Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (11)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,7 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
dodi_ah (2010)

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от dodi_ah)

17.

В България достигаше откъслечна информация. Петте тона хероин бяха „филмирани“ и опаковани, но все още никой не знаеше по какъв начин ще бъдат транспортирани до порт Варна. Тази информация беше ясна и на Козела, но и на майора, а това значеше, колкото и драматично да звучи, че две армии се готвеха за битка на бойното поле. Принц Исламболи беше мъртъв. Слаба утеха при положение че Виктор Бут е жив, но сериозен коз в ръцете на Козела пред Великият Цион и един от неговите двигатели — Морис Алкалай. Когато Козела набра телефона на великия „сабри“, той все още не знаеше какво да му каже, но изпитваше остра нужда от протекция срещу костеливата ръка на Виктор Бут, който не се посвени да се обяви за Ал Кайда.

— Слушам те, генерале! — чу той гласът на ген. полк. от КГБ, Шиин Бет, Мосат, ЦРУ и т.н. Великия Сабри на Цион. — Надявам се, че имаш причина да ме събудиш в пет часа сутринта московско време.

— Събуди се, Морис! — каза Козела. — Имам нужда от будното ти съзнание.

— Пия кафе — отговори Алкалай, — край с нощта, говори!

— Колко твои инструктори действат в България, Сабри? — попита Козела.

Стария евреин се изсмя в слушалката.

— Имаш ли представа колко струва такава информация, Козел?!

— И аз съм бизнесмен, Морис — отговори той, — иначе нямаше да ти задавам този въпрос. Петстотин милиона долара пътуват към България. От техният контрол зависи бъдещето на страната. Нямам необходимите структури да ги насоча в правилната посока, а ти?

След известна пауза Алкалай попита:

— Каква е правилната посока, Козел?

— Почваш да се събуждаш, Морис. Време е да започнем сериозен разговор. Този паричен масив плува в пространството, въпрос на организация и бързина е къде ще пикира.

— Чакай, Козел — каза Морис. — Пикае ми се, ще се върна след една минута. Много те моля, момче, междувременно прецени и вероятностите, и рисковете, и предложенията. След минута и половина се решава съдбата ти, Козел! Сега отивам да пикая, но знам че Боб Денар работи за теб. Казвам ти го за да те пазя от лъжи, приятелю, има два типа лъжи — едните са директни, другите премълчани, ние разбираме и от двата типа. След малко ще се чуем отново.

Козела разбираше всичко това, знаеше какво е предупреждение, какво заплаха. Той беше свикнал да живее по ръба на бръснача, трудно се плашеше, но не можеше да не отдаде дължимото на добрата, „бърза“ информация, която идваше на точното место при точните хора. „Петстотин милиона долара?“ Фантастична сума, хиляда души на тоя свят притежаваха подобен капитал, а някакъв еврейски тарикат беше се домогнал до подобна трансакция. Ако тя успееше, нямаше да е единствената. Ако тези пари влезеха в България и попаднеха в неточните ръце, от тази държава никога нямаше да стане държава повече. Въпреки напъните на НАТО, ЕС и тям подобни организации. Единствената структура, която можеше да пренасочи този паричен масив без да убие младото еврейче и да му отнеме ноу-хауто, бяха именно евреите и Козела заложи на „Асо купа“, защото знаеше че ако наистина имаше такова в колодата, това е именно генерал полковник Сабри Морис Алкалай.

— Козел! — каза старото ченге, когато реши че паузата е достатъчна. — Да речем че този масив попадне в ръцете ми, какъв процент отделяш за себе си?!

— Въпрос на договорка, Морис. Аз не съм сам.

— О, да, момче. — Гласът на Сабри прозвуча бодро и разсънено. — Знам част от партньорите ти, да не ги назовавам по телефона, все пак процента?

— Петдесет! — уверено каза Козела.

— Пет! — отговори хладнокръвно Алкалай. — И нито цент повече, за теб и всички участници. И Козел, понеже времето ме гони, искам да ти предам искрените благодарности на някои мои приятели, близки на застреляният египетски президент Амуар Саддат. Добра работа приятелю, пет процента и си добре дошъл гост при нас. Имаш ли да добавиш нещо?

— Не! — унило каза Козела. — Мисля че се разбрахме, Сабри. Вие евреите сте прочути с вашата щедрост.