Петър Копанов
Операция „Риба“ (45)

Увод в астрологията

Та представи си, читателю, че живееш преди четири хиляди и петстотин години например в Египет. Само преди няколко поколения прадедите ти са дошли край Нил (или Тигър, или Инд — ситуацията е подобна) и са започнали да сеят ечемик или просо, защото близките гори и пасища са започнали да изсъхват, а животните са намалели толкова, че по никакъв начин хората не могат да се изхранят с тях. Не знам какво е предизвикало тези промени, но те са настъпили, при това горе долу по това време почти по целия свят. По онова време пустинята на запад от Нил не е била никаква пустиня, а огромна поляна, по която са пасели големи стада животни. А хората са се изхранвали с тях и не им се е налагало да сеят и жънат. Така е било допреди 4–5 хиляди години, когато тези места започнали да съхнат и животните да изчезват. А хората, за да оцелеят, започнали да сеят и жънат. Е, представи си, че си един от тези ловци, които няма какво да ловуват и щешш не щеш си отишъл край реката, защото само край нея има живот. И понеже животните вече ги няма, ще се храниш с растенията, които растат край реката. Само че и те не стигат, пък и не всички стават за ядене и ти се налага сам да си посееш това което искаш да ядеш. Така че или ще ръчкате — ти и хората около теб — земята с пръчки и ще пъхате в дупките зърна с надежда да поникнат повече отколкото сте напъхали там, или ще мрете от глад. Само че само ръчкане и зариване не стигат. Зърното трябва и да се полива. Това го прави реката — в случая Нил. Само че тая пуста река е толкова капризна, че си се разлива когато й скимне. Някой път ще се разлее точно когато трябва, друг път ще закъснее, трети път ще избърза и от това дето си го заврял в земята нищо не излиза. Съвсем като малко капризно дете. Само че детето можеш да го напляскаш и това обикновено решава въпроса с капризите и лудориите. Нил обаче не можеш да го напляскаш. Можеш само да му се помолиш. И за да си сигурен, че ще ти чуе молбата, ще я подкрепиш с някакъв подарък. Така започваш да си създаваш богове на нещата, които са около теб, и от които ти зависи животът — на реката, на слънцето, на вятъра, на крокодила — да не те изяде като влезеш във водата… А за да се тури някакъв ред в цялата тая каша дето заточва да ти се забърква в нещастната глава трябват хора, които да се грижат молбите ти да бъдат чути, защото ти не си сигурен, че като се молиш на Нил той въобще те чува, а ако те чува дали те разбира — знае ли човек на какъв език и с какви думи трябва да му говори. Разбира се, и преди това ловците са се молели на духовете да им осигурят успешен лов и с това са се занимавали гадателите на племето, но старите духове са били просто обожествените животни — хората трябвало да им се извинят че убиват животното за да се нахранят и толкова. При това често го правели чак след като убиели животните. И сега на север живеят примитивни варвари които си осигуряват прехраната с лов и точно от техните обичаи разбрахме какво е било отношението между хората и духовете тогава. Земеделската работа обаче изисква съвсем различно отношение и разбира се различни богове и обичаи. И съответно хора, които да се разбират с новите богове.

Постепенно започнала да се оформя една прослойка от хора, жреци на различни божества, чиято грижа били отношенията между обикновените хора и капризните божества. Въпросните жреци трябвало да си вършат добре работата — да превеждат молбите на хората на съответното божесто и да им кажат какво то е отговорило и какво те трябва да направят след това. Ако не я вършат добре — за какво са тогава? И кой ще им дава подаръци за божествата? Дотук надявам се е ясно, така че продължавам.

За да си говориш с божеството, за което отговаряш, трябва да го познаваш, и то добре. И жреците се захванали да опознават божествата, за които отговаряли. При това си вършели работата много съвестно. Даже започнали да си записват наблюденията, за да не забравят какво са разбрали. Отначало просто рисували каквото виждали, после започнали да опростяват рисунките и да ги правят по образец, за да могат по-бързо да записват. Така възникнала писмеността. И броенето.

