Майкъл Крайтън
Състояние на страх (81)

РЕЗОЛЮШЪН
Четвъртък, 14 октомври
09:48

Западната дъга на Резолюшън Бей представляваше хълмист, покрит с джунгла гръбнак, който се вдаваше в океана, завършвайки с каменист връх. Другият край на гръбнака се заравняваше постепенно в скалисто плато на петнайсетина метра над плажа, който се извиваше на запад. Платото беше защитено от високи дървета с надвиснали корони.

Точно там стоеше сега хеликоптерът, покрит с камуфлажен брезент, с добър изглед към плажа долу. Евънс хвърли поглед към него с надеждата, че машината ще се слее с пейзажа, но в действителност тя изпъкваше съвсем ясно, особено като я гледаш отгоре. Групата им вече беше на петнайсет и повече метра над хеликоптера — катереха се с мъка през джунглата, издигаща се стръмно от плажа. Много беше трудно. Изкачваха се в колона по един и трябваше да внимават, защото земята беше разкаляна. Брадли вече се беше спънал веднъж и в резултат се плъзна десетина метра надолу. Цялата му лява страна беше покрита с черна кал. Евънс видя и една тлъста пиявица на тила му, но реши, че моментът не е подходящ да му каже.

Никой не говореше. Шестчленният им екип се изкачваше мълчаливо, опитваха се да вдигат възможно по-малко шум. Усилията им обаче не даваха особени резултати, защото разни съчки пукаха под краката им, а тънките клонки се чупеха в ръцете им, опитаха ли да се издърпат с тяхна помощ нагоре.

Кенър беше някъде далеч напред, подбираше пътя. Евънс дори не го виждаше. Санжонг беше най-отзад. На рамото му висеше пушка — беше я донесъл със себе си в малко куфарче и я сглоби още в хеликоптера. Кенър имаше пистолет. Останалите бяха невъоръжени.

Въздухът беше неподвижен, влажен и толкова горещ, че ти изпиваше мозъка. Джунглата жужеше от неспирния хор на милиони насекоми. Едва бяха преполовили склона, когато започна да вали, отначало леко, а после се изсипа истински тропически порой. За броени минути подгизнаха до кости. По склона се лееше вода. Стана още по-хлъзгаво.

Вече бяха на седемдесет метра над плажа и перспективата да се подхлъзнеш и да се търколиш надолу видимо изнервяше всички. Питър вдигна поглед към Сара, която беше точно пред него в колоната. Движеше се с обичайната си пъргавина и изящество. Все едно танцуваше по проклетия баир.

Имаше моменти, помисли си той, докато пуфтеше от умора, когато наистина я мразеше.

А и Дженифър — пред Сара, — и тя се катереше със същата лекота. Почти не посягаше към ниските клони на дърветата, с които Евънс си помагаше непрекъснато, макар да изтръпваше от страх всеки път, когато пръстите му се плъзнеха по покритата с мъх кора. Евънс си помисли, че изглежда прекалено добра в това упражнение, прекалено опитна. Катереше се по този коварен склон сред джунглата и излъчваше някакво безразличие, сякаш е очаквала да се сблъска точно с това. Такова отношение можеше да се очаква от един армейски рейнджър или от член на елитна част — някой корав, опитен, подготвен мъжага. А не от една адвокатка. Определено не от адвокатка. Но пък нали беше племенница на Кенър.

Пред нея се катереше Брадли с пиявицата на врата. Мърмореше си под нос, псуваше и сумтеше на всяка стъпка. Накрая Дженифър го удари по гърба и сложи пръст на устните си в знак да мълчи. Брадли кимна и макар и неохотно, последва съвета й и повече не се обади.

 

 

На приблизително сто метра височина усетиха лек повей на бриз и малко след това излязоха на билото. Листакът беше толкова гъст, че заливът долу не се виждаше, но ясно се чуваха виковете на работещи мъже и пресекливото ръмжене на машини. За кратко прозвуча някакво електронно жужене, звук, който започна тихо, бързо се засили и след няколко секунди сякаш буквално изпълни въздуха. Евънс усети болка в ушите.

А после изведнъж спря.

Евънс погледна Кенър.

Кенър само кимна.

Санжонг се покатери сръчно по едно дърво. Оттам можеше да види какво става в долината. Спусна се и посочи към едно възвишение, водещо надолу към залива. Поклати глава — твърде стръмно било. После обясни с жестове, че трябва да заобиколят и да се спуснат по един по-полегат склон.

И така те тръгнаха отново по билото, обикалящо залива. През повечето време виждаха само двуметровите папрати, от които капеше вода. След половин час стигнаха до пролука в листака, откъдето се разкриваше панорамен изглед към Резолюшън Бей, проснал се в ниското под тях.

Заливът беше широк малко повече от километър и половина и на пясъка бяха издигнати някакви постройки. Най-голямата беше далече, най-вдясно, в източния край на плажа. Три други, еднакви по размер, образуваха нещо като триъгълник в западната част на залива.

Нещо във вида на тези къщи подразни Евънс, нещо странно. Нещо особено в дървото, от което бяха направени. Той примижа да види по-добре.

Санжонг го сръчка и раздвижи ръка във въздуха.

Евънс погледна. Да, така беше. Дървените постройки се поклащаха, трептяха на бриза.

Не бяха сгради, а палатки.

Палатки, направени да приличат на дървени постройки. И много успешно, между другото. Нищо чудно, че бяха заблудили въздушното наблюдение.

Разни хора излизаха ту от една, ту от друга от палатките и викаха на други по-надолу по плажа. Говореха на английски, но значението на казаното се губеше заради разстоянието. В по-голямата си част сякаш беше нещо техническо.

