Патриша Корнуел
Хищник (59)

59

Скарпета погледна през прозореца към студената побеляла от сняг улица. Беше почти три часа, а тя бе прекарала по-голямата част от деня на телефона.

— Как подбирате зрителите? Не може да нямате някакъв метод на подбор кого ще пуснете в ефир — каза тя.

— Разбира се, че имаме. Един от продуцентите разговаря с човека, за да се увери, че не е някоя откачалка.

Странни думи от устата на психиатър.

— В конкретния случай аз вече бях разговаряла с този човек, с този озеленител. Това е дълга история — каза доктор Селф.

Говореше бързо.

— С името Бор ли се представи първия път, когато разговаряхте? — попита Скарпета.

— Да, но тогава не обърнах голямо внимание. Много хора имат странни имена. Искам само да знам. Някоя възрастна жена да се е самоубила наскоро? Ако има такъв случай, вие ще знаете, нали? Той заплаши да ме убие.

— Опасявам се, че много възрастни хора в наши дни имат подобна съдба — отговори Скарпета уклончиво. — Можете ли да ми дадете още малко подробности? Какво точно ви каза?

Доктор Селф преразказа историята за озеленителя, открил цитрусова мана в двора на една старица, която скърбяла за своя починал съпруг и заплашила, че ще се самоубие е неговата пушка, ако той, Бор, стане причина дърветата й да бъдат унищожени. Бентън влезе в хола с две кафета и Скарпета включи доктор Селф на високоговорител.

— А после заплаши да ме убие. Или по-скоро щял да ме убие, но размислил.

— При мен има един човек, който трябва да чуе това — каза Скарпета и представи Бентън. — Разкажете му същото.

Бентън седна на дивана, докато доктор Селф отговаряше, че не вижда защо един съдебен психолог в Масачузетс ще се интересува от някакво евентуално самоубийство във Флорида. Но допълни, че ще се радва да чуе неговото професионално мнение относно отправената заплаха към живота й, както и да й гостува някой път в шоуто. Що за човек би я заплашил така? Дали е в опасност?

— Пази ли се информацията за обадилите се в предаването? — попита Бентън. — Съхраняват ли се номерата, дори временно?

— Така мисля.

— Ще ви помоля веднага да проверите — каза той. — Да видим дали можем да определим откъде се е обадил.

— Със сигурност знам, че не приемаме неидентифицирани обаждания. Веднъж една луда в ефир заплаши да ме убие. Не се случва за пръв път. Нейното обаждане беше неидентифицирано. Оттогава насам не го допускаме.

— В такъв случай значи имате номерата на хората, които ви се обаждат — каза Бентън. — Искам да ми извадите разпечатка на номерата на всички обадили се в предаването по-рано днес следобед. А първият ви разговор с този човек? Нали казахте, че сте говорили с него и преди? Кога беше това? От района ли се е обадил? Имате ли номера му?

— Обади се във вторник, късно следобед. Нямам опция за идентификация на обаждането. Номерът ми не е в указателя, не е публикуван, затова реших, че не ми трябва.

— Той представи ли се?

— Като Бор.

— И се обади в дома ви?

— В частния ми кабинет. Приемам пациентите си в кабинета, който се намира зад къщата ми. На практика това е къщата за гости до басейна.

— А как се е сдобил с номера ви?

— Нямам ни най-малка представа, но досега не се бях замисляла. Разбира се, всичките ми колеги и бизнес партньори го имат, както и пациентите ми.

— А има ли вероятност този човек да е ваш пациент?

— Не познах гласа. И не се сещам за мой пациент, за когото да се съмнявам, че е той. Тук има нещо друго — каза доктор Селф, която започваше да става настъпателна. — Мисля, че имам право да знам, ако става нещо повече от очевидното. Дори не отговорихте на въпроса ми дали има жена, която се е самоубила с пушка, защото дърветата й са заразени.

— Нямаме точно такъв случай — намеси се Скарпета. — Но неотдавна една жена беше намерена мъртва, с огнестрелна рана от пушка, а дърветата й бяха маркирани за изкореняване.

— Боже мой! Да не би да се е случило след шест следобед миналия вторник?

— Вероятно преди това — отвърна Скарпета, убедена, че знае защо доктор Селф се интересува.

— Олекна ми. Значи вече е била мъртва, когато ми се обади този озеленител Бор. Той се обади пет-десет минути след шест и поиска да участва в шоуто, като ми разказа тази история за старицата. Значи по това време тя вече го е била направила. Не ми е приятна мисълта, че нейната смърт може да има нещо общо с неговото желание да участва в шоуто.

