Петър Копанов
Операция „Риба“ (20)

Античната икономика

Най-общо погледнато има три начина човек да си изкара прехраната с труд:

Първият е чрез лов и отглеждане на животни. Той е най-прост, но и най труден. При него човек и сам може да се справи с повечето проблеми, но от друга страна работата е много, а животът му е тежък и несигурен. Повечето варвари живеят точно по този начин. Именно простотата на живота им и липсата на силна взаимна зависимост помежду им определя и липсата на държава при повечето от варварите. Понякога те се събират на племена и създават съвсем примитивна организация, защото по-сложна не им е необходима. Истината е, че варварите не са по-глупави от нас. Те нямат изградена държава, нито писменост, защото тя просто не им е необходима, за да оцелеят на този свят. Събират се в големи племена и племенни съюзи и създават сложна организация само когато им се налага да воюват. Често след като войната свърши, съюзът се разпада, ако се върнат там откъдето са дошли. Или прераства в държава, ако останат на мястото на завладения земеделски народ. При това тази държава приема повечето от институциите и обичаите на управлението на завладяната предишна държава. И в това няма нищо случайно. Защото, както вече споменах, хората се събират и изграждат държава и общество, за да живеят по-леко и по-сигурно. А това се свежда основно до две неща — първото е осигуряване на храна, облекло, покрив над главата, а второто е защита от външни врагове и от лоши съседи. При варварите тези неща отделният човек или малка група от хора — например семейството — може да си ги осигурят и сами. Ако някой по-силен враг ги нападне, те могат просто да избягат на друго място. Затова и варварите не се организират в държава така, като сме с организирали ние например. Тя просто не им е необходима.

Вторият начин човек да си изкара прехраната с труд е земеделието. Именно отглеждането на растения дава на човека сигурността в утрешния ден, която ловът и отглеждането на животно не могат да дадат. Защото щом си си прибрал реколтата на сигурно място, вече имаш какво да ядеш и утре, и след една седмица, та дори след цяла една година. А понякога и за повече време! Само че този начин на прехрана изисква и много предварителна подготовка, и голяма организация. А и ако те нападнат, не можеш просто да побегнеш и да зарежеш всичко. Значи ще трябва да го защитаваш. Ще вдигаш стени, зад които да се скриеш, ще строиш големи сгради, в които да можеш да пазиш зърното, и ще си готов и да отделиш част от това, което си прибрал, за да се издържат други хора, които да те пазят — и не само теб, но и семесйтвото, и имота ти. По-нататък ще разкажа по-подробно какво е ставало в някои държави — например в Египет. Важното сега е да се разбере, че този вид труд изисква хората да се обединяват в големи групи и да си разпределят различните задачи помежду си. Някой трябва да копае и поддържа каналите за напояване, друг да се грижи за границите между отделните ниви и за пътищата помежду им, трети да подготвя сечивата…

Така стигаме и до третия начин за прехранване с труд. Чрез занаят или търговия. Той възниква след втория, чак след като от една страна е възникнала необходимост от специални инструменти и умения за тяхното създаване, а от друга хората са можели да произвеждат редовно повече храна, отколкото им е необходима, така че да могат да разменят излишъка си за нещо друго — инструмент, дреха, накит… Така постепенно след земеделието възникват занаятите, търговията и накрая държавата. Защото част от хората започнали да се занимават именно с организирането на производството, размяната и опазването на това, което другите създават. И да създават правила кое как да става, и да контролират спазването на тези правила. А именно това е и държавата.

Човек може да си изкарва прехраната чрез занаят или търговия само там, където другите хора произвеждат повече храна, отколкото им е необходима и са склонни да разменят излишъка си за това, което той може да им предложи! Разбира се, и варварите също имат някои излишъци — особено от кожи на животни, които убиват при лов, и ние търгуваме и с тях. Но тези излишъци не са постоянни и не са в големи количества. Затова и занаятите при тях са по-примитивни или направо липсват. А търговията се извършва от чужденци. Финикийците, гърците и евреите отдавна са поели тази търговия.