Скоро жреците започнали да забелязват някои закономерности. И да ги записват. Колкото повече закономерности откривали и записвали, толкова по-добре познавали какво ще прави божеството, за което отговаряли. След около 200 години наблюдения египетските жреци забелязали нещо изключително. Нил започвал да приижда в точно определен момент и този момент настъпвал, когато най-ярката звезда на небето — Сириус — започва да се вижда сутрин рано преди изгрев. Според записите, направени от жреците, това станало 3488 години преди основаването на Рим^[1]. Това било велико откритие — едно от най-великите в историята. Защото от този момент хората вече знаели кога да сеят новата реколта. Гладът свършил! А авторитетът на жреците станал изключителен. Хората започнали да ги слушат, защото не само ги спасили от глада, но и организирали общата работа по сеенето и напояването. Жреците започнали и да разпределят земите около реката и да определят каква част дължат на храмовете и администрацията. Тъй като след разливането на Нил междите между нивите на хората изчезвали, жреците трябвало да ги възстановяват. Трябвало да се знае кой колко притежава и къде. Жреците трябвало да се научат да мерят, да записват, да чертаят… Писмеността станала съвсем абстрактна и възникнала математиката. Съвсем същото станало и в Месопотамия, и край Инд, и край Жълтата река. Все пак жреците край Нил били първи, тези от Месопотамия се научили след тях, а китайците са последни — по-горе разказах кога започва историята на тези страни, а сега обяснявам и защо. И понеже не съм сигурен че си ме разбрал, ще ти го кажа направо — защото ако не са се научили да обработват земята и да създадат държава, са щели да умрат от глад! Колкото по-далече е реката от Нил, толкова по-късно ставало това създаване на държавата. Затова понякога съм се питал, а не са ли се научили другите от египтяните? Е, това вече не го знам. А сега се връщам там, където се отклоних.

След като се научили не само да пишат, но и да смятат и да чертаят, жреците започнали да наблюдават по-внимателно небето и открили много нови закономерности. Открили, че небето се променя и че това става по строго определени правила. Постепенно открили много от тези правила и вече можели да предсказват много от странните явления на небето — коя звезда кога ще изгрее или залезе, кога ще има затъмнение — слънчево или лунно… И започнали да си задават въпроси. Въпросите били най-различни, но по същество се свеждали до следното: щом такива важни неща като разливането на реката зависят от това какво става на небето, сигурно и по-дребните неща около нас зависят от това, което става на небето. Е, добре, ние знаем как да определяме какво ще стане на небето — вече се научихме да пресмятаме кога какво ще се случи. Ако успеем да разберем как земните неща зависят от небесните — както разливът на Нил зависи от изгрева на Сириус — ще можем да предсказваме какво ще се случи. И тук жреците — най-вече тези в Месопотамия — допуснали една груба грешка. Предположили, че небето влияе на хората така, както влияе на някои природни явления — като речните разливи например. Египетските жреци никога не стигнали чак дотам да сравнят хората с неодушевените предмети и явления и да бъркат живото с неживото, но халдейските го направили. И създали астрологията. И предразсъдъците, свързани с нея. Защото изкушението да разбереш какво те чака утре или след месец, или след година е голямо. Освен това има нещо много утешително в това да знаеш, че цялата небесна сфера се е напънала, за да определи каква ще ти е съдбата. Ти вече не си нищожен земен червей, който пълзи по земята и я ръчка с пръчка, за да си осигури прехраната, а същество, за което са загрижени висши небесни сили, които определят кога и какво ще ти се случи. Окончателно правилата на астрологията били установени около 350 година^[2] и оттогава на Изток редовно се правят хороскопи.

Е, добре де, това го разбрахме, само че не разбрахме какво общо има това с Машиях, за който ни проглуши ушите — предполагам че вече си готов да ми креснеш, читателю. Спокойно. Стигнахме и дотам.

