Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
State of Fear, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Майкъл Крайтън. Състояние на страх

ИК „Бард“, 2005

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-637-8

История

  1. — Добавяне

КЪМ ЛОС АНЖЕЛИС
Вторник, 12 октомври
22:31

По време на обратния полет Сара Джоунс бе обзета от противоречиви чувства. Първо, беше дълбоко наранена от факта, че тялото на Джордж Мортън бе намерено — някъде дълбоко в себе си се беше надявала, че той ще се появи отнякъде жив и здрав. А стоеше и въпросът с Питър Евънс. Точно когато беше започнала да го харесва — да вижда в него нещо различно от обичайното мрънкало, една нова страна на характера му, корава и издръжлива по неговия си несръчен начин — точно когато започваше, в интерес на истината, да изпитва нещо по-специално към мъжа, който й беше спасил живота, изведнъж се беше появила тази друга жена, Дженифър някоя си, и Питър очевидно се заплесваше по нея.

На всичкото отгоре трябваше да изтърпи и Тед Брадли. Тед Брадли й беше ясен — беше го виждала в действие по време на безброй сбирки на НФПР и веднъж дори го беше оставила да си поупражни чара върху нея — актьорите й бяха слабото място, — но в последния момент бе решила, че твърде много й напомня за бившия й. Какво толкова намираше в актьорите, между другото? Те бяха толкова самовлюбени. Биха направили всичко, за да ги харесаш.

Поне Тед беше такъв.

И сега е пострадал? Прехапал си езика? Сара подозираше, че това има нещо общо с тази Дженифър. Без съмнение Тед й се беше пуснал. Жената си беше хубава, по някакъв мъжкарански, уличен начин — тъмна коса, строго лице, стегнато тяло, хем слаба, хем атлетична. Типичната агресивна нюйоркчанка — и във всяко отношение противоположност на самата нея.

А Питър Евънс се надуваше пред Дженифър като паун.

Като паун в размножителен период.

Пълна отврат, но трябваше да признае, че в известна степен се чувства и лично засегната. Точно когато беше започнала да го харесва. Въздъхна.

Колкото до Брадли, той говореше с Кенър на природозащитни теми — фукаше се с широките си познания. А Кенър го гледаше така, както питон гледа мишка.

 

 

— Значи — каза Кенър — според вас глобалното затопляне представлява заплаха за света?

— Абсолютно — отвърна Брадли. — Заплаха за целия свят.

— За каква заплаха по-точно става дума?

— Слаби реколти, настъпление на пустините, нови болести, измиране на видовете, всички ледници се топят, Килиманджаро, покачване на морското равнище, екстремно време — торнадо, урагани, неща от сорта на Ел Ниньо…

— Това звучи изключително сериозно — вметна Кенър.

— Така е — каза Брадли. — Много е сериозно.

— А вие сигурен ли сте в нещата, за които говорите?

— Разбира се.

— И можете да подкрепите твърденията си с позовавания на научната литература?

— Е, аз лично не мога, но учените могат.

— Всъщност научните изследвания не подкрепят вашите твърдения. Например слабите реколти — ако не друго, по-големите количества въглероден двуокис стимулират растежа на растенията. Има някои данни, че такива тенденции са налице. А последните сателитни проучвания показват, че Сахара се е свила за периода от 1980-а насам[1]. Колкото до новите болести — това просто не е вярно. Процентът на новопоявили се болести не се е променил спрямо 1960-а година.

— Да, но болести като маларията ще се върнат в Щатите и Европа.

— Не и според специалистите по маларията.[2]

Брадли изсумтя и скръсти ръце на гърдите си.

— Няма доказателства и за измиране на видовете. През седемдесетте Норман Майерс предсказа, че до двехилядната ще изчезнат един милион животински и растителни вида. Пол Ерлих предсказа, че до двехилядната ще изчезнат петдесет процента от всички видове. Но това бяха само мнения[3]. Знаете ли как се наричат неподкрепените с доказателства мнения? Наричат се предразсъдъци. Знаете ли колко вида има на планетата?

— Не.

— Никой не знае. Оценките варират от три милиона до сто милиона. Доста голяма разлика, какво ще кажете? Всъщност никой не знае дори приблизително[4].

— Какво искате да докажете?

