Петър Копанов
Операция „Риба“ (16)

Историята на Птолемей

Според собствените му думи, Птолемей бил син на Филип и следователно по-голям брат на Александър. Майката на Филип Евридика оженила майка му Арсиноя за Лаг когато вече била бременна. Това твърдение е малко съмнително, тъй като Птолемей е роден през 387 година^[1], а по това време Филип е бил на 15 години! Освен това Филип е имал поне 7 жени, така че защо е трябвало майка му да жени Арсиноя за Лаг? Птолемей обяснява, че по онова време властта е била в ръцете на майката на Филип Евридика и на свекър й Птолемей, в чест на когото е и наречен самият той. Евридика се е страхувала, че семейството на Арсиноя ще се съюзи с Филип и с брат му и ще се опитат да я свалят от власт. Затова изпраща Филип в Тива и омъжва Арсиноя за Лаг. Не можах да проверя това твърдение на Птолемей, нито пък да го опровергая. Може да е истина, а може Птолемей умишлено да е разпространявал тази легенда, за да обоснове правото си на трона на Египет. Но пък от друга страна по времето, когато е писал историята си не е имал никаква нужда да обосновава това си право. Така че няма нужда да си измисля подобни истории. Както и да е — казах вече, че не можах да проверя това твърдение, така че го предавам такова, каквото го прочетох. По-нататък ще разкажа още някои неща за Филип и семейството му, а сега ще се върна на Птолемей и неговата тайна история на Александър и на похода за завоюване на Изтока.

По времето на похода на Александър на Изток Птолемей бил началник на охраната и на разузнаването на Александър. Филип лично го е назначил да пази и помага във всичко по-малкия си брат. Ще напомня, че Птолемей е 11 години по-голям от Александър, който е роден през 398 година^[2]. Ще напомня също, че през същата 398 година Херострат е запалил храма на Артемида в Ефес. И досега фаталистите вярват, че тези събития са дълбоко свързани. Тяхна си работа. Няма да обсъждам това. Ще разказвам за Птолемей. Именно Птолемей е човекът, който се грижел за „дреболиите“, като охрана, храна, поща, товарни животни и коли, грижи за болните и ранените, сведения за страните и племената, с които Александър трябвало да воюва. В задълженията му е влизала и издръжката и охраната на учените и инженерите, които придружавали Александър и армията му. При това през първите години от похода Птолемей е направо „невидим“. Точно каквито бяхме и ние. Което пък ми подсказва, че си е разбирал от работата и я е вършил по най-добрия начин. Птолемей започва да става по-известен сред македонците едва след процеса срещу Филота през 424 година^[3]. Тъй като главните заговорници — Филота и баща му Парменион, са били военни командири от най-висок ранг, налагало се е обвинението в заговор да бъде представено пред народното събрание на македонската войска. Със съответните доказателства. Като ръководител на тайната македонска служба Птолемей не само е трябвало да предостави такива доказателства, но и лично да отговаря на въпроси на войниците. От този момент Птолемей излиза „на светло“ и действията му започват да се забелязват от останалите — включително и от Александър. Имало и друга причина за тази промяна в поведението на Птолемей. На процеса станало ясно, че тайната служба, ръководена от него, редовно отваря писмата на войниците и офицерите — също както нашата канцелария. Независимо че именно писмата на Филота и Парменион дават главните доказателства за вината им, а също и от факта, че само много малка част от писмата са били отваряни — вече обясних проблема с нашата канцелария! — войниците и офицерите приемат проверката на писмата си изключително болезнено и Птолемей се видял принуден с действията си да покаже, че също е храбър войник и честен човек, който просто си е вършел работата. И го е показал.

Именно Птолемей залавя Бес — така както Сула залавя Югурта. Той организира обсадата и щурма на планинската крепост Аорн, която била смятана за непревземаема. Той създава и специалните конни отряди, които потушават бунта на Спитамен. Той е отговарял и за похода в Индия. Птолемей предупреждавал Александър за трудностите при един поход в Индия и именно той тайно организирал съпротивата на войниците, когато по-нататъшното продължаване на похода във вътрешността на Индия станало безсмислено. Той организира и строителството на флота от 800 кораба, с който Неарх се връща от Индия.

