Петър Копанов
Операция „Риба“ (14)

Гилгамеш, Омир и всички останали…

Първата велика поема, която между другото е много добре известна на Изток, е била написана преди около 3 000 години в Месопотамия. Поемата е от 12 песни, записани на глинени таблички. В нея е описана разправията между две местни царчета — царя на Киш Ака и царя на Урук Гилгамеш. Същината на произведението в първоначалния му вариант е, че царят на Киш накарал населението на Урук, който му е бил подвластен по онова време, да рие канали и да строи водохранилища по цялата страна. Обаче Гилгамеш му се опънал. И започнала разправията. За наказание богинята Аруру създала дивия човек Енкиду и го пратила да опустошава околностите на Урук. След разправия, последвана от сбиване, Гилгамеш и Енкиду стават приятели и заедно извършват много подвизи. Боговете обаче убиват Енкиду — вместо Гилгамеш! Гилгамеш разбира че също е смъртен и тръгва да търси тайната на безсмъртието и вечната младост. Накрая намира единствения човек, който притежава вечен живот — Утнапищим. Утнапищим разкрива тайната на вечната младост на Гилгамеш, но когато той успява да намери вълшебната трева, една змия я поглъща докато той се къпе и така Гилгамеш си остава смъртен… Накрая Гилгамеш се завръща в Урук и се захваща с работа. В края на поемата, докато се любува на стената, която е издигнал около своя град, Гилгамеш разбира, че единственото безсмъртие, достъпно за човека, е паметта за неговите дела! Сюжетът не е нищо особено, но самата поема е великолепна. Душевните терзания и търсения на Гилгамеш и другаря му Енкиду са описани по начин, който вълнува всеки човек, който чете произведението. Постепенно разправията между Ака и Гилгамеш остава встрани и остава търсенето от Гилгамеш на смисъла на живота и смъртта. Любопитно е, че това е и първото призведение, в което се споменава за разузнаване. Първоначалната цел на тази поема е съвсем ясна — да оправдае фактическото заробване на населението на съседния град, и е ясно, че първоначалният вариант е писан по поръчка на царете на Киш, но по-късно поемата е била преработвана многократно — вече по поръчка на царете на Урук, и главният герой вече е Гилгамеш с неговите приключения и търсения. Явно тази поема е била доста известна много дълго време — поне 1500 години във вида, в който ни е позната сега, защото намерихме доста нейни копия в 4 различни варианта с различен сюжет, преведени на различни езици. Самият Гилгамеш изглежда наистина е съществувал — бил е пети цар от първата династия в град Урук.

Колкото до Омир… Омир е написал Илиадата и Одисеята приблизително по времето на първата Окилмпиада, около 25–30 години преди Ромул да основе Рим, по поръчка на олигарсите от Милет. Вече писах, че по онова време гърците се организират и започват масово да основават колонии навсякъде, където намерят свободно и удобно место по брега на Вътрешното море. И за да върви тая работа по-гладко и леко, трябвало и простият народ да бъде залъгван с хубави приказки. Трябвало да се обясни на тълпата по какъв славен начин елините се били заселили в Азия — не защото са били подгонени от глада и от дорийците! О, не! Те самите са били горди завоеватели в Азия! — и че Милетската система на управление не е тяхна измислица — на олигарсите де, а я е имало още по времето на Агамемнон четири века преди това. И така, според Илиадата ахейците превзели Троя, за да отмъстят за отвличането на Елена, а след това се разселили по крайбрежието на Азия… Включително и в Милет. Одисеята пък им трябвала, за да убедят младите да пътуват по море и да се разселват по Mare Nostrum (Средиземно море). Необходимостта от подобни убеждавания е ясна за всеки, който е пътувал по-дълго по море. Кой нормален човек ще си зареже дома и ще се лашка в малък кораб няколко месеца, затънал в мръсотия и теснотия, без прясна вода и с отвратителна храна — за миене и тоалетни да не говорим — за отиде някъде си, а собствениците на кораба да печелят за негова сметка? Красивата легенда, разказана от майстор като Омир, може да накара доста луди глави да забравят тези „приятни подробности“ на пътуването. След като си свършили работата, тези поеми полека-лека се позабравили и сигурно щели да изчезнат, ако на атинския тиран Пизистрат не му хрумнало да ги пренесе в Атина по времето на Тарквиний Горди^[1]. Причината била същата — да намери забавление на тълпите и да ги кандардиса да участват в строежа на флота и набирането на моряци. И понеже си нямал кадърни поети, си взел наготово цели произведения. Оттогава ученето на Омир наизуст станало основна част от обучението на атинските младежи. А самата Атина постепенно се превърнала в културна столица на света. И в основна морска сила. Ето каква е била ползата от Омир. Самият Омир бързо бил забравен, и чак при Пизистрат се сетили да се поразровят и да разберат какъв е бил и кога и къде е живял. Само че било вече късно да разберат нещо определено. И досега цял куп градчета се дърлят кое от тях му е било родно място. Много важно!

Резултатите от тези произведения са пред нас — гърците са се разселили по всички места на брега, които не са били вече заети. Спомни си, читателю, как и защо е бил основан Рим в действителност! Финикийците също си имат подобни творби и те са били създадени по същия начин — взех за пример Омир, тъй като Илиадата и Одисеята са познати на всеки образован човек в Рим, а и Вергилий съвсем откровено се опита да направи за Рим това, което Омир направи за Елада — напомням, с наша помощ и с наши пари.

Аз знам истинската история на света, доколкото човек може да я знае. И знам, че всички велики произведения — а също и не чак толкова великите — са били създадени, защото някой умен управник е поръчвал на някой талантлив поет или писател да възпее в рими или да опише в проза това, което е трябвало да бъде втълпено на хората за доброто на държавата. Когато творбата е наистина добра, тя остава дори когато причините, поради които е била написана, отдавна вече са изчезнали — като при Омир или Гилгамеш. Разказвам всичко това не за да оправдавам литературните измислици, които поръчахме, а за да обясня че това си е просто една държавна необходимост.