Майкъл Крайтън
Състояние на страх (63)

КАЛВЪР СИТИ
Вторник, 12 октомври
14:15

Цялата история се появи по новините същия следобед. Тялото на милионера Джордж Мортън било изхвърлено на брега близо до Пизмо Бийч. Разпознаването било направено по дрехите и по часовника на жертвата. Самото тяло било обезобразено от акули, каза водещият на новините.

Семейството на филантропа било уведомено, но още не била определена датата на погребението. Показаха и изявление, направено от близкия приятел на Мортън Николас Дрейк, директор на НФПР. Дрейк каза, че Мортън бил посветил живота си на природозащитното движение и на работата на организации като НФПР, която наскоро го обявила за свой Загрижен гражданин на годината.

— Джордж Мортън изпитваше дълбока загриженост за ужасните промени, които се случват с нашата планета — каза Дрейк. — Откакто научихме за изчезването му, всички ние горещо се надявахме, че той ще бъде открит жив и здрав и в типичното си добро настроение. За мен е тежък удар новината, че това не е така. Скърбя за загубата на своя скъп и отдаден на каузата приятел. Светът загуби един свой достоен син.

 

 

Лоуенстайн се обади на Евънс по телефона в колата.

— Къде си?

— Връщам се от пресконференцията, на която ми беше наредено да присъствам.

— Е, поемай право към Сан Франциско.

— Защо?

— Открили са Мортън. Някой трябва да разпознае тялото.

— А дъщеря му?

— Тя е в център по токсикология.

— А бившата му съпруга? А…

— Евънс, възложено е на теб. Гледай да си уредиш пътуването по-бързо. Криминолозите бързат с аутопсията и го искат разпознат преди вечеря.

— Но…

— Вдигай си задника и заминавай. Не знам защо мрънкаш толкова. Вземи неговия самолет, за Бога. И без това напоследък го ползваш за свои нужди, ако е вярно това, което чувам. Сега, когато Мортън е мъртъв, по-добре внимавай. А, и още нещо. Понеже не си му роднина, ще им трябва втори човек да го разпознае.

— Ами, мога да взема Сара, секретарката му…

— Не. Дрейк иска да вземеш Тед Брадли.

— Защо?

— Откъде да знам, по дяволите? Брадли иска да отиде, Дрейк иска да му угоди — и толкова. Брадли сигурно си мисли, че там ще има хора от новините, с камери. Актьор е в края на краищата. И беше близък приятел на Джордж.

— Чак пък толкова.

— Беше на банкетната маса с вас.

— Но Сара би била…

— Евънс, кое по-точно не разбираш? Отиваш в Сан Франциско и взимаш Брадли с теб. Точка.

Евънс въздъхна.

— Къде е той?

— В Секвоя. Ще трябва да идеш да го вземеш.

— Секвоя?

— Националният парк. На път ти е.

— Но…

— Брадли вече е уведомен. Секретарката ми ще ти даде телефона на моргата в Сан Франциско. Чао, Евънс. Опитай се да не прецакаш поне това.

Щрак.

— Някакъв проблем ли? — попита Дженифър.

— Не. Но трябва да ида в Сан Франциско.

— Ще дойда с теб — каза тя. — Коя е Сара?

— Личната секретарка на Мортън.

— Виждала съм я на снимки — каза Дженифър. — Бива я.

— Къде си я виждала снимки?

— В едно списание. От тенис турнир. Тя се състезава или нещо такова, нали?

— Не знам.

— Щом си прекарвал толкова много време с Мортън, би трябвало да я познаваш добре.

— Не е точно така — каза той и вдигна рамене. — Прекарахме известно време заедно напоследък.

— Хм. — Тя го погледна развеселена. — Питър, това всъщност не ме засяга. Тя е много хубава. Напълно нормално е от твоя страна.

— Не, не — каза той и посегна към телефона. — Няма такова нещо. — И с надеждата да сложи край на този разговор, набра номера на полицейското управление в Бевърли Хилс и попита за инспектор Пери. Още не се бил върнал от съда. Евънс остави съобщение и затвори. Обърна се към Дженифър. — Какво става, когато издадат заповед за задържането ти?

— Това е от криминалното правораздаване — каза тя. — Не е по моята част. Съжалявам.

