Петър Копанов
Операция „Риба“ (54)

Операция „Риба“. Рим, Вавилон, Антиохия, Ерусалим…

През 799 година^[1] започнахме следващия етап. След поредната кавга с Яков Петър подбра част от учениците и замина за Рим. По това време беше завършена първата от книгите, които трябваше да заменят старите еврейки свещени книги. Автор й беше Матей, един от учениците на Йешуа. Това всъщност си беше историята на Йешуа, само че разказана като приказка за простаци. Чудесата и номерата на Йешуа бяха описани подробно, за да се внуши на простия народ, че Йешуа наистина е Машиях, когото всички очакват…

След като пристигна в Рим, Петър организира нова секта от последователи и започна да проповядва сред простия народ. За изминалите девет години бяхме успели да внушим на Петър, че именно той е избраният ученик на Йешуа, който трябва да продължи делото му, а останалите апостоли, начело с Яков, са само натрапници. Йешуа му беше подхвърлял многократно, че той ще е основнияк камък, на който ще се глади новият храм, и затова го и беше нарекъл Петър. Истинското име на Петър беше Симон. А Яков с дебелоглавието и ината си да бъде стриктен в спазването на религиозните ритуали отдавна беше вбесил Петър, така че ние трябваше само да го подбутваме в определени моменти в нужната посока.

През следващите 25 години Петър проповядваше много усърдно и по времето на Нерон без дори да подозира ни помогна много да компрометираме управлението му, особено след смъртта на Бур. Бур беше единственият, който имаше някаква представа за новата секта и връзката й с нас.

Петър беше много усърден, но отвреме навреме проявяваше колебания, което беше съвсем естествено, и се опитваше да се оттегли. Особено силно искаше да се махне, след като Марк завърши втората книга за живота и учението на Йешуа през 818 година^[2] — написа я в Рим под ръководството на Петър — и под наше, естествено. На три пъти дори пуснахме Петър да поскита по света, за да му мине желанието да се махне. Последното му пътешествие беше на Изток до Вавилон от 815 до 817 година^[3]. Именно оттам той написа 2 послания до водачите на секти на Изток. Написа ги по наше внушение, разбира се.

За да укрепим вярата му, при всяко негово по-сериозно колебание му спретвахме по едно малко чудо и той послушно се връщаше при стадото си… Най-критичният момент настъпи, когато Нерон обвини последователите на сектата, че те са запалили Рим, и започна да го изкарва на арената в цирка да бъдат разкъсвани от лъвовете. Тогава доста християни — вече бяха започнали да се наричат така, а Йешуа наричаха Христос, или Спасител — започнаха да бягат от Рим. Накрая и Петър побягна. Само че на излизане от Рим… срещна Йешуа! Тъй като очаквахме Петър да побегне, а и нашите шпиони непрекъснато ни докладваха какво става, бяхме докарали Йешуа от лагера на юг от Толоза, къде той си живееше тихо и кротко и се наслаждаваше на живота. Беше постигнал мечтата си — да живее без да работи и да е осигурен до края на живота си. Единствените му задължения бяха да бъде на разположение и да се появява когато и където потрябва. Големият проблем беше, че от ленивия и сит живот Йешуа започна да се превръща в едно дебело прасе. Трябваше периодично да го слагаме на диета и да го подлагаме на интензивни тренировки за да отслабва. Но това са подробности, с които не си струва да се занимавам… накратко — Йешуа се изправи пред Петър и му изкара акъла, като му обясни кратко и гръмогласно, че щом и Петър го е изоставил, той сам ще се върне на земята, за да поеме делото в свои ръце. Но ако Петър размисли и реши да се върне… и оня глупак размисли. И се върна. И продължи да проповядва с такъв плам, че дори аз се шашнах.

Накрая Петър беше арестуван и осъден на разпъване. Нещастникът така се беше вживял в ролята си, че пожела да го разпънат с главата надолу, защото бил недостоен да бъде разпънат като своя учител! Това стана преди 3 години, през 820 година^[4]. Ако си следил по-отблизо християните и техните водачи, трябва да помниш случая.^[5]

Колкото до Павел, той продължи да проповядва и оформи новото учение във вида, който ни беше нужен. Павел не само че говореше добре, но и пишеше добре. Написа 14 послания до различните секти, в които формулира основните моменти на новото учение. Именно Павел направи новата религия достъпна и за неевреи и приобщи останалите тълпи. Другите апостоли го наричаха Апостола на езичниците. Накратко — Павел си изпълни задачата по най-добрия начин. Защото целта ни, напомням, беше да поемем контрола над религията на евреите и да ги разтворим между другите народи на Империята. Именно Павел свърши тази работа. За това беше готвен и го направи. Правеше го самата си смърт. При това толкова успешно, че многократно вбесени ортодоксални евреи се опитваха да го убият, задето им съсипва вярата! Само че ние си го пазехме.