Когато преди 4 века Александър превзема Персийската империя, гръцките учени се запознават с науката на Месопотамия и Египет, като от своя страна въвеждат и на изток своята система за деление на небосвода на съзвездия. Защото делението на небето на познатите ни съзвездия е според гръцката митология. Дори мога да ти кажа как е станало. Когато преди 1300 години аргонавтите начело с Язон потеглили за Колхида, за да откраднат Златното руно, трябвало да пътуват през Хелеспонта през нощта, за да не ги хванат троянците, които контролирали пътя оттам и не пускали елините да минават. Точно затова след две поколения ахейците започнали войната срещу Троя и клечали под стените и 10 години — за да могат да минават през Хелеспонта и да навлизат в Евксинския понт^[3], без някой да ги спира. Защо им трябвало пък това ли? Ами защото са били гладни, затова! Защото и досега — 1300 години след тези разправии — гърците си внасят зърното от земите на север от Евксинския понт — както ние си внасяме зърно от Египет и от Сицилия. В самата Елада земята не може да изхрани населението и щом в някой град се съберяли повече от 50 излишни гърла, събирали 25–30 млади двойки, качвали ги на кораб и — марш в морето да си търсите место за заселване. Такава е основната причина за основаването на гръцките колонии по цялото крайбрежие — гладът. Колкото до Елена — тя си е била уличница още от съвсем младо момиче и на няколко пъти е бягала от дома си с разни хаймани, най-известният от които бил Тезей. Добре че били братята й Кастор и Полидевк да си я връщат обратно. Баща й Тиндарей накрая се видял в чудо, докато я омъжи за оня рогоносец Менелай. Даже от благодарност че му покрил резила го оставил да го наследи, след като синовете му се затрили в поредната разправия с едни свои братовчеди. Така че отвличането й от Парис не е било никакво отвличане, а най-обикновено бягство след като му завъртяла главата, и е било само удобно извинение за похода. Ще напомня, че според самите гърци Елена пратила Менелай до Крит да й донесе косъм от брадата на Минотавъра и докато него го нямало, го ударила на разврат с троянския младок, дошъл да търгува със Спарта. Накрая решила че ако избяга с него в Троя ще е толкова далеч, че тоя нещастник Менелай няма да може да си я прибере. Останалото е известно.

Но да се върнем на аргонавтите. Та гребяли си значи нашите юнаци начело с Язон през нощта — даже платната на Арго били боядисали в черно, за да не се забележи — и за да не се побъркат от еднообразната работа на веслата започнали да си измислят разни истории и да си ги разказват, а Орфей ги превръщал в песни. По едно време решили че ще е много забавно, ако всеки от тях се намери някъде на небето… И се започнало. Ей там е Херакъл с боздугана, това са бизнаците Кастор и Полидевк, това пък е Орфей с лирата^[4] … даже целият кораб Арго се появил ниско на небосвода — сякаш наистина плува по небето^[5]… работата била продължена от Паламед — оня същия Паламед за който споменах покрай азбуките, дето гърците, подкокоросани от Одисей, пребили с камъни, когато оформил правилата за корабоплаването след като гръцките кораби няколко пъти се объркали по пътя за Троя. Е, мисля, че казах достатъчно за това как гърците са оформили съзвездията и са им дали имената.

Сега да се върнем при гръцките учени преди 400 години. След като се запознали с халдейските и египетските наблюдения на небето, които били правени вече около 3000 години, гърците отбелязали, че в момента, в който настъпва пролетта, а следователно и новата година, слънцето е в съзвездието Овен — оня същия овен, руното на който бандата на Язон тръгнала да краде в Колхида. Овенът е бил символ на върховния бод Зевс, тъй като преди да се заселят в Елада, гърците се препитавали като овчари и овенът е бил най-важното животно и символ на върховния им бог. Затова и на небето заемал такова важно място. Моментът на пролетното равноденствие е важен за всички земеделски и за много скотовъдски народи — по него те се ориентират за началото на земеделските работи или за началото на пролетната паша на овцете и другите животни. Обикновено месецът, в който е равноденствието е и началният месец на новата година. Ще напомня, че и ние сме започвали годината на 1 март, но през 601 година^[6] едно въстание в Испания принуждава новоизбраните консули да встъпят в длъжност на 1 януари вместо на 15 март и оттогава новата година започва на 1 януари. По онова време е трябвало да воюваме във всички провинции и това изместване на началото на новата година се е оказало удачно.