— Трудно е да се определи колко вида измират, ако не знаеш какъв е броят им в действителност. Как бихте могли да прецените, че са ви ограбили, ако не знаете колко пари е имало в портфейла ви? Всяка година се описват по петнайсет хиляди нови вида. Между другото, знаете ли какъв е доказаният темп на измиране?

— Не.

— Защото няма доказан темп. Знаете ли как се измерва броят на видовете и изчезващите видове? Някой нещастник си заплюва хектар или акър земя и после се опитва да преброи всички животни, растения и буболечки в него. После идва след десет години и пак почва да брои. Буболечките обаче може междувременно да са се преселили в съседния акър. Но дори и без това допускане, можете ли да си представите как се броят всички буболечки на един акър земя?

— Сигурно е трудно.

— Меко казано. И с крайно неточни резултати, което е важното в крайна сметка. Така, колкото до топенето на всички ледници — това също не е вярно. Някои се топят, други — не[5].

— Почти всички се топят.

Кенър се подсмихна.

— За колко ледника говорим?

— За десетки.

— Колко ледника има на света, Тед?

— Не знам.

— Кажете едно число.

— Може би, ъъъ, двеста.

— Само в Калифорния са повече[6]. На света има сто и шейсет хиляди ледника, Тед. На „отчет“ се водят около шейсет и седем хиляди, но много малко от тях са били проучени сериозно. Данни за баланса на масата в рамките на пет или повече години има само за седемдесет и девет ледника в целия свят. Така че как бихме могли да кажем, че всичките се топят? Никой не знае топят ли се, или не[7].

— Килиманджаро се топи.

— И защо се топи?

— Заради глобалното затопляне.

— Всъщност Килиманджаро се топи, и то бързо, още от началото на деветнайсети век — много преди глобалното затопляне. Смаляването на този ледник притеснява учените вече повече от сто години. И винаги е било нещо като загадка, защото, както знаете, Килиманджаро е екваториален вулкан, следователно се намира в топъл район. Сателитните измервания на този район показват, че няма тенденция към затопляне на географската ширина на ледника Килиманджаро. Защо тогава се топи?

— Вие ми кажете — сърдито отвърна Брадли.

— Заради изсичането на горите, Тед. Дъждовната гора в подножието на планината беше изсечена и издигащият се нагоре въздух вече не е влажен. Специалистите смятат, че ако гората бъде възстановена, ледникът ще започне отново да расте.

— Това са глупости.

— Ще ви дам отпратки към научна литература по темата[8]. Така, какво остана — покачващото се морско равнище? Нали това беше следващата заплаха, за която споменахте?

— Да.

— Морското равнище наистина се покачва.

— Аха!

— Покачва се през последните шест хиляди години, още от началото на холоцена. Морското равнище се е покачвало през този период с темп от десет до двайсет сантиметра на всеки сто години[9].

— Но сега се покачва по-бързо.

— Всъщност не е така.

— Сателитите го доказват.

— Всъщност не го доказват[10].

— Компютърните модели показват, че е по-бързо[11].

— Компютърните модели не могат да докажат нищо, Тед. Една прогноза никога не може да бъде доказателство — защото се отнася до бъдещето. А компютърните модели не успяха да прогнозират дори с приблизителна точност последните десет или петнайсет години. Но ако сте решили въпреки това да им вярвате, няма да споря с вас. Така, кое беше следващото в списъка ви? Екстремното време — това също не е вярно. Множество изследвания показват, че там няма увеличение[12].

— Вижте какво, на вас може и да ви е приятно да ме затапвате, но истината е, че според страшно много хора бедствените климатични явления в бъдеще ще се увеличат, в това число повече урагани, торнадо и циклони.

— Да, вярно е, много хора мислят така. Ала науката не потвърждава мнението им[13]. Точно затова се правят научните изследвания, Тед, за да се провери дали становищата ни могат да бъдат доказани в реалния свят, или просто си фантазираме.

— Ураганите не са ничии фантазии.

Кенър въздъхна и отвори лаптопа си.

— Какво правите?

— Минутка — каза Кенър. — Нека го извикам на екрана.

11553-diagrama26.png

— Ето, това са действителните данни, Тед — каза Кенър. — Броят на ураганите в САЩ през последните сто години очевидно не се е увеличил. Същото се отнася и до другите бедствени явления — няма нарастване в световен мащаб. Данните чисто и просто не подкрепят мнението ви. Така, споменахте също за Ел Ниньо.

