Майкъл Крайтън
Състояние на страх (17)

СЕНЧЪРИ СИТИ
Сряда, 25 август
08:59

Съвещанието се провеждаше в голямата конферентна зала на четиринадесетия етаж. Четиримата счетоводители на Мортън бяха там, също и помощничката му Сара Джоунс, Хърб Лоуенстайн, който се занимаваше с недвижимата собственост, някакъв тип — Марти Брен, — който отговаряше за данъците на НФПР, и Евънс. Мортън, който мразеше всякакви финансови съвещания, крачеше нервно.

— Давайте да започваме — каза накрая. — Предполага се, че давам десет милиона долара на НФПР и документите са подписани, така ли е?

— Да — каза Лоуенстайн.

— Само че сега те искат да добавим допълнителна клауза към споразумението?

— Точно така — каза Марти Брен. — Стандартна процедура при такива организации. — Той разлисти документите си. — Всяка благотворителна организация иска да има пълен достъп до парите, които получава, дори когато са дарени за конкретна цел. Възможно е тази цел да погълне повече или по-малко средства от предвиденото, или нещата да се забавят, да бъде оспорена по законов път или да бъде отложена по друга причина. В нашия случай парите са за съдебното дело на Вануту и фразата, която НФПР иска да добави, е „споменатата сума да се използва за покриване разходите по процеса на Вануту, включително такси, хонорари, консумативи… и т.н. и т.н… или за други съдебни дела, или за други подобни цели, които НФПР сметне за пригодни спрямо капацитета си като природозащитна организация“.

— Това е фразата, която искат?

— Стандартна, както казах.

— Има ли я в предишните ми договори за дарения?

— Ще трябва да проверя.

— Защото — каза Мортън — на мен ми звучи сякаш искат да духнат под опашката на това дело и да похарчат парите за друго.

— О, съмнявам се — обади се Хърб.

— Защо? — обърна се към него Мортън. — Защо иначе ще искат такава клауза? Вижте, бяха подписали договор. Сега искат промяна. Защо?

— Всъщност едва ли може да се нарече промяна — каза Брен.

— Промяна е и още как, по дяволите.

— Ако погледнете споразумението като цяло — спокойно каза Брен, — то гласи, че всички пари, които не бъдат похарчени за съдебния процес, могат да бъдат използвани от НФПР за други цели.

— Но само в случай, че след края на процеса са останали пари — каза Мортън. — Не могат да ги харчат за нищо друго преди това.

— Предполагам, че се опасяват от дълги отлагания.

— Защо да има отлагания? — Мортън се обърна към Евънс. — Питър? Какво става в Калвър Сити?

— Подготовката, изглежда, напредва — отвърна Евънс. — Подхванали са мащабна операция. Поне четиридесет души работят по делото. Не мисля, че се канят да се откажат.

— А има ли някакви проблеми с процеса?

— По-скоро предизвикателства — каза Евънс. — Делото е сложно. Ответната страна се готви да извади тежката артилерия. Работят здраво.

— Защо ли не съм убеден? — сопна се Мортън. — Преди половин година Ник Дрейк ми каза, че това дело ни е в кърпа вързано и е страхотна възможност за медийна изява, а сега ми искат клауза, която на практика им позволява да го зарежат.

— Може би трябва да питаме Ник.

— Имам по-добра идея. Хайде да направим една ревизия на НФПР.

Залата забръмча като кошер.

— Не мисля, че имаш това право, Джордж.

— Не знам дали можеш да го направиш.

— Те искат допълнителна клауза. И аз искам допълнителна клауза. Каква е разликата?

— Не можеш да изискаш ревизия на цялата операция…

— Джордж — каза Хърб Лоуенстайн. — С Ник сте приятели отдавна. Избраха те за Загрижен гражданин на годината. Една ревизия би изглеждала странно на този фон.

— Искаш да кажеш, че ще изглежда все едно им нямам доверие?

— Казано директно, да.

— Нямам им. — Мортън опря ръце на масата и изгледа всички. — Знаете ли какво си мисля? Че искат да зарежат процеса и да похарчат всичките пари за онази конференция по резките климатични промени, по която е пощурял Ник.

— Не им трябват десет милиона за една конференция.

— Не знам какво им трябва. Той вече прати на чужда сметка двеста и петдесет хиляди от моите пари. Озоваха се в шибания Ванкувър. Вече не знам какви ги върши.

— Ами тогава трябва да оттеглиш дарението си.

— По-полека — намеси се Марти Брен. — Не бързайте толкова. Ако не бъркам, те вече са поели известни финансови ангажименти, понеже съвсем основателно са смятали, че парите ще пристигнат всеки момент.

— Тогава им дай някаква сума и забрави за останалото.

— Не — каза Мортън. — Няма да оттегля дарението. Питър Евънс каза, че подготовката върви с пълна пара, и аз му вярвам. Ник твърди, че онова с двеста и петдесетте хилядарки е било грешка, и аз му вярвам. Искам от вас да поискате ревизия и искам да ме уведомите каква е реакцията. През следващите три седмици няма да съм тук.

— Така ли? Къде ще си?

— Ще пътувам.

— Но ние трябва да можем да се свързваме с теб, Джордж.

— Възможно е и да не можете. Обаждайте се на Сара. Или се обръщайте към Питър да се свърже с мен.

— Но, Джордж…

— Това е. Говорете с Ник и вижте какво ще каже. Пак ще си поговорим.

И излезе от залата. Сара го последва.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Лоуенстайн.

Никой не му отговори.