите вълци се готвят да ги изхвърлят от играта.

— Това става навсякъде по света — обади се Виктор Бут. — Япончик и Тайванчик са в затвора, днес изтече съобщение, че Путин е разпоредил арестуването на Миша Ходорковский.

Козела се подразни от тази реплика.

— Оправяйте си империята както намерите за добре, Виктор, но не ме прекъсвай повече! Слушам, Ас! — продължи той.

— Старите структури се размиха — продължи неохотно Аса. — Знаеш, няма вече ВИС, СИК, Аполо и Болкан, „777“, но играчите останаха, а и сметките между тях не са чисти. Някой има изгода да хвърли стари биографии под прожекторите.

— Кой? — продължи да пита Козела.

Това беше труден въпрос и тежък за отговаряне и той го съзнаваше.

— Трудно е да се сложат на кантар интересите, Козел. „М-Джи корпорейшънс“ рухва, изчезва като водя в пясъци, сега и Фатик, който беше балансьора, го няма, останаха две-три силови структури и един център.

— Кой? — попита Козела, съзнавайки че е вложил прекалено много агресия във въпроса си.

Аса се прекръсти и вътрешно отговори.

— Майора, Козел! Михаил Митев е истинският Лъки Лучано в шибаната ни действителност, оня „мачо“, генерал Борисов, негов личен приятел. Докато не прекъснем тази връзка, нито Бут, нито принца, а още по-малко ти, сте в безопасност в шибаната ни България.

— Тогава да скъсаме тази връзка, Ас! — кротко каза Козела, допи водката си, извини се и отиде да спи.