— Да…

— Както знаете, Ел Ниньо е глобален климатичен модел, който се поражда, когато океанските температури по западното крайбрежие на Южна Америка се задържат над нормалните в продължение на няколко месеца. Задейства ли се, Ел Ниньо трае средно по година и половина и се отразява на времето по целия свят. Появява се приблизително на всеки четири години — двайсет и три пъти през последното столетие. И се е появявал в продължение на хилядолетия. Следователно е изпреварил всички твърдения за наличие на глобално затопляне. Но каква заплаха е Ел Ниньо за Щатите, Тед? Имаше мощен Ел Ниньо през 1998-а.

— Наводнения, съсипани реколти, такива неща.

— Всичко това се случи, да. Но крайният икономически ефект от последния Ел Ниньо е печалба от петнадесет милиарда долара заради удължения сезон на растеж и намалено използване на газ за отопление през зимата. И това е цифрата, след като от нея са извадени един и половина милиарда долара щети от наводненията и големите количества дъжд в Калифорния. Чиста печалба.

— Бих искал да видя това проучване — каза Брадли.

— Ще се погрижа да го получите[14]. Защото то навежда също на мисълта, че ако наистина се появи глобално затопляне, то вероятно ще донесе полза на повечето нации по света.

— Но не на всички.

— Да, Тед. Не на всички.

— Та какво точно искате да докажете с всичко това? — попита Брадли. — Казвате, че не е нужно да обръщаме внимание на околната среда, че можем да я оставим на самотек и индустрията да си замърсява на воля, и всичко ще е тип-топ?

За миг на Сара й се стори, че Кенър ще се ядоса, но това не стана.

— Ако сте против смъртното наказание, означава ли това, че подкрепяте престъпността? — попита той.

— Не — каза Тед.

— Можете да сте против смъртното наказание и въпреки това да подкрепяте наказанието за извършени престъпления.

— Да. Разбира се.

— Тогава аз мога да кажа, че глобалното затопляне не представлява заплаха и въпреки това да подкрепям контрола над замърсяването на околната среда, нали така?

— Само дето подобна загриженост не се долавя в думите ви.

Кенър въздъхна.

Сара слушаше разговора им и си мислеше, че Брадли всъщност не чува какво се опитва да му каже Кенър. Сякаш да докаже заключението й, Брадли продължи:

— Е? Не казвате ли точно това — че околната среда не се нуждае от нашата защита? Не казвате ли точно това?

— Не — каза Кенър и от тона му стана ясно, че за него разговорът е приключен.

Сара си помисли, че Тед наистина е глупак. И просто не разбира онова, за което сам говори надълго и нашироко. Беше си просто актьор със сценарий и губеше ориентация, щом разговорът се отклонеше от написаните реплики.

Обърна се и погледна към предната част на кабината. Питър и Дженифър си говореха, сбрали глави. В жестовете им ясно се долавяше определена интимност.

Олекна й, когато пилотът обяви, че захождат за кацане в Лос Анжелис.

Бележки

[1] Фред Пиърс, „Африканците се връщат към земята по стъпките на растителността, която надвива пустинята“, Ню Сайънтист 175, 21 септември 2002, стр. 4–5. „Африканските пустини са в отстъпление… Анализът на сателитни снимки… показва, че дюните в района Сахел се отдръпват… Растителността си пробива път сред пясъците в дъга, широка… 6000 километра… Учените твърдят, че този процес е започнал от средата на осемдесетте, макар в по-голямата си част да е останал незабелязан“. — Б.а.

[2] Пол Райтер и колектив, „Глобалното затопляне и маларията — необходимо уточнение“, „Лансет“ 4, №1 (юни 2004). „Много от тези добили широка популярност прогнози са неточни и подвеждащи“. — Б.а.

[3] Дискусия в Ломборг, стр. 252 — Б.а.

[4] Маржори Л. Рика-Кудиа и колектив, „Биоразнообразие II, разбиране и защита на биологичните ресурси“, Вашингтон: Национална академична преса, 1997. „Биолозите най-сетне признаха колко малко знаем за организмите, с които делим планетата Земя. И по-точно, опитите да се определи какъв е общият брой на видовете се оказаха изненадващо неуспешни“. Майерс: „Няма начин да определим действителния темп на измиране в тропическите гори, още по-малко имаме правото да правим догадки“. В Ломборг, стр. 254. — Б.а.

