Петър Копанов
Операция „Риба“ (13)

Римските древности

Като съм започнал, нека кажа как в действителност е възникнал Рим и как предците ни са създали Републиката. Ето какво всъщност е станало — разказвам историята такава, каквато в действителност е била доколкото можахме да възстановим истината. И предупреждавам, читателю, че няма да ти хареса. А ако си толкова глупав да ми се сърдиш, че съм ти затрил вярата в хубавите легенди, значи наистина нищо не си разбрал, така че зарязвай тази история и върви да зяпаш гладиаторските битки! А аз ще си продължа разказа — с теб или без теб. И така:

Рим наистина е основан от Ромул. И Ромул и Рем наистина са били изоставени в кошница в устието на Тибър. Може би наистина и Рея Силвия е била тяхна майка. А може и да не е била. Изоставянето на нежелани деца в кошница по реката или на някоя горска поляна е било често събитие в ония далечни времена. Примери: и легендарните Парис и Мойсей, и истинските царе Саргон и Кир — основателя на Персийската империя, са били изоставяни по такъв начин. Децата били намерени от овчаря Фаустул. По-точно намерила ги жена му Ларенция. И понеже били гладни и пищели, започнала да ги кърми. Така и ги намерили Фаустул и другите пастири — жена му кърми две бебета край Тибърските блата. И понеже била много проклета — жената на Фаустул де! — започнала веднага да крещи на него и на другарите му да не й се пречкат докато кърми. Заради проклетия й характер всички я наричали Кучката. Така и останал споменът за намирането на близнаците — как Кучката ги намерила и започнала да ги кърми. След време в хорските приказки Кучката станала Вълчица. Имам подозрение, че самата Ларенция май наистина си е била блудница, а за да се прикрие този факт, по-късно легендата била преиначена за истинска вълчица^[1]. А Фаустул прибрал децата и ги отгледал. Нарекъл ги Ромул и Рем, понеже на хълма, близо до който Ларенция ги намерила, имало храм на Ромина — богинята на кърмачетата^[2]. Като пораснали, Ромул и Рем предпочели вместо да станат пастири като пастрока си да го ударят на живот и да си изкарват прехраната с разбойничество. И тъй като били силни, умни и хитри, бързо събрали около себе си шайка от млади негодници. Влиянието им бързо растяло и в един момент дори се намесили в разправията за власт в градчето Алба Лонга. Набързо успели да разкарат единия претендент за власт Амулий и го заменили с другия — Нумитор. Нумитор бил вече доста стар, но това не му пречело да ламти за власт — ох, тази власт! Така че набързо сключил сделка с тези млади юнаци: те ще го направят цар, а той пък ще ги осинови! За да могат те да го наследят. Оттам тръгнала и легендата за това, че уж бог Марс бил прелъстил весталката Рея Силвия, която била дъщеря на Нумитор, и тя родила божествени близнаци, а злият Амулий не посмял да ги убие и затова ги пуснал в една кошница по Тибър. Само дето Тибър е малко далече от Алба Лонга — по онова време е нямало пътища и разстоянието от Алба Лонга до Тибър е било изминавано за два дни. И никой не обичал да се мотае край Тибърските блата, особено по време на разлив — самото име на Тибър е дошло от името на Тиберин, цар Алба Лонга и прапрадядо на Нумитор и Амулий, който се удавил в реката, която дотогава се наричала Албула. Много по-просто е било Амулий да зареже децата в Албанската гора — ако разбира се приемем този фарс по-сериозно. Е, и по-големи нелепости са минавали за истина.

