Петър Копанов
Операция „Риба“ (9)

История на календара

Една от ползите на проучването, което Цезар и дядо ми направили, е реформата на календара, извършена от Цезар. Новият календар бе разработен от група александрийски астрономи начело със Созиген и влезе в сила на 1 януари 709 година^[1]. С него се сложи край на хаоса в отчитането на времето в държавата. Тъй като това е една от най-важните реформи на Цезар, извършена от Созиген под контрола на дядо ми, ще разкажа по-подробно за нашия календар и за самата реформа — не за да се хваля, а за да покажа, че някои неща в държавата могат да бъдат направени само от специални служби като нашата канцелария, в които работят подготвени хора.

И така, с риск да стана досаден, ще разкажа накратко историята на нашия календар. А на теб, читателю, ще оставя удоволствието да ме изтраеш, за да разбереш защо е важна. По времето на основателя на града Ромул сме използвали календар само с 10 месеца и 304 дни. Изглежда направо нелепо, но от всички запазени документи личи, че е било така. Първият месец на годината бил наречен Марциус в чест на бога на войната Марс. Вторият бил наречен Априлис от думата aperio — отварям, — защото през този месец се разлистват дърветата. Третият месец бил наречен Майус в чест на богинята Мая — майката на Меркурий. Четвъртият бил наречен Юниус в чест на Юнона — съпругата на Юпитер. Явно Ромул и останалите юнаци край него се уморили да търсят свободни божества, за да им посветят съответните месеци, така че останалите месеци получили имената си според реда, в който идват: Квинтилис — пети, Секстилис — шести, Септембер — седми, Октобер — осми, Новембер — девети, и Децембер — десети. Марциус, Майус, Квинтилис и Октобер имали по 31 дни, а останалите по 30.

Вторият ни цар — сабинът Нума Помпилий, направил първата реформа в нашия календар, като прибавил два нови месеца — единадесети и дванадесети, и направил календарната година по-близка до истинската. Първият добавен месец бил наречен Януариус в чест на двуликия бог Янус, а вторият Фебруариус в чест на бога на подземното царство Фебруус. Да напомня, че по средата на Фебруариус се извършва обредът на пречистването — фебруа. Целта на Нума Помпилий била да се изравни нашата календарна година с гръцката, която по онова време се основавала на лунния календар и имала 354 дни. Трябвало да се прибавят 50 дни, но тъй като и досега сме си суеверни и смятаме, че нечетните дни са по-щастливи от четните, Нума добавил 51 дни. Тъй като 51 дни не били достатъчни за запълване на 2 месеца, от шестте месеца с по 30 дни бил взет по един ден и Януариус станал с 29 дни, а Фебруариус с 28. Така годината ни станала с 355 дни и 12 месеца, всеки от които имал 31 или 29 дни — все нечетен брой! Само фебруариус останал „нещастен“ — с 28 дни, и бил най късият в годината. Така римската година съвпадала с лунната година от 354 дни и половина. Това не било случайно, тъй като чак след първото появяване на новия лунен сърп жреците нареждали на глашатаите да обявят началото на новия месец или година. Тъй като обаче лунната година е с 10 дни по-къса от слънчевата, датите в календара се разминавали с природните явления. За да се остранява тази неточност, на всеки две години към края на годината, между 23 и 24 февруари^[2] бил включван допълнителен месец — Мерцедоний, който съдържал ту 22, ту 23 дни. Продължителността на годината ставала 355, 377, 355, 378 дни и така всеки 4 години. Продължителността на годината ставала средно 366 дни и ¼ или с едно денонощие по-дълга от истинската. За да се премахне разминаването с истинската година, жреците начело с Pontifex Maximus имали право да променят продължителността на допълнителния месец. След време те започнали да злоупотребяват с това си право, като го удължавали или намалявали според собствения си интерес, а това накрая довело до бъркотия. Имало е например случаи празникът на жътвата да се провежда през зимата! Юлий Цезар в качеството си на Pontifex Maximus извърши календарна реформа, с която се сложи край на хаоса. Същността й е, че календарът вече не е лунен, а слънчев, или иначе казано се определя от движението на Слънцето, а не на Луната. Тук се налага едно пояснение. Още в най-стари времена хората са свързали промените в природата с движението на Слънцето и Луната по небесната сфера. За скотовъдците движението на Луната се оказало по-важно, тъй като тя се премества много по-бързо и обикаля небето за 29 дни, 12 часа и 45 минути, така че е много удобна за отбелязване на времето. Всички скотовъдчески народи използват лунният месец за мярка за време и дори броят възрастта си по лунните месеци. Земеделските народи пък използуват слънчевия календар, тъй като той най-добре съответства на годишните времена и на обработката на реколтата. Двата календара са различни и това понякога води го нелепи недоразумения. Когато например един народ от пастири започне да се занимава със земеделие, настава хаос в легендите и спомените му, защото често лунните месеци се объркват със слънчевите години. Един такъв драстичен пример, с който ще се срещнем по-нататък в нашия разказ, са евреите, които отначало са били пастири, а после са станали земеделци. В техните легенди, записани на книга, може да се прочете, че първите им племенни водачи са живели по над 900 години! Всъщност става въпрос за лунни месеци от по 29 дни и половина. И тогава животът им става по 70–80 години — съвсем нормална продължителност за един овчар.

