Петър Копанов
Операция „Риба“ (52)

Операция „Риба“. Разпъване и възкръсване

По-нататък операцията се разви изцяло така, както я бяхме планирали. Рутинно и без сериозни проблеми. След като омайва тълпите година и пет месеца, Йешуа потегли за Йерусалим, за да завърши явния етап от операцията и да изпълни предсказанията, свързани с Машиях. А те бяха наистина доста странни. Имаше над 20 различни легенди за това какво ще направи Машиях, и всичките бяха страшно объркани. От тях подбрахме тези моменти, които най-добре отговаряха на целите ни и на подготовката ни. Накратко — Машиях трябваше да бъде обвинен в ерес и убит от самите евреи, насъскани от свещениците, след което да възкръсне, като по този начин им покаже, че вярата им е изкривена от свещениците и следователно вече не е вярна. И че той е дошъл да им покаже истинската вяра и да им изкупи греховете. След това трябваше да се възнесе на небето и да остави след себе си учениците си, които да реформират вярата и постепенно да лишат от влияние свещениците и да превърнат евреите в народ като останалите в империята.

За съжаление не бяхме проникнали достатъчно дълбоко в съсловието на свещениците и се наложи в много от моментите да се намесваме активно. Екзекуцията на Йешуа например трябваше да я извършим ние. Иначе рискувахме евреите наистина да го убият с камъни като еретик. Цялата операция — тържественото влизане в Ерусалим, арестът, разпитът, присъдата, екзекуцията, „възкресението“, „възнасянето“ 40 дни след „възкресението“ — е подробно описана в отчетите ми, които се намират в хранилището. Доста примитивно описание на събитията може да се намери и в книгите, които учениците на Йешуа написаха по-късно под наш пряк контрол. Те разбира се съдържат само това, което е необходимо, така че не могат да бъдат използвани за източник на достоверна информация. Така че, читателю, ако се интересуваш от пълните подробности, намери отчетите ми от януари 787 година^[1] и от юни 790 година^[2].^[3] Тук споменавам само най-важните моменти, за да покажа какво, как и защо правехме. С други думи — как си вършехме работата. Защото — май ставам досаден с повторенията си! — Канцеларията трябва да бъде възстановена! За доброто на Рим и на Римския народ!^[4]

И така: целта ми е да покажа как и защо всъщност направихме всичко това. На втория въпрос надявам се вече съм дал достатъчно ясен отговор. Колкото до първия… мисля че вече успях да те убедя, читателю, че не е проблем да се организира чудо, стига изпълнителите да са добре подготвени. А ние се бяхме подготвили. Всичките „чудеса“ с възкръсването и възнасянето бяха внимателно подготвени и извършени. За най-важното „чудо“ ще разкажа след малко. Най-трудно беше да накараме евреите сами да поискат да накажем Йешуа със смърт. Той обаче беше добре подготвен и така успя да ги вбеси в Храма, че дори тълпите, които го бяха посрещнали на входа на Ерусалим като нов пророк, ревяха пред Пилат да го разпъне на кръст. Ето накратко какво точно стана.

След като отминаха Витания — това е едно градче на изток от Ерусалим, Йешуа прати двама от учениците си да влязат в селцето по пътя и да вземат едно бяло магаре, на което трябваше да влезе в Ерусалим. Бяхме оставили магарето вързано насред селото, но селянинът, който бяхме наели да го пази и да им го предаде, го оставил за момент и отишъл да пие вода от кладенеца на селото, защото бил ожаднял. Нормално такива неща се вършеха от хора от самата канцелария, които в никакъв случай не биха зарязали магарето, но в случая наехме местен селянин, защото чужд човек в толкова малко село щеше да е подозрителен. И разбира се учениците дошли точно когато местният селяндур отишъл да си утоли жаждата… И за малко да стане белята. Отвързали те магарето и го подкарали. Да, ама местните селяни, като видели непознати да вземат магарето, скочили да ги бият. Добре че нашият местен помощник чул врявата и бързо се върнал на мястото, като успокоил съселяните си, че бил продал магарето на тези хора още предния ден, а те сега идват да си го приберат. Така учениците на Йешуа отърваха боя. Споменавам този инцидент, само за да подчертая, че и при най-добро планиране не всичко може да се предвиди и дори най-дребни неща могат да объркат и най-добре планираната операция. А в този случай магарето беше важно, тъй като според предсказанията Машиях трябваше да влезе в Ерусалим на бяло магаре!

