Петър Копанов
Операция „Риба“ (43)

Евреите в Персия. Евреи, гърци, римляни

След този погром евреите сигурно щели да изчезнат като народ, но за техен късмет самият Вавилон бил превзет през 215 година^[1] от Кир Велики, създателя на Персийската империя, и Юдея станала Персийска провинция. „Вавилонският плен“ на евреите продължил само 48 години и евреите оцеляли. Кир разрешил на евреите да се завърнат в Юдея, тъй като те му били необходими като помощници за планирания поход към Египет. Но от около 150 000 евреи, които живеели във Вавилон по това време, само около 25 000 се съгласили да се върнат, а другите предпочели да останат, като започнали да помагат на персите в управлението на Вавилония и да грабят местното население. Техните потомци и досега живеят там и се занимават с търговия и интриги и са основните помощници на партите при управлението на страната. Те поддържат връзки с евреите в Юдея и организират голяма част от неприятностите ни на Изток. Търговията и шпионажът са любимите им занимания, като умело ги прикриват зад религиозни приказки и ритуали — точно както е правил Аврам преди 18 века! И сега те ръководят търговията и шпионажа на Партия и са сред най-приближените на партските царе. За да се разбере по-добре ролята на евреите в работите на Изтока, ще разкажа накратко историята на Естер и на еврейския празник Пурим. Основният източник са самите евреи, по-точно тяхната „книга на Естер“, включена в свещените им книги.^[2] Когато през 289 година^[3] персийският цар Ксеркс бил убит заедно с най-големия си син и престолонаследник, в държавата на Ахеменидите започнала борба за власт, която продължила около 3 години. Един от синовете на Ксеркс — Артаксеркс, по персийски Артакшаша, имал наложница еврейка — въпросната Естер. Именно чрез нея евреите се свързали с Артаксеркс и му предложили услугите си, за да победи той своите съперници. Артаксеркс приел и с тяхна помощ успял да победи съперниците си. Евреите пък получили разрешение да избият всички свои „врагове“. В действителност това били техните конкуренти в търговските операции в цяла Персия. Според самите евреи били избити над 75 000 човека! Другата част от сделката била, че Артаксеркс разрешил на евреите да възстановят Храма в Ерусалим. И така през 296 година^[4] 1800 евреи от Вавилон се завръщат в Ерусалим начело с Езра — придворен писар при Артаксеркс, който се обявява за еврейски цар. Оттогава евреите празнуват деня на това клане като свещен празник, наречен Пурим. Името идва от „пур“ — жребий, за да се подчертае, че тогава жребият на съдбата е определил те да избият конкуренцията.

Завърналите се евреи заедно с тези, които се били върнали по времето на Кир, успяват да възстановят Храма и градските стени и постепенно възстановяват страната си като част държавата на Ахеменидите. През същата 296 година^[5] става поредното „чудо“ — жреците под ръководството на цар Езра „намират“ древните книги на Мойсей, предварително редактирани и скрити под Храма. Така за пореден път жреците успяват да съживят и реформират религията и да накарат обикновения народ да им се подчинява. Под ръководството на Езра и Нехемия — потомък на Цадок и виночерпец на Артаксеркс — жреците оформят окончателно петте „книги на Мойсей“ или Тората. Окончателно Тората е приета при цар Йосия през 310 година^[6], когато по всички краища на Персийската империя се изпращат глашатаи, които обявили, че в деня на еврейската Нова година петте книги на Мойсей ще бъдат прочетени на глас пред всички хора. Оставям на теб, читателю, сам да отсъдиш кой, кога и защо е написал еврейските „свещени книги“. И колко надеждни са, за да се разбере истината. Но да не се отклонявам.