Ще разкажа накратко за разправията между Павел и Яков, която окончателно оформи новото движение. Към 803 година^[6] Павел дотолкова се беше отклонил в дейността си от официалната еврейска религия, че Яков си вдигна дебелия задник — по това време и той като брат си Йешуа беше заприличал на добре хранено прасе — и лично се домъкна в Антиохия за да види какви ги върши Павел. И му вдигна страшен скандал, че привлича към новата вяра и неевреи, които не спазват религиозните предписания. Кавгата беше основно за две неща — обрязването и храната. Вече разказах за обрязването — и досега евреите се обрязват и по това се и познават. А храната, която трябва да ядат, се нарича кашерна храна и трябва да се приготвя по специален начин.

Та Яков вдигна скандал на Павел, че приема в движението и неевреи и не спазва еврейските религиозни закони. Павел го остави да се накрещи и след това… след това му представи сметката. И Яков млъкна. Защото точно даренията на новите членове му осигуряваха сития и спокоен живот в Ерусалим. Не без наша помощ, разбира се. Накрая Яков трябваше да избира — или да си затвори очите и да си получава дажбата, или да се прави на примерен евреин и да се върне към дърводелството. И към мизерията. И Яков избра. Вдигна си дебелия задник и се върна обратно в Ерусалим. И продължи да си получава пая и да кротува. А Павел продължи да си изпълнява задачата. Това примирие продължи още 8 години, но към 811 година^[7] Павел дотолкова се отклони от еврейските канони, че на няколко пъти си отнесе боя от прекалено усърдни в спазването на закона евреи. Накрая Яков се видя принуден да повика Павел в Ерусалим за да се изяснят нещата. Само че по това време Павел дотолкова беше развил организацията си, че решихме да го отделим окончателно от Яков и старите ученици на Йешуа. Те вече си бяха свършили работата и не само че не ни трябваха, но и създаваха затруднения. Затова Павел съвсем спокойно отряза Яков при искането му да спазва поне от приличие еврейските религиозни правила. Тогава Яков го замъкна в храма и пред всички се опита да го накара да извърши задължителните религиозни обреди. Павел обаче отново му се опъна и тогава Яков и групичката му скочиха да бият Павел. Той обаче ревна колкото му глас държи че е римски гражданин. Евреите в храма замръзнаха, а римската стража, която пазеше отвън, нахлу вътре и прибра всички в лагера си. След което ги разпита. И се оказа че Павел наистина е римски гражданин. И щом Яков и последователите му са посегнали на римски гражданин, подлежат на наказание по римските закони… накратко, на това основание групичката на Яков беше разтурена, а Павел беше освободен и продължи спокойно да си върши работата.

Обяснявам: по това време Канцеларията беше официално разтурена от 4 години и нямахме възможност да разкараме Яков тихомълком и без много шум. Затова използвахме официалната римска охрана в Ерусалим. Павел предварително беше инструктиран от помощника ми в Антиохия какво да прави и как да го прави.

Тук му е мястото да кажа, че ако самата канцелария не беше унищожена, разпространението на новата вяра щеше да е много по-бързо, особено между самите евреи. И тогава нямаше да я има и Юдейската война. И неприятностите ни в Палестина в Азия също нямаше да ги има.

Ще завърша разказа си за тази операция като отбележа, че тя и сега продължава. Новата религия вече пусна дълбоки корени сред евреите и простолюдието и продължава да се разпространява. Остава да запазим контрола над организацията, за да можем да контролираме тълпите. Сегашният водач на Римската секта е Лин, а пръв помощник му е Анаклет. И двамата са наши офицери, минали пълния курс на подготовка. Лично съм ги обучавал и те си вършат работата изключително ефикасно. Тихо и без много шум.^[8]

Тази операция беше и си остава най-важната за цялото време, през което съм ръководел Канцеларията. И ако ти се струва, че това е някаква гавра с обикновените хора, ще ти кажа отново, неизвестни мой читателю, че целта й е не да се гаврим с хората, а да контролираме тези, които сами са си избрали да бъдат овце. Е, на овцете им трябва пастир — да ги пасе, да ги дои, да ги стриже… и да ги пази от вълците да не ги изядат. Най-добрият начин за тази работа при овцете на два крака е контролът над религията…

Така че, читателю, ако не си разбрал защо беше всичко това, значи нищо не си разбрал и няма какво повече да ти кажа.