Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
State of Fear, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 80 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Майкъл Крайтън. Състояние на страх

ИК „Бард“, 2005

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-637-8

История

  1. — Добавяне

ЕКИП ВАНУТУ
Вторник, 24 август
12:04

Офисът на Болдър беше със стъклени стени. Самият той бе качил крака върху стъкленото бюро и разлистваше дебели папки с документи и изследователски доклади. Не си свали краката, когато Евънс влезе, само попита:

— Интересно ли ви беше?

Имаше предвид „разпита“.

— В известен смисъл — каза Евънс. — Но трябва да кажа, че според мен хората ви се притесняват, че може да загубят.

— Аз съм напълно убеден, че ще спечелим това дело — каза Болдър. — Напълно. Но не искам хората ми да мислят като мен! Искам много да се притесняват. Искам екипът ми да трепери от страх преди всеки процес. И особено преди този. Ние ще се изправим срещу Агенцията за защита на околната среда, която го знае и вече си е осигурила външна адвокатска помощ в лицето на Бари Бекмън.

— Уха! — възкликна Евънс. — Тежка артилерия.

Бари Бекмън беше най-известният адвокат от своето поколение. Едва двайсет и осем годишен беше защитил професура в правния факултет на Станфордския университет, няколко години след това беше напуснал университета и се бе заел с частна практика. Вече представляваше Майкрософт, Тойота, Филипс и множество други мултинационални компании. Беше изключително умен, чаровен, имаше невероятно чувство за хумор и фотографска памет. Всички знаеха, че когато пледира пред Върховния съд (вече го беше правил три пъти), цитира страниците на съответните документи в отговор на въпроси, зададени му от съдията. „Ваша чест, вярвам, че ще намерите тази информация в бележка под линия номер седемнайсет на страница 237“. Такива работи.

— Бари си има и недостатъци — каза Болдър. — Има незабавен достъп до толкова много информация, че лесно може да изгуби основната нишка. Обича да се слуша как говори. Аргументите му са прекалено дълги. Веднъж вече съм го побеждавал. И съм губил от него — веднъж. Но едно е сигурно — можем да очакваме изключително подготвен противник.

— Не е ли малко необичайно да се наема адвокат, преди да е заведен искът?

— Въпрос на тактика — отговори Болдър. — Настоящото правителство не желае да бъде ответник по това дело. Смятат, че ще спечелят, но не им трябва негативната публичност, която задължително ще си спечелят, ако отхвърлят съществуването на глобално затопляне. Така че се надяват да ни сплашат и ние да се откажем. Което ние никога няма да направим, разбира се. Особено сега, когато имаме достатъчно финансови средства, благодарение на господин Мортън.

— Това е добре.

— В същото време предизвикателствата не са за пренебрегване. Бари ще твърди, че няма достатъчно данни, подкрепящи наличието на глобално затопляне. Че научните доказателства са слаби. Ще изтъкне, че предсказанията отпреди десет и петнайсет години вече са се оказали несъстоятелни. Ще посочи, че дори водещи застъпници за наличието на глобално затопляне вече публично са изразили съмненията си относно могат ли бъдещите климатични промени да бъдат предсказани, може ли проблемът да се смята за сериозен — и дори дали въобще съществува такъв проблем.

— Водещи застъпници са казали това?

Болдър въздъхна.

— Уви, да. В научни списания.

— Никога не съм чел такова нещо.

— Статиите съществуват. И Бари ще ги изрови. — Той поклати глава. — Някои експерти са изказвали различни становища по различно време. Някои са казвали, че нарастващите количества въглероден двуокис не са голям проблем — сега казват, че са. Нямаме нито един научен експерт, който да не заприлича на глупак при кръстосания разпит.

Евънс кимна. Знаеше за какво става въпрос. Едно от първите неща, които студентите научаваха в правните факултети, беше, че правото не винаги съвпада с истината. Правото беше резултат от спора между двете страни в съдебната зала. В процеса на този спор истината можеше и да излезе на повърхността, но можеше и да не излезе. Често не излизаше. Прокурорите можеше и да знаят, че обвиняемият е виновен, и въпреки това да не успеят да го осъдят. Случваше се постоянно.

— Именно затова — каза Болдър — този процес ще зависи от записите на тихоокеанското ниво. В момента събираме всички достъпни архиви по този въпрос.

— И защо процесът ще зависи от това?

— Защото според мен — каза Болдър — в този процес ние трябва да заложим стръв и после бързо да навием макарата. Делото е за глобалното затопляне, но не там се крие емоционалният заряд, който ще повлияе на съдебните заседатели. Съдебните заседатели не обичат да разчитат диаграми. И всичките тези приказки за някакви си десети от градуса просто им минават покрай ушите. Става въпрос за технически детайли, за дребнави спорове между експерти — неща, които са крайно отегчителни за обикновените хора. Не, съдебните заседатели ще видят това дело като дело за безпомощните, обеднели, превърнати в жертви хора, чиито домове и родината на предците им са погълнати от океана. Дело за ужаса от повишаващото се океанско равнище — повишаващо се рязко и необяснимо, — без очевидна причина, освен ако не приемем, че нещо необичайно и безпрецедентно не се е отразило на целия свят през последните години. Нещо, което кара океанското равнище да се покачва и заплашва живота на невинни мъже, жени и деца.