Санжонг отново сръчка Евънс. Евънс го погледна и Санжонг направи нещо като пирамида с три от пръстите си. После започна да движи пръстите.

Изглежда, му казваше, че настройват генераторите. Или нещо такова.

Другите им спътници, изглежда, не се интересуваха от подробностите. Заети бяха да дишат тежко и да зяпат надолу към залива. И сигурно си мислеха, също като Евънс, че там долу има много мъже. Десетина поне. Всичките с дънки и работни ризи.

— Боже, много са копелетата — измърмори Брадли.

Дженифър го смушка в ребрата.

Той оформи с устни едно „съжалявам“.

Тя поклати глава и му отговори по същия начин: „Всички ще умрем заради теб“.

Брадли изкриви лице в гримаса. Явно смяташе, че тя преувеличава.

После се чу кашлица — от джунглата току под тях.

 

 

Застинаха.

Чакаха мълчаливо. Чуваха само цвъртенето на цикади и от време на време крясъците на далечни птици.

И ето я отново, същата тиха кашлица. Сякаш кашлящият се опитваше да не вдига шум.

Санжонг приклекна и се заослушва напрегнато. Кашлицата се чу трети път и Евънс изпита странното усещане, че звукът му е познат. Напомняше му за дядо му, който беше получил тежък инфаркт, когато Евънс беше дете. Дядо му кашляше така, докато лежеше в болницата. Слабо. Тихи отделни покашляния.

Цареше тишина. Не бяха чули кашлящия да се отдалечава — ако се беше отдалечил, значи умееше да се придвижва, без да вдига никакъв шум — но звукът беше спрял.

Кенър си погледна часовника. Изчакаха още пет минути, после той им даде знак да продължат на изток около залива.

Точно тръгваха, когато кашлицата се чу отново. Този път три пъти, един след друг. После нищо.

Кенър даде знак: „Продължаваме“.

 

 

След стотина метра излязоха на пътека. Определено беше пътека, макар клоните да надвисваха ниско над нея. „Сигурно е отъпкана от диви животни“, помисли Евънс и разсеяно се зачуди какви ли са въпросните животни. Сигурно имаше някакви диви прасета тук. Прасета имаше навсякъде. Имаше смътни спомени за диви прасета, които нападали хора изпод храстите и ги мушкали с бивните си…

Първото, което чу обаче, беше металическо изщракване. Веднага го позна — звукът от свален предпазител.

Всички замръзнаха. Никой не помръдваше.

Още едно изщракване.

И още едно. Щрак!

Евънс бързо се огледа. Не видя никого. Все едно бяха сами в джунглата.

А после се чу глас:

— Дай. Ногот сок, бяли. Индаи. Стопим!

Евънс нямаше представа какво означава това, но посланието беше повече от ясно. Никой не помръдна.

От храсталака се появи момче. Носеше кубинки без чорапи, зелени шорти, тениска с надпис „Световното турне на Мадона“ и бейзболна шапка. Изпушен до половина фас висеше от ъгълчето на устните му. През едното му рамо висеше колан с муниции, а на другото беше преметнат автомат. Високо беше към метър и четиридесет и едва ли беше на повече от десет, най-много единайсет години. Насочи оръжието си с небрежна безочливост.

— Добре, бяли. Ви планници на мене, савве? Буким дано! — И посочи отсечено с палец в знак да вървят напред. — Връвипрет!

В първия момент всички бяха прекалено сащисани, за да помръднат. После от джунглата изскочиха и други момчета.

— Какво е това? Да не сте се изгубили, момчета? — обади се Брадли.

Без изражението му да се промени ни най-малко, едно от хлапетата заби приклада на пушката си в корема му. Брадли изохка и се срина на земята.

— Стопим бяли са на токток.

— О, Боже — измрънка Брадли, свит на земята.

Хлапето го удари отново, този път по главата, и го срита силно.

Брадли изпъшка.

— Тава! Тава! — каза хлапето и му направи знак да стане. Брадли не реагира и хлапето го ритна пак. — Тава!

Сара се приближи и помогна на Брадли да се изправи. Той кашляше. Сара постъпи умно и не каза нищо.

— О, тобра мари — каза хлапето, после я избута далеч от Брадли. — Тава!

Но когато поеха бавно напред, едно от хлапетата се приближи до Брадли и стисна ръката му отзад, малко над лакътя. И се засмя.

— Гусно!

Евънс изтръпна, когато със закъснение осмисли думите. Тези момчета говореха на някакъв вариант на английския. Можеше да ги разбере, ако помислеше малко и си повтореше думите наум. „Топра мари“ беше „добра Мари“. Може би „Мари“ беше думата за жена. „Тава“ беше „ставай“.

А „гусно“ означаваше „вкусно“.

 

 

Вървяха в колона по един през джунглата, хлапетата покрай тях. Кенър беше отпред, после Тед, чиято глава кървеше, Сара и Дженифър. После Евънс.

Евънс хвърли поглед през рамо.

Санжонг не беше зад него.

Видя само още едно хлапе с пушка.

— Тава! Тава!

Хлапето размаха заплашително пушката си.

Евънс бързо се обърна и тръгна напред.

Имаше нещо смразяващо в това деца да ги подкарват като стадо. Само дето тези не бяха деца. Не можеше да се сбърка студенината в очите им. Бяха видели много за краткия си живот. Живееха в друг свят. Много различен от света на Евънс.

Сега обаче той се беше озовал в техния.

Напред и нагоре видя два джипа отстрани на кален път.

Погледна си часовника. Десет.

Оставаха седем часа.

Но това вече не изглеждаше толкова важно.

Хлапетата ги натикаха в джиповете и ги подкараха по калния път в тъмната и незнайна вътрешност на джунглата.