Бентън погледна Скарпета, като че ли искаше да й каже „Каква безчувствена, егоистична кучка!“ по адрес на доктор Селф, а към микрофона каза:

— В момента се опитваме да разберем и доста други неща, доктор Селф. Затова ще ни е от полза да ни дадете малко повече информация за Дейвид Лак. Предписала сте му риталия.

— Да не би да ми казвате, че и с него се е случило нещо ужасно? Знам, че е изчезнал. Има ли нещо ново?

— Имаме основание да сме много обезпокоени — каза Скарпета и повтори това, което беше казала и преди: — Имаме основание да се тревожим за него и брат му, както и за двете сестри, е които са живеели. От колко време Дейвид е ваш пациент?

— От миналото лято. Мисля, че дойде за пръв път през юли. А може да е било и в края на юни. И двамата му родители бяха загинали при злополука и той го изживяваше тежко, имаше проблеми в училище. Двамата с брат му учеха с частни учители вкъщи.

— Колко често го виждахте? — попита Бентън.

— Обикновено веднъж в седмицата.

— Кой го водеше на сеансите?

— Понякога Кристин. Понякога Ев. От време на време го водеха и двете, а няколко пъти проведох сеанси и с тримата.

— Кой ви е препоръчал за Дейвид? — попита Скарпета. — Как момчето се е озовало във вашите ръце?

— Е, това не беше много мило. Кристин се обади в шоуто ми. Редовно слушала на моите предавания и решила, че може да се свърже с мен чрез шоуто. Обади се в студиото и каза, че се грижи за едно южноафриканско момче, което току-що е загубило родителите си и се нуждае от помощ. Беше покъртителна история и аз се съгласих в ефир да го приема. Не можете да си представите какви писма получих след това от слушателите. И още получавам писма, в които хората се интересуват как е малкото сираче от южна Африка.

— Имате ли запис на предаването, за което говорите? — попита Бентън.

— Имаме запис на всички предавания.

— За колко време можете да ми набавите този запис, както и записа от днешното ви телевизионно шоу? Опасявам се, че сме затрупани тук под снега, поне за момента. Правим всичко възможно от разстояние, но възможностите ни са ограничени.

— Да, чух, че при вас имало снежна буря. Дано не спре токът — каза тя, сякаш бяха прекарали последния половин час в приятен дружески разговор. — Мога веднага да се обадя на продуцента си и той ще ви го изпрати по имейл. Сигурна съм, че ще иска да поговори с вас да участвате в моето шоу някой път.

— Също и телефонните номера на обадилите се — напомни Бентън.

— Доктор Селф? — каза Скарпета, като гледаше през прозореца с удивление. Отново валеше сняг. — Какво ще ни кажете за Тони? Братът на Дейвид.

— Много се караха.

— И той ли беше ваш пациент?

— Не, никога не съм го виждала — каза тя.

— Казахте, че познавате и двете сестри. Някоя от тях да страда от хранително разстройство?

— Не познавам здравословното им състояние. Те не ми бяха пациенти.

— Мисля, че може да се познае и само по външния вид. Едната от тях е била на постоянна диета от моркови.

— Ако съдя по външността им, значи е Кристин — отвърна доктор Селф.

Скарпета погледна Бентън многозначително. Тя беше помолила от ДНК лабораторията в академията да се свържат с детектив Тръш веднага щом забеляза на снимката жълтеникавата твърда мозъчна обвивка. ДНК на мъртвата жена тук съвпадаше с ДНК от жълтеникавите петна по една блуза, която Скарпета беше взела от къщата на Ев и Кристин. Тялото в бостънската морга най-вероятно беше на Кристин, но Скарпета не мислеше да разкрива тази информация на доктор Селф, която сигурно нямаше да се поколебае да я оповести в ефир.

Скарпета затвори телефона и се загледа през прозореца. Снегът се сипеше обилно на светлината на уличните лампи пред вратата на къщата.

— Стига толкова кафе — каза Бентън, стана от дивана и отиде да подкладе огъня в камината.

— Тук постоянно ли вали така?

— Главните улици сигурно са вече почистени. Тук са много бързи. Не мисля, че момчетата имат нещо общо.

— Имат — каза тя, като отиде до огъня и седна на плота на камината. — Изчезнали са. Както изглежда, Кристин е мъртва. Вероятно всички са мъртви.