[5] Роджър Дж. Брейтуейт, „Баланс на ледниковата маса, първите петдесет години международно мониториране“, „Прогресът във физическата география“ 26, №1 (2002): 76–95. „Няма явна глобална тенденция към увеличено ледниково топене през последните години“. — Б.а.

[6] В Калифорния има 497 ледника, Роуб и колектив, 1980; Гайтън: 108 големи и 401 малки ледника, „Ледниците на Калифорния“, стр. 115. — Б.а.

[7] Х. Кийфър и колектив, 2000, „Нови очи в небето измерват ледниците и ледените полета“, EOS, Транзакции, Американски географски съюз 81: 265, 270–71. Виж също Р. Дж. Брейтуейт и И. Занг, „Връзки между годишните вариации в баланса на ледниковата маса и климата“, Журнал по глациология 45 (2000): 456–62. — Б.а.

[8] Бетси Мейсън, „Какво не ни казват за африканския лед“, „Нейчър“ 24, ноември 2003. „Въпреки изкушението да обвиним глобалното затопляне за загубата на лед, изследователите смятат, че изсичането на горите в планинското подножие е по-вероятният виновник“: http://www.nature.com/nsu/031117/031117–8.html.

Кейзър и колектив, „Отдръпването на ледника Килиманджаро като доказателство за климатична промяна — наблюдения и факти“, „Международен журнал по климатология“ 24: (2004): 329–39. „През последните години Килиманджаро и неговите изчезващи ледници се превърнаха в «икона» за глобалното затопляне… [но] процеси различни от температурата на въздуха контролират отдръпването на леда… И драстичният спад на атмосферната влажност в края на деветнадесети век, и последвалият по-сух климат най-вероятно водят до отдръпването на ледника“. — Б.а.

[9] Виж например: http://www.csr.utexas.edu/grasl/main.html. „През последния век глобалната промяна в морското равнище принципно се е преценявала чрез измервания на прилива при дългосрочни усреднени стойности. Последните оценки на глобалното средно покачване на морското равнище варират от 1,7 до 2,4 милиметра на година“. Това е 15 до 22 сантиметра за сто години. — Б.а.

[10] Средното покачване на глобалното морско равнище по сателитни данни е 3,1 милиметра годишно за последното десетилетие или малко повече от трийсет сантиметра за един век. Сателитите обаче показват значително вариране. Така на север Тихият океан е покачил нивото си, но на юг го е понижил с няколко милиметра през последните години. — Б.а.

[11] Ломборг, стр. 289–90, върху неадекватността на моделите на морското равнище на МККП. — Б.а.

[12] Виж Хендерсън — Селърс и колектив, 1997, „Тропичните циклони и глобалната климатична промяна — оценка след конференцията на МККП“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 79:9–38. К. Николс Ландсий и колектив, „Тенденция към понижаване честотата на интензивните атлантически урагани през последните петдесет години“, „Изследователски географски писма“ 23:527–30. 1996. Според Междуправителствената комисия по климатичните промени към ООН „Проучването на метеорологичните данни не подкрепя теорията [за по-висока честота и интензивност на бедствените климатични явления] в контекста на дългосрочната климатична промяна“. МККП 1995, стр. 11. „Като цяло, няма доказателства, че бедствените, климатични явления или променливостта на климата са се увеличили в глобален мащаб през двадесети век…“ МККП, „Климатични промени“ 1995. В доклада на МККП от 2001 „Никакви дългосрочни тенденции не се наблюдават“ в тропическите и екстратропическите бури и никакви систематични промени в „честотата на торнадата, гръмотевичните и снежни бури“. „Служебно резюме“, стр. 2. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 292. — Б.а.

[13] Ричард Фейнман: „Науката е усвоеното от човечеството умение да не се самозаблуждава“. — Б.а.

[14] Станли А. Шанон, 1999: „Резултати от въздействието на Ел Ниньо от 1997–98 в САЩ“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 80, №9: стр. 1819–28. („Нетният икономически резултат изненадващо се оказа положителен… преките загуби в национален мащаб бяха около четири милиарда долара, а ползите — приблизително деветнайсет милиарда“.) — Б.а.