Има разбира се и други начини за прехрана. Можеш да ограбиш съседа или — ако сте много, добре въоръжени и ви стиска — цяла държава. Този начин обаче не е свързан с произвеждане на храна или нещо, което може да се размени за храна. Освен това е и опасен — повечето хора не са склонни да отстъпват това, което притежават, без съпротива. Затова и грабежът не може да бъде постоянен. Въпреки това той съществува откак съществува възможността за грабеж. Всъщност повечето войни, които са водени, са били именно с цел да се ограби някое богато племе или държава.

Това, което искам да изясня, е че видът на държавата и отношенията между гражданите и самата държава зависят най-вече от това по какъв начин хората в нея си осигуряват прехраната. Вече казах, че ловът и отглеждането на животни не изискват създаване на сложни отношения между хората. И затова и те не се организират в държава. Затова и народите, които си изкарват прехраната предимно по този начин фактически нямат държави. Народите на север и североизток от нас са предимно такива.

Да разгледаме двата други начина да си изкараш прехраната. Те определят и два вида държави, в зависимост от това кой начин е по-важният в конкретния случай. Разбира се във всяка държава ги има и земеделието, и занаятите и търговията. Важното е кое е преобладаващо и кое се смята от хората за по-важно. Някои държави са с преобладаване на земеделието. В тях, особено там, където има един основен източник на вода, какъвто е Нил за Египет или Тигър и Ефрат за Месопотамия, е необходима голяма организация, за да се осигурят добри добиви. Там държавата е силна, отделният човек е обикновено поданик, а не гражданин, и властта и собствеността принадлежат на една малка група хора, начело с цар. Групата може да бъде от жреци — като в Египет или Месопотамия, или от благородници — като в Персия едно време или сега в Партия. По-важното е, че те контролират земята и водата и като следствие — цялата държава. В други държави по-важни и по-престижни са занаятите и търговията. Такива са Финикия, Елада и Картаген — преди да го разрушим. Такъв е бил и Крит преди 15 века. В тези държави отделният човен не е поданик, а гражданин. В тях няма цар, който да е с неограничена власт. Хората се събират периодично и заедно решават проблемите на държавата си. Обикновено има една малка група от по-богати граждани, които държат в ръцете си по-голямата част от богатствата и властта в държавата, и една група от пълноправни граждани, които нямат голямо богатство, но могат сами да си изкарват прехраната и участвуват в управлението. По-голямата част от интересните събития в такъв тип държава се свеждат до боричкания и разправии между тези две групи граждани — малката група на богатите и по-голямата група на свободните и независими, но по-бедни техни съграждани. Жените и робите разбира се нямат никакви права, тъй като нямат собственост и не могат самостоятелно да се прехранват.

Е, стигам и до нас. Какво представляваме ние като държава? Имаме и земеделие, и занаяти, и търговия, като никой от тези начини на прехрана не се е наложил безусловно над другите. И това се вижда и от структурата ни като общество. Сенаторите са едри земевладелци, които обаче нямат право да се занимават с търговски операции! А с търговия и организиране на работилници се занимават конниците. Всъщност борбите между конниците и сенаторите, които накрая прераснаха в гражданска война, са именно борби между начините на производство — кой да доминира над другия! И голяма част от работата ни всъчност се състоеше в регулиране на тези отношения и спиране на вътрешните разпри. Как го направихме? Схемата беше проста, но отне много време. Поехме управлението на всички големи мини и работилници в държавата, а също и голяма част от търговията с другите страни и по този начин отнехме силата на конниците. А сенаторите… те бяха малко и лесно се контролираха. А и тъй като една голяма латифундия не може да се управлява добре от Рим, те трябваше да избират — или да си стоят в именията и да не се бъркат в държавното управление, или да отидат в Рим и да оставят управлението на подготвени хора. Които обикновено бяха хора на канцеларията — най-често бивши роби, обучени от нас. Така постепенно канцеларията пое управлението на повечето важни имения, мини и работилници и лиши амбициозните типове от средства за политически игри. Като нямаш пари, не можеш да подкупиш народа да гласува за теб. А и заем няма откъде да вземеш — ние държахме и по-голямата част от наличните пари в брой. Именно тези „дребни“ подробности в действителност осигуриха вътрешното спокойствие и сигурност за почти 80 години след гражданските войни. И именно равновесието между тези начини на прехрана ни прави толкова силни като държава.