Петър Копанов
Операция „Риба“ (38)

Хамурапи и Египет, или как да накараш друг да ти свърши мръсната работа

Вече споменах за Хамурапи, но тъй като ролята му в историята е наистина изключителна, сега ще разкажа по-подробно някои неща за неговото управление. Защото именно по негово време и по негова заповед Терах и Аврам си вдигат задниците от Ур и заминават за Харан. Хамурапи е шестият цар на Вавилон, царувал е от 1039 до 997 година преди основаването на Рим^[1]. Именно той обединява за първи път цялата Месопотамия и създава първите писмени закони в историята, регламентиращи живота в държавата му. Законите на Хамурапи са окончателно оформени и публикувани в цялата страна на глинени таблички и изсечени на колони от камък 1002 години преди основаването на Рим. Това са първите писани закони в историята, които регламентират цялостния живот вътре в държавата. Хамурапи се е интересувал не само от Месопотамия и от нейното обединение, но и от по-далечните страни и най-вече от Египет. Именно Египет е бил целта на мисията на Аврам и потомците му. По-точно елиминирането на Египет като силна и богата държава. Те успяват да организират племената на североизток от Египет, които по това време превземат долната му част около делтата на Нил! Евреите са запазили това събитие като легендарната история на Йосиф — правнук на Аврам, който с хитрост става пръв помощник на фараона и успява да обере египтяните.

Самите египтяни са описали тези събития като нашествие на хиксосите — така те наричали групата племена, които нахлули в Египет. Според египетските записи нашествието е започнало 1033 години преди основаването на Рим^[2] и продължило много години. Някои от записите споменават като начало дори за 1036 година^[3]. Явно операцията, свързана с това нахлуване, е била замислена още по времето на бащата на Хамурапи Син-мубаллит. Но е била проведена именно по негово време! По онова време Египет е бил в упадък: дванадесетата династия свършва със смъртта на Аменемхет Четвърти именно през 1036 година, след което започват вътрешни смутове и борба за власт. Хамурапи не е пропуснал възможността да се намеси и да елиминира Египет като потенциален съперник и пречка за замислите му.

Хиксосите, били сбирщина от племена, без общ предводител, но имали три предимства: едното е, че Египет бил затънал във вътрешни войни между номарсите и нямал силна армия, другото са бойните колесници, които хиксосите използвали, а третото е… сандалите. Именно сандалите позволили на хиксосите да се бият върху нагорещения пясък на пустинята. Египтяните нямали сандали и… е, опитай, читателю, да постоиш два часа бос по обед в пясъка на пустинята и ще ти стане ясно защо египтяните загубили. Всъщност не сандалите, а бойните колесници на хиксосите били решаващото им предимство, тъй като по онова време те били за армията това, което днес е конницата. Египтяните нямали колесници. И изпадали в ужас от непознатите животни и начина на воюване на тези диваци.^[4]

Дълго време не можехме да определим откъде точно са дошли хиксосите и какви са били. Накрая открихме. Дошли са от север. Около 200 години преди тези събития племената, които населявали земите на югоизток от Рифейските планини и на изток от Хирканско море, опитомили коня и започнали да строят колесници. След което започнали да се разселват на юг, изток и запад. Вече разказах за тяхното нахлуване в Индия и Иран, където потомците им започнали да се наричат арии. Нахлуването навсякъде било стихийно, тъй като тези племена не били организирани в големи съюзи. Всяко племе или група сама решавала кога и накъде да тръгне. Въпреки това поради превъзходството на техните бойни колесници, те не срещали силна съпротива при разселването си и сравнително леко покорявали местните племена и завладявали земите им. Една такава голяма група нахлула през Кавказките планини и се придвижила на юг в непосредствена близост до Месопотамия. Първоначалната им база е била на територията на днешна Армения. Част от тях се насочила на запад и завоювала Азия — това са били хетите. А друга част продължила на юг, към Палестина и Египет. Това са били хиксосите.