Нумитор обаче се оказал доста хитър, а Ромул и Рем — доста наивни. Хората може и да са повярвали в тази наивна история, дето им я поднесли за оправдание за изгонването на Амулий, но били възмутени от това, че една весталка е била прелъстена, та дори и от бог Марс! Така че Ромул и Рем съвсем не били добре дошли в Алба Лонга. Затова решили да се разкарат оттам за известно време, докато хората започнат да ги приемат. И потеглили на юг, за да пограбят на воля. Само че скоро сметките им отново се объркали. По онова време гърците тъкмо започнали да основават колониите си в южна Италия. Точно по онова време бил основан град Куме — колония на Халкида. Това станало през 4 година^[3]. А гърците, за разлика от латините и волските, които дотогава били стадото, което Ромул и Рем доели и стрижели, били много добре организирани. Включително и в защитата на градовете си. И нямали никакво желание да бъдат доени, нито пък стригани. Така че когато нашите юнаци се появили в околностите на Куме, били посрещнати по много неприятен за тях начин. И затова си вдигнали парцалите оттам и се изнесли на север, чак до Тибър. Там се настанили на един хълм, Палатин, който бил свободен. На съседния хълм Велия живеели латини, а на севрните хълмове Есквилин, Виминал и Квиринал живеели сабиняни. Мястото било много удобно и отдавна привличало заселници. Според легендата още преди Троянската война аркадянинът Евандър се бил заселил там и нарекъл хълма на името на сина си Палант. Мястото било удобно и за разбойничество, защото оттам още от най-древни времена минавал стария Солен път — Виа Салариа. По него пътувала солта, която се добивала в устието на Тибър, към вътрешността на цялата страна. А солта дори и сега е една от най-важните стоки и понякога служи вместо пари. А едно време, преди хората да се научат да обработват металите, солта е била основния вид пари, които хората са използвали. Първият разбойник по тези земи бил легендарният Как, пещерата на който и досега се пази на Авентин. Как бил убит от Херкулес, след като отвлякъл част от кравите на Герион, които Херкулес прекарвал по Солния път. Затова Херкулес и досега се смята за покровител на търговците в Рим и те сключват договорите си при неговият олтар на Пазара за добитък.

Малко след като се настанили на Палатин, братята започнали да се карат. Една част от бандитите, начело с Ромул, искали да се заселят за постоянно там, тъй като вече започвало да им писва от разбойническия живот, който по онова време започвал да става доста труден. А и Нумитор си бил жив и здрав в Алба Лонга и нямал никакво желание да мре, а жителите на градчето пък въобще и не мислели да приемат младите разбойници насериозно. Рем и друга част от бандата обаче искали да я карат постарому. Накрая двете групи се сбили. Ромул и последователите му били повече и победили. Рем загубил и бил убит от брат си. Тит Ливий превърна това сбиване в красива легенда как Ромул започнал да оре бразда, която щяла да означава градска стена, и заплашил, че ще убие всеки, който без негово разрешение премине тази граница, пък Рем му се присмял и прескочил браздата. И Ромул извадил меча си и го убил. И така убедил последователите си, че наистина ще защищава града си с цената на всичко. И нарекъл града на своето име — Рим, града на Ромул. Целта на тази красива легенда е съвсем ясна: да възпитава у хората любов към Отечеството.

Всичко това станало около 7 година^[4]. Вече споменах, че по времето на Ромул календарната година е била само от 304 дни. Поне така са били пресмятани годините на Ромуловото царуване по-късно. Причината е била съвсем проста — да се скрият истинските причини и време на пристигането на Ромул и Рем и техните приятелчета на Палатин. Така както е според официалната ни хронология, Рим е бил основан 3 години преди Куме. Значи няма как Ромул и Рем да са разбойничествували край Куме и да са били изгонени оттам. А значи и не са били никакви разбойници! А какви са били? Ами само едни благородни младежи, които помогнали на „дядо“ си Нумитор да си върне властта в Алба Лонга, а после съвсем благородно се оттеглили на Палатинските чукари и тръгнали да си правят собствен град. Такива ми ти работи. Благородно и красиво. И абсолютно невярно! Остава само да допълня, че „точната дата“, на която уж Ромул е основал Рим, бе пресметната от Марк Теренций Варон. Варон окончателно „потвърди“ в своите „Древности“, че Ромул е основал Града през третата година на шестата олимпиада, един месец след пролетното равноденствие^[5]. Естествено, под прекия надзор на дядо ми. Оттогава канцеларията постепенно наложи официалното отчитане на времето според тази дата. Ще напомня, че Варон е умрял през 727 година^[6] малко след като Октавиан става Август. Така че канцеларията именно канцеларията, с официалното съдействие на Август и Ливия, наложи тази система на летоброене. Тя е съвсем фалшива, но пък за сметка на това върши много добра работа. А именно това е важно. Вече изясних отношението си към историята, така че не смятам за нужно да обяснявам защо не поправихме старите измишльотини, а ги превърнахме в официална история чрез Ливий, Варон и останалите писатели и поети. А сега ще разкажа още малко от истинската история на Рим.

