Петър Копанов
Операция „Риба“ (35)

Варварите на Север

В края на разказа си за северния път ще разкажа и за племената на север от Китай, наречени от китайците хун-ну или просто хуни. Те самите се наричат хунори, но китайците нямат звук „р“ и ги наричат хуни. Именно хуните контролират голяма част от огромната страна, която започва на север от Евксинския Понт о стига до Китай. Според самите китайци историята на хуните започва 1013 години преди основаването на Рим^[1], когато Цзие — куй, последният император от династията Ся, бил свален от власт. Синът на Цзие, Шун Вей, потеглил заедно със семейството и част от народа си на север и заживял със северните племена. Именно Шун Вей е смятан от самите китайци за прародител на хуните, които възникнали от смесването на китайските емигранти и местните племена. Създаването на самата държава според Съма Цян станало около 450 години преди основаването на Рим^[2]. Със сигурност китайският владетел Вен-ван е воювал с тях 405 години преди основаването на Рим^[3], така че държавата им наистина е много стара. Самите хуни нямат писмена история, а само легенди, които се предават от поколение на поколение, така че тези сведения са единствените, с които разполагаме. През следващите близо 1000 години в държавата на хуните не се случило нищо особено — чак до 540 година^[4]. Дотогава хуните често воювали с Китай, като войните се свеждали до обикновен грабеж. Той пък бил необходим на хуните, за да си набавят житото и предметите, които сами не можели да си произведат. Земите на север от Китай не са годни за земеделие, а само за скотовъдство. През 540 година обаче Хуан-ди изпратил срещу тях стохилядна армия начело с пълководеца Мен Тян. Мен Тян завоювал територията, която се загражда от три страни от реката Хуан-хъ, известна като Ордос и която била част от земите на хуните, пострил на брега на реката 44 крепости и заселил в тях престъпници, които да пазят новата граница, след което преминал на левия бряг на реката и продължил да преследва хуните. Тогава хунският владетел шанюй Туман повел народа си на север, за да се спаси от преследването на китайците. За да осигури спокойствието на народа си на новото място Туман дал за заложник на съседното племе юечжи сина си Моде. Именно от този момент историята на хуните става интересна.

Шанюй Туман имал двама сина от две различни жени. По-малкият му бил любимец, затова изпратил за заложник при юечжите по-големия, Моде. А по-късно нападнал юечжите. Според легендите Туман направил това нарочно по внушение на втората си жена, за да се отърве от Моде — юечжите щели да убият заложника заради нарушаването на договора. Само че Моде се оказал решителен и смел мъж. Като разбрал какво става, откраднал кон от едно стадо и успял да избяга от юечжите и да се върне при своите. Туман бил възхитен от смелостта на сина си и му дал един отряд воини, който Моде започнал да обучава. Моде започнал да използва стрели, които имали прикрепена пластина в края си и свирели при полет, и заповядал на воините си да стрелят само след като той пусне свиреща стрела и да стрелят там, където той я е насочил. За незпълнение на заповедта си Моде накзвал със смърт — отсичал главата на виновника на място. След известно врмене Моде изпратил стрела в своя любим кон. Част от воините се стреснали и не стреляли и Моде им отрязал главите. Няколко месеца Моде изпратил стрела в любимата си жена. Част от воините отново не стреляли и били обезглавени на място. По-късно Моде изпратил стрела в един от конете на баща си. Този път нито един воин не се поколебал да изпрати стрелата си в коня. Тогава Моде разбрал че воините му са готови и при следващия лов изпратил стрела в Туман. Миг по-късно владетелят на хуните заприличал на таралеж от стрелите, които се забили в него. В объркването Моде убил мажехата си, брат си и всички страейшини на хуните, които не ми се подчинили веднага. В съседното племе, Дунху, разбрали за размириците при хуните и решили да се възползват от това. Изпратили пратеници при Моде, които поискали най-добрия кон на хуните, и любимата жена на Моде. Старейшините се възмутили, но Моде им отговорил: „Защо да не дадем за съседите си един кон и една жена? Доброто съседство е по-важно от тях“. И дал на Дунху и коня, и жената. Тогава дунху изпратили нови пратеници, които поискали една ивица земя между двете племена. Земята всъщност не била на никого, а лежала между бвете племена. Част от старейшините на хуните решили, че за такава пустош не си струва да се започва спор с дунху и предложили на Моде да им я даде. Той обаче им отговорил: „земята е основата на държавата, как може да се дава?“. И отрязал главите на всички старейшини на племена, които го посъветвал да даде на дунху земята. След което повел армията на поход срещу дунху, разбил ги и взел цялата им територия, животни и имущество, а голяма част от тях избил. Така Моде станал господар на цялата източна част на огромната страна на север от Китай. Като се вънал от похода срещу дунху Моде не разпуснал армията си, а я повел на запад срещу юечжите и ги прогонил на запад. Оттогава започнала дълга война между хуните и юечжите, която завършва с бягството на юечжите на запад, където те превземат Бактрия и Согдиана и създават държава, която сега владее и голяма част от Индия, за което вече разказах. След това Моде нахлул в Ордос и покорил две племена и започнал да извършва набези в самия Китай. Това станало около 550 година^[5]. По това време в самия Китай династията Цин тъкмо била свалена и течала гражданска война и Моде не пропуснал възможността да нахлуе в страната. Веднага след като Лю Бан завзема властта и основава новата династия Хан и приема името Гао-цзу, той започва подготовка за война с хуните. Събрал 320-хилядна армия и в 554 година^[6] потеглил срещу хуните. Моде избягвал да влезе в открит бой и подмамил китайската армия в една клисура близо до град Пинчен, след което я обградил. Седем дни китайците останали блокирани в клисурата независимо от опитите им да се измъкнат, храната им свършила и скоро щели да почнат да умират от глад. Тогава Гао-цзу се съгласил да подпише с Моде „договор за мир и родство“. Според този договор китайците давали на Моде една принцеса и се задължавали всяка година да изплащат на хуните огромен данък под формата на дарове. Оттогава хуните започнали да получават от Китай под формата на данък толкова много коприна, че започнали да разменят голяма част от нея на запад в Согдиана за други стоки, а согдийските търговци поели търговията с коприна и я разпространили на запад. Всъщност затова и разказах накратко за хуните — защото именно те са докарали коприната на запад.

Това положение продължило повече от 60 години — китайците си плащали данъка, за да бъдат оставени на мира, а хуните разменяли голяма част от коприната за други стоки най-вече чрез согдийските търговци. Хуните имали толкова добра армия от конници, че фактически контролирали огромната територия от Евксинския Понт до Китай. Тъй като тази територия е много рядко населена и за държава, подобна на нашата не можем да говорим, това подобие на държава остава незабелязано за повечето от хората в културните страни — за тях северните племена са си просто едни диваци. Вече обясних че това не е така, но начинът им на живот и техните обичаи са толкова различни от нашите, че е по-добре тези народи да не се смесват. Нещата се променили с идването на У-ди на власт в Китай. Вече споменах за него. У-ди решава, че трябва да се освободи от унизителния договор и започва подготовка за война с хуните, а малко по-късно започва и самата война. Оттогава вече почти 200 години китайците и хуните воюват, като Китай накрая успява да се освободи от договорите с хуните и дори да ги раздели и да подчини част от тях, макар и само на думи. Подробностите за тези двувековни разправии не ни интересуват, за нас е важно, че самите китайци накрая откриват търговския път на запад, който вече описах. С това завършвам разказа за пътищата, по които коприната идва от Китай до Рим.