Да се върнем на Римския календар. Според новата реформа, годината вече е дълга 365 дни и една четвърт. Началото на календарната година вече се пада в един и същ ден и в един и същ момен то денонощието. За да стане това възможно, три поредни години се отчитат като 365-дневни, а всяка четвърта като 366-дневна, като тя се нарича високосна. Созиген е знаел, че годината в действителност е малко по-къса от 365 дни и четвърт — това е било известно още на Хипарх 75 години преди това, но разликата е толкова малка, че календарната година по новия календар ще изостане от истинската с един ден за около 130 години. След 10 години ще трябва да пропуснем една високосна година и да я броим за обикновена, за да бъде съвсем точен календарът ни. Дано тогава някой се сети да го направи, макар че като знам какви са ни жреците, силно се съмнявам. Тия нещастници въобще не знаят за какво става въпрос! И откъде ще знаят, след като нямаме нито подбор, нито обучение за тази работа! На изток един жрец се обучава поне 10 години, преди да стане такъв, а ние си избираме нашите според произхода, парите или — при Нерон особено! — връзките с императора. Но това е въпрос, който вече обсъждах.^[3]

Тъй като от 601 година^[4] новите консули встъпват в длъжност на 1 януари вместо на 1 март, новата година вече започва на 1 януари. Напомням, че това преместване е станало заради въстанието в Испания по онова време и с цел да не се смена командването след 2 месеца, а след това встъпването в длъжност на 1 януари е станало традиция. Броят на месеците останал 12, а дните в тях били определени по следния начин: януари — 31 дни, февруари — 29 дни, а на високосна 30, март — 31, април — 30, май — 31, юни — 30, квинтилис — 31, секстилис-30, септември — 31, октомври — 30, ноември — 31, декември — 30. Преди началото на реформата Цезар прибавил освен съдържащия 23 дни мерцедоний още два месеца — единият с 33, а другият с 34 дни, като ги вмъкнал между ноември и декември. Целта му била празниците според календара да съвпаднат със съответните годишни времена. Така 708 година^[5] нараснала на 445 дни и останала в историята като „година на объркване“^[6]. През 710 година по предложение на Марк Антоний Сенатът преименува месец квинтилис в юли в чест на Юлий Цезар — заради военните му заслуги и извършените реформи в държавата — включително и на календара. След смъртта на Цезар обаче настъпило ново объркване, отново по вина на жреците. Именно тяхно е задължението да отчитат правилно началото на месеците и годините. Тъй като обаче повечето от тях не разбират нищо от тези работи, защото си ги избираме на избори и си избираме не най умните, а най-кресливите, най-нахалните и най-продажните, те успяват да объркат дори такива съвсем прости правила като тези в новия календар! Вместо да вмъкват високосните години през 3 на четвъртата, те започнали да ги вмъкват през 2 на третата. Така на всеки 12 години се получава по един допълнителен ден! Ето защо се съмнявам, че поправката от един ден, за която споменах по-горе, ще бъде направена! Накрая трябваше да се намесим ние и по настояване на баща ми, който по това време ръководеше канцеларията, Август отново реформира календара, като от 746 до 762 година^[7] нямаше високосни години, а след това започнаша да се отчитат правилно. В чест на Август и заради неговите победи и корекцията на календара Сенатът решава да преименува секстилис в Август. Тъй като секстилис има 30 дни, Сенатът решил — с малко подсказване от нас — че е неудобно той да е с по-малко дни от юли, пък и 30 е четно число. Затова от февруари бил взет един ден и придаден на месец август и така февруари останал с 28, а във високосна година — с 29 дни. Сега пък се получило, че три пореди месеца — юли, август и септември, имат по 31 дни, а това също води до нещастие. Затова било решено един септемврийски ден да бъде прехвърлен на октомври и едновременно с това един ноемврийски ден да бъде прехвърлен на декември. Така се получил календарът, който използваме в момента. Той е по-лош от първоначалния, предложен от Созиген, тъй като вече нямаме редуване на месеците с 31 и 30 дни, но това не е толкова важно.