По-нататък историята през царския период се развива горе-долу както я описва Ливий. Тъй като никой от останалите заселници около Тибър не искал да си има вземане-даване с Ромул и бандата му, те не можели да си намерят жени. Накрая наистина отвлекли момичетата на сабиняните на едно празненство, като използували отсъствието на повечето мъже, които воювали с едно племе на фалиските на североизток. Когато сабинските войници начело с Тит Таций се върнали, отначало искали да изтребят цялото разбойническо гнездо на Палатин, но накрая трябвало да се примирят с факта, че момичетата вече били оженени за Ромуловите разбойници. Така сабините се съгласили да образуват обща държава с пришълците. Независимо че сабините били повече, за да няма дрязги и кавги, решили че начело на държавата ще стоят двама царе — Тит Таций и Ромул. Скоро в долината между хълмовете, където сега е Форум Романум, започнали да се заселват етруски и трите групи започнали да се смесват и да образуват Римския народ. Скритата причина сабините да приемат пришълците била страхът от гръцката колонизация. Вече споменах за неприятностите, които Ромул и бандата му имали край Куме. По онова време гърците започнали много активно да се разселват по цялото крайбрежие на Вътрешното море^[7] и не след дълго цялото крайбрежие на Южна Италия и източната част на Сицилия били заселени от тях, а местните племена били изтласквани бавно, но неумолимо във вътрешността на страната.

Тук се налага на кажа някои неща за гърците. Около 100 години преди тези събития гърците започнали постепенно да излизат от дивашкото състояние, в което изпаднали 2 века след троянската война в резултат на дорийското нахлуване, и постепенно започнали да се организират. Спрели вътрешните си разправии, като започнали да си организират Олимпийски игри на всеки 4 години, на които си решавали споровете и кавгите, и вместо да се ядат помежду си, насочили енергията и излишното си население към основаване на колонии по цялото Вътрешно море^[8]. Работата вървяла много бързо, колониите никнели една след друга, а местните племена, които били неорганизирани, не можели да направят нищо. Гръцките градове се развивали толкова бързо, че целият район на Южна Италия и Източна Сицилия скоро започнал да се нарича Велика Гърция — толкова много и богати станали гръцките колонии там. Нито етруските, нито сабините, нито латините можели сами да спрат това нашествие, което скоро можело да тръгне и на север. Само етруските имали някакво подобие на държавна организация, но това бил един доста крехък съюз на 12 града, а и самите етруски никога не са били добри воини. Затова хората по тия места предпочели да се обединят под водачеството на един бивш разбойник, който обаче явно показал, че е готов да брани мястото, на което бил отседнал. А и мястото било идеално за спиране на това гръцко нашествие. И то наистина спряло.

Да обобщя дотук. Римският народ (populus) отначало се е състоял от три племена, или триби — Тиции, Рамнии и Луцери. Всъщност Тициите са сабини, Рамниите са латини, а Луцерите са етруски. Имената идват от Тит Таций за Тициите, и Ромул за Рамниите. За Луцерите не можахме да открием откъде идва името. Така че Римският народ се е образувал от сливането на тези три народа, станало през царския период. Първият ни цар и основател на Рим Ромул е латин и е управлявал официално 37 години^[9] заедно със сабина Тит Таций. По времето на управлението на Ромул и Тит Таций се оформя първоначалната структура на Римския народ. Първото деление било на трибите, които вече споменах. Всяка триба от своя страна се деляла на 10 курии. Това е второто деление, което отначало е било военно — всяка курия е трябвало да осигурява по 100 пехотинеца и 10 конника в случай на война. Самата организация показва недвусмислено и целта — военна защита! Именно затова е бил създаден Рим! Куриите са наречени на имената на 30 сабински момичета, които застанали между римляните и сабините по време на битката помежду им и така я спрели и ги принудили да сключат мир. Всяка курия от своя страна била разделена на 10 рода (gentes). Така първоначално Римската държава се състояла от 300 рода. Всеки род си имал родово име, обикновено името на основателя на рода. Всеки род се представлявал от свой представител при вземане на ежедневни решения по държавни дела. Тъй като това по правило бил най-възрастният и с най-голям опит представители на рода, събранието на тези представители започнало да се нарича Сенат^[10]. Тук трябва да уточня нещо. Повечето от тези неща би трябвало да са ти известни, читателю — все пак историята на Рим се изучава в училище. Това което не знаеш е, че организацията на държавата била създадена основно от Тит Таций. А обикновено се приписва на Ромул. Истината е, че Ромул си останал с разбойнически характер до края на живота си. И няма нищо случайно, че умрял само няколко месеца след Тит Таций. Докато двамата управлявали заедно до 38 година^[11] нещата вървели сравнително добре. Тит Таций се занимавал с управлението и устройството на града, а Ромул с неговата защита. И всеки си знаел отговорностите и правата. И всичко си било наред. Когато обаче Тит Таций умрял, на Ромул му се наложило да се заеме и с обикновените проблеми на ежедневния живот. И само за няколко месеца успял да вбеси всички. А след това… след това изчезнал.… Според легендите, боговете го прибрали, когато правел преглед на войската край Козето блато, където сега е Марсово поле. Е, някой сигурно им е помогнал в прибирането на Ромул, но това го няма в легендите. Всъщност има и една друга легенда, която обаче няма да намериш в официалните ни истории. Според нея Ромул така ядосал сенаторите на едно от заседанията в курията, че те го убили, а след това, за да скрият престъплението си, го насекли на парчета и всеки изнесъл под тогата си едно парче и го хвърлил в Тибър. И така Ромул изчезнал. И за да е всичко тихо и кротко, бил обожествен. И дал името си на Рим. И не ми задавай ако обичаш тъпия въпрос откъде я знам тази легенда. Знам я и толкова. А ти ако искаш й вярвай, ако не искаш — не й вярвай. Твоя си работа. А за да няма сръдни около имената, сабините започнали да се наричат квирити, по името на град Курес, откъдето дошли повечето от тях заедно с Тит Таций. Самият град Курес пък бил наречен на името на бога Квирин. Затова и досега доста римляни се наричат квирити.

