Петър Копанов
Операция „Риба“ (53)

Операция „Риба“. Павел и учениците

Така много хора запомниха разпъването и „смъртта“ на Йешуа и след това много от тях лесно възприеха идеята, че Бог е предупредил хората за смъртта на Машиях в този момент.

Дори собствените му ученици се объркаха от поведението на Йешуа, та се наложи на няколко пъти да ги стреснем с подходящи „чудеса“ за да не се разбягат като овце.

След „смъртта“, „възкресението“ и „възнесението на небето“ на Йешуа започна следващият етап от операцията — развитието на религията и изграждането на организация, която постепенно да измести старата религия и нейните жреци от живота на евреите и да ги направи част от населението на Империята. Този етап продължи до смъртта на Клавдий и дори след това, независимо че самите ние бяхме принудени да се крием. Отначало не можехме да диктуваме директно развитието на организацията — Йешуа беше изтеглен окончателно малко след „възнесението“ си и се появяваше само в крайни случаи, а учениците му си бяха обикновени хора. Внедряването на наш агент между тях от самото начало щеше да е прекалено опасно, тъй като се познаваха добре помежду си, затова поехме управлението им скрито, чрез „чудеса“ и явявания на „ангели“ когато и където беше необходимо. По-късно, вече след „възкресението“ на Йешуа, когато последователите му бяха готови да се разбягат и да забравят всичко, което той им беше набивал в главите, поехме упревлението чрез своя агент Павел, който беше внедрен преди това като началник на охраната на Храма. Още бащата на Павел беше наш агент под прикритие — изкупуваше кожи и правеше от тях палатки за легионите ни на Изток, като едновременно с това шпионираше за нас. Истината е, че цялата му търговска дейност беше организирана от нас и с наши пари, а той си беше наше подставено лице и шпионираше, докато се движеше из целия Изток. Напомням, че търговията и шпионажът по правило са неразделни и едното рядко минава без другото — търговията е идеалното прикритие за движение, а и самата търговия без предварително проучване рядко е успешна. За да го защитим от евентуално преследване от Синедриона, му дадохме римско гражданство, което разбира се получи и синът му Павел.

Самият Павел беше завършил пълния курс на подготовка в Антиохия и знаеше много добре какво и как да прави. Познаваше прекрасно еврейската религия, защото още като съвсем млад го пратихме да учи при най-известния равин по онова време Гамалиел. Павел беше роден в Тарс, в Киликия, и лесно беше привлечен за подготовка при нас без да предизвиква подозрение, тъй като евреите в Киликия са малко и много от тях са непрекъснато в движение. Повечето от тях бяха и наши шпиони, като баща му. Срещу съответно заплащане или някакви други привилегии, разбира се. Истинското име на Павел беше Саул — на името на първия еврейски цар. Павел той се нарече след „чудото“, което го „обърна“ към новата вяра. Замисълът беше прост. Отначало Саул трябваше да преследва последователите на Йешуа с показна ярост, така че да не им причинява сериозна вреда, но да привлича вниманието на колкото се може повече хора към тях. Защото именно това беше важно — да се привлече вниманието на тълпите за колкото е възможно по-дълго време. След това трябваше демонстративно, с помощта на „чудо“ Саул да бъде привлечен към движението и по този начин да засили още повече популярността му, а освен това по този начин се възстановяваше нашият пряк контрол. Саул беше младши офицер от канцеларията както и баща му и беше получил необходимата подготовка в лагера в Антиохия, така че се справи без проблем със задачата си. Самото „чудо“ стана по пътя за Дамаск, когато Саул с отряда си уж преследваше последователи на Йешуа. Всъщност не ги преследваше, а само ги следваше. По пътя му се „яви“ Йешуа в образа на еврейския бог Яхве и го попита защо го гони, след което Саул временно ослепя. Саул много добре си изигра ролята пред останалите войници от отряда. Предварително беше пил специална отвара от билки и една гъба, която предизвиква видения, така че наистина временно ослепя и войниците около него изпаднаха в ужас. Това стана малко преди самия Дамаск и те го докараха в града. След три дни зрението му се възвърна, като това чудо беше приписано на Йешуа! Саул предварително знаеше какво ще стане, като просто си изигра добре ролята. Може би цялата тази игра ти се струва прекалено сложна, читателю, но ако се замислиш, ще се съгласиш с мен, че тя беше необходима. Имаше си пророчества за Машиях и те трябваше да бъдат изпълнени! При това по начин, съответсващ на интересите на Рим! Това е причината за всичките сложни игри, в които се бяхме оплели.

Междувременно организацията се беше разраснала и Павел срещна съвсем естествена съпротива от страна на по-старите ученици на Йешуа. По това време ръководството на цялата секта в Ерусалим бе поето от Яков, най-големия брат на Йешуа. В началото Яков се дразнеше от проповедите на Йешуа и смяташе, че брат му резили семейството, но към края на втората година от обиколките на Йешуа из Галилея си промени мнението и се присламчи към брат си. За разлика от Йешуа Яков беше работяга, но по това време му беше писнало от немотията и като видя че брат му си живее живота на чужд гръб, реши че и той може да я кара така. И се домъкна в групата на Йешуа. А след представлението с възкресението и изчезването на Йешуа пое организацията в свои ръце. Това ни устройваше напълно, тъй като Яков беше дебелоглав евреин, който твърдо спазваше еврейските религиозни правила и изискваше това и от останалите последователи. В началото това беше напълно в съответстие с нашите планове, тъй като по този начин затваряхме устата на свещениците и на религиозните евреи, още повече, че Яков въобще не подозираше за нас. Той си мислеше, че брат му се е побъркал и всичките приказки си ги приказва защото му идват отвътре. А щом се намират будали да го следват и да го издържат, първо брат му, а сега него — е, от това по-хубаво няма! Така че оставихме Яков да се развихри… и да дебелее…

Евреите по начало са си кавгаджии, също както и гърците, и трудно признават чужд авторитет. Така че поведението на старите ученици беше съвсем естествено и очаквано от нас. Те обаче трябваше да търпят Павел, тъй като самото му присъствие — на бивш техен гонител и пазач на Храма! — даваше така необходимия на сектата авторитет сред народа. Така че скоро бе постигнат компромис — старите ученици ще проповядват в Ерусалим и околностите му, а Павел ще поеме Антиохия и областите на север от нея. Така едновременно запазвахме извън подозрение сектата и развързвахме ръцете на Павел за по-нататъшна дейност. Целта беше новото учение да се оформи окончателно във вид, удобен за нас и да превърне еврейската религия в нещо приемливо а евреите от фанатици в нормални граждани на Империята. За целта Павел трябваше да обикаля еврейските квартали из всички градове в Азия и да проповядва новото учение в новия му вид. Едва ли трябва да обяснявам, че Антиохия беше избрана съвсем умишлено за седалище на Павел и помощниците му — спомни си читателю за лагера ни там!

Следващите 9 години не се случи нищо особено — Павел обикаляше и проповядваше, а учениците киснеха в Ерусалим и се караха кой е бил по-любим ученик на Йешуа и следователно има по-големи права да води стадото… и да го дои… и да го стриже…