Ако човек внимателно разгледа картата на този район ще види, че те отначало са били заплаха именно за Месопотамия, а не за Египет. Защото Месопотамия е била съвсем близо до тях. И много удобна за нахлуване с равнините си. И разпокъсана на малки градове-държавици… И достатъчно богата…

Вместо да нахлуят там обаче, те тръгват на югозапад! След Аврам! Нахлуването не било организиран военен поход — вече казах, че всяко племе или група племена от тези сама си решавала накъде и кога да тръгне. Поради военните им предимства, местните племена и народи не можели да им се противопоставят и да ги спрат. Целият фокус бил да се намери някой, който да ги подбутне в „правилната“ посока. Целта на Терах и Аврам отначало е била да отклони непосредствената заплаха за страната им, а след това се е родила идеята тези диваци да бъдат насочени към Египет. Като им бъде внушено че изпълняват повелятя на бог, чиито деца са те. Аврам надълго и нашироко им преразказвал легендите и митовете на Месопотамия по такъв начин, че те ги приели за свои и… накрая го последвали! И покорили Долен Египет.

Ще повторя, че тези, които Аврам непосредствено водел със себе си и които всъщност били преките изпълнители на задачата, започнали да се наричат „хапиру“ или „хабиру“, което значи „хора дошли оттатък реката“, като се имало впредвид река Ефрат, за да се различават от хиксосите. Това име по-късно в Египет било променено на „евреи“. Самите хапиру били само обикновени пастири и не притежавали коне, нито участвали в битки и в завоюването на Египет. Те били подчинени на хиксосите — снабдявали ги с храна в замяна на част от плячката и изпълнявали помощни задачи — най-често шпионски. Приличали доста на помощните войски от местни племена, които придружават нашите легиони. Аврам успял чрез тях да насочи хиксосите към Египет. Като успял да ги убеди колко богата на злато и храна е тази страна. И така не само ги отклонил от Месопотамия, но и унищожил нейния съперник.

… Хиксосите можели без усилие да превземат целия Египет, но в интерес на Хамурапи и наследниците му било Египет да остане разпокъсан и слаб. Наистина гениален замисъл. И блестящо изпълнение. Фараонът, чийто помощник става Йосиф според легендата, всъщност е един от хиксоските царе в Долен Египет, който тогава се е разпаднал на няколко държави. Тъй като самите хиксоси си били обикновени диваци, които нищо не разбирали от управление на една земеделска държава като Египет, те поверили управлението и събирането на данъците на евреите, начело на които стояло семейството на Аврам…

… Хиксосите господствали в Долен Египет около 200 години и през това време страната не представлявала никаква опасност за Вавилонското царство. Както вече казах, Долен Египет фактически представлявал няколко отделни хиксоски царства, само формално обединени в едно и враждуващи с Горен Египет, който макар и силно отслабен успял да оцелее. Така целта на операцията била постигната. Хамурапи не само елиминирал Египет и получил възможност да обедини Месопотамия, но и получил добра печалба от това начинание. Именно по онова време в Месопотамия се появяват около 3 000 таланта злато и дават възможност на Хамурапи да сложи ред във финансите си и да фиксира отношението злато-сребро на 1:13,5, за което вече разказах.

Анализът на тези събития, който направихме в канцеларията, беше съвсем ясен и еднозначен. Дотогава Египет не е позволявал нито един град в Месопотамия да надделее над останалите и да обедини страната и е правил това успешно над 1000 години като подкрепял по-слабите срещу по-силните и насъсквал градовете едни срещу други^[5]. Египетското злато било неустоимо в Месопотамия, която нямала никакви метални рудници. Съвсем малки суми от по 1–2 таланта карали градовете да се бият едни срещу други до пълно изтощение и Египет бил спокоен за Изтока. Лекотата, с която Египет си решавал проблемите в Месопотамия, накрая му изиграл лоша шега, тъй като Египет на практика не поддържал силна армия — разходите по подготовката и поддръжката й биха били поне 100 пъти по-големи от подкупите, раздавани в Месопотамия. И накрая, когато самият Египет изпаднал в криза след като златните рудници били изчерпани и възможностите за управление чрез злато намалели, дори една сбирщина диваци била достатъчна, за да рухне.

Единственият начин Месопотамия да се обедини бил Египет да бъде елиминиран като военна и икономическа сила. Цялата операция, за която разказах, е била проведена перфектно и не са останали никакви следи. Единствено собственият ни опит и някои косвени улики ни позволиха да „изчислим“ тази съвършена операция. За мен тази история си остава един ненадминат връх в нашия занаят.