След завръщането си от Индия Александър започнал да се държи като луд. Лудостта му започнала да става съвсем явна след смъртта на любовника му Хефестион след една тридневна оргия. Александър вече се мислел за жив бог и искал всички да се отнасят с него като с такъв. И мислел, че всичко му е позволено. Всички, които били в свитата му, помнели изблика му на лудост, при който той собственоръчно убил личния си телохранител Клит. Клит на всичко отгоре му бил и млечен брат! Така че хората се страхували скоро да не започне да прави същите гадости и с тях — никой вече не се чувствал сигурен не само за положението, но дори и за живота си. Накрая близките му се принудили да го отровят, за да се сложи край на тази история. Птолемей, който съвсем ясно виждал че Александър полудява, бил един от заговорниците. И преди това имало няколко заговора срещу Александър — например този на Филота, след който Птолемей „излиза от сянката“, или този, който е известен като заговорът на ефебите — но всички те били неуспешни, защото Птолемей си вършел работата. В този случай обаче Птолемей не само че не спира заговорниците, но и по всякакъв начин ги улеснява и прикрива. Причината била, че Александър наистина започнал да полудява. Претенциите му за божественост и безнаказаност били само едната, видимата страна на лудостта му. По-сериозният проблем бил, че Александър подготвял завоюването на… цяла Африка. Ще напомня, че по времето на фараона Нехо, около 150 година^[4] по негова заповед група финикийци обиколили Африка. За да направят това им били нужни 3 години! Именно по времето на Нехо вавилонците и мидийците унищожават Асирия. Самият Нехо е спрян от Нвуходоносор в битка при Каркемиш през 149 година^[5] и Египет е изхвърлен от Сирия и Палестина.

Според най-груби наши оценки Африка е поне 5 пъти по-голяма от цялата Персийска държава, която Александър завладял за 10 години, при това не изцяло. Само за да я обходи човек, ще са му необходими поне 20 години. И то ако има пътища. И редовно снабдяване. А такива нямало. И сега няма. За завоюване пък да не говорим колко време би отишло. А и няма какво толкова да се завоюва там — племената са толкова примитивни и бедни, че плячката по никакъв начин не би покрила разходите по такъв поход, дори и да е успешен и бърз. Птолемей, който като ръководител на разузнаването знаел най-добре за тези проблеми, се опитал да обясни на Александър колко абсурдно е подобно начинание, но нямало кой да го чуе. И тъй като нито Птолемей, нито останалите пълководци и войници нямали никакво желание да се мотаят цял живот в Африка, вместо да се порадват на живота и на това, което вече са завоювали, решили че трябва да решат въпроса, като превърнат Александър в бог и го лишат от земната му власт. А на Олимп или където там са боговете, да се разбира с тях за властта на място. За целта обаче Александър първо трябвало да умре. И умрял. След което му отдали всички божествени почести, за които той толкова настоявал докато бил жив.

Има една хубава максима: когато боговете искат да накажат някого, му вземат разума. И го оставят сам да се затрие. Историята на Александър и неговата смърт е великолепен пример за това какво става, когато човек не може да спре навреме. Накрая се намира някой друг да го спре.

Самото отравяне било организирано съвсем лесно — достатъчно било Птолемей да си затвори очите за заговора. По-сериозният проблем бил как да не допусне дори най-малкото подозрение върху себе си, защото тогава войнишкото събрание със сигурност щяло да го осъди на смърт заедно с останалите заговорници. Ето какво всъщност станало: Антипатър, управителят на Македония, се страхувал, че Александър ще го смени и ще го екзекутира, защото не изпълнявал точно заповедите му. Затова приготвил отрова от чемерика и изпратил сина си Касандър във Вавилон с изричната заръка да я даде на Александър. Каксандър дал отровата на по-малкия си брат Йол, който бил виночерпец на Александър. Йол сипал отровата в чашата на Александър по време на един голям пир на 30 май 432 година^[6]. Половин час след като погълнал отровата, Александър получил първия пристъп. Агонията му продължила 12 дни. Александър можел и да оживее, тъй като тялото изхвърля тази отрова след 1–2 дни, но… самите лекари на Александър продължили да го лекуват с отвара от чемерика. И дори увеличили дозите по негово настояване. Работата е там, че в малки количества тази отрова помага на организма да се изчисти и от други отрови и ако се дозира добре, укрепва организма. Нищо неподозиращите доктори обаче вместо да помогнат, само влошили нещата и накрая Александър умрял на 10 юни. Птолемей знаел всичко за заговора и можел да спре заговорниците, но… този път просто оставил нещата да свършат по този начин. Дори напомнил на Александър за свойствана на чемериката, за които техният учител Аристотел им бил разказвал по време на обучението им, и така подтикнал Александър сам да поиска увеличаване на дозите.

