Патриша Корнуел
Хищник (20)

20

Семинолът^[1] караше очукания бял пикап, пълен с кочани царевица, който беше паркиран малко встрани от бензиноколонките. Бор го наблюдаваше от известно време.

— Някакъв шибаняк ми е взел портфейла и телефона, сигурно докато съм бил под душа — нареждаше индианецът по монетния телефон, застанал с гръб към бензиностанцията и тежкотоварните камиони, които влизаха и излизаха от нея.

Бор не показваше колко му е забавно да слуша как мъжът се пени по телефона, че пак ще прекара нощта навън, как се оплакваше и ругаеше, защото трябваше да спи в кабината на камиона и нямаше нито телефон, нито пари за мотел. Нямаше пари дори за душ, а за капак и тях ги бяха вдигнали на пет долара, а пет долара бяха много пари за един душ, при положение че не даваха дори сапун. Някои мъже влизаха по двама и получаваха отстъпка, след което изчезваха зад небоядисания параван в западната част на минимаркета към бензиностанцията, трупаха дрехите и обувките си на една пейка от вътрешната страна на паравана и влизаха в тясно, слабо осветено бетонно помещение с един-единствен душ и огромна ръждясала решетка на канала.

Вътре винаги беше мокро. Душът задължително капеше, а кранчетата скърцаха. Мъжете си носеха собствени сапун, шампоан, четка И паста за зъби, обикновено в найлонови пликове. Носеха си и кърпи. Бор никога не се беше къпал там, но беше наблюдавал дрехите им, представяйки си какво има по джобовете. Пари. Мобилни телефони. Понякога дрога. Жените се къпеха в подобно помещение в източната част на минимаркета. Те никога не влизаха по две наведнъж, независимо от отстъпката, и се миеха бързо, засрамени от голотата и уязвимостта си, ужасени от мисълта, че всеки момент при тях можеше да влезе някой, например едър и силен мъж, който да прави с тях каквото си пожелае.

Бор набра номера с 800 от зелената карта, която държеше сгъната в задния си джоб — правоъгълна карта с дължина към двадесет сантиметра и дупка с извивка в единия край, така че да може да се закачва на дръжка на врата. Върху картата имаше принтирана информация и една карикатура на танцуващ цитрусов плод с шарена риза и слънчеви очила. Той изпълняваше божията воля. Той беше божията ръка, която върши делата божи. Бог имаше коефициент на интелигентност сто и петдесет.

— Благодаря, че се обадихте в Центъра за борба с цитрусовата мана — чу той познатия запис. — Обаждането ви може да бъде проверено за надеждност.

Записаният женски глас продължи да обяснява, че ако се обажда да съобщи за щети в окръзите Палм Бийч, Дейд или Броуърд, да набере, ако обича, следния номер. Той наблюдаваше как индианецът се качва в своя пикап, а червената карирана риза му напомни за дървар, пак онзи дялания, до вратата в коледния магазин. Набра номера, който записаният глас му даде.

— Министерство на земеделието — обади се женски глас.

— Искам да разговарям с инспектор по цитрусите, моля — каза той, докато гледаше индианеца и си мислеше за борба с алигатори.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Инспектор ли сте? — попита той, докато си мислеше за алигатора, който беше видял преди около час на брега на тесния канал по протежение на магистралата Саут 27.

Взе го за добър знак. Алигаторът беше дълъг близо два метра, с много тъмна и суха кожа и абсолютно безразличен към огромните товарни камиони, които профучаваха покрай него. Дори щеше да спре, ако имаше къде. Щеше да наблюдава влечугото, да изучава как безстрашно се справя с живота, тихо и спокойно, но винаги готово да се гмурне във водата или да сграбчи нищо не подозиращата си жертва и да я завлече на дъното на канала, където да я удави и изяде. Би наблюдавал алигатора с часове, но не можеше да слезе безопасно от магистралата, а и беше на мисия.

— Имате ли да съобщите нещо? — попита женският глас на линията.

— Работя в озеленителна фирма и вчера забелязах цитрусова мана в един двор съвсем близо до мястото, където косях.

— Бихте ли ми дали адреса?

Той й даде един адрес в района на Уест Лейк Парк.

— А вашето име?

— Бих предпочел да е анонимно. Може да имам проблеми с шефа си.

— Добре. Бих искала да ви задам няколко въпроса. Влязохте ли в този двор, където твърдите, че сте забелязал цитрусовата мана?

— Той не е ограден и влязох, защото имаше наистина доста хубави дървета и плетове, както и много трева, затова реших, че мога да си предложа услугите, ако имат нужда от човек. И тогава забелязах съмнителните листа. Няколко от дърветата имат дребни петна по листата.

— Забелязахте ли нещо като воднист пръстен около петната?

— Мисля, че тези дървета са отскоро заразени и може би затова сте ги пропуснали при вашите рутинни проверки. Това, което ме притеснява, са съседните дворове. Там има дървета, които по моя преценка са на по-малко от петстотин метра от заразените, което означава, че вероятно също са заразени, а отвъд тях има и други дворове с дървета, пак на по-малко от петстотин метра, и така нататък в целия квартал. Сега разбирате защо съм загрижен.

— Защо смятате, че сме пропуснали имотите, за които споменахте?

— Нищо не показва, че сте били там. От доста време се занимавам с цитрусовите дървета тук, а и цял живот съм работил като професионален озеленител. Виждал съм какво ли не, дори цели овощни градини, които се е налагало да бъдат изгорени. И хора, които са загубили поминъка си.

— Забелязахте ли петна по плодовете?

— Както вече казах, изглежда маната е в ранен стадий, много ранен. Виждал съм цели градини да се горят заради мана. И хора със съсипан живот.

— След като напуснахте двора, където твърдите, че сте видял мана, дезинфекцирахте ли се? — попита тя с тон, който не му хареса.

И нея не харесваше. Беше тъпа и педантична.

— Разбира се, че се дезинфекцирах. В този бизнес съм от много време. Винаги напръсквам себе си и инструментите си с GX–1027, както е според наредбата. Знам каква е опасността. Виждал съм цели градини унищожени, опожарени и изоставени. Съсипани хора.

— Извинете…

— Много лоши неща стават.

— Извинете…

— Хората трябва да приемат маната на сериозно — каза Бор.

— Какъв е регистрационният номер на автомобила, който ползвате за работа? Предполагам имате жълто-черен регистрационен стикер, залепен в лявата част на предното стъкло? Трябва ми този номер.

— Номерът ми не е от значение — каза той на инспекторката, която се мислеше за толкова по-важна и властна от него. — Автомобилът е на шефа ми и ще загазя, ако разбере, че съм се обаждал. Ако хората научат, че от неговата фирма е съобщено за мана, поради която най-вероятно ще бъдат изкоренени всички дървета в квартала, какво мислите, че ще стане с нашия бизнес?

— Напълно ви разбирам, господине, но е важно да имам номера ви за справка. И наистина бих искала да ми кажете как да се свържа с вас, ако се наложи.

— Не мога — отвърна той. — Ще ме уволнят.