Христо Калчев
Откриване на ловния сезон (17)

18.

Попето влезе в офиса на Майора, разгони с ръка присъстващите, отиде до шефа си и му каза на ухото:

— На телефона е Виктор Бут. Обажда се някъде от дебрите на Африка.

— Не може да бъде! — каза искрено шокиран Майора.

— Но е факт — кимна Попето. — Ще приемеш ли разговора?

— Има ли причини да откажем? — попита Майора.

— И да има не се сещам — отговори счетоводителят. — Приеми разговора, шефе. Все пак това е само телефонен разговор.

С вътрешно притеснение Майора вдигна слушалката и каза.

— Да, моля — толкова прегракнало, че сам не позна гласът си.

— Знаете ли с кого говорите, господин Митев? — на руски попита Бут.

— Получих информация, господине — продължи Майора, — но искам да се уверя, че говоря с носителя на това име.

— О, да, Майоре — любезно каза Бут. — Това ще стане по време на разговора ни. Готов ли сте да ме изслушате?

— Нямам друга причина да съм на слушалката, господин Бут. Целият съм в слух.

— Ще започнем отдалече, Майоре. Световните богове са враждебни един към друг и света води религиозна война, разбирате ли ме?

— Не съвсем, господин Бут. Аз съм атеист.

— Аз също, Майоре — развеселен каза Бут, — макар да съм син на православен руснак и мюсюлманка от таджикски произход. Това не ми пречи да взимам участие в религиозни войни, ако се налага.

Майора беше все по-объркан, а целта на това обаждане му се виждаше все по-неясна.

— На чия страна воювате, господин Бут? — попита Майора.

— На печелившата — отговори Бут. Гласът му прозвуча метално. — Съветвам ви и вие да постъпите така. Майоре.

— Страх ме е, че не ви разбирам — след известна пауза каза шефът на „Юнона“.

— Ще ви обясня! Американците нагазиха в Афганистан, в Ирак, поглеждат към Сирия, дървят се на Йемен. Еритрея, Етиопия, Судан и затъват все по-навътре в лайната. Няма достатъчно годни американци да спрат фанатиците на правата вяра, Майоре. Америка не е ваш бизнес, нито мой. Тя е на евреите и франкмасоните! За нас остава фронта на фундаменталния ислям. Сега по-ясен ли съм?

— Разбираемо е, господин Бут — продължи да мънка Майора. — Но все още не виждам ролята си в тази битка.

— Браво, Майоре! — каза Бут. — Бях убеден, че сте умен мъж. Основната ви грижа ще бъде ролята ви в предстоящия спектакъл. Америка ще удуши Европа. Евреите ще осребрят Холокоста за сметка на всички вас, но оскърбения бог няма да изостави своите войни. Аз съм един от тях, не защото съм религиозен, а защо си преследвам интереса. Предлагам ви и вие да постъпите като мен.

След нова пауза Майора попита:

— Можете ли да бъдете по-конкретен, господин Бут?

— Разбира се! — отговори руският таджик. — Предлагам ви да се срещнем след три дни в Кушадасъ. Разговорът ни ще струва между петстотин милиона и милиард и половина долара, Майоре. Ако ми гласувате това доверие, аз ще ви направя най-силния човек в България.

Тези думи жегнаха самочувствието на Майора.

— Аз не съм безпомощен в родината си, господин Бут — каза той.

— О, не — весело каза таджикът. — Ни най-малко, но има по-силен човек от вас, който работи с евреите и е дошъл за главата ви. От него искам да ви предпазя, а това значи и да ви направя партньор на един от войнстващите богове.

Майора изпадаше във все по лошо настроение. И все по-дълбоко съжаляваше, че е приел този разговор.

— Извинявайте, господин Бут, но кой по дяволите е този, който е дошъл за главата ми?!

Тогава чу магическите думи „сезам, отвори се“.

— Козела, Майоре! След три дни, считано от този миг, потърсете Булад Варо на рецепцията на хотел „Иннюню“ — Кушадасъ.

Разговора приключи.

Блинд разбра превратно задачите, които Козела му беше поставил. Той имаше навиците на „вършач“, характерът на невестулка и предпочиташе да види агонията на жертвата си, отколкото да я наблюдава. Козела го изпрати да проследи двама души от бившето ръководство на „Кинтекс“ и един от изпълнителните директори на „Армимекс“. Блинд ги застреля и с това осъди на невъзвращаемост дълговете към Виктор Бут. Имаше една древна приказка — „мъртвия пари не връща“. Козела мислеше, че Блинд я знае и не му я припомни, когато го изпрати да действа. Младият килър я свърши „като кучето на нивата“. Козела не каза нищо, не го упрекна, всъщност упрекваше себе си. Той знаеше, че една работа, когато не я свършиш сам, не е свършена и всяко вадене на кестените от огъня с чужди ръце е рисковано. Сега вече Виктор Бут беше негов смъртен враг, а на всичко отгоре той, Козела, индиректно се беше задължил към таджика с десет милиона долара.

Козела потърси Денар, но телефона му в Марсилия не отговаряше. Ситуацията беше толкова патова, че всякакво оставане в страната беше безсмислено. Аберман се бавеше и едва ли щеше да се върне преди края на зимата. В Крит не можеше да се върне, най-сериозното решение, поне така му изглеждаше, беше да намери лично Денар и да организираното отстраняването на Виктор Бут.

Молдовският гражданин Йон Марин излетя от Стокхолм, от там се прикачи до Хиитроу в Лондон, после взе дестинация за Барселона — Каталуния и оттам ферибот за Марсилия. Три денонощия минаха в път, но го беше направил по толкова сложен начин, че се надяваше да е „замел“ следите. Когато застана на порт Марсей, температурата беше тринадесет градуса по Целзий. От София тръгна при нула градуса, в Стокхолм кацна при петнадесет под нулата. Когато го удари средиземноморския бриз, Козела се разтрепери като лист. „Остарявам!“ помисли си той, когато се качваше на такси отел „Маршал Ожеро“. Когато стигна хотела и влезе в стаята си, целият трепереше. Един час по-късно повика лекаря на хотела. Беше вдигнал четиридесет градуса температура. „Ще умра в тази шибана бандитска Марсилия!“ беше последната му мисъл преди да припадне. Но не умря, след три дена и диария, с треперещи крака и отслабнал, той отиде в клуб „Ле зьо де ветеран“, това беше заведението на бившите бойци от Чуждестранния легион. Ако тука не намереше Боб Денар, нямаше да го намери никъде.

Робер Денар — „Кучето на войната“ и Иван Милетиев-Козела пиеха пастис в бреговата кръчма „Бригантин“, когато телефона на Козела се обади.

Беше Коста Македонеца. В Марсилия бе три часа след обед, в София — два чака по-късно, но в три следобед българско време Блинд бе застрелял Петър Игов-Мухата на входа на Булбанк. След което беше изчезнал. Според Коста Македонеца беше напуснал България на път за острова. Козела скри раздразнението си, но беше бесен. Блинд и да пътуваше за Крит към семейството си, щеше да стигне там най-рано на другия ден. Затова омаловажи обаждането пред Денар и се върна на темата.

— Не мога да търся Бут в Хартум, Боб — каза Козела. — Ще ме прихванат от летището.

— Но той не е там, скъпи приятелю — усмихна се белгиецът. — Утре ще бъде в Кушадасъ.

— Сигурен ли си? — искрено шокиран попита Козела.

— Козел, чувал ли си за Чуждестранният легион?!