Може би вече съм успял да ти досадя с това отклонение за нашия календар, но истината е, че това е една много сериозна държавна работа и тя трябва да се върши от умни и подготвени хора. Ако човек се вгледа по-внимателно в писаната история, ще види че тя започва там и тогава, където и когато хората започват да измерват времето! Първият признак, по който един народ може да се определи като културен, е именно наличието на календар! Всички културни народи са започнали да излизат от варварството именно с отчитането на времето. Така че познаването на календара и особеностите му е признак на култура и знание, а не прищявка. Едно от първите неща, които проверяваме за всеки един народ, е неговият календар — откога и как този народ мери времето. След това идват произходът, историята, езикът, обичаите, религията, писмеността и още много други подробности. Да вземем например гърците. Според собствената им митология името на бащата на Зевс, Кронос, означава „време, което поглъща всичко“, или безвремие. Едно от най-важните неща, които Зевс е дал на хората след като сваля баща си от власт според гърците, е понятието за време. И за неговото измерване.

Ако все още не съм те убедил в ползата от това знание, тогава, читателю, просто спри и не си губи времето с мен, а иди в цирка да зяпаш гладиаторите или надбягванията с колесници — те са точно за теб, и ти си точно за тях! Точно за такива зяпачи е нашата стара максима panem et circenses!^[8] Колкото до практическата полза: познаването на еврейския календар ни позволи да предвидим най-удобния момент за появата на Месията, но подробният разказ за Йешуа ще почака.

Отклонението с календара съвсем не беше случайно! Вече споменах, че първоначално годината ни е била дълга 304 дни! След това Нума Помпилий я поправил на 354 дни. Е, от това следва, че цялата ни хронология, особено през най-ранния ни период, просто не е вярна! Истината е, че историята на Тит Ливий Ad Urbe Condita с нейните 142 книги, която се смята за официалната история на Рим, си е наша измислица. На канцеларията. По-нататък ще обясня. Тук само ще отбележа, че при тази дължина на римската година, която е използувана по времето на Ромул, Рим е трябвало да бъде основан поне седем години по-късно! По-нататък ще обясня и защо е била направена тази измама! Не случайно официалните ни летописи, наречени Велики анали (Annales maximi) са публикувани едва през 623 година^[9], когато Велик понтифик е бил Публий Муций Сцевола — потомък на оня същия Муций Сцевола, дето уж изкарал акъла на Ларс Порсена, като си изгорил ръката на огъня. Тогава са били издадени 80 книги. За първите три столетия от нашата история тези летописи са явно фалшифицирани. Фалшификациите са правени по различни причини, като главната е да се измисли достатъчно древен произход на един или друг патрициански род и по този начин да „узакони“ претенциите му за власт и престиж. Така че Тит Ливий просто преработи тези фалшификати по начина, по който му беше поръчано. А първият наистина проверен и достоверен документ в нашата история са Законите на дванадесетте таблици, които са били написани на 12 медни дъски и поставени на Форума. Това е станало, както надявам се добре знаеш, през 305 година^[10] след втората сецесия на плебеите в Рим. Но за това как и защо се пише история ще разкажа по-подробно по-нататък.