Петър Копанов
Операция „Риба“ (55)

Императорите и канцеларията

Дойде моментът да разкажа за императорите и отношенията ни с тях. По-точно — да разкажа как в действителност се управляваше Рим. Защото ако има някой, който да знае как точно управляваха императорите, това съм аз. И тъй като много неща за това управление не се знаят, а от това което се знае повечето просто не е вярно, ще разкажа накратко историята им. Истинската, а не официалната. Тъй като все пак доста неща са известни, ще говоря само за това, което не е известно. Иначе разказът ми, който и сега вече е дълъг, ще стане прекалено дълъг.

Преди да започна разказа си за императорите, нека да да изясня защо въобще ги търпяхме. Защото както вече надявам се си разбрал, истинското управление на Рим се извършваше от нас, а те бяха само фасадата. Е, може би вече си се досетил от историята ми, но все пак нека си кажа нещата направо. Всяка власт си има две страни — официална, видима, която хората трябва да виждат и чуват, и скрита, невидима, която се усеща от тълпата без тя да разбере с какво всъщност си има работа. Именно такива са и качествата на всички богове, ако се вгледаш малко по-внимателно в тях. Боговете си имат великолепни храмове и статуи и получават много красиви подаръци, и тълпите се възхищават от тях. Но истинската им същност, техните мотиви, действия и дори истинските им образи са обикновено скрити от тълпата. Именно тази двойнственост им осигурява властта над умовете на простаците. Властта разбира се се упражнява от жреците. Е, и при нас е същото. Императорите са видимата страна на властта. Даже си ги обожествяваме. Всичките. Та да имат по-голям авторитет. А скритата власт я имаме ние. И както боговете са измислени и съществуват само в хорските глави, а жреците вържат цялата работа, така и в нашия случай императорите само се показват пред хората, а реалната работа я вършим ние. Понякога помощниците ми са ми натяквали, че двете неща могат да се съберат в едно и че така управлението щяло да стане по-лесно и по-просто. Особено често ми го напомняха след преврата на Бур и унищожаването на канцеларията. Но аз винаги съм отхвърлял тази идея. Както и дядо ми и баща ми. Нищо не ми пречеше да сваля Тиберий и да седна на мястото му. Но дори и след като оставих заговорниците да заколят Калигула, аз не се замислих дори за момент и пратих войниците да намерят Клавдий и да го обявят за император. Защото двете страни на властта трябва да бъдат разделени. Иначе ще се превърнем в обикновена източна деспотия. И ще свършим като таква. Спомни си разказа ми за Персия и за цар Дарий! И за това колко лесно Александър превзема тази огромна страна с една шепа хора! Спомни си също, че никой жрец не се обявява за превъплъщение на бога, на когото уж служи! Още от времето на Старото царство в Египет фараонът е жив бог, но управлението на страната се извършва от жреците! И това разделение на властта е запазило държавата 3000 години! Птолемей не разрушава системата, а само я променя, при това толкова удачно, че 300 години наследниците му не я пипат! Е, и ние я запазихме, като по същество само заменихме фараона с наместник, а египтяните започнаха да почитат императорите за фараони.