Останалата част от пътя до Ерусалим мина точно както я бяхме планирали. Агентите ни бяха излезли на входа на града, за да посрещнат Йешуа и учениците му. Започнаха да му се кланят, да хвърлят на пътя пред магарето цветя и свежи клонки, някои даже сваляха дрехите си и ги просваха на пътя, за да стъпва магарето на тях. И както винаги става в голяма тълпа, намериха се доста диванета, които ги последваха в тези им действия. Целта на тези глупости беше да се вдигне шум и да се привлече вниманието на тълпата. И тя беше привлечена. Йешуа обиколи града, влезе в храма, след това си тръгна с учениците обратно за Витания. През това време целият град започна да говори само за него и за това как бил посрещнат като Машиях. Слухът стигна и до свещениците и те пуснаха агентите си, за да хванат Йешуа, но той вече беше изчезнал. Във Витания бяхме приготвили три тайни квартири за Йешуа и учениците му, където те се криеха. Не можехме да ги оставим в Ерусалим за повече от един ден, тъй като там Синедрионът има агенти буквално на всяка улица! И щяха ги спипат за по-малко време, отколкото му трябва на стар легионер да се изпикае по време на поход.^[5] Така че до настъпването на Пасха, когато трябваше да стане чудото с разпъването, Йешуа и учениците му нощуваха във Витания, сутрин отиваха в Ерусалим да проповядват и да дразнят свещениците, а вечер се прибираха във Витания. Ден след ден тълпите го посрещаха като Машиях, той влизаше в Ерусалим на бялото си магаре, придружен от учениците си и проповядваше. Накрая целият Синедрион побесня. Което беше и целта на тези изпълнения. Обяснявам: Първото условие, за да получиш контрол над някого, е да го изкараш от равновесие. Това става най-просто и бързо като го уплашиш или го ядосаш. След това трябва внимателно да го подбутваш натам, където ти искаш да иде. Е, ние направихме точно това с еврейските свещеници! През деня не можеха да направят нищо на самозвания Машиях, защото за реда се грижехме ние, римляните. И тъй като Йешуа и учениците му не нарушаваха никакви закони, нямаше основание да искат от нас да се намесим. През нощта пък Йешуа изчезваше мистериозно и агентите на Синедриона не можеха да го открият! Накрая, след като свещениците вече бяха сериозно разтревожени от действията на Йешуа и от нашето бездействие, при тях отиде Юда, който беше единственият ни агент измежду ученците на Йешуа. Юда предложи на свещениците от Синедриона да им предаде Йешуа. Юда се престори на уплашен, задето Йешуа се представял за Машиях, без да е такъв, но за да е по-убедителна цялата работа, поиска и 30 сикли за „предателството си“. Предаването и арестуването на Йешуа трябваше да станат в нощта преди Пасха. Отначало свещениците се дърпаха и искаха да хванат Йешуа преди или след празника, тъй като се бояха от смутове, а и не искаха да развалят празника с разправия с един еретик. За нас обаче беше важно всичко да бъде според нашия график и Йешуа да бъде арестуван точно в нощта преди Пасха и да бъде разпънат на самия празник. Така че Юда си държеше на своето — ще предаде Йешуа точно в нощта срещу Пасха и толкова. Като причина изтъкна, че само тогава ще е сигурен къде ще бъде Йешуа — в една маслинена горичка край Ерусалим, за да се бил помолел на Бога.

Всъщност цялата операция „висеше“ в последната си част и трябваше много точно да бъде изпълнена поради това, че беше много здраво свързата с датата, на която трябваше Йешуа да бъде разпънат. Това трябваше да стане точно на 3 април 786 година^[6]. Причината за това беше отново на небето. И в календара. Не случайно му отделих толкова внимание в началото на разказа си. Ще обясня.