Все пак в паметта на римляните останал споменът за управлението на Тит Таций и Ромул, които така добре се допълвали повече от 30 години — вече споменах за разминаването в календара! — че когато след два века създавали Републиката, решили да се върнат към традицията и да избират по двама управници, които по-късно започнали да наричат консули.

Вторият римски цар Нума Помпилий е сабин и е управлявал 43 години^[12]. А царете от Тарквиний Стари нататък всъщност са наместници от етруския град Цере, тъй като по онова време Рим е бил зависим от Цере. След като последният — Тарквиний Горди, до такава степен успял да вбеси римляните, че те накрая го изгонили заедно със сина му, Рим бил превзет от Ларс Порсена — царят на Клузий. Консулите всъщност в началото били негови наместници, както вече споменах. За късмет на Рим три години след това „основаване на Републиката“ Порсена претърпял страшно поражение от тирана на Куме Аристодем в Лациум и така римляните се отървали от етруската зависимост. Тази истина обаче едва ли би устроила днешния римски гражданин, който се чувства господар на света. Затова и Ливий изрови героичните легенди като тези за Муций Сцевола и Хораций Коклес, с които е пълна историята му. А истинската история се учеше в специалния курс, само от офицерите, които трябваше да я знаят.

Все пак Ливиевата история е сравнително точна. И колкото по-близки до нас са събитията в историята на Тит Ливий, толкова по-точна е тя. И няма как да е иначе, тъй като около 100 години след основаването на Републиката повечето патрициански родове започнали да записват историите на родовете си, така че трябваше Ливий да се съобразява с фактите. Признавам обаче, че до основаването на Републиката, включително и него, историята беше нагласена според нуждите на държавата. А истината е че древните римляни са си били просто една сбирщина, която все пак е успяла да оцелее и да построи държава. А Ромул и Тит Таций са наистина велики мъже, щом са успели от тая разнородна сбирщина да създадат един народ и да го организират в държава. Всъщност истината е, че кажи-речи всички държави са създадени по подобен начин. Само че не върви тези неща да се казват направо. И не мисли, че ти се подигравам, читателю! Древните римляни наистина са си били една сбирщина! Огледай се около Рим! Когато градът е бил основан, на север са били етруските, на изток — сабините, на запад и юг — латините. Откъде мислиш, че са се взели римляните? Потомци на Еней? Айде бе! Легендата за Еней е една хубава измислица, възпята по прекрасен начин от Вергилий, но действителността е много по-прозаична. Еней наистина е пристигнал в Лациум от Троя, но в бягството му не е имало нищо героично или романтично. Всичко, което Еней и спътниците му са вършели и което им се е случило, си е било гола борба за оцеляване на шепа хора, останали без родина. А Вергилий си написа Енеидата под наше наблюдение и с наши пари — Меценат, който се грижеше за него, беше старши офицер и отговаряше за архивите. Самият Меценат въртеше наши пари и богатството му всъщнос беше на канцеларията. Защо Вергилий написа Енеидата ли? Ами за да е горд обикновеният римски гражданин, че историята му е славна и героична! И е на повече от 12 века! Затова я написа. Ако не беше той, друг щеше да я напише. Тъй де! Някакви си жалки гърци ще се гордеят с Омир и неговите Илиада и Одисея, а ние римляните, дето сме ги завоювали, трябва да се срамуваме, че си нямаме велики произведения?! Е, вече си имаме. И затова се погрижихме.