Да напомня. От 600 до 615 година^[7] воюваме в Испания, като от 605 до 615 година вожд на въстаналите лузитани е Вириат, който нееднократно е побеждавал армиите ни. Чак когато подкупваме няколко от помощниците му и те го убиват, успяваме да потушим въстанието. През 605 година започва въстанието на Андриск, който се обявява за сина на Персей Филип отначало в Тракия, а след това и в Македония. През следващата година Рим е принуден да превземе Македония и да я раздели на 4 провинции. През същата година Ахейският съюз започва война срещу нас. След битката при Истъм консулът Луций Мемий превзема и разрушава Коринт през 608 година^[8] и продава жителите му в робство. Ахейският съюз е разпуснат. Пак по това време, от 605 до 608 година, е и третата ни война с Картаген. Консулът Сципион Емилиан го превзема и разрушава. Тези военни кампании са били изключително напрегнати и смяната в календара и съответно в момента на встъпване в длъжност на новите консули се е оказала толкова удачна, че се е запазила и след като те приключили. Затова и нашата нова година започва на 1 януари, а не през март.

Да се върнем на календара и по-точно на пролетното равноденствие. То има още една малка особеност. И тя е, че точката, в която се намира слънцето в момента на равноденствието, се мести по еклиптиката. За една година тази точка се мести незабележимо — трябвали са векове, за да се забележи това отместване. Тази точка описва пълен кръг за около 25 800 години^[9] и се намира в различните съзвездия по около 2000–2500 години, в зависимост от големината им. Преди около 2300 години е преминала от съзвездието Бик в съзвездието Овен. Е, ето че дойдох и до единн от най-важните моменти в своя разказ. Точно сега, в тези последни 100 години тази точка на настъпване на пролетта се премества от съзвездието Овен в Съзвездието Риби. И целият Изток е замрял в очакване какво ще се случи! И чака! Чака Машиях! Защото, както вече казах, овенът е бил символ на Зевс, а следователно и на гръцкото и македонското, а сега и на нашето господство както на небето, така и на земята. И така, Овенът си отива като небесен господар, а на негово място идват Рибите… и Машиях.

За да се обърка съвсем работата, преди около осемдесет години на небето се случили три събития, които всеки е можел да види. Първо било през 742 година^[10]. Тогава през лятото се появява комета, която се вижда около три месеца^[11]. През тази година между другото съм се родил аз. През 746 година^[12] Марс, Юпитер и Сатурн се доближават. Следващата година Юпитер и Сатурн практически се сливат в съзвездието Риби (!) и изглеждат като една огромна звезда. При това сливането става на три пъти — на 29 май, на 29 септември и на 4 декември! Ще отбележа, че Юпитер се смята от астролозите за звезда, покровителка на царете, а евреите смятат Сатурн за „своя“ планета! След още две години — през 749 година^[13] през пролетта се появява друга голяма звезда, която е светела 70 дни толкова силно, че се виждала дори през деня! Мястото й е било в съзвездието Орел и била неподвижна, а и изгрявала малко преди Слънцето! Освен това през същата година пак през пролетта се появила друга комета в съзвездието Козирог! Тя пък се виждала добре малко след залез. Обикновените хора, чиито глави са пълни със суеверия, приемат тези събития като знак, че Машиях идва. Всъщност повечето събития са били очаквани от жреците: първата комета се появява веднъж на около 75 години — предишни нейни появявания са наблюдавани през 514, 490 и 666 година^[14]. Сближаванията на планетите могат да се пресметнат. Само появяването на ярката звезда в Орел било неочаквано и ние не знаем какво е предизвикало това явление.^[15]

Разбира се тези събития не останаха незабелязани и от нас. Не можехме да изпуснем момента и решихме да направим чудото, което така силно се желае от хората на Изток. Те си искаха си Машиях — дадохме им го! И дори нарекохме операцията по съответния начин — операция „Риба“. И символът, който избрахме за новата секта, която трябваше да разпространи прекрасната вест, че Машиях е дошъл, беше подходящ — риба. И за да няма никакви съмнения и колебания между простаците, избрахме и първите апостоли на новата религия да са с подходяща професия — рибари! Започна ли да ти се изяснява работата, читателю, или още трябва да обяснявам?^[16]