Първо, по еврейския календар това е 14 нисан, или началото на еврейския празник Пасха. Пасха е празникът на евреите по случай бягството им от Египет, за което вече разказах. Според легендата Мойсей е извел евреите от Египет именно на тази дата. Само че… само че еврейският календар е лунен. Така че Пасха се празнува в различни моменти от годината. Накратко правилото е: Пасха се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. След всичките обяснения и отклонения за календарите надявам се да ти е ясно за какво става въпрос. Важното за моя разказ е, че този празник е много важен за евреите и те го празнуват много тържествено всяка година в Ерусалим. Така че Пасха е най-удобният момент да се извърши някакво „чудо“ и то да бъде забелязано от колкото се може повече евреи.

Второто нещо беше самото чудо. Чудото беше лунното затъмнение, което трябваше да настъпи на тази дата. И то настъпи, при това точно както го бяхме пресметнали. Аз лично бях проверил три пъти изчисленията и те се оказаха верни. Затъмнението настъпи точно в момента, в който Луната започна да изгрява. При това само около 2/3 от лунния диск се покриха от сянката на Земята — това също го бяхме пресметнали. Ефектът беше невероятен! Хората с нетърпение чакаха Лунния изгрев, защото той означаваше начало на пълнолунието и край на постите! С изгрева на Луната започваше празничната пасхална трапеза! И вместо пълна, ярка Луна, се показа мрачно, покрито около 2/3 от сянката на Земята светило, което вместо в жълто, светеше в зловещ червен цвят! Цялото затъмнение продължи 30 минути, от които 10 минути Луната беше „кървава“! Признавам си, че зрелището впечатли дори нас — имам впредвид себе си и помощниците си. При това ние знаехме какво ще се случи. Обикновените хора бяха потресени. Всички бяха убедени, че Бог ги предупреждава за нещо страшно…

Съжалявам, че трябваше да избързам малко, но се надявам че изясних защо беше толкова важно всичко да се движи по нашия график. Лунното затъмнение може да се предскаже, но не може да се предизвика, нито да се премести във времето! Сега надявам се стана ясно защо толкова се занимавахме с астрономия, а също и защо така стриктно следяхме графика на Йешуа! И след като изясних проблема с избора на момента на разпъването на Йешуа, ще продължа разказа си какво всъщност се случи.

След като Юда се разбра с жреците къде и как ще им предаде Йешуа, самият Йешуа извърши ритуална вечеря с учениците си, като им разигра една театрална сценка как щял да бъде предаден от един от тях същата нощ, но независимо че знаел кой е предателят и какво точно ще се случи, той бил готов да приеме съдбата си. Учениците му съвсем се объркаха. И понеже си бяха глупави, не знаеха какво да правят и вървяха след него и правеха каквото им каже. Той ги замъкна посред нощ в една маслинена горичка край Ерусалим, уж да се помоли на Бога, а всъщност да даде възможност на Юда да доведе хората на Синедриона, за да могат те да го хванат. Заедно с тях отидоха и едно отделение римски войници. Причината беше съвсем проста — те трябваше да присъстват на залавянето на Йешуа като свидетели, защото иначе онези юнаци щяха да го заколят като жертвено агне. Вече споменах, че Синедрионът не се церемонеше много с разните пророци, които непрекъснато изскачаха от нищото и ги пращаше пак там, откъдето се бяха пръкнали. Е, ясно е, че не можех да оставя нашето момче да бъде заклано в блъсканицата и пратих едно отделение войници да помага на еврейските пазачи, а всъщност да им пречи да си свършат работата. Така че Йешуа не беше убит, а само арестуван и заведен пред Синедриона. И понеже еврейските свещеници не очакваха да го видят жив, съвсем се объркаха от това. А и самият Йешуа продължаваше да ги провокира и вбесява с приказките си. Накрая свещениците се видяха в чудо и, след като не можеха сами да се оправят с него, защото войниците ни бяха там и пазеха, заведоха Йешуа при Пилат, прокуратора на Юдея. Пилат го разпита, след което каза на свещениците, че този човек не е нарушил нито един от законите, по които се управлява Юдея, и следователно е невинен, а ако е нарушил някои религиозни правила или закони, това не е негова работа. И… изпрати Йешуа при Ирод, тетрарха на Галилея, понеже Йешуа се водеше жител на Назарет, а Назарет е в Галилея.