След смъртта на Александър веднага започва кавга между военачалниците му кой да стане регент и да управлява огромната държава. Птолемей ясно си дава сметка, че няма шансове да бъде избран за регент — като началник на тайната служба е знаел твърде много неща за твърде много хора, а и войниците още помнели, че именно неговата служба отваряла писмата им до роднините и близките в Македония. Така че народното събрание със сигурност нямало да го избере. Затова Птолемей урежда да получи като дял за управление Египет. Останалите военачалници лесно се съгласили да му дадат управлението на Египет, тъй като това бил най-простият начин да се отърват от Птолемей и от контрола на тайната служба. След като получил Египет, Птолемей без да се бави отмъква тялото на Александър — уж за да изпълни волята му да бъде погребан в града, който той бил основал в устието на Нил, а всъщност да скрие истината за смъртта му, — и с част от армията и плячката потегля за Египет, където успява да се укрепи. Птолемей много добре е знаел какво е положението в държавата, създадена от Александър, и успял да се възползва максимално от него. Когато вестта за смъртта на Александър стига до гръцките заселници в крайните източни провинции, голяма част от тях решават да си тръгнат за Елада. Около 20 000 души направо се разбунтували и регентът Пердика трябвало да се разправя първо с тях. Това дало на Птолемей така необходимото време, за да се укрепи в Египет и да стане фактически независим от централната власт във Вавилон. Когато след две години регентът Пердика нахлува в Египет, за да постави непокорния Птолемей на мястото му, Птолемей организира нов заговор в щаба му и Пердика е убит, а походът се проваля. Един от главните заговорници срещу Пердика, който всъщност и организира неговото убийство, е другият голям диадох — Селевк, който по-късно с помощта на Птолемей завладява Вавилония. По това време авторитетът на Птолемей е бил много висок и когато на следващата година военачалниците се събират в Трипарадиза, му предлагат да стане регент. Птолемей обаче отказва. Той е бил наясно, че единна държава вече не съществува и че ако приеме този пост, само ще настрои останалите срещу себе си. Затова предпочита да си остане само с Египет и другите територии, които успял да завладее. След още 16 години, когато останалите диадохи взаимно се унищожили доколкото могли и империята на Александър окончателно била погребана, Птолемей се обявява за цар и фараон на Египет и основава династията на Птолемеите. И тук, както и в останалите си действия, Птолемей не бърза, а изчаква първо Антигон Гонат и синът му Деметрий Полиоркет да се обявят за царе, и чак тогава и той се обявява за такъв. Въобще Птолемей е обазец на търпелив и умен човек, който добре разчита ходовете си много напред и умее да се самоограничава в целите си. Пълна противоположност на Александър. Затова и доживява до дълбока старост и оставя след себе си прекрасно уредена и богата страна. А Александър умира съвсем млад и оставя след себе си само куп славни приказки. Всъщност двамата чудесно са се допълвали — до момента, когато Александър решава, че вече е толкова велик, че може и сам да се оправя с всичко. Самият Птолемей многократно съжалява в разказа си за лудостта на Александър и за необходимостта да бъде убит. Дори на няколко места разсъждава какво биха могли да направят заедно, ако не се е било случило това, което се е било случило.

От тази история би излязла чудесна гръцка трагедия, само че аз не съм нито Софокъл, нито Еврипид. Истината е, че именно тази тайна история на Птолемей ме подтикна да напиша своята. Службата, която той ръководел при Александър много напомня канцеларията, която аз ръководех, и ние заимствахме много неща от него. Птолемей е написал историята си през последните две години от живота си, след като се оттегля от власт на 82 години през 469 година^[7] в полза на своя син — Птолемей Втори, като изрично казва, че я пише за наследниците си, за да им помогне да управляват добре Египет. Писал я е до самата си смърт — някои неща са останали недовършени в нея. Е, и аз пиша тази история, след като навърших 80. Вече обясних защо. Надявам се да успея да я довърша. А сега да продължа с Птолемей.

