Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (13)

14.

Трети ден Тодор Токев-Луната се навърташе около „Юнона“, но майора все се назлъндисваше да го приеме. Луната беше бивш висаджия, близък на Нерон Вълка, играеше кик бокс в братя Маркови, и във Варна минаваше за смел, силен, но тъп. „Какъв го дърви тоя глупак тука“ — мислеше майора и трети ден все си намираше претекст да не го приеме. Луната обаче беше изключително упорит, причакваше акционери на холдинга, говореше с персонала и през цялото време напяваше един и същи мотиви. „Майора трябва да ме приеме — фатално е“. Михаил Митев-майора добре познаваше Луната — навремето беше понесъл някой и друг удар от него и ако публично беше простил, то вътрешно нито беше забравил, нито преглътнал унижението. След смъртта на Нерон и Данчо Малков, Луната се завъртя около Илия Павлов и за известно време беше шеф-охрана на „Гранд хотел Варна“. По неясни причини Илийката го изхвърли от системата без да дава обяснения. Един ден просто го отстрани и Луната се превърна в „свободен агент“, както бяха започнали да наричат изхвърлените от структурите мутри. Майора беше чул, че Луната организира бригада грабители — все „свободни агенти“, които действаха предимно в сезона и „удряха“ предимно чужденци. После МВР му удари балтията и той изчезна за известно време, после името му заглъхна и… изведнъж луната пред входа на холдинга, с настойчивата молба да бъде приет не от кой да е, а от него, майора, човека който дърпаше конците и на ъндърграунда, и на полицията. На четвъртата сутрин обаче в офиса му влезе Попето.

— Мишо! — каза Попа. — Луната говори за някакви си петстотин милиона долара, я да вземем да го изслушаме тоя лунатик. Десет процента от информацията му да е вярна пак си заслужава да я опипаме.

Майора погледна главният си счетоводител, човек на когото имаше пълно доверие и каза разсеяно:

— Вярваш ли му, бе?

— Кой ти говори за доверие! — каза Попа. — Става дума за информация. На тебе ли да казвам, че по-скъпа стока на света не съществува.

Майора се замисли, после натисна звънеца и викна охраната.

— Я доведете оня капут, Луната! Проверете го за оръжие и го дръжте във фоайето докато го повикам.

Майора имаше други срещи, когато ги свърши се сети за Варненския бандит. Отново се обади на охраната, заповяда им:

— Да дойде Попето, братята, а после въведете и оня капут, Луната!

Тодор Токев-Луната беше човек с нисък праг на интелигентност, а това според медицината означаваше — слаба болкочуствителност и понижено чувство за самозащита. Тази на пръв поглед спорна теория той доказа в мига в който застана очи в очи с майора.

— Ти за какъв се мислиш, бе, „селинджър“?! — започна Луната. — Не си ли спомняш как те драх на времето. Какъв си ти та да ме държиш три дена като куче пред касапница?

— Какъв го дървиш пред „касапницата“, Луна?! — попита майора. — Някой да те е викал на банкет?

Луната се обърка, започна да заеква, гневното му лице стана на червени петна, ръцете му започнаха да треперят.

— Не, майоре, но… — започна той.

Михаил Митев го прекъсна грубо.

— Казвай к’ъв го дървиш тука и си ебавай майката!

— По-спокойно, майоре — обади се Попито.

Те неведнъж разиграваха сцената на доброто и лошото ченге и добре знаеха кой кога да се намеси.

— Нека чуем какво има да каже, господин Токев!

— Да казва и да изчезва! — отговори майора. — Аз съм зает човек, нямам време за селски бабаити.

Луната отпи чашата вода, която беше поискал предварително и започна да пее.

— Във Варна има едни братя евреи, Аберманите, единият е нашия адвокат, големият брат е хирург в болницата, сестрата е едно местно курве.

— Не ми разказвай библейски истории! — прекъсна го майора.

— Мишо! — сухо го прекъсна Попито. — Остави го да говори, моля те!

И тогава Луната изплю информацията си.

— Урежда се далавера, единият от Аберманите, някакъв братовчед във връзка с едни мъже на средна възраст петдесетина години, сигурно евреи, ще вкарват пет тона кокаин през порт Варна в България и чрез „Самоковеца“, „Доктора“ и „Амигос“, ползвайки каналите им, ще го пласират в Европа. Паричният еквивалент на кокаина е петстотин милиона долара. Как ще го маскират, те си знаят. Но чрез нашите хора във Варна разбрах че ще мине през „Потейтос Ин Екс Трейд“, това е майоре, за това съм тук.

Настана дълго мълчание, после Попито стана, излезе. Луната очакваше разговора да продължи, но явно той беше свършил. След няколко минути Попито се обади на майора.

— Ясна ми е далаверата, Мишо, разкарай Луната — и прекъсна връзката.

— Добре, Луна — каза любезно майора. — Ще проверим как стоят нещата, ако турим ръка на пратката, десет процента са твои, а сега довиждане, приятелю, аз съм зает човек, бизнеса не търпи отлагане.

Майора излезе от офиса си, взе асансьора и се качи на следващият етаж, където беше финансовият отдел и царството на Попа.

— Какво откри? — попита той главният си счетоводител когато останаха на четири очи.

Попето му подаде справка, извадена от интернет.

„Потейто Ин Екс Трейд“, беше обявила два вида дейност, износ на плодове от България и внос на картофено пюре от чужбина. Любопитната подробност беше, че бяха избрали най-далечната дестинация. Картофеното пюре щеше да влиза в България от Колумбия, Боливия и Венецуела.

Майора три пъти прочете справката.

— Това ми изглежда сериозно, Попе — каза той.

— Точно така! — отговори главния счетоводител. — Прати някой във Варна да разбере кои са тези трима старци, свързани със семейство Аберман.

— Козела?! — попита майора.

Попето кимна.

— Няма да се учудя, ако един от тях е той!

— Виж, шефе, всичко това може да е пълна глупост, но ако се окаже че в България влезнат петстотин милиона долара под контрол на Самоковеца, Доктора и Амигос, с нас е свършено. При най-малко подозрение трябва да ги пуснем на пързалката. Моят съвет е „проучи как стоят нещата“ и поискай среща с бат Бойко. Това ще бъде момента да се отблагодари за покриването си.

Сватбата на Бенина и Влад се състоя в ресторант „Албатрос“ във Варна. Присъстваше целият Варненски елит от обществената и културна усойка, както и всички значими фигури в престъпният свят. В разгара на тържеството в заведението влезе майора, придружен от тридесет души охрана. Той познаваше една част от присъстващите, но всички присъстващи знаеха кой е той. Извини се за случайното си появяване на тържеството, обясни го със завръщането си от Констанца, поздрави младоженците, поднесе чек на Бенина, рицарска сабя на Влад, която охраната донесе от багажника на колата и се смеси с тържеството. Разбира се, не очакваше да срещне Козела на някоя от масите, но и да го беше срещнал нямаше да го познае, очакваше обаче да разгадае почерка му и не се излъга. Това пътуване до Варна беше едно от най-сполучливите му хаотични премествания в пространството.

На сутринта РДВР Варна откри трупа на Луната, захвърлен в една канавка край Девня.