Само че и Ирод не щеше да се занимава с Йешуа, защото наближаваше Пасха и не искаше да си разваля настроението преди празника. И се започна едно размотаване… Ирод върна Йешуа на Пилат. Пилат пак му го прати. Заедно със свещениците от Синедриона. И така цяла нощ. Накрая на свещениците им писна, защото празникът вече наближаваше и трябваше да се заемат с подготовката му, а така си губеха времето с официалните власти. Посъветваха се как да свършат с тази бъркотия по-бързо и поискаха от Пилат да накаже Йешуа като престъпник с най-тежкото наказание — разпъванена кръст. Пилат ги сряза, че няма никакво основание да разпъва невинен човек, но ония така се бяха вбесили, че въобще не го слушаха и си повтаряха своето — да се разпъне, та да се разпъне. Накрая Пилат се съгласи, като ги предупреди, че те поемат цялата отговорност. Разбира се, че ще се съгласи. Целият фарс си беше предварително нагласен, а онези глупаци скочиха в капана без да се замислят. Така Йешуа беше осъден да бъде разпънат на кръст точно на Пасха. Хем когат искахме, хем трябваше ние да свършим работата. И я свършихме.

Пилат на няколко пъти се обръща към свещениците и към простия народ, за да защити Йешуа, но свички вече искаха смъртта му. Йешуа доста помогна в тази работа, като демонстрира завиден инат при разпитите. Нашите агенти също си свършиха работата като подвикваха нужните приказки сред тълпата, която се беше събрала. Накрая войниците изпълниха присъдата и разпънаха Йешуа между двама разбойника точно както бяхме предвидили. Войниците бяха от охраната на претория и всички бяха под наш контрол, така че цялото представление мина без никакви неприятности. Единственият опасен момент беше, когато Йешуа припадна на кръста и го обявиха за умрял. Всеки който познава това наказание знае, че осъденият виси на кръста жив поне 5 дни. Това е и част от наказанието — да се мъчи по-дълго. А Йешуа взе, че „умря“ малко след като слънцето залезе. Това, което спаси положението, беше затъмнението. Хората се стреснаха толкова силно, че приеха приказките, че Бог прибира Йешуа при себе си в този момент и затъмнението е знак точно за това. Така че без много шум Йешуа беше свален от кръста и тялото му бе взето от един наш агент евреин, който уж щеше да го погребе. Това също беше обасен момент. Мормално тялото се взема от близките и се погребва веднага в земята. Само че така Йешуа щеше да се задуши. Затова Йосиф — нашият агент — пристъпи напред, представи се за верен ученик на Йешуа и предложи на майка му и братята му той да го погребе в гробницата си. Роднините на Йешуа бяха толкова стреснати от това, което ставаше около тях, че въобще не го чуха. Така че Йосиф без много шум прибра тялото и го замъкна в гробницата си. Чак на другия ден двете Марии, майката на Йешуа и проститутката, с която той живееше, се сетиха да потърсят тялото. Йосиф им каза къде е гробницата, но ги посъветва да отидат на другия ден сутринта, понеже вече беше късно и слънцето беше залязло. На другата сутрин жените отидоха до гробницата, но я завариха отворена и празна.

* * *

След това Йешуа на няколко пъти се появяваше пред учениците си, за да им остави последни напътствия и да ги накара да повярват в „чудото“, че е възкръснал. На 40-тия ден организирахме едно прощално представление: Йешуа събра всичките си ученици на един висок връх, дръпна им една дълга и объркана реч, след което обяви, че си отива при Бога, понеже там му е мястото като негов син. Докато онемялата тълпа се съвземе от това богохулство, Йешуа беше обвит в гъст бял дим. След малко димът се разсея, а от Йешуа нямаше и следа.

Номерът беше съвсем прост — имаше скрита врата в скалата, през която Йешуа влезе в малката пещера, която бяхме подготвили. А белият дим излизаше от скритите процепи около нея и служеше да скрие измамата.