— И това нещо е глобалното затопляне.

Болдър кимна.

— Съдебните заседатели ще трябва сами да стигнат до това заключение. Ако можем да им покажем убедителни данни за покачването на морското равнище, ще сме стъпили на добра основа. Когато съдебните заседатели видят, че някой е пострадал, те са склонни да стоварят вината някъде.

— Добре. — Евънс схващаше накъде бие Болдър. — Значи данните за морското равнище са важни.

— Да, но трябва да са солидни, необорими.

— А това е трудно постижимо, така ли?

Болдър вдигна вежда.

— Господин Евънс, знаете ли нещо за проучването на морското равнище?

— Не. Знам само, че морското равнище се покачва по целия свят.

— За жалост, това твърдение среща значителен отпор.

— Шегувате се.

— Известен съм с липсата си на чувство за хумор — каза Болдър.

— Но морското равнище не може да се оспори — каза Евънс. — То е нещо съвсем просто. Отбелязвате нивото на водата при прилив, измервате я отново на следващата година и така нататък, виждате, че се покачва… така де, какво му е сложното?

Болдър въздъхна.

— Смятате, че морското равнище е просто нещо? Повярвайте ми, не е. Чували ли сте някога за геоида? Не? Геоидът е равнопотенциалната повърхност на земното гравитационно поле, съотнесена към средната морска повърхност. Това говори ли ви нещо?

Евънс поклати глава.

— Е, това е основна концепция в измерването на морското равнище. — Болдър разлисти документите пред себе си. — А какво ще кажете за леднико-хидро-изостатичното моделиране? Евстатичните и тектонични влияния върху динамиката на бреговата линия? Холоценските утаечни поредици? Вътреприливното разпределение на фораминиферите? Въглеродния анализ на крайбрежните палеоареали? Аминостратиграфията? Не? Нищо не ви говорят? Мога да ви уверя, че морското равнище е една жестоко оспорвана специалност. — Той хвърли последния лист настрани. — Точно върху това работя в момента. А несъгласието в научната колегия само допълнително подчертава колко е важно да се открият неоспорими данни.

— И вие сте открили такива данни?

— Чакаме ги да пристигнат, да. Австралийците имат няколко бази с такива данни. Французите имат поне една в Мория и навярно още една в Папете. Има една, финансирана от фондацията на Алън Уили, но тя може да се окаже с прекалено кратък период на отчитане. И други също. Ще видим.

Интеркомът изжужа и се чу гласът на помощничката:

— Господин Болдър, търси ви господин Дрейк от НФПР.

— Добре. — Болдър се обърна към Евънс и му подаде ръка. — Приятно ми беше да си поговорим, господин Евънс. Още веднъж предайте благодарностите ни на Джордж. Кажете му, че ако поиска, по всяко време е добре дошъл да види какво правим. Тук винаги работим усилено. Желая ви приятен ден.

После се обърна и вдигна телефона. Евънс го чу да казва:

— Ник, какво, по дяволите, става в НФПР? Ще оправиш ли нещата, както се договорихме, или не?

Евънс затвори вратата.

 

 

Излезе от офиса на Болдър с неприятно чувство. Болдър беше един от най-убедителните хора на планетата. Знаеше, че Евънс е пратен от Джордж Мортън. Знаеше, че Мортън се кани да направи огромно дарение в подкрепа на процеса. Би трябвало да излъчва вълни от самоувереност. И наистина беше започнал така.

„Аз съм напълно убеден, че ще спечелим това дело“.

Но след това Евънс бе чул и друго:

„Предизвикателствата не са за пренебрегване“.

„Нямаме нито един научен експерт, който да не заприлича на глупак“.

„В този процес ние трябва да заложим стръв и после бързо да навием макарата“.

„Този процес ще зависи от записите на тихоокеанското ниво“.

„Морското равнище е една жестоко оспорвана специалност“.

„Ще видим“.

Определено не беше разговор, предназначен да затвърди увереността на Евънс. Същото можеше да се каже за експеримента, който бяха провели с Дженифър Хейнс относно научните проблеми, с които биха могли да се сблъскат по време на процеса.

Но пък, като си помислиш, тези изразени на глас съмнения всъщност бяха знак за увереност от страна на правния екип. Самият Евънс също беше адвокат — беше дошъл да разбере как върви подготовката за процеса и те не бяха скрили нищо от него. Щяха да спечелят делото, макар и трудно, заради сложността на данните и неспособността на заседателите да се съсредоточат задълго.

И така — трябваше ли той, Евънс, да препоръча на Мортън да продължи с финансовата си поддръжка?

Разбира се, че трябва.

 

 

Дженифър го чакаше пред офиса на Болдър.

— Чакат ви в съвещателната зала. Готови сме да продължим.

— Наистина съжалявам, но не мога — отвърна Евънс. — Имам други…

— Разбирам — каза тя, — ще го направим друг път. Чудех се дали имате друга среща веднага, или ще намерите време да обядваме заедно?

— О — каза Евънс без никакво колебание, — за това ще намеря време.

— Добре — каза тя.