Всичко това е било замислено още от Цезар, но бе осъществено по-късно при Август — по-точно от дядо ми. Цезар пък е замислил всичко това до голяма степен под виляние на впечаленията си от Египет и от дейността на Птолемей I Сотер. Но историята на Птолемей ще почака малко.

Тук ще си позволя едно важно допълнение. В тези легенди има и немалко истина. Цезар например наистина е бил потомък на Асканий Юл, сина на Еней. Само дето Юл не е бил син на Лавиния, а на троянката Креуза, която умряла при раждането му. Според някои легенди Креуза бил дъщеря на Приам и Хекуба и изчезнала при превземането на Троя. Но това са само легенди. И Еней също не е син на Венера, но това едва ли вълнува сериозно някого. Все пак родът на Юлиите е бил не само най-старият, но и първият, преселен в Рим след разрушаването на Алба Лонга. Така че Цезар е имал основание да претендира, че е наследник на древните латински царе — но не и на Венера! Цезар обаче никога не е имал намерение сам да се обяви за цар, както го обвинявали политическите му противници. Но това вече няма никакво значение, така че няма да се занимавам повече с този въпрос.

А какъв е смисълът на тези хубави приказки? Важното в цялата тази история е, че тези произведения си свършиха работата. Ако още не схващаш, да ти кажа направо: Римляните свикнаха с новата форма на управление, прокарана явно от Август и скрито от дядо ми, и успяха да си внушат, че това е най-естественото развитие на държавното управление. Като компенсация получиха цял куп славни митове и легенди, с които да се гордеят. А истината… тя е за тези, които могат добре да си служат с нея. Затова и историята — истинската история на Рим и на света! — се изучаваше в специален курс и беше част от тайното обучение в школата.

Веднага ще уточня, че истинската история не се крие. Просто се оставя без внимание и дори нарочно се прави да изглежда скучна и дори досадна. Историята на Полион например е много по-точна от тази на Ливий, но е написана — не без наша намеса, Полион беше под наш контрол! — по толкова скучен начин, че обикновеният римлянин просто я захвърля преди да е довършил първия свитък. Този номер го знаем много добре. Най-простият начин да скриеш истината е като я направиш да изглежда толкова скучна и обикновена, че обикновеният простак въобще да не я забележи, а ако все пак я погледне, да я отмине веднага! Какво по-скучно от един доклад за добития ечемик в Египет например… Само че този египетски ечемик храни половината Рим! Плебеят от Субура обаче въобще не се интересува как е произведен, нито как е пристигнал в Рим. Него в конкретния случай го интересува само това, колко зърно ще получи от безплатните държавни раздавания на зърно! Подробностите по добива, превоза, съхранението, охраната, разпределението и всичко останало той великодушно и благородно оставя на нас! Ние пък от своя страна се грижехме не само за хляба и за зрелищата в Циркус Максимус, а и за разни други дреболии, като например какво да знае и какво да не знае обикновеният римски простак от историята на Рим. И смея да твърдя, че тази сделка устройваше и двете страни, докато нас ни имаше и си вършехме работата. То и сега ни има, но нямаме власт, за да си вършим работата както преди.

Това за простака не е подигравка. Вече казах — историята не се крие. Ако искаш да я научиш — ами хващай се за работа. Рови се по старите свитъци, чети, съпоставяй, мисли… А ако те мързи да мислиш — е, значи си простак. И ще се отнасям с теб точно като с простак. Ще ти разправям красиви басни. А ти ще ми вярваш. Умните, които наистина искаха да разберат кое как е, бързо ги откривахме. И ги привличахме при нас. За подготовката, която получаваха, вече написах достатъчно.

Сигурно вече се питаш, читателю, защо съм толкова откровен, след като официалните ни истории са само красиви измислици. Съвсем просто е. Щом държиш в ръцете си този свитък, значи не си случаен човек и имаш правото да знаеш тези неща. Защото този свитък ще бъде добре скрит и пазен! А пък ако случайно попадне в ръцете на някой, за когото не е предназначен, то… стилът ми на писане е такъв, че едва ли някой простак би стигнал в четенето си дотук, дори и тази история да попадне в ръцете му!

Ще завърша това принудително отклонение, като кажа, че всички велики произведения, които са оцелели до наше време, са били писани по поръчка и причините са били съвсем същите. Дори в повечето случаи успяхме да открием поръчителя. Май трябва да обясня как стоят нещата по-подробно.