Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
State of Fear, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Майкъл Крайтън. Състояние на страх

ИК „Бард“, 2005

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ISBN 954-585-637-8

История

  1. — Добавяне

БЕВЪРЛИ ХИЛС
Вторник, 24 август
06:04

Евънс се събуди от нечие тежко ритмично дишане. Протегна ръка към другата половина на леглото, но Джанис не беше там. Половинката й още беше топла. Той надигна глава с прозявка. На меката утринна светлина видя един строен, съвършено оформен крак да се вдига над долната табла на леглото, последван след миг и от втория. Двата крака бавно се спуснаха към пода. Издишване. После пак потеглиха нагоре.

— Джанис — попита той, — какво правиш?

— Трябва да загрея. — Стана с усмивка, гола и преспокойна, уверена във външния си вид и в това, че всеки неин мускул е очертан. — Имам група в седем.

— Колко е часът?

— Шест.

Той изпъшка и зарови глава във възглавницата.

— Наистина трябва да ставаш вече — каза тя. — Успиването съкращава живота.

Той изпъшка отново. Джанис беше пълна със здравна информация — такава й беше работата.

— Как може сънят да ми съкрати живота?

— Правили са изследвания с мишки. Не им позволявали да спят и познай какво? Живели по-дълго.

— Да бе. Имаш ли нещо против да включиш кафе-машината?

— Добре — каза тя. — Но наистина трябва да се откажеш от кафето… — И излезе от стаята.

Той стъпи на пода и каза:

— Не си ли чула? Кафето намалява риска от инсулт.

— Нищо подобно — каза тя от кухнята. — В кафето има деветстотин двайсет и три различни химични съединения и не е полезно за здравето.

— Нови проучвания — каза той. Но си беше вярно.

— Освен това причинява рак.

— Това изобщо не е доказано.

— И спонтанни аборти.

— Това едва ли ме засяга.

— И нервно напрежение.

— Джанис, моля те…

Тя се върна, скръсти ръце пред съвършените си гърди и се облегна на рамката на вратата. Виждаха се вените в долната част на корема й.

— Е, ти определено си нервен, Питър. Трябва да го признаеш.

— Само когато те гледам гола.

Тя се нацупи.

— Ти не ме вземаш на сериозно. — Обърна се и тръгна към кухнята, като му демонстрира съвършени седалищни мускули. Чу я да отваря хладилника.

— Няма мляко.

— Черно става.

Стана и тръгна към банята.

— Имаше ли някакви щети тук? — попита тя.

— От какво?

— От земетресението. Имаше слаб трус, докато те нямаше. Около четири и три.

— Не видях да е имало щети.

— Е, поне ти е преместило телевизора.

Той спря посред крачка.

— Какво?

— Преместило ти е телевизора. Ела виж.

 

 

Утринната светлина, сипваща се косо през прозореца, съвсем ясно показваше бледото очертание, където основата на телевизора се беше отпечатала в килима. Телевизорът бе преместен с шест-седем сантиметра от първоначалното си положение. Беше стар, с голям екран, трийсет и два инчов и дяволски тежък. Не можеше да се премести лесно. Евънс настръхна.

— Имал си късмет — каза Джанис. — С всичките стъкларии на полицата над камината. Те задължително се чупят, дори при слаб трус. Имаш ли застраховка?

Той не отговори. Беше се навел и надничаше между кабелите зад телевизора. Всичко изглеждаше нормално. Само че той не беше поглеждал зад телевизора повече от година. Едва ли можеше да прецени със сигурност.

— Между другото — каза тя, — кафето ти не е органично. Поне се постарай да си купуваш органично. Слушаш ли ме?

— Чакай малко. — Беше приклекнал пред телевизора и оглеждаше за нещо необичайно под него. Не виждаше нищо, което да не е било там и преди.

— А това какво е? — възкликна тя.

Той вдигна глава. Джанис държеше поничка.

— Питър — строго каза тя, — знаеш ли колко мазнини има в поничките? Все едно си изял пакетче масло.

— Знам… Трябва да ги откажа.

— Ами да, трябва. Освен ако не искаш да се разболееш от диабет, когато остарееш. Защо клечиш на пода?

— Проверявах телевизора.

— Защо? Не работи ли?

— Не, сигурно си работи. — Той се изправи.

— Пусна душа преди пет минути — каза тя. — Това е екологически безотговорно. — Наля му кафе и му го подаде. — Върви да си вземеш душ. Аз ще тръгвам.

Когато Евънс излезе от банята, тя вече си беше тръгнала. Той метна кувертюрата върху леглото (с това се изчерпваше представата му за оправено легло) и почна да се облича.