Фактът, че Птолемей признава, че е помогнал в отравянето на Александър и по този начин е нарушил клетвата си за вярност показва, че разказът му като цяло е верен. Човек, който признава такова престъпление няма какво да крие. Още повече че историята му всъщност е един учебник как да се управлява страната след него, и е бил предназначен само за владетелите, които ще дойдат след него. Подозирам, че именно знанията, които наследниците му са получавали от разказа му, са им помогнали да задържат властта в Египет почти три века. Последната им Царица — Клеопатра VII, успя да ни създаде невероятни проблеми и дори оплете в мрежите си самия Цезар, и ако дядо ми и Август не са познавали начина на действие на тази династия и знаели как успешно да и противодействат, навярно никога нямаше да завладеем Египет. Подобни знания не трябва да изчезват. Затова и аз пиша тези редове. За да знаят тези, които дойдат след мен, какво да правят.

След малко ще разкажа накратко важните неща, които няма да се намерят в басните, претендиращи да са история на Александър. Припомни си, читателю, какво е отношението ни към историята. Казах го по-горе. Самият Птолемей е имал съвсем същото отношение към историята, каквото имам аз. И затова заповядал на жреците да напишат история на Египет, подобна на Тит Ливиевата за Рим. Основната работа свършил жрецът Манетон. Другият голям диадох — Селевк — заповядал да се напише история на Месопотамия. И отново работата свършили жреците — под ръководството на Берос. Така че ние не сме нито първите, нито последните, които пишем такива истории за страната си. Птолемей и Селевк са направили същото преди повече от 3 века и също не са първите. Споменавам ги изрично, тъй като тези истории са добре известни на някои по-образовани римляни. Всички умни владетели пренаписват историята съобразно целите и интересите си.

Ще продължа с Птолемей, като кажа, че именно той създава Музейона и започва събирането на всички известни по света произведения в него. Той финансира работата на учените. Именно по негово време и с негови пари Евклид написва своите „Елементи“. Пише ги 15 години и никога не би ги написал, ако Птолемей не го е издържал. Разходите на Птолемей за Евклид и неговите „Елементи“ са били около 60 таланта. Отделно подаръците. Това не е царска прищявка. Самият Птолемей е бил добър математик и виждал ползата от тази наука, така че искал да събере всички математически факти и правила в едно произведение, за да може с негова помощ по-лесно да бъдат обучавани чиновниците, които управляват страната. Това не му е пречело да крие истинските си намерения и цели от самия Евклид. Веднъж нарочно попитал Евклид каква е ползата от всичките му писания и колко може да се изкара от тях. Вбесеният Евклид му дал един обол, за да има полза. Един обол срещо 60 таланта! По-късно историята била преиначена — уж не бил Птолемей, а някакъв ученик на Евклид. Друг път пък Птолемей го попитал няма ли по-лесен път за изучаване на математиката. Евклид му отговорил, че в тази наука няма царски пътища. Всъщност и аз също понякога съм се правил на глупак пред Полидор. И той реагираше по същия начин, както е реагирал Евклид. Тия математици са си истински дръвници. Нямат никакво чувство за хумор. Но пък са полезни. Затова не само ги търпим, но и ги наемаме на работа при нас.^[8] А сега се връщам на Птолемей и историята му. Птолемей строи пристанището и фара на Александрия. Само построяването на фара е струвало на Птолемей 800 златни таланта и само един умен владетел ще жертва толкова пари и ще го строи 12 години, без да търси бърза печалба. Проектът на фара и ръководството на строежа са дело на Сострат от Книдос, но именно Птолемей е човекът, който го поръчва и осигурява парите, материалите и хората за строежа. Когато фарът е завършен през 469 година^[9], Птолемей се оттегля от властта в полза на сина си Птолемей II, на 82 години и след като е управлявал Египет 38 години. Този забележителен човек умира две години по-късно, като през това време успява да напише своята тайна история — именно затова, за да я напише, се и оттегля от властта, и оставя на наследниците си една великолепно уредена и управлявана страна. И това, че се оттегля именно на 82 години, също не е случайно. Самият Птолемей пише в историята си, че се оттеглил от властта, след като навършил 30000 дни, 50 дни след 82-рия си рожден ден. И се подиграва доста тънко, като казва, че никто Евклид, нито другите математици, нито някой друг, са забелязали това.^[10]