— И по моята не е.

— Някой се кани да те арестува ли?

— Надявам се да не се стигне дотам.

После се обади Лиза, приказливата секретарка на Хърб Лоуенстайн.

— Здрасти, Питър. Обаждам се да ти дам телефоните на господин Брадли и на моргата в Сан Франциско. Работят до осем. Ще стигнеш ли дотогава? Хърб иска да знае. Много е разстроен.

— От какво?

— Никога не съм го виждала такъв. Така де, поне през последните няколко седмици.

— Какво става?

— Мисля, че е разстроен заради Джордж. Такъв удар. А и Дрейк се е побъркал. Днес му звъня поне пет пъти. И мисля, че обсъждаха тебе.

— Мен ли?

— Да. — Лиза заговорнически сниши глас. — Хърб си затвори вратата, докато говореха, но аз… ами, подочух някои неща.

— Какви?

— Няма да казваш на никого.

— Няма.

— Искам да кажа, че аз не… просто си помислих, че би искал да знаеш.

— Права си, искам.

— Защото тук напоследък много се говори — каза тя, като сниши глас още повече — дали не трябва да напуснеш.

— Да напусна фирмата?

— Да, такова де, да те освободят. Реших, че би трябвало да знаеш.

— Така е. Благодаря ти. Кой го говори това?

— Ами, Хърб. И Дон Бландингс, както и двама от старшите партньори. Боб и Луиз. Защото по някаква причина Дрейк направо ти е бесен. А и заради някакъв човек, с когото си се бил сдушил, някой си Канър или Конър?

— Разбирам.

— Господин Дрейк е много разстроен заради господин Конър.

— И защо така?

— Казва, че бил шпионин. Че работел за индустрията. За замърсителите.

— Разбирам.

— Та както и да е, идеята е, че господин Дрейк е важен клиент, а ти си го вбесил. Въпреки това никога не биха посмели да те уволнят, ако Мортън беше жив. Само че той вече не е. А пък тебе те няма никакъв напоследък. И от полицията те търсят, което, трябва да ти кажа, не е хубаво. Изнервя всички. И те… ти каква работа имаш всъщност с този господин Конър?

— Дълга история.

— Питър. Аз ти казах каквото знаех. — Последното прозвуча нацупено. Стана му ясно, че трябва да й снесе нещо в замяна.

— Добре де — каза той, като се опита да придаде неохота на гласа си. — Изпълнявам поръчка, която Мортън ми възложи, преди да умре.

— Сериозно? Каква поръчка?

— Тайна е, още не мога да ти кажа.

— Джордж Мортън ти е възложил поръчка?

— Писмено — каза той. Мислеше си, че това ще поохлади праведния гняв на началниците му.

— Уха. Няма да посмеят да те уволнят, щом си отсъствал по работа на фирмата.

— Лиза, трябва да затварям.

— А ако го направят, ще имаш чудесно основание да заведеш дело за неправомерно уволнение.

— Лиза…

— Добре де, добре. Знам, че не можеш да говориш. Пожелавам ти късмет!

Той затвори. Дженифър се усмихваше.

— Много умело.

— Благодаря.

Само че не й се усмихна в отговор. Ако питаха него, ситуацията започваше здраво да загрубява. Глождеха го лоши предчувствия. А освен това беше много, много уморен.

 

 

Обади се на Сара да уредят самолета, но попадна на гласовата й поща. Обади се на пилота, но му казаха, че в момента лети.

— Какво искате да кажете?

— Че в момента лети.

— Къде?

— Не мога да ви кажа това, господине. Искате ли да ви включа на гласовата му поща?

— Не — каза Евънс. — Трябва ми самолет за чартърен полет.

— За кога?

— След половин час. За Сан Франциско с междинна спирка на летището, което е най-близо до Секвоя. Обратен полет довечера.

— Ще видя какво мога да направя.

А после умората го надви. Спря на банкета и излезе от колата.

— Какво има? — попита го Дженифър.

— Знаеш ли пътя до Ван Нюис?

— Да.

— Тогава ти карай.

Тръшна се на седалката до шофьора и си сложи колана. Изчака Дженифър да се включи в движението, после затвори очи и заспа.