През 422 година^[7] Александър Велики превзема Палестина и евреите и гърците се срещат на сцената на Историята — ако си представяме историята като един огромен театър. След похода на Александър гърците изместват евреите от търговията на Изток и поемат контрола над нея. Евреите не се примиряват и започват търкания и сблъсъци между гърци и евреи, които продължават и досега. В основата на тези разправии са търговските интереси, независимо че и едните и другите се оправдават с нравствени и религиозни причини. Нека го кажа направо — цялата разправия на Изток е заради търговията и печалбите от нея. А религията е само външната страна, служеща да прикрие истинските цели и да манипулира по-лесно обикновените глупаци. Казвам това, за да е ясно и защо се намесихме и ние, при това по такъв начин. А сега ще продължа с историята на евреите.

Малко по-късно самаряните се отделят от евреите и основават собствен храм на планината Геризим. След разпадането на държавата на Александър за Палестина се борят Селевкидите и Птолемеите. Накрая страната става част от страната на Селевкидите и една от причините е влиянието на Вавилонските евреи.

Следващото по-значимо събитие от еврейската история е бунтът на Мататия и синовете му, най-известен от които е Юда Макабей, срещу Селевкидите през 586 година^[8], прераснал в религиозна война и продължил 26 години до 612 година^[9], когато евреите получават много голяма свобода в рамките на държавата на Селевкидите. Дори за няколко години се смятали за независими и страната им била извстна като царството на Хазмонеите. Оттогава са и първите ни контакти с евреите — Макабеите пращат пратеници до римския Сенат, за да търсят помощ срещу Селевкидите. Всъщност именно това пратеничество до Сената е и причината да се заинтересуваме по-сериозно от проблемите на Изтока и да започнем постепенното му завладяване.

И накрая след превземането на Сирия от Помпей през 691 година^[10] той превзема Ерусалим и присъединява страната към Рим. Оттогава евреите са част от Римската държава, като дълго време запазват вътрешната си независимост, но малко след смъртта на цар Ирод през 750 година^[11] страната е разделена на 4 области, в които постепенно заменихме наследниците му с римски прокуратори. Всъщност това стана по молба на самите евреи, защото наследниците на Ирод, особено Архелай, се оказаха по-отвратителни и от баща си. Накрая Нерон, който нищо не разбираше от управление, започна да назначава за прокуратори подмазвачи и некадърници, които си нямаха и понятие от проблемите в Юдея. Последният от тях, Флор, всъщност причини войната. Ето какво в действителност се е случило: Флор взел дрехите на върховния жрец, облякъл ги и, смятайки че е много забавен, започнал да се подиграва със службата в храма, като се направил на върховен жрец, само че заменил молитвите с войнишки псувни. Евреите, които дотогава търпяха безобразията на Нероновите прокуратори, защото все пак бяха по-малко лоши от Ирод и потомците му, този път не издържаха и… вдигнаха въстанието. През май 819 година^[12] зелотите щурмуваха гарнизона в Ерусалим и го превзеха. И вече пета година трябва да се разправяме с тях! Но тези неща би трябвало да са ти известни, защото са скорошни, а и войната в Юдея още не е изцяло приключила — Ерусалим падна преди два месеца, но има няколко малки крепости, които още не са се предали.^[13]

Все пак трябва да призная, че изпитвам уважение към евреите, независимо от всичките неприятности, които но създават. След като се запознах по-подробно с историята на този странен народ, изпитвам смесени чувства към него. От една страна много от тях са религиозни фанатици, които могат да създадат страшни проблеми, и нееднократно са ги създавали през историята си. Особено когато си намерят добър водач. От друга, голяма част от тях са образовани и спазват малко странни, но строги морални правила.

И накрая, вече 13 века обикновените евреи са подложени на страшен религиозен тормоз, непознат на никой друг народ по земята от шайка самозабравили се жреци и търговци. Истината е, че повечето от евреите са си съвсем обикновени хора, които си вършат ежедневните работи и са готови да си плащат данъците и да не създават неприятности. Проблемът идва от няколко малки групички евреи. Тъй като такива проблеми възникват във всяка по-голяма група от хора, но се проявяват по различен начин, ще се опитам да обясня какво имам впредвид.